№ 357
гр. Варна, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20213100900786 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:02 часа се явиха:
Ищецът МАРК 2 ЕООД, редовно призован, представлява се от
адвокат П.П., редовно преупълномощен от адвокат Т.Т. и приет от съда от
днес.
Ответникът ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Х.И., редовно преупълномощен от АД „В.,Ж. и
партньори“ и приет от съда от днес.
Трето лице помагач на ответника - НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, редовно призован чрез юрисконсулт
М.А., не се представлява в съдебно заседание.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
така, както е докладвано с Определение № 435 от 21.03.2022 г.
Производството е образувано по иск на МАРК 2 ЕООД, ЕИК
*********, София срещу „Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите,
както следва: 191 952.05 лева, дължими от ответника като цена за
1
произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м. 10.2018г. както и
сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на посочената
главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г.,
ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими
от ответника като цена за произведена и доставена, но незаплатена
електроенергия за м. 11.2018г., както и 2 097.12 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение плащането на главницата, считано от
16.12.2018г. до предявяване на иска, ведно със законна лихва от този момент
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, а ищецът е процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск,
чрез надлежно упълномощения процесуален представител, внесена е в пълен
размер дължимата държавна такса.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право: В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа
енергия от възобновяем енергоизточник–вятър, като произведената от
собственото му ВяЕЦ ел. енергия се продава по регулирани от КЕВР цени,
които са преференциални, на ответното дружество Енерго-Про Продажби АД
съгласно договор за изкупуване на ел. енергия № 177/30.08.2011г., сключен
между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че
вятърната централа е присъединена към ел. мрежа на Енерго-Про Мрежи АД,
въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим
производител на ел. енергия ДУА119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-
4027-18.06.2009 от 27.07.2009г., сключен с Е.ОН България Мрежи АД
/преименувано/. Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и
Наредба № 1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.
енергия, въз основа на издадени от ищеца фактури, по преференциална цена,
определена от КЕВР с решение № Ц018 от 20.06.2011г. Твърди се, че за м.
10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество 978,096 МВч
електроенергия, за която е издадена фактура № 128/31.10.2018г. на стойност
от 19 079.29 лева с ДДС, като продажната цена за количеството 83,243 е 191
лева /МВч/ преференциална цена по т. 7 на решение Ц-18 на КЕВР/. За тези
количества централата на ищеца е работила под 2250 часа и не е надхвърлила
2
прага от 1907 КВч нетно специфично производство на ел. енергия /НСП/ от
инсталиран 1 КВч мощност. Твърди се, че тази фактура е била заплатена от
ответника изцяло.Твърди се, че през същия месец ВяЕЦ е произвела 894,853
МВч ел.енергия, за която ищецът е издал фактура № 130/12.11.2018г. на
стойност 13 148.26 лева с ДДС, за която продажната цена за това количество е
12,24 лева /цена за излишък на балансиращия пазар/, за който период ВяЕЦ е
работила над прага от 1 907 КВч, но без да е достигнала 2250 ефективни часа
на работа и без да е достигнала прага от 2 139 КВч НСП от 1 КВч
инсталирана мощност. Твърди се, че тази фактура също е заплатена от
ответника. Ищецът твърди, че през целия месец 10.2018г. централата му е
работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 КВч НСП за 1 КВч
мощност. Поради това, през м. 11.2018г., когато централата е достигнала 2
139 КВч НСП, ищецът е издал дебитно известие 131/31.10.2018г. към фактура
130/2018г. на стойност 191 952.05 лева с ДДС, с което е извършил корекция
на продажната цена до размера на преференциалната такава, дължима по т.
2.7 от решение СП -1/191 лева /МВч/ за количеството ел.енергия, произведено
през м. 10.2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана
мощност, в размер на 894, 853 МВч. За тази сума се твърди, че не е заплатена
от ответника и въпреки връченото му дебитно известие. Поради това се
претендира и обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от
16.12.2018г. По отношение на втория период – м.11.2018г., ищецът твърди, че
е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 33,147 МВч,
произведена след достигане границата от 1 907 КВч НСП, но преди достигане
до 2 139 КВч НСП за 1 КВч инсталирана мощност както и преди достигане на
2250 ефективни годишна часа, за която е издадена фактура №132/30.11.2018г.
на обща стойност от 7 597.30 лева с ДДС, при продажна цена за
произведеното количество от 191 лева/МВч /преференц.цена по т.7 от
решение Ц-18/. Твърди се, че към момента ответникът е заплатил само част от
сумата в размер на 522.02 лева с ДДС по фактура № 132, като е налице
незаплатен остатък от 7 075.28 лева. Върху тази разлика ищецът твърди, че се
дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 2 097.12 лева,
считано от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се,
че ответникът никога не е оспорвал произведеното количество ел. енергия,
обективирано във фактури №№ 128, 130, 132 и деб. известие № 131. Твърди
се, че към момента на сключване на договора, приложимата съгл. чл. 16 от
3
същия, преференциална цена е определена от КЕВР с решение Ц -18,
приложима за период от 12 години, т.е. и за процесния период. В исковата
молба ищецът посочва точно начина на определяне на цената с решение Ц -
18, въз основа на въведен с предходно решение №010/2011г. на КЕВР
критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над 2
250 годишни часа. Въз основа на това са били определени две различни
преференц. цени, които са приложими според работата на конкретната
централа през периода, съответно по т. 7 от решението – 191 лева/МВч – за
централи до 2250 часа, т. 8 за централи над 2250 часа - 173.06 лева/МВч.
Твърди се, че поради това ответникът е заплащал на ищеца две
преференциални цени, съответно до и над 2250 годишни часа на работа,
съобразно писмо на ДКЕВР от 2008г., намерило израз и в договора за
изкупуване. Ищецът твърди, че съгласно чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /2011г./ цената на
изкупуване не се изменя за срока на договора. С изменение на същата
разпоредба на закона от 2014г. е въведено ограничение за изкупуваната по
префернц.цени електроенергия, а именно до размера на НСПЕ, а за
количествата над този размер НСПЕ, по цени за излишък на балансиращия
пазар. /цит. е определение в пар. 1, т. 29 от ЗЕВИ/ В пар. 17 от ПЗР на ЗЕ е
предвиден срок до 31.07.2015г., в който ДКЕВР да приеме стойността на
НСПЕ, въз основа на което са определени преф. цени в съответните решения
на органа. Въз основа на горното е постановено решение СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР, в което се определя НСПЕ на вятърни централи, съответно до 2250
часа и за такива, които имат над 2250 годишни ефективни часа на работа.
/т.3.3.7/ Поради това ищецът твърди, че ответното дружество следва да
изкупува произведеното количество ел.енергия по т.7 и т.8 от решение Ц-18 в
зависимост от часовете ефективна работа на единица инсталирана мощност,
т.е. при заплащане на две преференциални цени по цит.решение на КЕВР.
Твърди се, че с решение на ВАС посоченото решение СП-1/2015г., в част по т.
207 и т. 2.8 е отменено. Въз основа на горното КЕВР е приела следващо
решение СП-1/15.10.2020г., с което е определена същата стойност на НСПЕ
както в отменената част на решение СП-1/2015г. Твърди се, че към момента
са висящи спорове по жалби срещу второто решение СП-1/2020г. От горното
ищецът прави довод, че при обявяване нищожността или отмяната на тези
решения, тези актове ще породят ретроактивното си действие и посочените от
4
ответника стойности на НСПЕ не могат да имат действие между страните.
Твърди се, че въпреки редовното обективиране на задълженията в издадени
от ищеца фактури, изпращането и получаването им от ответника, надлежното
им осчетоводяване, последните не са изплатени от ответника. Позовава се на
уговорен срок от 15 дни от получаване на фактурата за извършване на
плащанията, в чл.22 от договора за изкупуване. Твърди се, че за отказа от
плащане ответникът се позовава на превратно тълкуване на закона и
единствено на изразената позиция на НЕК, която не е относима в
отношенията между съдоговорителите. Поради отмяната им, решенията в т.
2.7 и т. 2.8 от решение СП-1/2015г. не съществуват в правния мир и съдът не
може да се позовава на същите. Същевременно, договорът между страните е
действал и е обвързвал същите, поради което ответното дружество дължи
заплащане на произведеното количество ел.енергия. Твърди се, че поради
обжалването им решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. на КЕВР не са влезли в
сила, поради което и не следва да бъдат прилагани. Ищецът прави довод, че
при неизчакване резултата от обжалването на посочените решения,
постановеният от съда акт би бил недопустим съгласно ТР №1/2017г. на
ОСГТК на ВКС. /цит. допуснати до касация решения на АСВарна/ Решението
си по същество ищецът обосновава именно в раздел 5.5.2 от исковата молба с
приложението на две преференц. цени според заработените ефективни часове
от централата. Ако съдът все пак реши, че решенията на КЕВР от 2020г. се
ползват с предварителна изпълняемост, то следва да упражни косвен контрол
за законосъобразността им съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК. Излагат се
съображения в тази връзка в т. 5.6.5 от ИМ. Поддържа се искането за
осъждане на ответника да заплати дължимите главници както и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва, конкретно
индивидуализирани по период и размер.
РЕДОВНОСТ на ИМ: В определение рег.№1737/23.12.2021г., на л.65 по
делото, съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба и като
констатирал такава е връчил преписи на насрещната страна. ОТГОВОР: В
срока за отговор е постъпило становище на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,
чрез адв.Агл.Т., за неоснователност на исковете.
НЕ СЕ ОСПОРВА: ищецът е производител на ел.енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ, присъединен към ел. мрежа; договор за
присъединяване от 27.07.2009г.; че ответникът е задължен да изкупува
5
произведената от ищеца ел. енергия при условията на чл. 31 ЗЕВИ, като част
от енергията се заплаща на преференциална цена, а др. част – по цена за
излишък; НЕК е задължено като общ. доставчик да изкупува от ответника
като краен снабдител, количествата ел. енергия, закупени по реда на чл. 31;
наличието на договор за изкупуване от 30.08.2012г. на ел. енергията,
произведена от Марк 2; ЧЕ ПРЕЗ М.10.2018Г. електроцентралата на ищеца е
достигнала НСП от 1907 КВч при работа до 2250 часа; не се спори относно
произведеното количество електроенергия до НСП от 1907 КВч и
заплащането му от ответника; не се спори относно количеството на
произведена ел.енергия след достигане на НСП от 1907 КВч и заплащането
му по цена за излишък на балансиращия пазар; не се спори, че през
м.10.2018г. централата на ищеца е надминала и 2250 ефк.часа на работа; не се
спори и за произведеното през м.11.2018г. количество ел.енергия над НСП от
1907 КВч.; че цялото количество ел.енергия е било изкупувано на
преференц.цена до изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г.; всички в раздел III
от отговора /л.70/.
Твърди се, че исковете на ищеца са неоснователи, поради приетото
изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. с въвеждането на нов
критерий НСПЕ, до който количеството произведена ел. енергия се изкупува
на префернц.цени. Позовава се на приетото решение СП-1/31.07.2015г., в
изпълнение на законовата делегация. Поддържа се, че произведаната над
посочените количества ел. енергия в цит. решение СП-1, се изкупува по цена
на излишък. Твърди се, че със заместващи отмененото от ВАК решение СП-
1/2015г., решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г., КЕВР е установила размер на
НСП, идентично с установените в т. 2.7 и т. 2.8 в решение СП-1/2015г.,
считано от 31.07.2015г. Твърди се, че приложимата преференц. цена е 191
лева/МВч, определена в т.7 на решение Ц18/20.06.2011г., за която стойността
на НСП е установена с решение СП-1/15.10.2020г. в размер на 1907 КВч от 1
КВ инсталирана мощност. Твърди се, че решението от 2020г. е влязло в сила,
тъй като е било потвърдено с решение на ВАК по адм.дело №7587/2021г.
Исковете са неоснователни поради противоречието им с разпоредбата на
чл.31, ал.5 ЗЕВИ, влязлото в сила решение СП-1/2020г. на КЕВР и чл.16 от
договора за изкупуване. Поддържа се, че количествата произведена и
доставена ел.енергия над НСП от 1907 КВч следва да бъде заплащане по цена
за излишък. Твърди се, че ответникът е уведомил своевременно ищеца за
6
отказа на НЕК да изкупи количеството ел.енергия, произведено впроцесния
период на преферен.цена. Поради това, произведените над 1907 КВч енергия
следва да бъдат изкупени по цена за излишък както съответно и тези над 2139
КВч. Ответникът цитира постановената по сходни казуси съдебна практика на
ВКС и съдилищата в гр.Варна. /цит./ Позовава се на групата производители
на ел.енергия от АИ, в която сам се е определил ищецът, работещи до 2250
годишни часа. НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на
преференц.цена по т.7 от решение Ц-18/20.06.11г. е 1907 КВч, същото и в
диспозитива на влязло в сила решение СП-1/15.10.2020г. Изкупуването на
останалото количество ел.енергия по цени за излишък е уредено с
императивни правни норми и не подлежи на договаряне. Твърди се, че
посоченият административен акт –решение СП1/2020г. е валиден и
стабилизиран акт, който следва да бъде приложен от съда при решаване на
спора. В този смисъл се оспорва твърдението на ищеца, че актът не е влязъл в
сила. По отношение на СП-2/2020г. ответникът твърди, че същото е
неотносимо към предмета на спора. Считат, че не е налице основание за
прилагане на косвен контрол за законосъобразност на АА съгласно чл.17, ал.2
ГПК, с оглед характера на избраната от ищеца искова защита. Твърди се, че
ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и ЗЕВИ. Поради
неоснователност на иска за реално изпълнение на договора, ответникът счита
за неоснователен акцесорния иск за мораторната лихва. В отговора е
направено обосновано искане за привличане на трето лице помагач на
ответника НЕК ЕАД, София, на основание чл.94 ЗЕ и чл.219 ГПК.
С определение рег.№57/11.01.2022г. съдът е конституирал НЕК ЕАД
като страна в процеса – трето лице помагач на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ
АД. Съгласно становище на третото лице вх.№3094/08.02.2022г., предявените
искове са неоснователни. Претендира се отхвърлянето им. Излагат се сходни
на аргументите на ответното дружество.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове. В
отговор на възраженията на ответника, ищецът отново сочи ясната клауза на
чл.16, ал.4 от договора за изкупуване и определената там цена при достигане
на 2250 пълни ефективни часа на работа, от 173.06 лева/МВч за следващите
пълни часове работа до края на годината, т.е. до 31.12.2018г. Оспорват се
правните съображения на ответника. Твърди се, че същият е следвало да
7
защити правата, установени вече между страните, вкл. тези по изкупуване на
произведената ел.енергия, в съдебен спор с НЕК, а не безусловно да
възприема тезата на обществения доставчик за невъзможност за плащане на
две преференц.цени за една централа. В противовес на ответника, ищецът
твърди, че спрямо процесната централа приложение намират както т.7, така и
т-8 от Решение Ц-18/2011г. за една и съща ВяЕЦ, за съответно до и над 2250
часа. Ищецът твърди, че с решение по адм.дело №14112/2018г. на ВАС е
даден отговор на въпроса за приложението на две преференц.цени в подкрепа
на тезата на ищеца. Поддържа се наличието на открит преюдициален към
спора въпрос относно налице ли е валиден и законосъобразен адм.акт, който
да определя стойността на НСП. Излагат се подробно аргументи по същество
на исковете. Изразява се становище относно предложените от ответника
безспорни обстоятелства по делото. /вжт.6 от ДИМ/ Ищецът поддържа, че
към момента липсва определена стойност на НСП. Поддържа се искането по
чл.17, ал.2 ГПК за произнасяне на съда по реда на косвения контрол за
законосъобразност на адм.актове, по валидността на решение СП1-2020г. на
КЕВР.
С допълнителен отговор ответникът чрез адв.Т. поддържа отговора си и
изразява становище по оплакванията за незаконосъобразност на решение
СП1-2020г. Поддържа се, че това решение е валидно и законосъобразно.
Поддържа се, че същото няма ретроактивно действие и че няма
преюдициално значение за правния спор.Ответникът се обосновава с
предварителната изпълняемост на адм.акт и характера на иска, при който се
преценяват обстоятелствата към момента на неизпълнението – т.е. съгласно
т.7 от решение Ц-18 и т.2.7 от решение СП-1/2015г. Цитира се актуална
съдебна практика на ВКС по сходен казус. Претендира се отхвърляне на
исковете ведно с присъждане разноските на страната за производството.
АДВ. П.: Поддържаме исковата молба, допълнителната искова молба.
Не сочим нови обстоятелства. Оспорваме отговорите. Запознати сме с
доклада, нямаме възражения.
АДВ. И.: Нямаме възражения по доклада. Няма да сочим нови
доказателства. Представям списък на разноските
АДВ. П.: Моля да приемете писмените доказателства. Няма да сочим
други доказателства.
8
Моля да осъществите косвен съдебен контрол на Решение № СП 1/2020
г. по изложените в исковата молба и допълнителната искова молба
съображения за неговата незаконосъобразност.
Нямаме списък на разноските. Моля да ни присъдите заплатената
държавна такса, за която сме представили доказателства.
Правим възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Въз основа изявленията на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада, изготвен с Определение № 435 от
21.03.2022 г.
Съгласно същото съдът е допуснал до приемане в съдебно заседание на
писмените доказателства, представени от страните при размяната на книжа.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства,
следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: извадка от ТРРЮЛНЦ за ищеца, извадка от ТРРЮЛНЦ за
ответника, договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 177/30.08.2011 г., ведно с приложения №
1, 2, 3, договор за достъп на производител на електрическа енергия до
електроразпределителната мрежа, собственост на Е.ОН България Мрежи АД
№ 7/28.07.2011 г. от 04.08.2011 г., ведно с приложения, договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ ДУА-119/11.02.2008 г.-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от
27.07.2009 г., фактура № 128/31.10.2018 г., фактура № 130/12.11.2018 г.,
фактура № 132/30.11.2018 г., дебитно известие № 131/30.11.2018 г., писмо
изх. № Е-12-00-646/30.05.2008 г., писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г., писмо
изх. № EPRS-184/24.01.2019 г., писмо изх. № 26-1632-7/14.01.2019 г., справка
от Енерго-Про Продажби АД за закупената електрическа енергия по
преференциална цена от възобновяеми енергийни източници за месец
септември 2018 г., справка от Енерго-Про Продажби АД за закупената
електрическа енергия по преференциална цена от възобновяеми енергийни
9
източници за месец октомври 2018 г., справка от Енерго-Про Продажби АД за
закупената електрическа енергия по преференциална цена от възобновяеми
енергийни източници за месец ноември 2018 г., изчисляване на законна лихва
за просрочени задължения.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. П.: Моля да уважите предявените искове. Моля да ни присъдите
разноски в размера на заплатената държавна такса.
Моля да ни дадете възможност да представим съображения в писмена
защита.
АДВ. И.: Моля да отхвърлите исковете като неоснователни и
недоказани. Подробни съображения сме изложили в депозирания отговор.
Моля да ни присъдите разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в 10-дневен срок и на
ответната страна в 14-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по
съществото на правния спор с препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:05
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10