Р Е Ш Е Н И Е
№*60087
гр.Русе, 22.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд търговско отделение в открито заседание на 20
юли 2021 г. в състав :
Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
Членове
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието напрокурора
като разгледа докладваното от
съдията А. ГАВРАИЛОВА
т. дело№342 по описа за
2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава ХХХІІ от ГПК.
Ищецът И.С.Т.
- постоянен синдик на Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“
/в несъстоятелност/ твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г. постановено по
т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на Кредитно -
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, с начална дата 30.04.2018г. С определение № 440/16.11.2018 г.,
постановено по т.д. № 132/18 г. по описа на РОС
е назначен за постоянен синдик. Ответниците са страни по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.04.2018г. с нот.акт№*, ТОМ*, рег.№****,д.№***/**.**.****г. на нотариус Г.Г., вписан с
вх.рег.№4123/11.04.2018г., акт №144, т.9, д.№1809 на СлВп-Русе.
Ищецът счита, че процесният договор е относително недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката, сключена на 11.04.2018г.,
попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради това,
че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ. същото не
може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да
бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.
Излага подробни доводи за това, че с
извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите като намалява възможността останалите неговите кредитори, различни
от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към
длъжника.
Признава обстоятелството, че купувача
В.Н.Б., е имала ликвидно и изискуемо
вземане от първия ответник Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна
каса“ за изплащане на срочни допълнителни
парични вноски, които са направила в кооперацията, като вместо изплащане
на дължимата парична сума, КСК „РПК“ й е прехвърлила правото на собственост
върху процесния недвижим имот, подробно описан в горецитирания
нотариален акт. Прехвърлянето на правото
на собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение
на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр.
Русе, по силата на което поради липса на ликвидни парични средства в
кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си, е дадена възможност на всички член –
кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим
имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от
независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от
кооперацията.
В подкрепа на тезата си за
осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, ищецът излага
доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито
приема, че са първият ответник – КСК „Русенска популярна каса“/в н./ и В.Н.Б.,
в качеството на член – кооператор, прилагайки по аналогия § 1, ал.1, т.4 от ДР
на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с ограничена отговорност.Сочи, че
свързаност между тях е налице и по см. § 1, ал.2 от ДР ТЗ, с оглед участието на
втората и третата ответници пряко в капитала на първия ответник, както и че
свързано лице предвид нормата на чл. 37 от Устава е всяко лице, което може да
има информация за търговеца, извън обичайната.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД счита, че са налице всички
елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща
кредиторите, като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 ТЗ. Намира,
че при извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се
презюмира от направеното изявление на представляващия кооперацията неин
председател Ю.Д.на проведеното извънредно общо събрание, във връзка с
невъзможността да се погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични
средства, че погасяването на задълженията може да се осъществи посредством
закупуване от желаещите на притежавани от кооперацията жилища срещу прихващане
на вземането от кооперацията. Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателката по сделката, тъй като приема, че като член
– кооператор в КСК „РПК“ се явяват свързани лица и по презумпция са запознати с
делата на търговеца. Знанието за увреждане следвало да се презюмира,
на осн. чл.649 ал.4 ТЗ за всички свързани лица. Моли съдът да постанови
решение, с което да прогласи за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КСК“Русенска популярна каса“ на основание
чл.647, ал.1, т.6 ТЗ покупко-продажбата на недвижимия имот, сключена с нотариален
акт № №* от 11.04.2018г.,
ТОМ*, рег.№****,д.№***/**.**.****г. на нотариус Г.Г.,
вписан в СлВп с
вх.рег.№4123/11.04.2018г., акт №144, т.9, д.№1809.
При условията на
евентуалност предявява иск съдът да прогласи сделката за недействителна по отношение кредиторите на
КСК“Русенска популярна каса“ на основание чл.135 ЗЗД и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът Кредитно - спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, представлявана от
десезирания орган на управление – председателя Ю.Д.чрез адв.
Ф.М. *** е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално
допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че процесната сделка е
сключена на пазарната цена към датата на
изповядването й и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е
налице увреждане на масата на несъстоятелността, сделката е следвало да се
сключи на цена по-ниска от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по
сделката са свързани лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа
такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и
член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното
извънредно ОС на КСК „РПК“ гр. Русе, въз основа на което е извършена процесната
сделка е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло
в сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал
да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой
член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член-кооператорите са се
обединявали и закупили имоти в режим на съсобственост, както било в настоящия
случай. Представя нотариални актове на други
член – кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания
не са увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки
малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
Ответниците С.С.Б.,***
и В.С.Ж., от гр.София, наследници по закон на починалата в хода на делото
ответница В.Н.Б.,***, не изразяват
становище по исковете.
В законоустановения срок е постъпила
допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647,
ал.1 т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД по изложените преди това доводи. Признава се
обстоятелството, че чрез продажбата на недвижимия имот първият ответник –
несъстоятелен длъжник е изпълнил свои парични задължения към ответниците член –
кооператори, т. е. изпълнението е извършено чрез даване вместо изпълнение като
способ за погасяване на парични задължения, както и това, че сделката е
сключена по пазарни цени.
Постъпил
е допълнителен писмен отговор от първия ответник на допълнителната искова молба, в които се излагат допълнителни
съображения за неоснователност на основния и евентуалния искове, и се поддържа
направеното искане те да се отхвърлят.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По
делото няма спор, че с влязло
в сила решение №
162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ с начална дата на
неплатежоспособността - 30.04.2018 г.
Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТР
актове по партидата на дружеството.
Представено е определение № 440/16.11.2018 г.
по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. С.Т. е назначен за постоянен
синдик на КСК “РПК“.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016
г. от извънредно общо събрание на КСК “РПК“. На него е взето решение след
постъпване на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на
недв. имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по
допълнителните вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните
вноски във ВСК на всички членове на части по 10 %. ОС е приело още решение член
кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат
вместо плащане недв. имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно
оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на
вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва
мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за
удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на комисията
включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.
Представен е Протокол от 21.03.2018г. на
заседание на тръжната комисия на КСК
„РПК“ в изпълнение на приетите от УС Правила за провеждане на търгове за
закупуване имоти на кооперацията чрез прихващане на стойността на имота с
направени от член-кооператори допълнителни вноски, от който е видно, че праводателката на ответниците – В.Н.Б., е участвала в търг
за закупуване на процесния имот с обявена начална цена 20000лв. Видно от
протокола, проведено е било наддаване и класиране за закупуване на недвижим
имот, находящ се в с.Нисово, община Иваново, област
Русе, представляващ дворно място цялото с площ от 914кв.м по скица, а по
нотариален акт – 1000кв.м, представляващо УПИ VI в кв.51 по плана на с.Нисово, с обявена начална цена
съгласно списък на имоти на кооперацията и доклад на лицензиран оценител в
размер на 20 000 лв. На извънредно заседание на УС на КСК от 10.04.2018г.
е взето решение кооперацията да продаде на В.Н. Б.описания имот, находящ се в с.Нисово.
От представения нотариален акт № *, ТОМ*,
рег. №****, дело№*** от **.**.****г. на нотариус Г.Г.,
с район на действие РРС, вписан в СлВп Русе с вх.
рег. № 4123/11.04.2018 г., акт №144, том 9, дело № 1809 ответникът КСК “РПК“ продал на В.Б. своя недвижим имот, находящ се в с.Нисово,
община Иваново, област Русе, представляващ дворно място цялото с площ от
914кв.м по скица, а по нотариален акт – 1000кв.м, представляващо УПИ VI в кв.51 по плана на с.Нисово,
за сумата 21000лв.Данъчната оценка на имота е 1908,40 лв. В нотариалния акт е
договорено, че вместо заплащане на дължимата продажна цена страните се
съгласяват да се прихване задължението за плащане на цената по сделката с
насрещните задължения на продавача към купувачите по вземания на
член-кооператора от срочни допълнителни вноски до размера на продажната цена. Съгласно
представената по делото счетоводна справка за вземания на купувачката от КСК“РПК“
към датата на сключване на процесната покупко-продажба Б. е имала вземане като
член-кооператор от дялови вноски-5лв и допълнителни вноски в размер на
33889,86лв. Прихваната сума по сделката е 21000лв., на 30.04.2018г. В.Б.
прехвърля на дъщеря си С.С.Б. останалите й
допълнителни вноски в размер на 12889,86лв..
Към доказателствата са приобщени и протокол №
33/11.03.2017 г. и протокол № 34/10.03.2018 от проведени годишни отчетни ОС на
КСК „РПК“
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 647,
ал.1 т. 6 ТЗ и евентуален по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД. Исковете са предявени от
синдика в преклузивния едногодишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност, поради което са допустими.
По иска с правно
основание чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ
За успешното провеждане на иска за
обявяване на процесната сделка за недействителна,
ищецът следва да установи
наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в кумулативна
даденост, а именно: сключена от длъжника
сделка в двугодишен срок преди подаване
на молбата за откриване производство
по несъстоятелност, тази сделка да
уврежда кредиторите и страна по нея
да е свързано лице с длъжника.
Първото изискване
на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 30.04.2018
г., а атакуваната сделка е извършена на 11.04.2018 г.
Следващото изискване
на закона е да е налице сделка, която уврежда кредиторите.
В
настоящия случай сделката, оформена с подписания от страните
нотариален акт, представлява даване вместо изпълнение по смисъла на
чл. 65 ЗЗД,
с нея е погасен паричен дълг на
несъстоятелния длъжник - първият
ответник към негов кредитор – втората и третата ответници и тя е сключена по пазарни цени. По тези въпроси между страните не съществува спор. По делото не е спорно и това, че както купувача по сделката, така и останалите
кредитори /член-кооператори/, чиито вземания са включени в списъка на приетите
вземания, са хирографарни кредитори.
Подобно привилегироващо един
хирографарен кредитор действие наистина накърнява правата на останалите
хирографарни кредитори, но не уврежда масата на несъстоятелността.
Последиците на извършено от длъжника
погасяване на негово изискуемо парично задължение, независимо от начина на
изпълнението, какъвто безспорно е и този по чл. 65 ЗЗД, се уреждат в
разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като за уважаването на иск на това
основание се изисква кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на
неплатежоспособността и същевременно в шестмесечен срок, съотв. в хипотезата на
ал. 3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 ТЗ на свързаност на страните или знание за
неплатежоспособност в едногодишен срок, преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Уредбата на исковете за
попълване на масата на несъстоятелността,
в приложимата към настоящия спор редакция на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ , обн. в
ДВ бр.20 от 2013 г., съответно
разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за
обявяване на относително недействителни спрямо масата на
несъстоятелността на действия и сделки от страна на
длъжника, които създават т. н. „преферентен ефект” на едни негови
кредитори спрямо други, като осигуряват
привилегировано положение на първите относно
поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази
материя в чл.722, ал.1
ТЗ, с което създават опасност за кредиторите
от по-следващите редове да не
бъдат удовлетворени изцяло или отчасти,
и отменителни искове по чл. 647 ТЗ по
отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника , безвъзмездни
или неравностойни, както и всяка една
сделка, която уврежда имуществото на длъжника във
вреда на кредитора, по която
страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално
или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети
лица или на кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една
от отделните хипотези на защита
и по двата вида искове се
предвижда като елемент на фактическия
състав: сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по
чл. 625
ТЗ.
При първия вид искове,
тези в отделните хипотези на чл. 646 ТЗ, законодателят не е включил като обща
предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща
се в намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване
само на т. нар. „преферентен ефект“ на уредените там сделки
и действия на длъжника. Точно липсата на реално
увреждане е основание при преферентните искове законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на
сделките и действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да
бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.
Обратното
важи за отменителните
искове по чл. 647
ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл. 647,
ал.1, т.6 ТЗ: имущественото
увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността,
изразяваща се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или създаването
на опасност от такова увреждане
/случаите на учредяване на обезпечения
за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се
явява предпоставка за тяхната основателност,
като от значение
е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на съответните
срокове преди предявяване на молбата по чл.625 ТЗ. В този смисъл е Решение № *24/18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. , І Т.О. на
ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК.
При
така изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че липсва логика законодателната воля да позволява едно и също действие
да попадне в приложното поле на два отделни отменителни иска, чиито
подозрителни периоди са различни формулирани, се налага извод за
неоснователност на така предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ поради отсъствието
на материално-правна предпоставка за уважаване на иска – процесната
покупко-продажба да представлява „сделка, която уврежда кредиторите“.
Искът е неоснователен и и не може да се
уважи, и поради това, че лицата по сделката не са от категорията на „свързаните
лица“ по смисъла на § 1, ал. 1 ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба
точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които законодателят дефинира
понятието свързани лица. Нормата е от императивен характер и разширителното й тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД
Евентуалната
претенция по общия ред на защита по чл. 135 ЗЗД също остана недоказана. От една
страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването
вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг.
Действително, в практиката по Павловия
иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни активи винаги е
увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата на
несъстоятелността, следва да се отчита универсалния характер на производството.
В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е намалял и
пасива, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се счита
накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за общо
удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще отпадне при
отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи масата са преферентните
погасявания, но само тези, както бе посочено и по-горе, извършени след спиране
на плащанията - чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия случай масата е намаляла,
но насрещната престация е известна и реституцията с цел попълване на масата ще
породи и нова конкурираща претенция – тази на втория ответник. С наведените от синдика фактически твърдения в
исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като
предварителна преференция в полза на получилия плащане кредитор преди да е
възникнало основанието за универсалната конкуренция. Договарящите се следва да
са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По делото не
се събраха такива данни. В случая не се доказа категорично намерение и на двете
страни да увредят бъдещите кредитори на несъстоятелния прехвърлител,
каквото е изискването по чл.135, ал.3 ЗЗД. Напротив, установи се наличие на
типичната за този вид договаряне цел - погасяване на дълг с цел ограничаване на
неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение. Това се
установява от приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на
23.07.2016 г. Само доказаното намерение за увреждане и у двете страни е
основание за уважаване на иск, предявен от синдик, доколкото общността на
кредиторите, чийто права той защитава, не може да се счита възникнала преди
сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.Евентуално
заявената претенция по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в
тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложат държавните такси за
разглеждане на неоснователните претенции в размер с цена на иска 1908,40лв., на
колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 и 72, ал. 2 ГПК за един иск
- 4 на сто върху цената на иска
/1908,40лв./, но не по-малко от 50 лв.
По изложените съображения Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен
синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна
каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния й представител - управителя Ю.Г.Д. и С.С.Б.,*** и В.С.Ж., от гр.Русе, лично и в качеството им на
наследници на В.Н.Б.,***, починала в хода на делото на 08.06.2021г. иск на
основание чл 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на недействителност по отношение
на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със
свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди
подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № *, ТОМ*, рег. №****,
дело№*** от **.**.****г. на нотариус Г.Г., с район на
действие РРС, вписан в СлВп Русе с вх. рег. №
4123/11.04.2018 г., акт №144, том 9, дело № 1809, с която КСК “РПК“ продал на В.Н.Б. своя недвижим имот, находящ се в с.Нисово, община Иваново, област Русе,
представляващ дворно място цялото с площ от 914кв.м по скица, а по нотариален
акт – 1000кв.м, представляващо УПИ VI в
кв.51 по плана на с.Нисово, обл.Русе.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/
срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/, чрез законния й представител - управителя Ю.Г.Д., от гр. Русе
евентуален иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделка, обективирана
в нотариален акт нотариален акт № *, ТОМ*, рег. №****, дело№*** от **.**.****г.
на нотариус Г.Г., с район на действие РРС, вписан в СлВп Русе с вх. рег. № 4123/11.04.2018 г., акт №144, том 9,
дело № 1809, с която КСК “РПК“ продал на В.Н.Б. своя
недвижим имот, находящ се в с.Нисово, община Иваново,
област Русе, представляващ дворно място цялото с площ от 914кв.м по скица, а по
нотариален акт – 1000кв.м, представляващо УПИ VI в кв.51 по плана на с.Нисово, обл.Русе.
ОСЪЖДА Кредитно - спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т., да заплати от масата
на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Русе
сумата 50лв., представляваща дължима
по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: