М О Т И В И
Към присъда по НОХД №
13/2017г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия Д.И.А. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това,
че:
За периода от
02.06.2016г. до 02.12.2016г. в гр.К., обл.П., след като е осъден с Решение
№244/11.05.2016г. по гр. дело №1115/2015г. по описа на Районен съд гр.К.,
влязло в законна сила на 02.06.2016г. да издържа свой низходящ – дъщеря си И.Д.А.,
ЕГН: ********** от гр.К., родена от съвместното му съжителство с И.С.С.,***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 6 месечни вноски, всяка по 150лв. на обща стойност 900лв.
/деветстотин лева/ – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Р.п.К. представлявана от прокурор Свилен Братоев
поддържа внесения обвинителен акт, като счита вината на подсъдимия в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана и
пледира същия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание ПРОБАЦИЯ в съвкупност от следните пробационни мерки:
1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 12 МЕСЕЦА; и
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 МЕСЕЦА,
Подсъдимият
Д.А. не се явява, нередовно призован е, тъй като е променил местоживеенето си в
страната и не е уведомил за това компетентните органи. Поради това, с
определение на съда на осн. чл.269, ал.3, т.1 от НПК е постановено
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия.
Задочното
производство е изключение от основния принцип за непосредствено участие на
обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес. Поради тази причина
законодателят е посочил изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на
които е възможно неприсъствено образуване и движение на наказателното производство.
Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на
извършените процесуално следствени действия и постановените въз основа на тях
прокурорски и съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК,
задочното наказателно производство е допустимо само при спазването на следните
законоустановени предпоставки :
1.
този ред за разглеждане на делото да не е пречка за разкриване на обективната
истина;
2.
подсъдимият да не е намерен на посочения от него адрес или да е променил същия,
без да уведоми съответния орган;
3.
местоживеенето му в страната да не е известно и след щателно издирване да не е
установено;
4.
подсъдимият да е редовно призован, да не е посочил уважителни причини за
неявяването си и да е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК;
5.
подсъдимият да се намира извън пределите на страната и:
а/ местоживеенето му да не е известно;
б/ да
не може да бъде призован по други причини;
в/ да
е редовно призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Първата
предпоставка е общо изискуема за всички възможни случаи на приложение на чл.
269, ал. 3 НПК. Останалите предпоставки са алтернативно дадени и намират
приложение съответно на степента, в която е било възможно валидното известяване
на подсъдимия за възбудения спрямо него наказателен процес. Само когато наред с
първата общо изискуема предпоставка се установи, че е налице и една от
алтернативно дадените /съответно чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква
„а“, буква „б“ и буква „в“ НПК/ законът позволява разглеждане на делото в
отсъствие на обвиняемия /подсъдимия/. Органите на досъдебното производство и
съда са длъжни да установят със съответните доказателства и да посочат
конкретния фактически състав, при който се провежда задочното производство.
Това е необходимо, за да се гарантира правото на защита на обвиняемия
/подсъдимия/, както и за да се осигури възможност за последващ съдебен контрол
за законосъобразността на задочния наказателен процес.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК когато това няма да попречи за
разкриване на обективната истина делото може да бъде разгледано в отсъствие на
подсъдимия, когато той не е намерен на посочения от него адрес или е променил
същия, без да уведоми съответния орган.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че в разглеждания
случай предпоставките за провеждане на задочно наказателно производство по реда
на член 269, ал. 3, т. 1 от НПК са
налице. Това е така, понеже подс. А. не е бил редовно призован и за насроченото
на 17.05.2017г. съдебно заседание, тъй като въпреки многократните търсения на
известните му адреси в с.К., обл.Л. и гр.К., общ.К., обл.П. не е открит. За
първото съдебно заседание проведено на 01.03.2017г. подсъдимия е бил редовно
призован на адреса в с.К., обл.Л., като са му връчени и съответните книжа, но
не се е явил. За следващите с.з. не е намерен на известните адреси, включително
и на този на който е бил редовно призован.
Съгласно
установената практика на Европейския съд по правата на човека, правото на
обвиняемия /подсъдимия/ да участва лично в процеса е основен елемент от правото
на справедлив процес. Към задочно производство може да се пристъпи само при
събиране на данни за несъмнен отказ на подсъдимия да участва в процеса или в
случаите на бягство от правосъдието. Такива данни по конкретното дело са
налице, видно от приложените справки, докладни записки и писма от различни
институции. Ненамирането на подсъдимия на известните адреси е достатъчно
основание да се приеме, че той е демонстрирал отказ от правото си на лично
участие в съдебната фаза и, че е осъществил бягство от правосъдието в предвид
на обстоятелствата установяващи се от съответните справки от които е видно, че
същият първоначално е бил редовно призован за настоящия процес, но в
последствие е променил местоживеенето си и местонахождението му в Р България не е установено. Същевременно няма данни А.
да се намира в чужбина, не се намира и в местата за лишаване от свобода и не са
известни други негови адреси.
Служебния
защитник на подсъдимия адв.М.Р. пледира за постановяване на присъда с наказание
„Пробация“ в минимален размер.
Граждански
иск не е предявен. Няма конституиран частен обвинител
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.И.А. е роден на ***г***, ***, с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване в
страната: с.К., общ.Т., обл.Л., бивш ***, ЕГН: **********.
Осъждан е, като със споразумение
№56/04.04.2016г. по НОХД №405/2016г. по описа на Районен съд гр.К., в сила от
04.04.2016г. на осн. чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
Настоящото
престъпление е извършено в изпитателния срок по това осъждане.
През месец
юни 2011г. св.И.С. заживяла на семейни начала с подс. Д.А. в наследствената
къща на С.,***. От съвместното им съжителство на 18.06.2012г. се родило детето И.Д.А..
През месец февруари 2014г. С. и А. се разделили, като от тогава подс.Д.А. престанал
да полага грижи за детето и не участвал в отглеждането на същото. С Решение №
244/11.05.2016г. по гр. дело №1115/2015г. по описа на Районен съд гр.К., влязло
в законна сила на 02.06.2016г. подс.А. бил осъден да заплаща на детето си
И.Д.А. месечна издръжка в
размер на 140 лв. за периода от 14.05.2014г. до 31.12.2015г., и в размер на 150
лв. месечна издръжка считано от 01.01.2016г. до настъпване на основание за
изменението или прекратяването й. Установено е, че след 02.06.2016г. подс.А. не
е изплатил дължимите суми за издръжката. Неизплатената от А. издръжка от
02.06.2016г. до 02.12.2016г. е в размер на общо 6 вноски по 150лв. или общо
900лв.
С.
заявила, че въпреки че по документи постоянният й адрес е в с.А., общ. П.Б.,
обл. С.З. тя от много години живеела на адреса в гр.К. и рядко се прибирала в
с.А., общ.П.Б., обл.С.З., предимно в празнични и почивни дни.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство, показанията на свидетелите И.С.С. и В.С.С. и приобщените по
делото писмени доказателства - покана за доброволно изпълнение, изпълнителен
лист, телеграма за ОДИ, решение на РС К., удостоверение за раждане, докладни
записки, писмо от СИС при РС К., писмо до РУП К., справка за лице АИС „БДС“,
справка за съдимост, бюлетин, характеристична справка, справка за пътувания на лице, справки от ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр.С., справки от РП К. и РП Т., справки от РУП К., РУП Т. и ОД на МВР П., писма от
кмета на гр.К., обл.П. и с.К., общ.Т., обл.Л..
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и гласни
доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко относими
към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183
ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение.
Съгласно
чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни
/родителите/ и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, осъденият родител трябва да изпълнява това си
задължение от което не може да бъде освободен дори да няма никакви доходи. За горепосочения
период подсъдимия не е заплатил присъдената ежемесечна издръжка за
ненавършилото си пълнолетие дете, а през този период за всичките нужди и
потребности на детето се е грижела майката.
Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите, поради това обуславя специфичния режим на задължението, а и
наказателна отговорност при съответно неизпълнение на постановеното решение по
присъждане на издръжката.
За да
е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението
по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. В настоящия
случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние, като в
периода от 02.06.2016г. до 02.12.2016г. е бездействал и не е изплатил
присъдената за детето му издръжка повече от две вноски, а именно 6 месечни
вноски всяка от по 150,00 лева на обща стойност 900,00 лв.
Престъплението
е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е, и е допускал настъпването на обществено-опасните
последици. Той е знаел, че не изпълнява своето задължение по изплащане на
издръжката и по този начин нарушава влязло в сила съдебно решение. За това
съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Относно
вида и размера на наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по
чл.183 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид и следното: от една
страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на
предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че подсъдимия се признава за
виновен, съдействал е на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, като е давал обяснения. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид обремененото му
съдебно минало и извършване на настоящото престъпление в изпитателният срок по
друго осъждане.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието залегнали в чл. 54 от НК и
определяйки вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от
правилата на чл. 57, ал. 1 и 2 НК, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото
на извършване на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и
всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК. В тази връзка съдът отчете, че детето не е получавало
издръжка в един относително кратък период, не са настъпили вредни последици за
него, подсъдимият е в тежко материално и социално положение. Всички тези
обстоятелства характеризират конкретния случай като не особено тежък,
оправдаващ определянето на наказанието при по леката алтернатива от първата
кумулативно дадена възможност на санкцията по чл. 183, ал. 1 от НК – лишаване
от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието /пробация/, съдът
индивидуализира размера му в рамките при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл. 54 НК. Съобразявайки тези
обстоятелства - отегчаващите и смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира
по размер наказанието пробация, чрез определяне на следните пробационни мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.2 от НК – 1.Задължителна регистрация по постоянен
адрес ***, включваща явяване и подписване пред пробационен служител с
периодичност два пъти седмично за срок от 1 /ЕДНА/ година; и 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ година.
По
този начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36
от НК, особено личната превенция.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се въздейства преди
всичко превъзпитателно по отношение на подсъдимия да спазва законоустановения
правов ред в държавата и най-вече да изпълнява задължението си да заплаща
издръжка на детето си.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.