Номер 31407.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20204500500451 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР със седалище гр.София
обжалва Решение № 833 от 01.07.2020г, постановено по гр.д.№ 4782/2019г. по
описа на РРС, в частта, в която е дирекцията е осъдена да заплати на П. Т. П.
сумата 1773.71лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в периода 01.07.2016г.- 31.07.2019 год., сумата от 132.20лв,
представляваща парична равностойност на неполучени ободряващи напитки
по време на нощни дежурства за същия период, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на иска- 02.08.2019г до
окончателното плащане и сумата от 191.77лв-разноски за адвокатско
възнаграждение, както и в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати
сумата от 100лв-държавна такса, 73.24лв-възнаграждение за експертиза.
Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и
отхвърляне на исковете по подробно развити в жалбата съображения
,поддържани и в съдебно заседание. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият П. Т. П. в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Производството по гр.д.№ 4782/2019 год.по описа на РРС е образувано
по предявени от П. Т. П. против Главна дирекция“Гранична полиция“ при
МВР-София искове за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019год. в
размер на 1862 лева; за заплащане на паричната равностойност на
незаплатените на ищеца суми за ободряващи напитки за периода 01.07.2016 -
31.07.2019 год. в размер на 132.20 лева; иск за заплащане на сумата от
1425лв възнаграждение за специфични служебни дейности за периода от
м.май 2018 до м.юли 2019г, мораторна лихва върху неизплатеното
възнаграждение за специфични служебни дейности в размер на 73.18., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до
окончателно плащане.
По делото не е спорно, че в процесния период страните са били в
служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „младши
оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част на Гранично полицейско
управление-Русе“ към РД Гранична полиция- Русе при Главна дирекция
Гранична полиция- МВР. Ищецът е осъществявал дейността си по
служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици при 24
часови дневни и нощни смени.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд,като е приел, че в
действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна
норма за преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда
е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата
на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната
експертиза размер. Съдът е уважил и претенцията за заплащане на левовата
равностойност на ободряващите напитки, които не са били предоставени на
2
ищеца в процесния период по съображения, че разпоредбата, съгласно която
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, определя
единствено задължението на работодателя да осигури ободряващите напитки
в натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки.
Според първоинстанционния съд тази разпоредба не освобождава
работодателя от отговорност в случай, че не изпълни вмененотото му от
закона задължение. Когато задължението не е изпълнено това, според
първоинстанционния съд, води до трансформация на задължението от натура
в парично задължение.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. При преценка на
неговата правилност окръжният съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е възнаграждение за извънреден
труд.Редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на
основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. В периода, за
който се претендира възнаграждението за извънреден труд 01.07.2016 год. до
31.07.2019 год.включително действащите Наредби съответно № 81213-592 от
25.V.2015 год.и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва норма, аналогична на
нормата по чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от
11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният
съд правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би довело държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и Решение № 311 от 8.ХІ.2019 год.на ВКС
по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
3
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава
принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14
ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът е съобразил установените
по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в
процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице. По тези съображения и изложеното в мотивите
на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението е неправилно в частта, с която е уважен иска за заплащане
на левовата равностойност на ободряващите напитки, които не са били
предоставени на ищеца за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателно плащане.
По отношение на иска по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане
равностойността на непредоставени ободряващи напитки и хранителни
продукти във връзка с възложени дейности по План за овладяване на
кризисна ситуация, настоящата инстанция намира същите за неоснователни.
Разпоредбата на чл.181, ал.3, изр.1 от ЗМВР сочи, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и
доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи /ал. 4/, а условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на вътрешните
работи (ал. 5 от същата норма). За процесния период е действала Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл.181, ал.5 във връзка с
4
ал.3 ЗМВР.
Безспорно е по делото, че служителят е полагал труд и през нощта,
поради което същият има право на тонизиращи напитки, каквито за
процесния период не са му предоставени. Задължението на работодателя е да
престира в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е
посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с
пари. Предвид специалната правна норма, изключващо паричната
компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът се явява
неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е неправилно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено и тази претенция като неоснователна да се
отхвърли.
Решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане
на възнаграждение за изпълняване на специфични служебни дейности не е
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
С оглед изхода на спора Главна дирекция“Гранична полиция“ при
МВР-София дължи на ищеца разноски за първата инстанция, съразмерно с
уважената част от исковете му в размер на 172лв. Решението в частта, в
която дирекцията е осъдена да заплати разноски над тази сума до 191.77лв е
неправилно и следва да се отмени.
Решението на първата инстанция в частта, в която е осъдил ГД“ГП“ да
плати държавна такса в размер на 100лв е неправилно над сумата от 71лв
държавна такса за уваженият иск, поради която следва да се отмени в тази
част. В частта, в която обаче ГД“ГП“ е осъдена да заплати сумата от 73.24лв
разноски за експертиза е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция на жалбоподателя
ГД“ГП“ се дължат разноски в размер на 5лв за платена държавна такса и 50лв
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с основателността на жалбата.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 833 от 01.07.2020г, постановено по гр.д.№ 4782/2019г.
по описа на РРС в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46 чрез РД Гранична
полиция- Русе е осъдена да заплати на П. Т. П. , ЕГН ********** от *****
сумата от 132.20 лева, представляваща паричната равностойност на
ободряващите напитки, които не са били предоставени на ищеца за периода
от 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска- 02.08.2019 год. до окончателното й
изплащане, както и в частта, в която Главна дирекция“Гранична полиция“ е
осъдена да му плати разноски над сумата от 172лв до 191.77лв, както и в
частта, в която ГД“ГП“ е осъдена да плати държавна такса над сумата от 71лв
до присъдените 100лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 833 от 01.07.2019г., постановено по
гр.д.№ 4782/2019г. по описа на РРС в частта, с която Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза №
46 чрез РД Гранична полиция- Русе е осъдена да заплати на П. Т. П. , ЕГН
********** от ***** сумата от 1773.71 лева за положен от него извънреден
труд в периода от 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 02.08.2019г до окончателно плащане, както и за сумата
от 172лв разноски по делото в първата инстанция, както и в частта, в която
Главна дирекция“Гранична полиция“ е осъдена да плати държавна такса в
размер на 71лева и 73.24лв-разноски за експертиза.
Решението в останалата част относно отхвърленият иск за заплащане на
парична равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Т. П. , ЕГН ********** от ***** , ул. М. *,*** да плати
на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46 чрез РД Гранична полиция- Русе разноски за
въззивната инстанция в размер на 55лв
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7