№ 26751
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110171709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 9077 от 19.05.2025 г. съдът е уважил предявения от Г. И. Г., с ЕГН:
********** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
********* иск. Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, като на осн. чл.
38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. Р. И. М., с личен № ********** в
регистъра на Висшия адвокатски съвет, сумата от 900 лева, представляваща
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на ищеца Г. И. Г..
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба от ищеца за
изменение на постановеното решение в частта за присъдените в полза на адв. Р. М.
разноските. Молбата касае искане да не бъде присъждано адв. възнаграждение поради
недоказаност на сочената хипотеза в договора за правна помощ и съдействие, а
именно, че ищецът е материално затруднено лице, алтернативно – за присъждане на
адв. възнаграждение под минимално предвидения в наредбата за адв. възнаграждения
размер.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските, с която се изразява становище за неоснователност,
като сочи съдебна практика.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 9077 от 19.05.2025 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща.
Допълнително следва да се посочи следното: за присъждане на адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е достатъчно да е представен
договор за правна помощ, в който да е посочено конкретно в коя хипотеза на чл. 38
ЗАдв. попада ищецът, комуто се предоставя безплатна правна помощ. В случая в
договора е посочено, че правната защита и съдействие се оказва на осн. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. – материално затруднени лица. Ищецът не е длъжен в производството да
доказва материално си състояние, ако предоставянето на безплатната помощ от
адвоката не бъде изрично оспорено от ответната страна на това основание. Едва в този
1
случай същият щеше да дължи установяване на факта, че попада в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В случая такова своевременно оспорване не е направено от страна
на ответника/до приключване на съдебното дирене/, поради което искането за
неприсъждане на адв. възнаграждение не е основателно.
Неоснователно е и направеното алтернативно искане за присъждане на адв.
възнаграждение под минимално предвидения в наредбата за адв. възнаграждения
размер. Съдът е длъжен да определи адв. възнаграждение съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора, като не е обвързан от посочените размери в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Следва обаче да се посочи, че присъденото
възнаграждение е под минимално предвидения размер в посочената наредба.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 191488/02.06.2025 г., подадена
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* за
изменение в частта на разноските на Решение № 9077 от 19.05.2025 г. по гр. дело №
71709/2024 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2