Определение по дело №153/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260122
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20212100600153
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                       17.02.2021 година                                             гр.Бургас 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 4 въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Георги Пепеляшев

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Даниел Марков

                                                                                                                        Георги Иванов                                                               

 

сложи за разглеждане ВЧНД № 153 по описа на съда за 2021 година, докладвано от съдията-докладчик Георги Иванов, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1 т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.

            Образувано е по частна жалба от А.И.П., ЕГН:********** *** – осъден по НОХД № 408/ 2020г. по описа на Районен съд-Несебър чрез адв.К.Кръстевич, против определение №260089 от 31.12.2020г., постановено по същото дело, с което П. е осъден да заплати на частния обвинител В.К., сумата от 1000 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение на своя повереник адв.Ст.Кралев. В частната жалба се изразява несъгласие с осъждането на жалбоподателя да заплати разноски за възнаграждение на повереника на частния обвинител с аргументи, че договорът за правна помощ и съдействие не е бил представен до приключването на делото с присъда, а след това. Правят се твърдения за недостоверност на неговата дата, което от своя страна водело да съмнения дали посочените в него разноски действително са направени от частния обвинител. 

В отговор на частната жалба, повереника на частния обвинител, адв.Кралев посочва, че чл.306,ал.1,т.4 от НПК дава възможност на съда да се произнесе по въпроса за разноските с отделно определение като законът не е обвързал страните със срок, в който могат да претендират направените от тях в съдебното производство разноски. Излага аргументи, че представения договор съдържа всички  реквизити на чл.6 от ЗСч и обосновава в пълна степен извършено плащане. Моли съда да остави без уважение частната жалба.  

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Съдебното производство по НОХД № 408/2020г. по описа на Районен съд-Несебър е образувано въз основа на внесен от прокурор от Районна прокуратура-Несебър обвинителен акт, с който срещу жалбоподателя А.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл.216, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В разпоредителното заседание съдът е конституирал В.Х.К. като частен обвинител, чийто повереник адв.Ст.Кралев е участвал в цялото производство. Производството по делото е приключило с влязла в сила Присъда № 260000 от 19.08.2020г., с която съдът е признал подсъдимия А.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, ул.*****, за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.216, ал.1 от НК. На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия П. направените в хода на досъдебното производство разноски общо в размер на 497,93 лева. След обявяване на присъдата и преди влизането й в сила, на 28.08.2020г. по делото постъпила молба от повереника на частния тъжител В.К. за присъждане на заплатените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева за процесуално представителство по НОХД № 408/2020г. по описа на PC-Несебър. Към нея бил приложен договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020г., в който е отразено, че К. е заплатила 1000 лв. на адв.Кралев за правна защита и съдействие по НОХД № 408/2020г. по описа на PC-Несебър

При така установените факти, оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от протоколите от съдебните заседания адвокат Кралев е изпълнявал задълженията си като повереник- адвокат  частния обвинител В.К. по НОХД № 408/2020г. по описа на PC-Несебър. Договорът за правна помощ между адв.Кралев и К. е депозиран с молба на 28.08.2020г. т.е. след произнасяне на присъдата, но преди  изготвянето на мотивите на 31.12.2020г. Разпоредбата на  чл. 306, ал.1, т.4 от НПК дава възможност на съда да присъди направените по делото разноски в отделно производство. НПК не обвързва страните по делото със срок, в който да си поискат направените по делото разноски като в тази връзка възраженията на жалбоподателя за непредставянето на договора в срок до произнасянето на присъдата са неоснователни. Произнасяне по чл. 189 от НПК, съответно по реда на  чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е всякога възможно, независимо от това, на кой етап се намира производството и дали е приключило/ Определение от 25.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 224/2019 г., I н. о., НК/.

На следващо място, според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. Видно от съдържанието му, процесният договор за правна помощ е изготвен на образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет. Няма съмнение, че той съдържа задължителните реквизити по чл. 6 от ЗСч - наименование на документа, дата на издаване, идентификация на страните, които са го подписали, предмет и стойност. Той е подписан на 17.08.2020г., на която дата съгласно него е било изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1000 лева т.е. в тази си част той има характер на разписка за извършено плащане. Следователно не може да има съмнение в документална обоснованост на извършеното плащане /аргумент от чл. 6, ал.5 вр. с ал.1 от ЗСч/ от страна на частния обвинител.

Поради липсата на основания за отмяна или изменение на обжалваното първоинстанционно определение, то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №260089 от 31.12.2020г., постановено по НОХД № 408/2020г. по описа на Районен съд-Несебър, с което А.И.П., ЕГН:********** ***, е осъден да заплати на частния обвинител В.Х.К., сумата от 1000 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение на своя повереник адв.Ст.Кралев.

          Определението е окончателно.

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                    

                                                                                                           2.