№ 205
гр. Б.С., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100417 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД (преименувано на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н
Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника М. А. М. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В.,
ул.“Съединение“ № 4, за сумата от 86,92 лв. главница представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2019г. до 21.05.2019 г. по договор за мобилни
услуги с клиентски номер ********** от 15.01.2019г. сключен между длъжника и „БТК“
ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за
което вземане са издадени съответни фактури, както и направените съдебни разноски по
двете производства/заповедно и исково/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от
ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответника М. А. М. не е намерен на посочения в и.м. адрес в гр. Б.С., обл.В.,
ул.“Съединение“ № 4, а по сведение на съсед Васил Сандов, лицето живее в с.Б., обл.В..
От върнатото в цялост съобщение по чл.131 от ГПК от с.Б. е видно, че на територията
на с.Б. не пребивава лице с имена М. А. М. по сведение на връчителя М.С..
С разпореждане от 15.06.2022г. съдът е допуснал правна помощ на ответника М. А. М.
1
с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
417/2022г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение от 08.07.2022г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.И.
И. Г. от ВрАК за особен представител на ответника М. А. М. с постоянен и настоящ адрес
гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 417/2022г. по описа на РС гр.Б.С., с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка
на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.И. И. Г. за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за
назначаването му.
Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
по основание и размер по изложените в него съображения. Прави възражение, че ответника
не е уведомен за цесията по надлежният ред.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1561/2021г. на
РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1561/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника М. А. М. с
ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК № 592/26.11.2021г. за сумата от 86,92 лв. главница представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2019г. до 21.05.2019 г. по
договор за мобилни услуги с клиентски номер ********** от 15.01.2019г. сключен между
длъжника и „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия
от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури , мораторна лихва за забава в
размер на 21,58 лв. за периода от 07.06.2019г. до 16.11.2021г., както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от
ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“
ЕООД гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по
изложените в него съображения.
2
Съдът с определение № 514/12.08.2022г. постановено по реда на чл.140 от ГПК е
прекратил производството по гр. д. № 417/2022 г. по описа на Районен съд – Б.С.,
образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД (преименувано на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н
Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.422 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника М. А. М. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, в
частта за сумата 21,58 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 07.06.2019г. до
16.11.2021г., поради надлежно заявен отказ на иска от ищеца при условията и по реда
на чл.233 ГПК.
Обезсилил Заповед № 592/26.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1561/2021 г. по описа на Районен съд гр. Б.С., в частта
за сумата 21,58 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 07.06.2019г. до
16.11.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето
производство/ М. А. М. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД -С. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № 267181415012019-45992950 от 15.01.2019г., с
клиентски номер **********, с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер
0877/520897 по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна
такса в размер на 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца до 15.01.2021г.
Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между М. А.
М. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената
електронна съобщителна услуга, а именно: фактура №**********/22.02.2019г., фактура №
**********/22.03.2019г., фактура № **********/22.04.2019г. и фактура №
**********/22.05.2019г. за периода от 22.01.2019г. до 21.05.2019г.
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 86,92 лв.
фактурирани за няколко последователни отчетни месеца: м.02/2019г., м.03/2019г.
м.04/2019г. и м.05/2019г Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-
извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ
на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми
3
за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които
са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с М. и е издал крайна фактура № **********/22.06.2019г. с
начислена обща сума за плащане.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 09.06.2019г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В процесният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
267181415012019-45992950 от 15.01.2019г., с клиентски номер **********/л.18-20 в
исковото производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се прекратяват
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнители услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24
месеца, от 15.01.2019г. до 15.01.2021г.) по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това
е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично
пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД, както и потвърждение за прехвърляне
на вземането на М. А. М. по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“
ЕООД и Анекса към него от 10.03.2020г. се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в
размер на 86,92 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно
индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.13-14 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез
“С.Г.Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват
доказателства за връчването му(л.15 от делото).
Особеният представител на ответника в писменият си отговор прави възражение, което
поддържа и в с.з., че уведомлението за цесия не е получено от ответника М., поради което
цесията не е извършена по надлежният ред, респ. процесното вземане не е преминало към
4
новият кредитор-ищеца по делото.
Съдът намира това възражение на особеният представител на ответника за
неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите,
когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на
цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се
приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е
връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от
исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията
към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането
на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при
спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите
му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.
о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по
спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл.
29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно,
че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от
исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което
обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на
спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
5
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника са били
приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител
на 11.07.2022г./л.84 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги № 267181415012019-45992950 от 15.01.2019г., с клиентски
номер **********, сключен между длъжника М. А. М. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД-С.
(VIVACOM) от който е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен
номер, при съответна месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите,
а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият договор, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).
6
Ищцовото дружество претендира вземане в размер на 86,92 лв. представляваща
главница по незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2019г. до 21.05.2019
г. по договор за мобилни услуги с клиентски номер ********** от 15.01.2019г. сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор
за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г.
Съществуването на паричното задължение на ответника, е въз основа на договор за
далекосъобщителни услуги от дата 15.01.2019 г., сключен с мобилния оператор „БТК„ ЕАД-
С.(VIVACOM), ответника М. А. М. е абонат на дружеството-доставчик на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** и титуляр по услугата VIVACOM
Mobix 60 LTE с уговорен срок на ползване до 15.01.2021г.
Видно от представените доказателства е, че ответника, чрез назначеният му особен
представител е бил уведомен за настъпилата цесия от дата 11.07.2022г., с получаване на
съдебните книжа, видно от върната разписка на съобщението.
Следва да се приеме, че договорът и фактурите към него са редовни и установяващи
записаните в тях обстоятелства, защото договорът носи подписа на ответника, а за
фактурите, с оглед чл. 229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006г. държавите
членки на ЕС страните нямат право да изискват фактурите да бъдат подписани. В настоящия
случай ответника не е оспорил в срок дължимите суми (чл.41 от ОУ на „БТК“ ЕАД), с оглед
на което следва да се приеме, че това преклудира възможността му да оспори същите в по-
късен срок.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ
основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на
валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на
месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на
ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност
на исковете по основание.
Ищцовото дружество претендира вземане в размер на 86,92 лв. представляваща
главница за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2019г. до 21.05.2019
г. по договор за мобилни услуги с клиентски номер ********** от 15.01.2019г. сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор
за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г..
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове за установяване задължението на М. А. М. да заплати
ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 86,92 лева се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена
парична сума при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това
7
задължение.
С оглед предоставянето и ползването на мобилните услуги, за ответника М. е
възникнало насрещното задължение да заплати цената им. По делото няма направени
твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носеща доказателствената
тежест, за заплащане стойността на използваните по договора мобилни услуги по
процесните месечни фактури. Задължението на ответника по Договора за мобилни услуги
по тези фактури възлиза на общата сума от 86,92 лв.
Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за мобилни услуги, на
задължението му за заплащане стойността на ползваните такива в уговорените срокове,
обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
Предвид гореизложеното, депозираната искова претенция с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника М. А.
М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1561/2021г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00
лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар или общо 205,00 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника М. А. М. ще
следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение за назначения му особен представител или общо 505,00 лв., въз основа на
представеният списък и представените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. А. М. с ЕГН
********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“
ЕООД (преименувано на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81,
вх.В, ет.8, ап.22, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, сумата
от 86,92 лв. - главница представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
от 22.01.2019г. до 21.05.2019 г. по договор за мобилни услуги с клиентски номер **********
от 15.01.2019г. сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
8
„С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни
фактури, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
592/26.11.2021г. по ч.гр.д.№ 1561/2021г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Съединение“ № 4, ДА
ЗАПЛАТИ на„ЮБЦ“ ЕООД (преименувано на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Триадица “България”
№ 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК
*********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 417/2022г. по описа на БСлРС, в общ размер от 505,00 лв., както и
сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1561/2021г. по описа на РС-
Б.С. разноски в общ размер от 205,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
1561/2021г.по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9