Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.09.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 1880 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20190916091200/16.09.2019 г. на фондация „М.С.– Н.С.С.“,
ЕИК ******, срещу отказ № 20190806121524-2/09.09.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за
вписване на нов персонален състав на управителния съвет, както и изменения и
допълнения на устройствения акт на фондацията.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на отказа – същият бил основан единствено
на разширително и неправилно тълкуване на изискването на чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ за
нотариално удостоверяване на подписа на изменения учредителен акт. Установената
форма касаела само акта за дарение чрез който фондация се учредявала, но не се
прилагала към последващите изменения на устройствения акт на юридическото лице.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със заявление А16, вх. №
20190806121524/06.08.2019 г., подадено от адвокат с изрично пълномощно,
представляващ фондация „М.С.– Н.С.С.“, ЕИК ******, е заявен за вписване в ТРЮЛНЦ
нов персонален състав на управителния съвет и изменен учредителен акт. Длъжностното
лице при АВ приело, че с подаденото заявление по приложение № А16 не бил
представен изменен устройствен акт с нотариално удостоверени подписи и тъй като
указанията за отстраняването на този недостатък не били изпълнени, постановило обжалвания
в настоящото производство отказ.
Жалбата е основателна.
Спорът в настоящото
регистърно производство се концентрира върху въпроса следва ли измененията и
допълненията на устройствения акт на учредена фондация да бъдат обективирани
във формата, предвидена в чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗЮЛНЦ
фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен
акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска
цел. Учредителният акт е
едностранно волеизявление за предоставяне на имущество на правен субект, който
към момента на неговото извършване все още не е възникнал. Това е така, защото
материализираното в акта решение за създаване на фондация е първият юридически
факт от фактическия състав по нейното учредяване. Тя ще възникне като правен
субект с вписването й в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при
съответния окръжен съд. Когато актът на имуществено разпореждане се
извършва приживе на учредителя, волята му за предоставяне на имуществото следва
да е обективирана в писмена форма с нотариално удостоверен подпис на учредителя
– чл. 33, ал 2 ЗЮЛНЦ. Тази форма касае извършването на разпоредителната
едностранна сделка, а не касае формата на устройствения акт на фондацията.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ, изискваща нотариално заверен подпис, е
приложима единствено относно формата на едностранния учредителен акт на
учредителя при учредяване на фондация приживе и то относно съществените
елементи на акта - безвъзмездното предоставяне на имущество и нестопанските
цели, за които това имущество се предоставя (арг. чл. 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Целта е
обезпечаване на правната сигурност, тъй като имуществото, предоставяно с
учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване
(чл. 33, ал. 4 от ЗЮЛНЦ).
Изменението на учредителния акт е част от правилата
относно правомощията на органите на фондацията (чл. 34, ал. 1, т. 8 ЗЮЛНЦ) и те
се определят от учредителя в учредителния акт. Веднъж постановен в изискуемата
форма по чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ, в учредителния акт се определя от кого може да
бъде изменян, при какви предпоставки и с какъв последващ акт. Съществува
вероятност и за невъзможност за такова изменение (невъзможност измененията да
бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред), при
което окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е
длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния
акт (чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ). Т.е. след постановяването на акта, релевантна е
единствено волята на учредителя.
В случая в чл. 17, ал. 1, т. 1 на учредителния акт,
обективиран във формата по чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ, е прието, че изменението и
допълнението на учредителния акт е от компетентност на управителния съвет, като
не са предвидени изисквания за специална форма на решението на съвета,
съответно на променения учредителен акт, нито конкретни условия (предпоставки)
за такава промяна.
В съответствие с предвиденото в учредителния акт,
от действащия управителен съвет е прието решение за изменение и допълнение на
устройствения акт на фондацията, което няма основание да бъде оформено в
по-тежката форма на чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ. В този смисъл указания за представяне
на решение с нотариално удостоверени подписи са били недължими и неизпълнението
им не би могло да влече неблагоприятни правни последици за заявителя.
Следователно с депозираното заявление А16 са представени
всички необходими документи, обуславящи основателност на заявеното искане,
поради което и вписване е следвало да бъде извършено.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба № 20190916091200/16.09.2019
г. на фондация „М.С.– Н.С.С.“, ЕИК ******, ОТКАЗ № 20190806121524-2/09.09.2019
г. на АВ – ТРРЮЛНЦ.
УКАЗВА на длъжностното лице при
АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
по партидата
на фондация „М.С.– Н.С.С.“,
ЕИК ******, промените, заявени със заявление А16, вх. №
20190806121524/06.08.2019 г..
Решението не подлежи на
обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: