Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-143
12.11.2019 год.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА-ИВАНОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1447 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна
жалба от „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас, представлявано от Христин
Илиев-изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв. Милена Ангелова,
срещу решение № 1645/27.06.2019 год. по гр.д.№ 6195/2018 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1, пр. III от ГПК, че ищецът П.П.С., ЕГН:**********,
не дължи на ответника „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано
от Христин Илиев-изпълнителен директор, следните суми: сума от 493,29
/четиристотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща задължение за потребена топлинна енергия, за м.01.2018г., за
обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.7, вх. „А“, ет.2, ап.3, аб.
№4071-071-009285 и сума от 24,12 /двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/
лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 08.02.2018г.- 24.08.2018г. И Е
ОСЪДЕНА „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Христин
Илиев - изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П.П.С.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи
сторени съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано,
като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени
са подробни съображения за необоснованост на изводите на съда за недължимост на
процесните суми от ищцата. Твърди се, че релевантните факти се установяват от
представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице, като са
налице всички изисквания на закона за начисляване и заплащане от абоната на
процесните суми за сградна инсталация, дялово разпределение и лихва за забавено
плащане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за решаване на
спора по същество с отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор от насрещната страна П.П.С., ЕГН:**********, чрез
процесуален представител адв.Павлина Темелкова. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на възраженията по жалбата. Твърди се, че не са
налице законовите предпоставки за начисляване и заплащане на претендираните от
ответника суми по издадената фактура. Изложени са и съображения относно
наличието на неравноправни клаузи в общите условия на топлинния доставчик, за
които се твърди, че съдът следва са следи и служебно. Твърди се, че е нарушено
изискването на чл.9 от Директива 2012/27/ЕС за точност и прозрачност при
отчитането на индивидуалното потребление. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на
съда, което подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна уточнява, че
оспорването на дължимите суми начислени за плащане от топлофикационното
дружество за м.01.2018 год. се отнася само за сумата за БГВ /битово горещо водоснабдяване/, като не се
оспорва дължимостта на останалите начислени суми – за отопление, за сградна
инсталация и за счетоводно топлинно отчитане. Такова уточнение е било направено
и пред районния съд, но не е взето предвид при постановяване на решението.
Страните поддържат
изразените становища, не ангажират нови доказателства.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.139 и сл.от ЗЕ.
Въззивният съд е
сезиран да се произнесе по предявените пред Бургаския районен съд искове от
ищцата П.П.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв.Емилия Кавалджиева, срещу ответника „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642,
ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 517,27 лв., от която
главница от общо 493,29 лв., представляваща задължение за потребена
топлинна енергия за м.01.2018 год., за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“,
бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, аб.№4071- 071-009285 и сума от 24,12 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 08.02.2018 год. до предявяване
на иска на 24.08.2018 год., за които суми се твърди и не се оспорва, че ответникът
е издал фактура № 13889090/08.02.2018 год.
Ищцата твърди, че
като собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*,
вх. „*“, ет.*, ап.* е клиент за топлинна енергия доставяна от ответника по
делото. Ищцата твърди, че за процесния период 01.01.2018 год. - 31.01.2018 год.
начислената сума за топлинна енергия е определена при неправилно приложение на
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /наредбата/ и не е дължима. Твърди се, че
в случая следва да намерят приложение чл.69, ал.5 и ал.6 от наредбата, тъй като
на ответника е било известно, че големите разлики в количеството гореща вода
отчетено по общия водомер под подгревателя и от водомерите в отделните имоти се
дължи на виновно умишлено поведение на точно определен клиент на дружеството за
имот в същата сграда, вх.3, ет.3, ляв, а именно – на поведението на клиента К.А.,
поради което не са били налице предпоставките за приложение на чл.69, ал.4 от
Наредба 16-334. Направено е искане за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноските по делото, ангажирани са доказателства.
Ответникът оспорва
исковете, твърди, че извършеното от топлинния счетоводител начисление за
използвана топлинна енергия за процесния период е в съответствие със Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
поради което сумите по издадената от него фактура за използвана топлинна енергия
от ищцата за м.01.2018 год. са дължими. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноските по делото.
При проверка по
чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, при преценката за правилност на обжалваното съдебно
решение, намира от фактическа и правна страна следното по спора:
Страните не спорят
относно това, че за процесния период от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год.
ищцата е клиент за доставяна от ответника топлинна енергия съгласно чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот в сграда – етажна
собственост, находящ
се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.3. За установяване на
собствеността на ищцата по делото е представен н.а. №***, т.***, рег.№****,
дело №***/**** год. на нотариус 458.
От заключението на
вещо лице Едрева -прието от районния съд, се установява, че за процесния период
абонатната станция обслужваща жилището на ищцата е работела на отопление и
битово горещо водоснабдяване /БГВ/.
Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно разпределителите на радиатори и топлите
водомери в отделните жилища в сградата – етажна собственост.
Вещото лице сочи,
че за периода от м.11.2017 год. до м.01.2018 год. е имало некоректно
потребление на топла вода от абонат К.И.А., в жилище, присъединено към
абонатната станция, към която е присъединено и жилището на ищцата. В това
жилище и имало изтичане на големи количества топла вода, които не са отчетени,
тъй като А. не е допускала за отчет в имота си отчетника на топлинния
счетоводител „СМК Монтажи“. На 01.02.2018 год. служители на ВиК констатирали,
че от двата водомера в жилището на А. единият е без пломба, а другият е
откъртен. Водоподаването към това жилище е прекратено. За месеците 11.2017,
12.2017 и 01.2018 год. е констатирано, че количеството топла вода, отчетено от
общия водомер пред подгревателя в абонатната станция е много по-голямо от
количеството по отчетите на индивидуалните водомери. Такива разлики не са били установени
след като е било преустановено водоподаването към имота на А.. Във връзка с
подадени сигнали от останалите потребители в етажната собственост, за м.11 и м.12.2017
год. разликите над реално отчетените стойности по индивидуалните водомери са
начислени на К.А., а за месец 01.2018 год. на нея са и начислени само разликите,
съгласно хипотезата по наредбата при повреден водомер. Останалите разлики от
индивидуалните водомери са разпределени на всички потребители. Вещото лице
сочи, че задължението на ищцата за м.01.2018 год. по издадената от ответника фактура
№ 13889090/08.02.2018 год. е за главница включваща начислени суми по компоненти
както следва: - сума за БГВ - 323,55 лв., - сума за отопление от радиатори - 143,30
лв., сума за сградна инсталация - 24,07 лв. и сума за дялово разпределение -
2,37 лв., а мораторната лихва върху посочената главница от общо 493,29 лв. за
периода от изискуемостта – 08.02.2018 год. до 22.04.2019 год. е 57,28 лв.
Вещото лице сочи,
че в счетоводството на ответника не са отразени плащания по фактурата.
Извършване на плащания не се твърди от ищцата.
По делото са
представени заповед № 8 от 23.01.2018 год.на изпълнителния директор на
„Топлофикация“ЕАД-Бургас, за спиране на подаването на топлинна енергия за БГВ
за имота с титуляр на партидата К.И.А..
Представен е протокол
от 01.02.2018 год. на комисия извършила проверка на водомерите на К.И.А..
Представен е протокол
от 01.02.2018 год. за прекъсване на водоподаването към имота на К.И.А..
Представен е протокол
от 01.02.2018 год. на инкасатор при „ВиК“за показанията и състоянието на
водомерите за имота на К.И.А..
Представен е
протокол от 01.02.2018 год. на служители определени със заповед на ИД на
„Топлофикация-Бургас“ЕАД, за спиране на доставката на топлинна енергия на
абонат К.И.А..
Представено е писмо
до „Топлофикация-Бургас“ЕАД от 12.01.2018 год. на домоуправителя на вход „а“ от
етажната собственост на сградата в гр.Бургас, к-с“Л.“, бл.* с поставени въпроси
относно отчитане на реалното количество потребена топла вода от абонатите в
етажната собственост, ведно с отговор, в който е посочено, че по силата на ЗУЕС
собствениците на апартаменти в режим на етажна собственост трябва сами да установят
причините за разликите между показанията на общия водомер и индивидуалните
водомери.
Представено е писмо
до „Топлофикация-Бургас“ЕАД и СМК“Монтажи“ АД /топлинен счетоводител/ от
21.02.2018 год. от домоуправителите на входове „а“ и „г“ от етажната
собственост на сградата в гр.Бургас , к-с“Л.“, бл.*, в което е направено искане
за коригиране на разпределените сметки за топла вода в блока, предвид
обстоятелството, че начислените стойности на отделните абонати не почиват на
реално изразходваните количества, ведно с отговор на „СМК-Монтажи“АД към
писмото, в който е посочено, че действително за м.01.2018 год. реално е
начислена на живущите в блока много „по-скъпа“ топла вода, но до това
начисляване се е стигнало след забележка от страна на „Топлофикация“ЕАД-Бургас
за прилагане на разпоредбите на чл.69, ал.4 от Наредба 16-334.
Представено е писмо
до „Топлофикация-Бургас“ЕАД от 18.04.2018 год. на домоуправителя на вход „а“ от
етажната собственост на сградата в гр.Бургас, к-с“Л.“, бл.*, в която е изразено
становище, че няма основание за заплащане на завишени сметки за вода за
м.01.2018 год. от изрядните абонати, като тези суми следва да бъдат начислени
на г-жа А., тъй като разликата е в резултат на нейно виновно поведение, ведно с
отговор на „Топлофикация-Бургас“ЕАД, че за м.01.2018 год. начисляването на топла
вода на абонатите от етажната собственост е извършено при спазване на правилата
на чл.69, ал.4, т.2Б от Наредба 16-334.
Представени са три протокола
съответно от 30.11.2017 год., 03.01.2018 год. и 31.01.2018 год. за неосигурен
достъп на отчетника за отчитане на консумирана топлоенергия за м.11.2017 год.,
м.12.2007 год. и м.01.2018 год. от абонати на етажната собственост в к-с“Л.“,
бл.*, вх.3. Протоколите са подписани от отчетника и трима свидетели относно това, че
достъп за отчитане не е осигурен от К.А., а още - от собствениците на 7-ми ляв
апартамент и 5-ти десен апартамент.
Вещото лице по
приетото от районния съд заключение е посочило, че за м.01.2018 год.
начисляването е извършено съгласно методиката посочена в чл.69, ал.4, т.2б от
Наредба 16-334 за топлоснабдяването, а именно - разликите между показанията на
общия водомер и индивидуалните водомери са разпределени пропорционално на
начислените количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват
индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не-повече от 280 литра на
обитател за едно денонощие, а останалата разлика – пропорционално на всички
останали клиенти. Според заключението на вещото лице методиката е правилно
приложена от ответника, като цената на топлинната енергия е правилно заложена
за процесния период от топлинния счетоводител.
Според вещото лице,
тъй като в случая не са констатирани клиенти без водомери, а е констатиран
умишлено свален водомери от клиент и недопускане за отчитане е неприложима
методиката по чл.69, ал.4 от Наредба № 16-334. Вещото лице сочи също, че в
случаите, когато разликата между количеството гореща вода, отчетено по водомера
пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, и количеството гореща вода,
отчетено от водомерите в отделните имоти, и изчислените по ал.2, т.2 количества
за клиентите без водомери надвишава 30%, се извършва проверка от
представители на лицето по чл.136б ЗЕ, топлопреносното предприятие и етажната
собственост. Съставя се констативен протокол с предписание на коригиращи мерки.
В открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че констатираните разлики между показанията на
общия водомер и индивидуалните водомери за м.11.2017 год., м.12.2017 год. и м.01.2018
год. са в резултат на действия на абоната К.А.. Вещото лице пояснява, че
констатираната в случая разлика е над 30%..
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта, с която същото е направило правни изводи.
В останалите части съдът кредитира заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 66 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, количеството
топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове
потребление - за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация. В случая от изявленията на процесуалния представител на ищцата
става ясно, че спорът е само за начислената дължимата сума за БГВ, поради което
приложими са чл.68 и чл.69 от посочената наредба.
Разпоредбата на
чл.69, ал.1 от наредбата въвежда общия принцип, че количеството топлинна
енергия определено по чл.68 се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Ал.2
сочи, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери за
топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо
водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла
вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4.
Съгласно
разпоредбата на чл.69, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, разликата между отчетеното количество вода, измерено по
водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване G oб.в.отч.п., и
сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода Σ
g i отч. и начислените по ал. 2, т. 2 количества Σ g i изч. се разпределя
по следния начин:
1. когато във
всички имоти в сграда – етажна собственост, са монтирани индивидуални водомери
за топла вода, които отговорят на изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 –
пропорционално на изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти;
2. когато не
във всички имоти в сграда – етажна собственост, са монтирани индивидуални
водомери за гореща вода, индивидуалните водомери за гореща вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, разликата се разпределя по следния начин: б/ – пропорционално на
начислените количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват
индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л на
обитател за едно денонощие, а останалата разлика – пропорционално на всички
останали клиенти.
Разпоредбата на
чл.69, ал.5 от наредбата сочи, че в случаите, когато разликата между
количеството гореща вода, отчетено по водомера пред подгревателя за битово
горещо водоснабдяване, и количеството гореща вода, отчетено от водомерите в
отделните имоти, и изчислените съгласно ал. 2, т. 2 количества за клиентите без
водомери надвишава 30 %, се извършва проверка
от представители на лицето по чл. 139б ЗЕ, топлопреносното предприятие и
етажната собственост. Съставя се констативен
протокол с описание на коригиращи мерки.
Спорът между
страните е дали в случая е следвало да бъде извършена проверка по смисъла на
чл.69, ал.5 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. и как неизвършването на такава проверка се отразява на
методиката за дялово разпределение по наредбата – респ. рефлектира върху
сметките на клиентите за топлинна енергия.
Разпоредбите на ал.4
и ал.5, на чл.69 от наредбата визират хипотеза на констатирана разлика между отчетеното
количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо
водоснабдяване и отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода,
но предвиждат различни последици в зависимост от процента на установена
разлика. Целта както на ЗЕ, така и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му е от една страна доставчикът /продавачът/ на топлинна енергия да
получи пълната стойност на доставената енергия, а от друга - всеки клиент да
заплати само реално консумираната от него топлинна енергия. Разпоредбата на
ал.4 предвижда едни и същи последици за клиентите в хипотезите когато: -не във всички имоти в сграда-етажна собственост са
монтирани индивидуални водомери за гореща вода, -индивидуалните водомери за
гореща вода са повредени, -имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. Следва да се приеме, че всички тези хипотези касаят отчитане на
водата „без водомер“, било защото няма такъв или защото е повреден, защото
върху същия неправомерно е въздействано или е невъзможно да бъдат отчетени
неговите показания /не е осигурен достъп/.
Ето защо според
съда в понятието „без водомер“ по смисъла на чл.69, ал.5 от наредбата следва да
се включат и трите хипотези посочени в чл.69, ал.4 – т.е. когато не във всички
имоти в сграда-етажна собственост са монтирани индивидуални водомери за гореща
вода, индивидуалните водомери за гореща вода са повредени, или имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Предвид горното
настоящият съд намира, че след като е била установена и известна на ответното
дружество разликата от повече от 30 % по смисъла на чл.69, ал.5 от наредбата,
то както сочи тази норма е следвало да се извърши проверка за изясняване на точните причини
за необичайно високата разлика.
Действително в
наредбата не е предвидена пряка процедура за извършване на корекции на сметки
въз основа на данните по проверката по чл.69, ал.5 /предвидени са други преки
коригиращи мерки по ал.6/, но спазването на принципа на добросъвестността, в
случая изисква при установените умишлени вредоносни действия от страна на точно
определен абонат, да бъдат предприети действия от доставчика за ангажиране на
отговорността на този абонат. Такава тежест не следва да се възлага на другите
клиенти, тъй като именно доставчикът, /а не тези други клиенти-потърпевши/ е в
облигационна връзка с клиента причинил умишлено вреди и именно спрямо него този
клиент има задължение за заплащане на реално изразходваното от него количество
топла вода.
Следва изводът, че
съгласно предписанията на наредбата по чл.69, ал.5, в случая е следвало да се
извърши проверка, която да изясни причините за разликата над 30%. С оглед
установено по делото умишлено вредоносно поведение на точно определен клиент,
което е било известно на ответника, е следвало да се предприемат действия от него
за отстраняване на вредите от виновното лице. При констатирано умишлено
вредоносно поведение, ответникът не следва да прилага спрямо невиновните
клиенти мерки със санкционен характер, каквато се явява начисляването за
заплащане на топла вода, която не е реално потребена от тях. В противен случай
се ангажира безвиновната отговорност на изрядните клиенти, което е в
противоречие с общите принципи на облигационното право, с целите както на ЗЕ,
така и на ЗЗП, а също - с принципа за заплащане според потреблението.
Предвид изложеното
по-горе и доколкото друго не е установено от ответника, който носи
доказателствената тежест за установяване на действителната консумация за БГВ на
ищцата, съдът намира, че за процесния период 01.01.2018 год. – 31.01.2018 год.
ответникът незаконосъобразно е начислил и определил в тежест на ищцата
задължение за плащане за БГВ в размер на 323,55 лв., върху която недължима сума
за периода от 08.02.2018 год. до предявяване на иска - 24.08.2018 год.
незаконосъобразно е начислена и определена лихва за забава /мораторна лихва/, която изчислена от съда е
в размер на 17,82 лв.
Съгласно
заключението на вещото лице следва да се приеме, че дължими от ищцата в
качеството и на клиент на ответното дружество за процесния период са
начислените и суми за отопление от радиатори -143,30 лв., за сградна инсталация-24,07
лв. и за дялово разпределение - 2,37 лв. – т.е. общо дължимата сума за плащане
за процесния период е 169,74 лв. Тъй като дължимата сума не е платена от ищцата
на падежа съгласно общите условия, за периода от настъпване на падежа до
момента на предявяване на иска се дължи обезщетение за забавено плащане /
мораторна лихва / в размер на 9,35 лв./изчислена от съда/. Претенцията за
мораторна лихва е предявена за размера от общо 24,12 лв., поради което в
неоснователната част на иска лихвата следва да бъде определена до размера,
който се получава след като от общата претенция от 24,12 лв. се извади лихвата
от 17,82 лв. за която се установи, че не е дължима и за която претенцията е
основателна – т.е. претенцията е неоснователна за мораторна лихва в размер на
6,3 лв. /предявеният иск е отрицателен установителен/.
Горното сочи, че
претенциите на ищцата са частично основателни и следва да бъдат уважени за
главница от 323,55 лв. и мораторна лихва за процесния период от 17,82 лв., а в
останалата част са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В частта, в която
изводите на настоящия съд и на районния съд не съвпадат, обжалваното решение е
постановено в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства и е
необосновано, поради което в тази част решението следва да бъде отменено, а
спорът - решен по същество с отхвърляне на претенциите на ищцата и присъждане в
полза на ответника по иска на разноските за двете съдебни инстанции съобразно
отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на
делото, при общо направени разноски от ищцата за двете съдебни инстанции от 650
лв., съобразно уважената част от исковете са дължими разноски от 429 лв.
С оглед изхода на
делото, при общо направени разноски от ответника за двете съдебни инстанции от
200 лв. съобразно отхвърлената част от исковете са дължими разноски от 68 лв.
Горното сочи, че
решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като същите бъдат
разпределени от настоящия съд по посочения начин.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1645/27.06.2019 год. по гр.д.№6195/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА,
с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1, пр. III от ГПК, че ищецът П.П.С., ЕГН:**********, не дължи на
ответника „Топлофикация-Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Христин
Илиев- Изпълнителен директор, следните суми: главница от общо 169,74 лв., от която 143,30 лв., за сградна инсталация- 24,07 лв. и
за дялово разпределение - 2,37 лв., като част от задължение от общо 493,29 лв. за
потребена топлинна енергия, за м.01.2018г., за обект, находящ се в гр.Бургас,
ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, аб. №4071- 071- 009285 и сума от 6,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
169,74 лв., за периода от 08.02.2018 год. до 24.08.2018 год., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е осъдено „Топлофикация- Бургас“ ЕАД,
ЕИК:*********, представлявано от Христин Илиев- Изпълнителен директор, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П.П.С., ЕГН:**********, сума в
размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи сторени
съдебно-деловодни разноски, като
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от ищцата П.П.С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу ответника
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че П.П.С., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, не дължи на „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642,
ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас главница
от общо 169,74 лв. / сто шестдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/,
от която за отопление - 143,30 лв., за
сградна инсталация - 24,07 лв. и за дялово разпределение - 2,37 лв., като част
от задължение от общо 493,29 лв. за потребена топлинна енергия, за м.01.2018 г.,
за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, аб.
№4071- 071-009285 и сумата от 6,30 лв. / шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 169,74 лв., за периода от
08.02.2018 год. до 24.08.2018 год.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1645/27.06.2019 год. по гр.д.№6195/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас,
обл.Бургас направени разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на общо 68
лв. /шестдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас да
заплати на П.П.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, направени разноски за двете съдебни инстанции съобразно
уважената част от исковете в размер на общо
429 лв. /четиристотин двадесет и
девет лева/.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.