РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Добрич, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20243230100163 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявения от М. Н.
С. с ЕГН ********** срещу П. М. П. с ЕГН: ********** иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр.д. № 58298/2023г. по
описа на СРС, 144-ти състав за сума в размер на 2239.84 лева,
подлежащо на връщане платено възнаграждение след разваляне на
сключения между страните договор за изработка на ***** от
12.01.2023 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
24.10.2023 г. до окончателното изплащане .
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства :
Между ищеца М. Н. С. в качеството на възложител и ответника
П. М. П. е бил сключен договор за изработка на *****. На
22.02.2023г. започнали тестовете на сайта. Ищецът е бил регистриран
1
като администратор, за да добавя стоки, да коригира категории и
изписва марки.Започнал да подрежда асортимента от продукти чрез
групиране по категории и описателни и технически характеристики,
снимки и други подробности за всеки поотделно. Ответникът
предложил той да организира работата на всеки продукт поотделно в
магазина като добавя характеристики, снимки и основна информация
за стоките за всеки продукт до 250 символа. Страните постигнали
съгласие ,че тази работа се явява допълнителна спрямо първоначално
договорения обем работа като включвала 1400 продукта и му била
заплатена сумата от 650 лв., но ответникът не я изпълнил.
Поради неизпъление на сключения договор ищецът подал жалба
в прокуратура и в хода на разследването ответникът потвърдил с
декларация, че се задължава да изпълни договора качествено в срок до
30 календарни дни от 19.07.2023г. ,че ще подготви приемо
-предавателен протокол за изпълненото и ще го представи на ищеца ,
за да приеме работата; ще предостави пароли за достъп до
административния панел на сайта за неговото ползване и
администриране, в това число и сорс кодовете, чрез които се
реализира проектът; ще даде опция в интерфейсно меню за смяна на
паролите след неговото излизане от административната част; ще
уведоми фирмата "****" ЕООД за новия ползвател на услугата чрез e-
mail, за да се предоставят всички права за ползване на възложителя до
*****, които се управляват от негов акаунт за домейна и хостинга. С
подписаната докларация ответникът се съгласил, че ако извършената
от него работа не бъде одобрена от възложителя поради некачествено
изпълнение, се задължава да възстанови на ищеца в срок до
15.09.2023г. получените по договора суми на обща стойност 2239,84
лв. чрез банков превод по сметката му.
П. М. П. не изпълнил договорните си задължения .
В срока по чл. 131 , ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника .
2
Оспорва допустимостта на иска като навежда възражение,че
предмет на делото по установителния иск не е съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
На следващо място оспорва основателността на исковата
претенция .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По подадено заявление от кредитора по ч. гр.д. № 58298/2023 г.
на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 32366/30.10.2023 г. за
сумата от 2 239.84 лева ,представляваща платено по договор от
12.01.2023 г. възнаграждение за изработка,която сума изпълнителят се
е задължил да възстанови в срок до 15.09.2023 г. поради констатирано
некачествено изпълнение на работата, ведно със законната лихва
от24.10.2023г. до изплащане на вземането .
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на
заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за
вземането си в дадения едномесечен срок.
Основание на иска са фактите , с които ищецът свързва
възникването и съществуването на спорното право ,чиято защита се
търси.
Както в заявлението ,така и при предявяване на иска ищецът е
посочил ,че е налице неизпълнение на сключен между страните
договор за изработка , поради което претендира връщане на платеното
възнаграждение ,възлизащо на 2 239.84 лева .
Представя се по делото , подписана декларация от 12.01.2023 г.
от ответника М. Н. С. / лист 23 по делото / , за която се установява от
изготвена съдебнотехническа експертиза ,че е подписана с валиден
3
електронен подпис,принадлежащ на ответника .Съвкупният анализ на
изложеното в декларацията и фактическите твърдения на ищеца
установяват възникнали между страните облигационни отношения по
сключен между тях договор за изработка на *****,платено
възнаграждение по договора на изпълнителя М. С. общо в размер на
2 239.84 лева .
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
по чл.422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.55 ал.1
предл.ІІІ-то ,във връзка с чл.88 ал.1 изр.1-во и чл.87 ал.1 и чл. 258 от
ЗЗД.
Правото да се развали двустранният договор е потестативно и
възниква по причина , за която длъжникът отговаря.Неизпълнението
не е задължително да е пълно .Така в настоящото производство се
твърди ,че ответникът не е изпълнил допълнителната работа спрямо
първоначално договорения обем работа , за което му е била заплатена
сума от 650.00 лева .
В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си
, а на длъжника –изпълнението , вината се предполага .Искането за
връщане на даденото по договор,каквото е направено от ищеца по
настоящото производство може да се тълкува като изявление за
разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се
приеме ,че има недвусмислена воля за прекратяване на
облигационното отношение .Искането за възстановяване на
съществуващото положение е последица от неизпълнението и в
настоящия случай съдът приема ,че съдържа имплицитно изявление за
разваляне,достигнало до ответника с връчване на исковата молба по
делото .
Сумата от 2 239.84 лева е получена от ответника на отпаднало
основание ,поради което подлежи на връщане .Налице са
4
предпоставките на чл. 55 , ал. 1 , предл. Трето ЗЗД –ищецът е доказал
плащане на уговореното възнаграждение , а ответникът не е доказал
,че е налице основание да задържи получената сума .
Горното обосновава основателност на иска и същия подлежи на
уважаване .В полза на ищеца се дължи и законна лихва върху
главницата , начиная датата на подаване на заявлението 24.10.2023 г.
до окончателното изплащане .
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски .
В заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 44.80 лева държавна такса ,които му се следват с оглед
изхода на спора .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в производството по гр.д. №
163/2024 г. на Добрички районен съд на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 44.80 лева държавна такса за предявяване на
иска , 15.00 лева държавна такса за частна жалба в производството по
обезпечаване на иска , 523.98 лева възнаграждение за особен
представител , 678.80 лева хонорар вещо лице и 524.00 лева
адвокатско възнаграждение .
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и
в защита на правните последици от решението.
Направените разноски в изпълнителното производство по
налагане на допуснатото обезпечение не следва да се присъждат.Те
съставляват разноски по изпълнителното дело и следва да се съберат
5
чрез съдебен изпълнител .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Н. С.
с ЕГН ********** и П. М. П. с ЕГН: **********, че П. М. П. с ЕГН:
********** дължи на М. Н. С. с ЕГН ********** по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.
гр.д. № 58298/2023г. по описа на Софийски районен съд сума в
размер на 2239.84 лева, подлежащо на връщане платено
възнаграждение след разваляне на сключения между страните договор
за изработка на ***** от 12.01.2023 г.,ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 24.10.2023 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на М. Н. С. с
ЕГН ********** разноски в заповедното производство в размер на
44.80 лева държавна такса.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на М. Н. С. с
ЕГН ********** разноски в производството по гр.д. № 163/2024 г. по
описа на Добрички районен съд в размер на 44.80 лева държавна
такса за предявяване на иска , 15.00 лева държавна такса за частна
жалба в производството по обезпечаване на иска , 523.98 лева
възнаграждение за особен представител , 678.80 лева хонорар вещо
лице и 524.00 лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6