Решение по дело №231/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500231
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                              

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н   И  Е № 260009

 

                                    24.08.2020г., гр.Кюстендил

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     

                                                                  Председател:Ваня Богоева

                                                                          Членове:Евгения Стамова

                                                                                          Веселина Джонева

 

 

При участието на секретаря:Г.Кирилова след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№231/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „******” АД, регистрирано в ТР към АВ с ЕИК ******** – чрез процесуалрен представител АС”П., Д. и партньори”, БУЛСТАТ **** – чрез адв.П. И. със съдебен едрас на призоваване гр.С., п.к.***, бул.”***”№**, вх.**, ет.***, ап.***срещу решение на Дупнишкия районен съд от 14.01.2020г. по гр.д.№1859/2019г.

 

С посоченото решение са отхвърлени предявените от „********”АД със седалище и адрес на управление гр.С., пк***, район ****, бул.”****”*** бл.****, Бизнес център, личен номер **** и К. К. , гражданин на Република Чехия, личен номер *****/*** чрез адв.П.И. срещу К.Б.В., ЕГН ********** с адрес *** искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по фактури, както следва: фактура №***** от 09.08.2018г. на стойност **** лева за периода 06.07.2018г. -04.08.2018г, фактура №***** от 10.09.2018г на стойност **** лева за периода от 05.08.2018г. до 04.09.2018г.., фактура №***** от 10.10.2018г. на стойност **** лева за периода 05.09.2018г. до 05.10.2018г., фактура №***** от 10.01.2019г. на стойност ***** лева за периода 06.12.2018г. до 05.01.2019г., както и лихва върху претендираните суми по фактури, както следва:***** лева за периода 04.09.2018г.- 27.02.2019г.,  за фактура №****, **** лева за периода 05.10.2018г. до 27.02.2019г. за фактура №*****, *** лева за периода 06.11.2018г. до 27.02.2019г. за фактура №*****, ***** лева за периода 05.02.2019г. – 27.02.2019г. за фактура №******, общо ***** лева, от които ***** лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.07.2018г. до 05.01.2019г. и ***** лева законна лихва за забава, считано от 04.09.2018г. до 27.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№557/2019г. по описа на РС – Дупница. С решението В. е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, както следва:**** лева – разноски за исковото производство и ***** лева – разноски за заповедното производство.

 

       В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Изводът на съда за погасяване на задължението поради плащане е определен като погрешен тъй като представените от ответника разписки за извършени плащания, касаят фактури с номера различни от процесните, касаещи периода 06.07.2018г. до 05.01.2019г.Жалбоподателят се позовава на факта, че още преди първото П.з. е взето становище във връзка с представените доказателства, като е уточнено, че те касаят други фактури, различни от процесните във връзка с което  е било отправено  и искане по чл.237.Поради неотносимост на представените доказателства към процесния период постановеното решение е неправилно.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на претенциите с присъждане на разноски за въззивното производство съгласно приложен списък.

 

       Препис от жалбата е връчен на ответника.Писмен отговор не е подаден.

 

       Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

       Със заявление по образец съгласно чл.410 ГПК „*****” АД е сезирало Дупнишкия районен съд с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу К.Б.В., за сумите, посочени в обжалваното решение, въз основа на посочените в решението фактури.Обстоятелствата на които е основано искането са, че К. Васел с клиентски номер ******** е длъжник на заявителя, като доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в приложение 1 към Лицензия на общестевно снабдяване с електрическа енергия №Л-135-11/29.11.2006г.В. е ползвал доставена ел.енергия за периода 06.07.2018г. до 05.01.2019г. с адрес на електроснабдения имот гр.***., ул.”*****”№*** но не е заплатил дължимата цена.

 

    Заповедта е връчен на ответника, чрез залепване на уведомление и в 1 –месечен срок от получаване на съобщението за това, заявителят е предявил установителни искове за сумите, визирани в заповедта за изпълнение, с искова молба по която е образувано първоинстанционното производство.

 

   В исковата молба са преповторени твърденията относно съществуващо облигационно правоотношение с предмет доставка на ел.енергия, досежно електроснабден имот, находящ се в гр.***., ул.”****”№** и за доставена, но незаплатена за периода 06.07.2018г. до 05.01.2019г. ел.енергия, за която са издадени цитираните по – горе фактури.Отбелязано е, че задълженията по фактурите са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, абонатът разполага с 10 – дневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, а според чл.19, ал.8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимите суми.В исковата молба се споменава издадена справка за възникнали задължения  съдържаща посочване на неизплатените фактури.Заявено е искане за признаване за установена дължимостта на сумата ***** лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 06.07.2018г. до 05.01.2019г., сумата **** лева – законна лихва за забава, считано от 04.09.2018г. до 27.02.2019г.( като в обстоятелествената част е посочена, каква част от тази сума се дължи върху главницата по всяка една от фактурите), претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявленето до окончателното изплащане, както и разноски.Към исковата молба са представени като доказателство фактурите, извлечение в което са посочени номера на документи, период и дължима сума, а К.В. като партньор ***** и  адрес гр.***., ул.”****”№****, представени са и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „************” АД.

 

       Препис от исковата молба е връчен на ответника.В срок той е подал отговор, в който е оспорил иска, като неоснователен, позовавайки се на извършено плащане за което разполага с разписка №********/19.09.2019г. според който е изплатил сума в размер на ****** лева, която включва претендираната по делото сума ***** лева и сумата ***** лева и сума по съдебни вземания.Ксерокопие от разписката е представена като доказателство по делото.В същата е удостоверено извършено плащане по клиентски номер ***** К.В.,*** ел. енергия за периода от 06.01.2019г. до 01.02.2019г. сума по фактура №*****/09.02.2019г. дължима до 05.03.2019г. неустойка за просрочени плащания **** лева и **** лева, ел.енергия от 02.02.2019г. до 01.03.2019г. **** лева сума по фактура №********/12.03.2019г. дължима до 04.04.2019г. и неустойка **** лева, сума по фактура №*****/10.09.2019г. дължима до 03.10.2019г., неустойка за пр.плащания ***** лева.В разписката е посочена сума по съдебин вземания в размер на ****** лева.

 

Във фактури №***** от 09.08.2018г. на стойност *** лева за периода 06.07.2018г. -04.08.2018г, фактура №****** от 10.09.2018г на стойност **** лева за периода от 05.08.2018г. до 04.09.2018г.., фактура №***** от 10.10.2018г. на стйоност **** лева за периода 05.09.2018г. до 05.10.2018г., фактура №***** от 10.01.2019г. на стойност ****** лева за периода 06.12.2018г. до 05.01.2019г. ищецът е удостоверил съществуващо вземане съотв.задължение за ответника за консумирана ел.енергия и услугата разпределение, за периодите посочени в тях.Посочен е клиентски номер *********, като обект за който е определена цената обект с местонахождение гр.***., ул.”*****”№***, а жалбоподателя, като адресат.Във фактурите е посочен номер на електромер а именно №******, както и показания за консумация на ел.енергия дневна и нощна.Сумите по фактурите съответстват на исковата сума.

 

Липсват доказателства за получаване на фактурите от жалбоподателя.

 

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „********”, като страните не спорят, че те са влезли в сила.Съгласно чл.4, ал.2 от тези Общи условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредеблителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.Съгласно чл.5, ал.1 от тях продавачът продава на потребителите електрическа енергия в съответствие с условията, прие които е присъединен обектът към разпределителната мрежа, и с показатели за качмество на търговската услуга, приети от ДКЕВР.Съгласно чл.8, ал.1 продажбата на ел.енергия започва с поставянето под напрежение на електрическите съоражения до границата на собственост, предвиден е 7 дневен срок от подаване на заявление.Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия,в чл.16 е посочено, че редът за измерване и периодичността на отчитане на електрическа енергия, проверка на средствата за търговско измерване и начина на коригиране на отметените количества ел. енергия е разписан в Общите условия, право на продавача да инициира проверка на средството за ТИ.Ред и начин за отчитане, средства за измерване на ел.енергия в Общите условия не са посочени.Съгласно чл.19, ал.1 потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността на периода за плащане е 10 дни.В чл.19, ал.3 е предвидено съобщаване на дължимите суми на потребителя ежемесечно, чрез съобщение изпращано на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на отчитане е по – дълъг.В чл.19, ал.5 е посочено съдържание на съобщението идентично със съдържанието на фактурите, предвидена е възможност да обявяване на начална и крайна дата на периода за плащане, чрез средства за масова информация, чрез съобщение на видно място в службите на продавача, в съобщение приложено към фактурата и касова бележка.Съгласно чл.19, ал.7 с обявяването на сроковете по реда на л.3 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия, а според ал.8 неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължение да плати дължимата сума в срок, подаването на възражение срещу сметката също не освобождава потребителя от задълженията да я заплати.Съгласно чл.35 от Общите условия потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната ел. енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

 

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на ищеца, в което ответникът е посочен като партньор №******, посочени са фактури, и номера на референции, като номер на референция съответстват задължения в размер на сумите по разписката, както и на фактурите представени с исковата молба.

 

Предвид изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:

 

Предявени са искове по чл.422 ГПК вр. с чл.124 ГПК, 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

С оглед издадената заповед за изпълнение, ненамирането на ответника във връзка с връчването й и подадената в срок искова молба, исковете се явяват допустими.

 

Преценени по същество исковете са доказани

 

Уважаването на главния иск предпоставя установяването на следните предпоставки: наличието на валиден договор за доставка на електрическа енергия в обект - находящ се в гр.**. , ул.”******”№***, съществуващо за ищцовото дружество задължение за доставка на електроенергия в посочения обект за исковия период  и изпълнение на това задължение; установен размер на стойността на доставената ел. енергия за периода.Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.Така е разпределена доказателствената тежест и в първоинстанционното производство.

 

В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща.Съгласно чл.94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, според ал.2 снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10, а според чл.98а крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,съдържащи задължително:информация, която се предоставя от снабдителя;срок на договора и права и задължения на страните по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски;отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия;ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6,видовете лични данни, които задължително се обработват от крайния снабдител.Съгласно  ал.3 крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, а според ал..4 публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.Съгласно ал.5 в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.Съгласно параграф 1 т.41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот.

 

От изложената нормативна уредба, че следва че правоотношения по повод снабдяване с електрическа енергия между крайни снабдители и клиенти на ел. енергия в това число и битови се уреждат от приети от ДКЕВР правила и Общите условия, съгласно чл.98а ЗЕ.Правоотнощението между страните възниква с факта на присъединяване на принадлежащ на ответника обект към електроразпределителната мрежа, попадаща в обхвата на притежавана от съответветното дружество – в случая „********”.

 

С оглед изявленията на ответника в писмения отговор на исковата молба т.е оспорване на иска, поради извършено плащане следва да се приеме отсъствие на спор между страните относно съществуващо облигационно правоотношение и за извършена доставка на електрическа енергия, в количества и на цена, така както е удостоверено в представените фактури.

 

Доставката на ел.енергия и останалите услуги за които се претендира исковата сума са осъществени от ищеца и възлизат на стойност в размер на исковата сума.Жалбоподателя е следвало  да заплати цената за потребената ел.енергия, услугата разпределение и достъп до електроразпределителната мрежа.

 

Доказателства за плащане не са представени.Основателно е възражението на ищеца, че представената разписка не доказва плащане на процесните задължения.Съгласно чл.63 ал.1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.За да е точно, изпълнението трябва да е направено на кредитора или на овластено от него лице, да е извършено в уговорения срок и да съответства на дължимото.Според чл.77 ЗЗД при изпълнение длъжникът има право на разписка.За да се приеме, че разписката удостоверява погасяване на задължението то от съдържанието на същата следва да е ясно, че кредиторът е получил дължимата сума, за периода за който я претендира, на основанието на което е дължима респ.въз основа на документа, съставил за удостоверяване на задължението и в уговорения срок.В случая от представената разписка не се установява плащане по процесните фактури.Видно от съдържанието й плащането касае задължения за друг период, удостоверени с други фактури.

 

Съгласно предвиденото в Общите условия плащането следва да стане в 10 дневен срок, а според чл.19, ал.8 неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да плати дължимата сума в срок.Задължението е с определен срок за изпълнение, след изтичането на който длъжникът изпада в забава, в 10 – дневен срок от издаването на фактурата за всеки месец, което обосновава дължимостта и претендираните мораторни лихви, независимо, че началния момент от който същите са заявени е след изтичане на повече от 10 дни.

 

С оглед на изложеното обжалваното решение – иначе валидно и допустимо, съдът намира за неправилно.

 

Решението следва да бъде отменено, а исковете уважени.

 

С оглед изхода от спора ответникът дължи деловодни разноски в размер на 87 .00 лева за заповедното производство, 168 лева за първоинстанционното производство и 55 лева за въззивното производство( включващи държавни такси и заплатено адвокатско вънзаграждение).В първоинстанционното производство е представен документ за плащане на 255.00 присъдени разноски, поради което остават дължими само разноските за въззивното производство.

 

Водим от горното, съдът

 

                                           Р     Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение на Дупнишкия районен съд от 14.01.2020г. по гр.д.№1859/2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.422 ГПК вр. с чл.124 ГПК и чл.183 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията, между „********”АД със седалище и адрес на управление гр.**, пк*****, район *****, бул.”*****”***** бл.*******, Бизнес център, личен номер ******/**** и К. К. , гражданин на Република Чехия, личен номер ******/**** чрез адв.П.И. и К.Б.В., ЕГН ********** с адрес ***, че К.Б.В., ЕГН ********** дължи на „********” АД ЕИК ******** сумите по фактури, както следва: фактура №**** от 09.08.2018г. на стойност ***** лева за периода 06.07.2018г. -04.08.2018г, фактура №****** от 10.09.2018г на стойност ***** лева за периода от 05.08.2018г. до 04.09.2018г.., фактура №***** от 10.10.2018г. на стоност **** лева за периода 05.09.2018г. до 05.10.2018г., фактура №*****от 10.01.2019г. на стойност ***** лева за периода 06.12.2018г. до 05.01.2019г., както и лихва върху претендираните суми по фактури, както следва:**** лева за периода 04.09.2018г.- 27.02.2019г.,  за фактура №******, **** лева за периода 05.10.2018г. до 27.02.2019г. за фактура №******, **** лева за периода 06.11.2018г. до 27.02.2019г. за фактура №*****, *** лева за периода 05.02.2019г. – 27.02.2019г. за фактура №******, облщо ***** лева, от които **** лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.07.2018г. до 05.01.2019г. и **** лева законна лихва за забава, считано от 04.09.2018г. до 27.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за идаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№557/2019г. по описа на РС – Д..

 

ОСЪЖДА К.Б.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „********”АД със седалище и адрес на управление гр.С., пк****, район *****, бул.”*****”**** бл.***** ****, Бизнес център, личен номер *****/**** и К. К. , гражданин на Република Чехия, личен номер ******/***** деловодни разноски, както следва:**** лева за въззивното  производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател:

 

                                                                                     Членове: