Решение по дело №185/2019 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 18.06.2019 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд-К., гражданско отделение в публично заседание на 18.06.2019 г., в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

            при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 185  по описа за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Гражданско дело № 185/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт  К.П., със съдебен адрес:***, срещу О.М.А., ЕГН ********** с адрес: с. Х., с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с цена  на иска: 739,01 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на 18.07.2016 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и О.М.А. бил сключен Договор за потребителски паричен заем с номер 80630. Дружеството предоставило  в заем парична сума в размер на 400,00 лв., а длъжникът  се задължил да я върне ведно с договорените лихви, такси и неустойки на 21 месечни погасителни вноски.

Сочи, че ответникът в производството преустановил  плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 08.08.2016 г. В този случай съгласно договора се дължало договорно обезщетение за забава. Крайният срок за изпълнение на договора бил на  12.12.2016 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък.

На 10.04.2017г. между „Сити кеш“ ООД и  „Ф.И.“ ЕАД било сключено конкретно споразумение за цедиране на вземания към  Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2017 г.. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество. В изпълнение на задължението си за уведомяване, дружеството изпратило писмено уведомление до длъжника, но пратката се върнала в  цялост.

Предвид това  моли съда  да се разпореди приложеното писмено уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,И т.о.,ТК/.

Ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, било образувано ч.гр.д. 2782/2018 г. по описа на РС-К. и била издадена заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда от страна на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, О.М.А., ЕГН ********** с адрес: с. Х., дължи сумата на размер на: 356,71 лева  главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането; 195,08 лева – договорна лихва от 08.08.2016 г. до 12.12.2016 г.; 76,86 лева – лихва за забава от 09.08.2016 г. до 11.10.2018 г.; 110,36 лева – такси за периода 08.08.2016 г. до 12.12.2016 г.

Претендира за разноски в заповедното и в настоящото производство

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника.

Същият твърди, че искът е недопустим и неоснователен.

Сочи, че ответникът не бил уведомен за наличието на цесионен договор, както и липсвало надлежно обявяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Сочи, че производството следвало да бъде прекратено поради липса на законова възможност ищеца да претендира чужди права.  Ответникът не било уведомен за вероятното прехвърляне на твърдените вземания по смисъла на чл. 99, ал. 3-4 ЗЗД. Такова уведомяване не можело да се извърши чрез назначения му особен представител.

Възразява срещу претендираната сума, особеният представител не можел да приема задължения за представлявания без изрично упълномощаване, липсвало представителна власт.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, предявено при абсолютна липса на процесуална легитимация и без наличие на правен интерес, алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 2782/2018 г. по описа на РС-К., че по отношение на О.М.А., ЕГН **********, въз основа на заявление от 29.10.2018  г. от заявителя „Ф.И.“ ЕАД ***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.

Ищецът е представил по делото заверено копие от Договор за паричен заем № 80630 от дата 18.07.2016 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* гр. София, като кредитор  и ответника в настоящото производство – О.М.А.. От договора за паричен заем е видно, че кредиторът е отпуснал заем в размер на 400,00 лева със срок на връщане 21 седмични вноски, като ГПР бил в размер на 49,068 %.

Представени са като доказателства по делото заверени копия от  погасителен план по договор за заем № 80630; молба за сключване на договор за паричен заем № 0087687/18.07.2016 г.; общи условия по договор за заем в сила от 01.05.2016 г.; стандартен европейски формуляр.

Ищецът „Ф.И.“ ЕАД *** е представил заверено копие от Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017 г., по силата на което титуляр на вземанията по договора за паричен заем, предмет на настоящото производство, става „Ф.И.“ ЕАД ***. В представения по делото приемо-предавателен протокол е посочен кредита на ответника О.А..

Представено е пълномощно, с което „Сити кеш“ ООД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от тяхно име всички длъжници по вземания по кредити, които дружеството е цедирало с горе цитирания Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017 г. за извършената цесия. Представено е и потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Сити кеш“ ООД.

По делото процесуалният представител на ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление  да се уведоми длъжника за направеното прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл, ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба.

 

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.

Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на настоящото дело.

Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По делото не се спори, че ответницата О.М.А. е сключила  Договор за паричен заем  № 80630 от дата 18.06.2016 г.  със „Сити кеш“ ООД за сумата от 400,00 лева, при условия, описани в приложения договор за паричен заем.  

По-късно „Сити кеш“ ООД прехвърлило на  „Ф.И.“ ЕАД – съгласно  Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017 г., задължението на ответницата, като същото  се съдържа в приложеното по делото приложение.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,  задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че  само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.

Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния  кредитор.

Видно от практиката на  ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.

Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства по делото, той  да го е получил. Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.

         Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

При тези данни следва, че извършеното цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017 г. прехвърляне на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „Ф.И.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.  

 

Предвид гореизложеното главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

 С оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 300,00 лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов ордер на особения представител.

 

 Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  против О.М.А., ЕГН **********,   с постоянен адрес:***   иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1  от ГПК с цена на иска: 739,01 лева /седемстотин тридесет и девет лева и една стотинка/ за установяване на вземане за сумата от: 356,71 лева главница; 195,08 лева договорна лихва за периода от 08.08.2016 г. до 12.12.2016 г.;  76,86 лева - лихва за забава за периода от 09.08.2016 г. до 11.10.2018 г.; 110,36 лева – такси за периода от 08.08.2016 г. до 12.12.2016 г. и  законната лихва върху главницата за периода от 29.10.2018 г. до  окончателното изплащане на задължението по ч.гр.д. № 2782/2018 г. на Районен съд-К., като неоснователен и недоказан.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд  С..

 След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 2782/2018 г. по описа на РС-К..

 

                                             Районен съдия