Присъда по дело №225/2024 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ към присъда № 15 от 12.05.2025 г. постановена по НОХД № 225/2024 г. по
описа на РС Червен бряг:
Районна прокуратура – Плевен е внесла обвинителен акт срещу Е. К. Г., с ЕГН
********** от с. Радомирци, обл. Плевен, по обвинение за това, че на неустановена дата до
28.09.2022 г. (когато е трябвало да върне веща) в с. Радомирци, обл. Плевен противозаконно
присвоила чужда движима вещ на стойност 5 322.42 лв. – лек автомобил морка „....,
собственост на „........“ – ООД, с ЕИК *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Държавният обвинител поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът
изразява мнение, че са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК от подсъдимата. Пледира съдът да я признае за виновна по повдигнатото
обвинение, като при определяне на наказанието да съобрази посоченото обстоятелство и
наложи наказание към минимума определен от законодателя, а именно една година
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
В проведеното съдебно заседание подсъдимата, Е. К. Г. признава вината си и фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното и моли съда да й наложи наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е. К. Г., с ЕГН **********, родена на 05.12.1983 г. в гр. Етрополе, живуща в
с. Радомирци, обл. Плевен, ул. „........, българка, български гражданин, грамотна, неомъжена,
безработна, неосъждана/има наложено наказание по чл.78а от НК/
„........“ – ООД, с предишно наименование „........, с ЕИК *** е дружество, чиято търговска
дейност включва предоставяне автомобили на лизинг. На 18.06.2018 г. Подс. Е. К. Г.
сключила договор за финансов лизинг на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ........., VIN W....... в гр.
Плевен, в офиса на дружеството включващ срок и размер на лизинговите вноски и вноската
за самоучастие. Още същия ден автомобила бил предаден на клиента с приемо-предавателен
протокол. Първоначално Г. плащала редовно вноските, но от 02.08.2022 г. преустановила,
което обосновало гражданско правни действия от страна на лизинговото дружество, с цел
удовлетворяване на вземанията си. Г. била търсена многократно по телефона и изпращани
писмени покани за доброволно плащане. Последния запис от електронната система на
дружеството е от 01.11.2022 г. Поради неизпълнение на клаузи от договора изразяващи се
преди всичко в неплащане на месечните вноски, на 26.09.2022 г. договора бил прекратен и
следвало в тридневен срок подсъдимата да върне веща. След прекратяване на договора Г. не
се е свързвала с дружеството и не е върнала веща. Към м. юни 2024 г. задължението
възлизало на 8 185.23 лева и продължавало да се увеличава, тъй като автомобилът е
регистриран и в движение, дружеството не разполага с документи да го свали от
регистрация и се дължат данъци и вноски по ЗЗГОА. На неустановена дата след
прекратяване на договора за финансов лизинг подсъдимата с партньора си Иван Костов
Георгиев предприели действия по отчуждаване на автомобила. Свързали се с фирма и
продали чуждото МПС за 1000.00 лева, като свалили регистрационните табели, които в
рамките на ДП предали доброволно на органа по разследването. С посоченото се
осъществявал престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, което обосновало и повдигането й на
обвинение от РП – Плевен за това.
По делото е била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на
която стойността на вредата причинена от продажбата на инкриминираната вещ е 5322.42
лева.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
приобщените по реда чл. 283 НПК материали по бързо производство по ЗМ-131/2024 г. по
1

описа на РУ Червен бряг, преписка №7291/2023 г. по описа на РП Плевен, събраните по
делото доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимата Г., дадени в хода на
съдебното производство, в които същата изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, като признанието се подкрепя от тях.
В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели – свидетелите П. В. А. и Д. Д. С., които по еднопосочен начин потвърждават
обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в отношение на пълно
покриване и допълване с останалите доказателства, поради което изцяло се кредитират.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, както и заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно
съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния
случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор
по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Спорът в конкретния случай касае единствено правната страна на деянието, а именно:
дали така описаните и признати от подсъдимата факти в обвинителния акт, изпълват всички
признаци от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК или се касае до
гражданскоправни отношения, както и до това дали в случая са налице предпоставките за
приложението на чл. 206, ал. 6 НК.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Съдът прие, че събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимата Е. К. Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, а именно: че на неустановена дата до
28.09.2022 г. (когато е трябвало да върне веща) в с. Радомирци, обл. Плевен противозаконно
присвоила чужда движима вещ на стойност 5 322.42 лв. – лек автомобил морка „....,
собственост на „........“ – ООД, с ЕИК ***, която владеела.
От обективна страна: От доказателствата по делото в случая безспорно се установяват
обективните признаци на престъплението обсебване, а именно: от неустановена дата до
28.09.2022 г., място – в с. Радомирци, начин на извършване – чрез продаването й, с което е
извършено действие на разпореждане, причинно-следствената връзка между тях и
настъпилият резултат.
С действията си подсъдимата Г., е реализирала признаците от състава на престъплението
“обсебване”. В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определена вещ (лек
автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ........., VIN W.......), на конкретно правно основание (с
цел ползване, респ. прехвърляне на собствеността след изплащане на последната лизингова
вноска от определената цена), във владението на подсъдимата (чрез непосредственото
предаване на вещта от пострадалото юридическо лице и личното й приемане от
подсъдимата). Всъщност спор по тези факти липсва, но така или иначе същите са
неоспорими, тъй като за същите са налице както писмени, така и гласни доказателствени
средства.
С поведението си подсъдимата е очертала обективните признаци на деянието обсебване
по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК, като се е разпоредил с чуждата вещ като със своя чрез
продаването й. Налице е в тази насока извършено присвояване на вещта и нейният
собственик на практика е бил безвъзмездно лишен от нея.
Относно евентуалното наличие само на облигационен спор, касаещо съставомерността на
деянието от обективна страна:
Съдът не споделя тезата, че в подобни случаи са налице единствено и само
2

гражданскоправни отношения. В действителност в голяма част от случаите на обсебване
стоят именно такива, било то по договор за заем, лизинг и пр. В тези случаи, обаче,
наличието на гражданскоправни отношения не изключва наличието на престъпление
изначално, доколкото този извод би могъл да се направи единствено през призмата на
елементите на състава на чл. 206, ал. 1 НК.
В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определена вещ, на конкретно
правно основание, във владението на подсъдимата от страна на пострадалото дружество.
Налице е и извършено действие на разпореждане с процесната вещ, което следва да се
окачестви като неправомерно, доколкото подсъдимата не е имала право да се разпорежда с
процесната вещ - същата не е била неин собственик, нито е била оправомощена за това от
собственика й.
Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС /ВС/,
престъплението „обсебване“ може да се изразява, както в разпореждане с вещта, така и в
отказ да се върне същата. В случая е налице именно конкретно фактическо и правно
разпореждане, тъй като процесната вещ не е третирана съгласно уговореното, а извършеното
с нея разпореждане не намира обосновка нито в закона, нито в сключения договор. В случая
няма спор, че процесната вещ лек автомобил морка „.... е била предоставена от страна на
пострадалото дружество собственост на „........“ – ООД, с ЕИК *** на на подс. Г. на
основание постигната договореност в договора за финансов лизинг в посочения по-горе
смисъл и подписания приемо-предавателен протокол. Няма спор и че подсъдимата не е
изпълявала задълженията си по договора, както и че същиата се е разпоредила с процесния
лек автомобил, като го е продала. Продаването на вещта несъмнено е действие на
разпореждане, доколкото със същото се предоставя фактическата власт върху вещта на трето
лице, което би могло да предприеме действия спрямо тази вещ, които реално биха увредили
патримониума на пострадалото дружество като лишат същото безвъзвратно от
възможността да се ползва от своята вещ, в това число чрез продажбата на процесния лек
автомобил. По делото се установи освен това, че подсъдимата е продала вещта и не е
предприела каквито и да е действия по заплащане на дължимата сума по договора. Ето защо
съдът прие, че в случая с поведението си тя е реализирала престъпния състав на
престъплението „обсебване“. В този смисъл е налична и практика на върховната инстанция.
Така в Решение № 463 от 9.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 503/2009 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Жанина Начева е прието, че рамките на възприетите фактически положения, че по
силата на подписания договор за залог подсъдимата Б. е предоставила движима вещ, за
която знаела, че е чужда и обективно не е предприела никакви действия за връщане на
паричния заем, а това от своя страна е позволило на заложната къща да пристъпи към
продажба, въззивният съд законосъобразно е извел умисъла за обсебване, стъпвайки на
специфични белези на конкретното деяние и на обстоятелствата, при които то е било
осъществено. Ето защо съдът оцени като неоснователен доводът на защитата за наличие на
гражданскоправни отношения, които да изключват съставомерността на деянието по чл. 206,
ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимимата Г. е съзнавала общественоопасния характер
на деянието и неговите последици. Същата е съзнавала, че владее процесния автомобил, но
той е собственост на пострадалото дружество, тъй като все още не са настъпили
прехвърлителните основания за трансформиране на собствеността, както и че дължала
неговото връщане, тъй като спряла да изпълнява задълженията си по договора, наименован
в случая договор за финансов лизинг. Осъзнавала е също така, че няма правно основание да
се разпорежда с него като го продава, тъй като не е собственик на вещта, както и че това е
противоправно и увреждащо имуществена сфера на пострадалото дружество. Въпреки това
подс. Г. е извършила фактическият състав на престъплението “обсебване”, стремейки се
именно към този резултат, като пряко го е целяла и искала.
3

Поради всичко гореизложено съдът прие, че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна, поради което призна подс. Е. К. Г. за виновна в извършването на
престъплението по чл. 206, ал.1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по
общите правила, съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 54, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК.
Чл. 206, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата
Е. Г. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът определи същото да бъде лишаване от свобода за срок
от една година.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете наличните по делото смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо бе отчетено доброто процесуално
поведение, в съдебната фаза, така и в рамките на проведеното досъделбно производство,
изразеното съжаление за извършеното, както и изплащането на по-голямата част на
предмета на престъплението на пострадалото Дружество – 48 от 72 месечни вноски, като
съдът не отдаде прекомерно значение на това обстоятелство. Все пак същото бе отчетено,
доколкото при определяне на наказанието съдът следва да държи сметка и за проявлението и
последиците, които съответното деяние е имало в обективната действителност. От друга
страна съдът отчете и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Ето защо и като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказание в размер на една
година се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца и със същото биха
се постигнали визираните цели в чл. 36 НК.
Налице са процесуалните предпоставки и на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага
изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 (три)
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото
сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	23
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Йохан Мирославов Дженов

Дело:	20244440200225
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 септември 2024 г.

Присъда по дело №225/2024 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите