М О Т И В И
Към решение по АНД 4452 по описа на ВРС за 2020година, 28
наказателен състав
Срещу обв.М.Я.А. Варненска районна
прокуратура е внесла във ВРС предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.313
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представител на прокуратурата не се явява и
не изразява становище.
Обв.А., редовно призован, не се явява лично, желае делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Защитата
се упражнява от адв.Д., който пледира минимално наказание.
В хода на
наказателното производство съдът установи следната фактическа обстановка:
М.Я.А. притежавал СУМПС №*********,
издадено му на 30.07.2019г. от МВР гр. Варна. В началото на м.февруари за
нарушение на правилата за движение същото му било отнето от контролните органи
на Р. Румъния. Въпреки, че знаел това, подс. А. се явил на 13.02.2020г. в
Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Варна и подал Декларация с per. № 216/13.02.2020г. по чл.17, ал.1
от правилника за издаване на български лични документи, с която декларирал, че
документа е изгубен. Подал и Заявление вх.№ 2683/13.02.2020г. за издаване на
дубликат на СУМПС, като му било издадено дубликат на СУМПС с № **********.
В последствие, в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Варна било получено писмо с per. № 3286р-/ 16.06.2020г от Главна Дирекция „Национална
полиция" при МВР - София, ведно с приложено отнетото СУМПС изпратено от
румънските власти чрез българското посолство в гр. Букурещ.
М.Я.А. е неосъждан към датата на деянието. С
присъда по НОХД № 4840/07 г., вл. в зак. сила на 12.10.2007 г. той е бил
признат за виновен в извършване на престъпления по чл.279 ал.1 от НК и по
чл.316 вр.чл308 ал.2 т.1 от НК, като на основание чл.23 от НК му е наложено
общо наказание Лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което
е отложено с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 100
лева. Глобата е платена на 12.10.2017 г. и А. следва да се счита реабилитиран с
изтичането на изпитателния срок на 12.10.2010 г. Налагани са му множество
наказани по ЗДвП. Според характеристичната му справка е осъждан за измами в
Чехия и Полша.
Горепосочената фактическа
обстановка се установява и потвърждава със събраните по реда на НПК
доказателства:
Като
конкретни, подробни, логични и непротиворечиви съдът кредитира показанията на
св. А.Я.. Като събрани по реда на НПК съдът кредитира декларация, подадена в
сектор ПП при ОД на МВР –Варна, писма
справки и др. документи от Румъния, справка за нарушител, справка за съдимост и
др.
Според заключението на
съдебно-графологичната експертиза, положеният текст в Декларация по чл.17, ал.1 от правилника за
издаване на български лични документи
- М.Я.А., ЕГН: ******** с № *********, адрес: *** 42, подписът в графа „Декларатор",
както и ръкописния текст: „Изгубена СУМПС", номерът на СУ ********** и датите:
„30.07.19 - 30.0724" и „13.02.20 - Варна" - са положени от лицето М.Я.А..
Съдът кредитира това заключение изцяло,тъй като е обективно и компетентно
дадено.
Доказателствата,
преценени както поотделно така и в тяхната съвкупност, очертават именно
описаната в постановлението на прокуратурата фактическа обстановка. Същата
не се оспорва отстраните.
Предвид
изложеното, обв.М.Я.А.
е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК , като на 13.02.2020 г. в гр. Варна,
е потвърдил неистина в писмена декларация №216/13.02.2020 г. за изгубен,
повреден или откраднат документ за самоличност, която по силата на чл. 160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на власт, за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че е изгубил свидетелството за
управление на моторно превозно средство № *********, издадено на негово име от
МВР – Варна.
Съставът е осъществен както
от обективна, така и от субективна страна, като са осъществени всичките му
признаци. А. саморъчно е попълнил декларация, за да удостовери обстоятелството,
че документът е изгубен. Това обстоятелство се удостоверява с декларация по
силата на чл. 160 ал.1 от ЗДвП. Престъплението е извършено при пряк умисъл,
като А. е съзнавал, че декларираното от него не е истина, както и всички други
факти, относими към съставомерните признаци на
престъплението.
Налице са предпоставките за прилагане на чл.78а
от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Деянието е извършено умишлено и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лева, А. не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел, от деянието не са причинени имуществени вреди.
При
определяне размера на административното наказание глоба, като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие недобрите характеристични данни за
лицето. Поради това за постигане целите на наказанието, глобата следва да бъде определена малко над
минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1100 лева. Глоба в такъв
размер е достатъчна за постигане целите на наказанието и би въздействала
превъзпитателно и възпиращо на дееца и предупредително на останалите членове на
обществото.
Като призна обв. А. за виновен,
съдът му възложи направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ: