№ 6528
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №6963/22.06.2022г., постановено по гр.д. №72131/2021г. по
описа на СРС, 179 състав, е осъдено „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД на основание чл.411, изр.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
сумата от 7885,24 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „СКю7“ с рег. №*******, причинени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.04.2021г. в гр. Габрово,
на бул. „Васил Априлов“ с включени разходи за определянето му, заедно със
законната лихва от 16.12.2021г. до погасяване на задължението, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 315 лева – мораторна лихва, дължима за периода
от 21.07.2021г. до 16.12.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1964,57 лева – разноски за производството.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И.З.“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Й.К., срещу решението в цялост, като се излагат
оплаквания, че същото е неправилно – постановено в нарушение на
процесуалния закон, при съществени нарушения на съдопроизвоствените
1
правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че решението е
постановено при неправилни, неясни, противоречиви и непълни мотиви,
което на практика се приравнявало на липса на мотиви.
Първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, а същите били обсъдени едностранчиво и в полза на
ищеца. Ищецът не успял да докаже механизма на ПТП, настъпването на
описаните в исковата молба вреди, наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и вредите, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача В. Н.. Решението се основавало на отразения
механизъм на ПТП в представения двустранен констативен протокол,
представляващ частен документ, който нямал материална доказателствена
сила за фактите, които установява. В протокола освен неясна схема на
настъпване на ПТП не били отбелязани обстоятелства, от които да се уточни
механизмът, при който същото е настъпило. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. При условията на
евентуалност оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита
същият за завишен, както и поддържа направеното възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „ЗАД Алианц България“ АД, чрез пълномощника адв. М. М., с който
жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, като първоинстанционният съд е направил пълен анализ
на събрания доказателствен материал, анализирайки доказателствата както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Механизмът на ПТП бил установен
от показанията на свидетеля Ч., както и от приетата и неоспорена САТЕ, и
двустранния протокол за ПТП. Оспорва твърденията за наличие на
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
2
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във
въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен
с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие
в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
3
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на МПС марка
„Ауди“, модел „СКю7“ с рег. №******* за периода на действие на договора,
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на
03.04.2021г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало
задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение
в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на
автомобила сумата от 7885,24 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от
КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо
делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП,
както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната
инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи, участници в ПТП без забележки, кредитираното заключение
на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи Т. Е. Ч. и В. П. Н., се
установява следният механизъм на ПТП: на 03.04.2021г. в гр. Габрово, при
движение по бул. „Васил Априлов“ водачът на МПС „Фолксваген Голф“
навлиза от дясна в лява пътна лента, в която се движи лек автомобил „Ауди
SQ7“ без да изчака неговото преминаване и между двата автомобила възниква
ПТП с материални щети. От събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, се установява, че причина за ПТП е поведението на
застрахования при ответника водач, който не е изпълнил законово
разписаното му задължение, в нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, а именно:
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило
ПТП с лек автомобил „Ауди“, с материални щети. Не е установено по делото
да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на лек автомобил
„Ауди“, а твърденията на въззивника, че същият е управлявал автомобила с
неразрешена скорост са недоказани по делото.
4
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба оплаквания
относно присъдения размер на обезщетението, тъй като същото е определено
от първоинстанционния съд въз основа на кредитираното заключение на
САТЕ, според което е налице причинно следствена връзка между установения
механизъм и повредите по автомобила, като в САТЕ е посочена стойността на
ремонта по средни пазарни цени – 8090,66 лева, която сума е по-висока от
платената и претендирана в настоящото производство от ищеца сума в размер
на 7885,24 лева.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна, но
предвид липсата на доказателства за извършване на такива, не следва да
бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6963/22.06.2022г., постановено по гр.д.
№72131/2021г. по описа на СРС, 179 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6