Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… / ……………… г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Наталия Зирковска
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1097 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на "Ивес 701" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ---------------------, представлявано от управителите С.Н.Н., Е-Н-Н- и И.Д.Н. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 118-ФК/11.05.2021 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ---------------------, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че същият е издаден при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че установените в чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове за издаване на АУАН и НП лишават жалбоподателя да прекрати ограничителната мярка в хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Намира, че целта на ПАМ е да прекратят нарушението или предотвратят неблагоприятните последици от него. Намира обаче, че в конкретния казус налагането на ПАМ не отговаря на целите на закона, тъй като запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, тъй като същото е довършено към момента на установяването му. не би могло да предотврати и други нарушения от същия вид, тъй като установяването на неотчетени приходи може да стане само с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство. Сочи, че мотивите с които се обосновава продължителността на забраната за достъп до обекта са общи и абстрактни и административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност и по специално с правилото на чл.6, ал.5 от АПК, съобразно което административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Сочи, че със затварянето на търговския обект се засягат не само финансовите интереси на търговеца и неговите интереси, но и интересите на фиска от постъпления, тъй като за посоченият период няма да има постъпления от търговската дейност на жалбоподателя. Моли да бъде уважена подадената жалба, като бъде постановено решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед.
В съдебно заседание, страните не изпращат представители. Преди това страните са депозирали становища. Жалбоподателят поддържа жалбата, така, както е подадена. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. В писмените бележки подадени от ответника – Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се сочи, че жалбата е неоснователна. Намира, че действията, за които е санкционирано дружеството нарушават законови норми, като това обосновава интереса на държавата да процедира чрез налагането на санкциите, предвидени в закона. Намира, че в производството категорично е установено извършването на нарушението от търговеца – неиздаване на фискален бон в обекта, стопанисван от дружеството при извършена контролна покупка – дамско подстригване на стойност от 8 лв. сочи, че съставеният в съответствие с чл.50 от ДОПК Протокол има материална доказателствена сила. Твърди, че е спазена законовата процедура при издаване на обжалваната заповед, от една страна, а от друга са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Намира, че ПАМ Запечатване на обект има превантивен характер и цели именно предотвратяването на укриването на приходи от търговска дейност. Целта е не преустановяване на вече извършеното нарушение, а лишаване на търговеца от възможност да върши в бъдеще други подобни нарушения. Намира, че заповедта е мотивирана, като определеният 14-дневен срок е обоснован. Намира, че при определяне на срока са взети предвид тежестта на нарушението, характерът му, , както и обстоятелството, че срещу дружеството е издадено предходно НП - №535071-F563602/03.09.2020 г. за неподадена в срок ГДД по чл.92 от ЗКПО. В заключение сочи, че депозираната жалба е неоснователна, а атакуваната заповед е правилна и законосъобразна. Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството, като бъде приета издадената заповед за правилна и законосъобразна. Моли да бъде присъдена в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2021 г. в 17.32 ч. преди легитимация на органа по приходите (ОП) е извършена контролна покупка от служители към ГДФК при ЦУ на НАП – 1 бр. дамско подстригване на стойност от 8 лв. във фризьорски салон, стопанисван от "Ивес 701" ООД, находящ се в гр. Варна, ---------------------. Било прието плащане от служител в салона, но за покупката не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация в този обект ФУ, нито пък била изготвена бележка от кочан. След разпечатване на КЛЕН и дневен отчет от посоченото ФУ, както и от ФУ намиращ се в съседно помещение, в което се помещавал друг обект – студио, с предлагани услуги маникюр и педикюр, не било констатирано отразяване на платената от органа по приходи услуга на стойност от 8 лв.
Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като на " Ивес 701" ООД е издадена оспорената Заповед № 118-ФК/11.05.2021- г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "А" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ---------------------, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил значимостта на охраняваните обществени отношения, както и че при продължаването му за бюджета на държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди,посочено е, че това е необходимо с оглед постигане на целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В тази връзка е посочено, че задълженото лице има вече издавано едно наказателно постановление - №535071-F563602/03.09.2020 г. за друго нарушение на финансовата дисциплина - за неподадена в срок ГДД по чл.92 от ЗКПО.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., съгласно т. 1 от която Началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1 и ал. З от ЗДДС. При тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед - не е издаден фискален бон или касова бележка при извършената от проверяващите контролна покупка.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че извършването на нарушението не се оспорва от жалбоподателя. Последният оспорва процедурата за налагане на санкцията и бланкетно сочи, че не са налице материалните предпоставки за налагането ѝ, като не посочва кои са тези материални предпоставки, които не са налице, както и не оспорва самото обстоятелство на неиздаване на фискален бон.
Съдът намира, предвид обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от хода на административно-наказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), във връзка с което са направени от жалбоподателя възражения. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
На следващо място съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Съдът намира така определеният срок – под средния предвиден в закона размер, съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за постигане на целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на глобата или имуществената санкция, но тази възможност не е пречка за издаване на административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата законосъобразност. Възможността, визирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, има отношение към изпълнението на принудителната административна мярка "запечатване на обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган следва да издаде наказателното постановление, за да може реално да се предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и по този начин препятстването от органа на възможността, предоставена от закона, лицето да плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ може да се противопостави само на органа по изпълнението – в производството по предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.
С оглед изложеното, Съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид адресираното до съда искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение направено от ответника, както и предвид изхода на правния спор съдът намери, че следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 80 лв. като юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ивес 701" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ---------------------, представлявано от управителите С.Н.Н., Е-Н-Н- и И.Д.Н. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 118-ФК/11.05.2021 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Варна, ---------------------, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на " Ивес 701" ООД, ЕИК ***, гр. Варна да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: