№ 1390
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502967 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОУ „Петко Каравелов“, гр. Асеновград, против
Решение № 508/09.09.2025г., пост. по гр.д.№ 558/2025, АсРС, с което е признато за
незаконно уволнението на Е. К. Б. - З., извършено от жалбоподателя със Заповед №
РД-11-459/06.01.2025г. и същото е отменено; Е. К. Б. – З. е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност “***” в ОУ „Петко Каравелов“; ОУ „Петко Каравелов“ е
осъдено да заплати на Е. К. Б. - З. сумата от 15 282лв., обезщетение за оставането без
работа поради незаконно уволнение за периода от 07.01.2025г. до 07.07.2025г., както и
сумата от 800лв. разноски.
Жалбоподателят ОУ „Петко Каравелов“ поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като доказателствата по делото са тълкувани превратно и само в
полза на ищцата. Счита и че решението не е съобразено с константната практика на
съдилищата. Счита за неправилен извода на съда, че посочването само на правното
основание за уволнение , без да се посочва текстово същото, опорочава уволнителната
заповед. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която при липса на
съмнения в основанието е достатъчно и посочването му единствено като правна норма
без да се възпроизвежда текстово нейното съдържание. Поддържа, че правната норма
на чл.328, ал.1, т.10Б от КТ е ясно и точно изписана в уволнителната заповед и на
ищцата са станали известни причините за прекратяване на трудовото й
1
правоотношение. Това си проличавало и от факта, че ищцата е организирала защитата
си в цялост, макар и същата да е неоснователна. Моли за отмяна на решението.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е. К. Б. - З. е подала отговор на въззивната жалба, в която
я оспорва. Поддържа, че уволнението й е незаконно, доколкото не се е сбъднало
условието за изтичане на срока на трудовия й договор – завръщане на титуляра.
Твърди и че още към момента на сключване на трудовия договор е била пенсионерка.
Поддържа, че заповедта няма мотиви, не сочи някакви нововъзникнали обстоятелства,
както и не съдържа данни за лицето, което я е издало. Счита, че това е основание за
признаването на тази заповед за незаконосъборазна и за отмяната й. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по
искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
търсената защита.
Обжалва се решение , с което е уважен иск на работник за признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, присъждане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение. Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че заповедта
на работодателя е немотивирана и обстоятелството, че в нея е изписано единствено
праното основание за прекратяване на трудовото правоотношение я опорочава. Този
недостатък препятствал дори съда да извърши проверка за наличие на елементите от
състава на правната норма. Поради това е приел, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно и го е отменил. Уважил е акцесорните искове – за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа. Отнесеният пред въззивната инстанция спор не е по установяване на
фактите по делото, а е чисто правен и касае законосъобразността на извършеното
2
уволнение на ищцата.
По отношение на фактите по делото , с определението по насрочване съдът е
приел, че страните не спорят по следните факти – че между тях е съществувало
трудово правоотношение, че е издадена заповед за прекратяването му и че работникът
и към момента на сключване на трудовия договор и към момента на прекратяването му
е упражнила правото си на пенсия. От представения трудов договор №ІРД-11-
567/26.01.2024г. и допълнително споразумение се установява, че Е. Б.-З. е била
назначена на длъжността „***“ при ответното училище за определен срок – до
завръщане на титуляра – К.Г., като в самия трудов договор е отразено, че същата е
пенсионер. Приложено е предизвестие №РД-25-63/06.12.2024г., редовно връчено на
работника на 06.12.2024г., с което работодателят отправя едномесечно предизвестие на
работника за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.328, ал.1, т.10Б от КТ.
Приложена е и Заповед РД-11-459/06.01.2025г. за прекратяване на ТПО на осн. чл.328,
ал.1, т.10Б от КТ във вр. с горепосоченото предизвестие.
Във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба и отговора на ответното
училище се очертават два спорни правни въпроса – допустимо ли е срочно трудово
правоотношение, възникнало със срок „до завръщане на титуляра“ да бъде прекратено
на друго правно основание и какво съдържание следва да има заповедта за
прекратяване на ТПО.
Безспорно в случая сключването на трудовия договор поставя началото на едно
срочно трудово правоотношение между страните с пр. осн. чл.68, ал.1, т.3 от КТ – до
завръщане на титуляра. Касае се за един срочен трудов договор, чийто срок на
изпълнение е определяем /за времето на заместване на отсъстващия работник/ и който
съществува доколкото съществува правоотношението с отсъстващия работник. С
изключение на тази особеност този сочен трудов договор не се отличава по нищо с
обикновения трудов договор, който се сключва с работниците по безсрочно
правоотношение / арг. от чл.68, ал.2 от КТ/, т.е. страните по него имат правата и
задълженията които биха имали и по един безсрочен трудов договор. В този смисъл е
неоснователна тезата на ищцата Е. Б., че това срочно трудово правоотношение не
може да бъде прекратено на друго основание освен специалното – завръщане н
замествания работник. Приемането на тази теза би означавало, че работникът в едно
срочно правоотношение би бил поставен в по-благоприятно положение от този, който
работа по безсрочен трудов договор. Ето защо следва да се приеме, че в тази хипотеза
работодателят разполага с правата да прекрати сключения трудов договор не само при
възникване на специалната предпоставка – завръщане на замествания работник , но и
във всички хипотези, при които той може да прекрати един безсрочен договор.
В конкретния случай трудовия договор е прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.10Б от
КТ. С тази норма законодателят е предоставил на работодателите право да прекратят
3
трудовото правоотношение със свой работник, когато това правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се отправи писмено предизвестие.
Предпоставките за надлежното упражняване на това правомощия на работодателя са
ясно посочени – трудовият договор за е сключеен с лице, които е упражнило правото
си на пенсиониране при достигане на съответната възраст и осигурителен стаж. В тези
хипотези законодателно е даден превес на обществения интерес за защита правото на
труд на лица, които не са пенсионери, а работодателят може да упражни това право без
да обосновава свето решение. Не е необходимо нито да се обосновава това решение на
работодателя, нито да се доказват някакви други предпоставки освен единствено
факта, че трудовия договор е сключен с пенсионер. Ето защо , при упражняване на
това право работодателят следва да докаже единствено, че трудовият договор, който
прекратява е сключен с работник, който към този момент има качеството пенсионер за
изслужено време и възраст. В конкретния случай това обстоятелство е записано в
самия трудов договор, а и не се оспорва от страна на работника.
Следващият спорен въпрос е необходимо ли е в уволнителната заповед, респ. в
отправеното предизвестие за се излагат мотиви и липсата им опорочава ли самото
уволнение. Тук, на първо място следва да се посочи, че в случаите, в които
работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие и да
налице основанията за законосъобразно упражняване на това право, прекратяването на
правоотношението настъпва с изтичане на срока на предизвестието автоматично. В
този случай издаването на заповед има сама удостоверително / декларативно/
действие, като неиздаването й или пороците в самата заповед не могат да доведат до
незаконосъобразност на извършеното уволнение. В този смисъл е трайната и
непротиворечива практика на ВКС – виж Р№ 664/15.11.2010, гр.д.№192/09, 4г.о.,
Р№559/09.07.2010, гр.д.№650/09, в които е прието, че когато работодателят е отправил
предизвестие и правото да прекрати трудовото правоотношение на това основание
съществува, то трудовия договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието,
без да са необходими някакви действия на страните. В Р по гр.д.№650/2009, 4г.о. пък е
прието, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от
работодателя и с писмено предизвестие без издаване на изрична заповед, т.к. в
нормата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ е определен моментът, в който настъпват
последиците от вече упражненото право на работодателя за прекрати
правоотношението с предизвестие. Това е прогласено и в Р№148/06.07.2022, гр.д.
№4053/21, 4г.о.,в което е казано, че при надлежно отправено предизвестие, заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение има само декларативен характер и е без
правно значение. Ето защо в случая е важно да се установи по-скоро дали е упражнено
надлежно правото на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, като самата последваща заповед няма правно значение за
4
съществуването на самото правоотношение.
В представеното предизвестие е записано, че работодателят предизвестява
работника, че с изтичане на 30 дневен срок ще прекрати трудовия му договор на осн.
чл.328, ал.1, т.10Б от КТ. Мотиви не са изложени, нито е налице словесно изписване на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдебната практика е
последователна в разбирането си, че във всички случаи следва да има яснота, да има
изложени мотиви за основанието, на което се извършва уволнението. В същото време,
обаче, приема и че в случаите , в които правната норма съдържа един единствен
фактически състав, който не буди никакво съмнение относно това кое е основанието,
на което работодателят упражнява правото си на уволнение, то няма законова пречка
мотивите са се изчерпват с цитиране на правната норма.. В тези случаи не е
необходимо допълнително излагане на други пояснения или допълнителни данни, за
това как е формирана волята на работодателя, т.к. от самото цитиране на нормата по
несъмнен начин се установява кое е фактическото основание на което е прекратен
договора. В този смисъл е Р№346/23.07.2010, гр.д.№468/09, 4г.о., О№81/16.02.2022,
гр.д.№3313/21, 4г.о., ВКС. В настоящия случай в отправеното предизвестие е цитирано
единствено основанието – чл.328, ал.1, т.10Б от КТ. Както вече бе казано, тази норма
предоставя на работодателя власт да прекрати по свое усмотрение във всеки един
момент трудов договор, включен с пенсионер. Нормата не предполага необходимост от
установяване на други факти и обстоятелства, освен единствено факта , че към
момента на сключване на договора работникът е упражнил правото си на
пенсиониране. В този смисъл и работодателят няма задължение да посочва някакви
други факти, обстоятелства или мотиви. Посочването на тази норма не предполага
възможност за колебания относно основанието за уволнение. Ето защо, настоящата
инстанция намира, че оправеното предизвестие е надлежно и работодателят
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. С изтичане на срока на
предизвестието е настъпило е прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване на
процесното уволнение за незаконосъобразно се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С отхвърляне на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните – за
възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, както и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Първоинстанционното решение е постановено в противната насока, поради
което като неправилно същото следва да бъде отменено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
претендираните разноски в размер на 1200лв. с ДДС за заплатен адвокатски хонорар за
5
въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 508/09.09.2025г., пост. по гр.д.№ 558/2025, АсРС, изцяло,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪЛЯ предявения от Е. К. Б. - З., ЕГН **********, против ОУ „Петко
Каравелов“, гр. Асеновград, ЕИК *********, иск за признаване за незаконно
уволнението й, извършено със Заповед № РД-11-459/06.01.2025г. и отмяната му;
възстановяване на Е. К. Б. – З., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност “***” в ОУ „Петко Каравелов“; осъждане на ОУ „Петко Каравелов“,ЕИК
*********, да заплати на Е. К. Б. – З., ЕГН **********, сумата от 15 282лв.,
обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от
07.01.2025г. до 07.07.2025г..
ОСЪЖДА Е. К. Б. - З., ЕГН **********, да заплати на ОУ „Петко Каравелов“,
гр. Асеновград, ЕИК *********, сумата от 1200лв. разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от обявената дата за постановяване на решението – 15.12.2025г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6