Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №10632 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Б.Д.И. ЕГН ********** *** иска да се
признае за установено на основание чл. 422 от ГПК във чл. 535 ТЗ , че В.Г.В. й дължи като издател на запис на
заповед от 15.05.2014 г сумата от 30 000 лева , ведно със законната
лихва от 19.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.09.2016 г по ч.гр.д.№52907/16 г на СРС , 141 състав .
Ищцата твърди , че ответникът й дължи
сумата по записа на заповед .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Оспорва , че е подписвал записа на заповед . Счита , че в записа на
заповед има дописвания с различен химикал и почерк , както и не е посочено
място на предявяване . Счита , че ищецът е длъжен да докаже конкретно каузално
правоотношение , поради което е издаден записа на заповед .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С процесния запис на заповед от
15.05.2014 г ответникът се е задължил за плати безусловно и без протест на
ищцата сумата от 30 000 лева на
падеж 15.11.2014 с място на плащане гр.София .
Към записа на заповед има добавък за предявяване
за плащане на 15.11.2014 г с подпис на ответника .
Издадена
е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.09.2016 г по ч.гр.д.№52907/16 г на СРС , 141 състав , която
е връчена на ответника на 19.06.2017 г .
В двуседмичен срок – на 27.06.2017 г -
ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение . В срок са
представени доказателства пред СРС за предявяване на процесния иск .
С определение от 21.12.2017 г съдът е
указал на ответника , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че не е подписал
записа на заповед .
С молба от 14.03.2018 г ответникът
заявява , че не поддържа искане за допускане на графологична експертиза и счита , че ищецът трябва да посочи и докаже
наличие на каузално правоотношение за процесната сума .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
В доказателствена
тежест на ищеца по иск по чл.535 ТЗ за дължима сума по запис на заповед е да установи
, че е поемател по съответния запис на заповед отговарящ на изискванията на чл.
535 от ТЗ , за издател на който се сочи ответникът . В тежест на издателя-длъжник
е да докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни
/срещу формата или съдържанието на записа на заповед, липсата на формална
легитимация на приносителя , срешу действителността на волеизявленията,
материализирани в ценната книга, възражения относно необходимите действия за
запазване на регреса, просрочването на менителничния ефект, плащането по
ценната книга/ и/или лични, основани на съпътстващите записа на заповед
каузални отношения /нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка,
неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване
на задължението на длъжника по каузалната сделка , което е било обезпечено със
записа на заповед /.
В случая
ищецът е представил запис на заповед , който притежава необходимите реквизити
по чл.535 ТЗ като ответникът се е задължил да плати безусловно и без протест на
ищцата сумата от 30 000 лева на падеж 15.11.2014 с място на плащане
гр.София . Неоснователно е възражението за липса на реквизит „място на
предявяване“. Процесният запис на заповед е с падеж на определен ден /чл.486
ал.1 т.4 ГПК/ , а не на предявяване или на определен срок след предявяване
/чл.486 ал.1 т.1 и т.2 ТЗ/ . От друга страна , записът на заповед е бил надлежно
предявен за плащане . Настоящият съд споделя становището в решение №21 от 04.07.2014
г по т.д.№1348/13 г на ВКС , I ТО , че не е необходимо
посочване в записа на заповед на адрес на поемателя като част от мястото на
плащане по чл.535 т.4 ТЗ.
След отказа на
ответника от допускане на графологична експертиза , недоказани са възраженията
му , че не е подписвал записа на заповед и че в записа на заповед има дописвания
с различен химикал и почерк.
Неоснователни
са доводите на ответника , че ищецът трябва да заяви и да докаже наличие на
каузално правоотношение респ.на задълженията по това правоотношение . Съгласно т.17
от Тълкувателно решение №4/2014 на ОСГТК на ВКС и решение №18 от 18.02.2015 г по т.д.№535/14 г на ВКС , I ТО при редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение.
Ищецът-кредитор доказва вземането си основано на менителничния ефект - доказва единствено
редовен от външна страна запис на заповед , подлежащ на изпълнение .
Налага се изводът , че искът е основателен
и трябва да бъдат уважен.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са деловодни разноски на ищеца в заповедното и в настоящото
производство размер на 2705 лева .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл.422 ГПК във чл. 422 от ГПК
във чл. 535 ТЗ предявен от Б.Д.И. ЕГН **********
*** срещу В.Г.В. ЕГН ********** *** , че В.Г.В. дължи като издател на запис на
заповед от 15.05.2014 г сумата от 30 000 лева , ведно със законната
лихва от 19.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.09.2016 г по ч.гр.д.№52907/16 г на СРС , 141 състав .
ОСЪЖДА
В.Г.В. ЕГН ********** *** да заплати
на Б.Д.И. ЕГН ********** *** сумата от 2705 лева деловодни разноски в
заповедното и в настоящото производство .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :