РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. Пловдив, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община *****, чрез пълномощника си
старши Ю.сконсулт Е. Ц., срещу решение № 165/31.03.2025г. по гр.д. №
914/2024г. по описа на РС *****, с което признато за установено по отношение
на Община ***** с адрес гр. *****, пл.“*****, представлявана от Кмета д-р
*****, че Ю. И. Т., ЕГН********** от гр. *****, ул.“*****, е собственик по
давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот
*****.504.279 по КККР на гр. *****, район *****, адрес: гр. ***** – *****,
ул.“*****, площ: 619 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 21, парцел
ІХ144, съседи: *****.504.280, *****.504.321, *****.504.278, *****.504.281.
Жалбоподателят Община ***** обжалва решението като неправилно,
неоснователно и недоказано. Сочи се, че пред първата инстанция не е
установено, че е налице договорно или законово основание за установяване на
1
фактическа власт върху процесния имот от ищеца. Сочи се, че имотът е бил
актуван като частна общинска собственост при спазване на
законоустановения ред и това е официален документ, който се ползва с
доказателствена сила.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ю. Т., чрез адв.В., с
който жалбата се намира за неоснователна, а изводите на първостепенния съд
за правилни и съобразени със законодателствата. Иска се отхвърляне на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението. Претендират се
разноските по делото.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.
Обжалваното решение по съществото на делото не е недопустимо или
нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че пред първата
инстанция не е установено, че е налице договорно или законово основание за
установяване на фактическа власт върху процесния имот от ищеца. Тъй като
владението е фактическо състояние, то за неговото установяване върху
недвижим имот, не се изисква при неговото начало да е налично договорно
или законово основание, като условие за неговото осъществяване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че имотът е бил
актуван като частна общинска собственост при спазване на
законоустановения ред и това е официален документ, който се ползва с
доказателствена сила. Наистина в казуса за процесния имот на дата
20.03.2012г. е бил съставен акт за частна общинска собственост, като същият
през 1965 година е бил актуван като държавна собственост, а по късно на
06.04.2012г. е деактуван като такъв. Но формалните документи за собственост
не помагат да се реши въпроса, кой е владял имота в този период от време при
съставянето им. А от разпитаните свидетели се сочи, че имотът се е владял от
ищеца и неговите праводатели. Тъй като владението е фактическо състояние
то не се прекъсва от съставянето на този официален писмен документ – акта за
частна общинска собственост. Издаването на този документ също така не
прекъсва или спира теченето на придобивната давност, защото по силата на
2
чл.84 от ЗС това не е от обстоятелствата предвидени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД,
които водят до такъв правен резултат.
Правилно РС ***** е преценил, че през част от твърдения период на
придобивната давност действа забрана за придобиване на държавни и
общински имот по давностно владение. Разпоредбата на чл.86 ЗС, в
редакцията му от ДВ бр. 31/17.04.1990г., изключва придобиването по давност
на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86
от ДВ бр.33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г., давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост, каквато в настоящия случай липсва. Следователно за
вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ, бр.33 от 1996г., давностният
срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче
течението на давностния срок е спряно с §1 от ЗДЗС. Действието на въведения
мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна
държавна и общинска собственост е продължено до 31.12.2022г. С Решение №
3/24.02.2022г. Конституционният съд обявява за противоконституционна
разпоредбата на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,
но това прогласяване има действие занапред. Следователно, необходимо е да
изтече един ден след преустановяване действието на въведения мораториум,
за да е налице период от 10 години, което в казуса е факт.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна и ще се остави без
уважение от съда, а решението по съществото на предявените искове ще се
потвърди изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В казуса жалбата е отхвърлена,
поради което на страната Ю. Т. следва да се присъдят направените от него
разноски за въззивното дело от 2 600 лева платен адвокатски хонорар /л.27/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/31.03.2025г. по гр.д. № 914/2024г. по
3
описа на РС *****.
ОСЪЖДА Община ***** с адрес гр. *****, пл.“*****, представлявана
от Кмета д-р *****, да заплати на Ю. И. Т., ЕГН********** от гр. *****,
ул.“***** сумата от 2 600 лева за разноски по въззивното дело.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4