Р Е Ш Е Н И Е
№............................................
гр. София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15900 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 473191/20.08.2018г.
по гр.д. № 81264 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 70-ти състав е
признато за установено, че Р.П.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
заплащане на сумите, както следва: сумата от 355,89лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -
24.04.2017г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 18 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014г. ; сумата от
41,27лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от
16.09.2015г. до 11.04.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 25017/2017г. на Софийски
районен съд, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 36,52лв. разноски по заповедно
дело и сумата от 280лв. разноски по
исково дело, отхвърлени са като
неоснователни са исковете за главница над 355,89лв. до
предявен размер от 687,60лв. и за лихва за горницата над 41,27лв. до
прдявен размер от 128,01лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх. № 5143820/14.09.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете
Р.П.Ч., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са
уважени. Изложил е
съображения, че в срок направил възражение за недължимост на сумите поради
погасяването им по давност и неправилно съдът не го уважил. В случая
погасителната давност била със срок от 3 години , който започвала да тече от
възникване на съответното месечно вземането, тоест от месеца, през който е
потребена енергията, а е не от датата на издаване на фактурата и обратният
извод на СРС бил неправилен. В публичното съдебно заседание, проведено пред
въззивния съд е посочил е, че в имота не потребява топлинна енергия, защото не
може да си позволи да я заплаща, тръбите в апартамента били студени,
затоплянето се осъществявало от слънчевите лъчи, защото апартаментът бил южен.
Методиката за дялово разпределение и формулата за същото не била правилна и
следвало да се съобрази Решението на ВАС по делото за оспорването на тази
Методика. Заключението по счетоводната
експертиза сочело, че от задължение само за 8,86лв. била падежирала след 24.04.2014г., останалото
било погасено по давност, но въпреки това районният съд уважил искове за по-големи
суми.
Въззиваемият-
ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** в срока за отговор не е изразил становище по
жалбата. С
молба от 09.10.2019г. е оспорил жалбата и е претендирал разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – ищец – Н.И.”ЕООД, ЕИК ******не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2028990/16.11.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Р.П.Ч., ЕГН **********, с
която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона
за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане
на сумите, както следва:
сумата от 604,87лв.,
ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 24.04.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София,
ж.к. „******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., включваща и тази отразена в обща фактура
№ **********/31.07.2014г. ; сумата
от 108,79лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 11.04.2017г., сумата от 82,73лв. главница
за дялово разпределение и сумата от 19,22лв. представляващи
лихва за забава на плащането й за същите периоди, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 25017/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело
е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на
топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и
на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор
при Общи условия.
Ответникът Р.П.Ч., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията преди 24.04.2014г. са
погасени по давност, издаването на фактура за тях по-късно не променял началния
момент на 3-годишната погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т.Н.И.”ЕООД, ЕИК ******не е изразило становище.
Третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.”ЕООД е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 25017/2017г.
по описа на СРС, 70-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 5029156/24.04.2017г., със заповед от 29.05.2017г. районният
съд е разпоредил Р.П.Ч.,
ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
****** сумата от
687,60лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 24.04.2017г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 18 в
гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г., включваща и тази отразена в обща фактура
№ **********/31.07.2014г. ; сумата
от 128,01лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 11.04.2017г.,както и съдебни разноски от 75лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 17.07.2017г., на 26.07.2017г. е
подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 16.10.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
на 16.11.2017г. е представил искова молба вх. № 2028990/16.11.2017г.
По делото са приети неоспорени от страните удостоверение от
ГИС – София”ЕООД, съгласно което сграда на стар
административен адрес ж.к. Разсадника-Бежанци, бл. 127 Б е идентичен със
стар адрес ул. „Пиротска” 150, която е с настоящ административен адрес
ж.к. „*****в гр. София.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС, договор от 2002г., съгласно който етажните собственици на сграда на ж.к. „*****, вх. А, гр. София са възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
По делото е депозирана молба от Н.“ЕАД, съгласно която не извършва дялово разпределение на енергия в сградата.
Приет е списък на живущи в сграда, носещ подпис за
ответника положил подпис като собственик на имот- апартамент 18, заявил 3 бр.
радиатора в имота.
Приети са общи условия от 2008г. съгласно чл. 33 от които
суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от изчитане на месеца,
за което е потреблението.
Приети са общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които
суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети са протоколи за отчет на уредите в имота, носещи подпис за ответника като потребител, съгласно които реален отчет е извършен в имота на 18.05.2014г., на 09.05.2015г. и на 08.05.2016г., като е констатирано , че потребление на енергия за отопление с радиатори няма, в имота има щранг-лира, с която се потребява енергия за отопление, за първия отчетен период е имало потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване от 12 куб.м. по покадания на водомер, такава за втория периоди е потребявана за общо 3 кубика по показания на водомер, след това няма потребление.
Приети са изравнителни сметки, сочещи
потребление за първия отчетен период от 257,81лв. без ДДС; 173,31лв. за втория
период и 115,91лв. без ДДС за трети период, които са само за сградна
инстарация, за отопление с щранг-лира и за горещо битово водоснабдяване, по
фактури суми били по-големи.
С прието по делото неоспорено от страните
заключение по съдебно- техническата експертиза, вещото лице след запознаване с
документи по делото е проверки при ищеца топлинния счетоводител е посочило, че
за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия,
потребява се и енергия и за горещо битово водоснабдяване, ежемесечно са снемани
отчети от общия топломер, отчитани са технологичните загуби, в процесния имот е
потребявана енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер , както
и за отопление чрез три радиатора с монтирани уреди, щранг-лира без уред,
отчетени реално, сградна инсталация била определена съобразно обем на имота и по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване. Дяловото разпределение на енергията в сградата и
изравнителни сметки за процесния период били изготвени от Т.С.”ЕООД съобразно показанията на уредите и
правилата на Наредбата за топлоснабдяване. За периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. реалното потребление на топлинна енергия в
имота било в размер на 347,03лв. Посочило
е, че обобщената фактурата от 31.07.2014г. била за период от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. и тя била на стойност от 257,80лв.
Приети са удостоверение от Агенция по
заетостта, епикризи съгласно които ответникът получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, като водещото му заболяване е „хиперлазия
на простата”.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по
съдебно- счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че за топлинна енергия за
процесния период при ищеца е отразена сума от 474,34лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. по фактури, но след
изготвяне на изравнителните сметки са издадени кредитни известия и обобщени
фактури, съгласно които за този период задължения са общо 347,07лв. Посочило е, че
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. начислена като дължима била 257,08лв., но само 8,86лв. от
тази сума била падежирала след 24.04.2014г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битовинужди , за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката и на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия за процесния период в размерите на процесните суми, за които с предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния
период ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в
процесния имот. По делото ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че е
потребител на енергия в имота, той е полагал подпис в документи за потребление
на енергия като потребител, оплаквания срещу извода на райониня съд за това качество
на ответника не са наведени с жалбата, при обосноваване на извода си районният
съд не е нарушил императивна материално-правна норма.
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014г. и през 2008г. , като се установи
от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия от 2008г. и от 2014г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договор съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия от 2008г. и от 2014г. е вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздухс цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата и съдебно техническата експертиза, които
съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите
събрани по делото доказателства, по делото е установено, че за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. в имота
потребената енергия е на стойност от общо 347,03лв. Въззивната жалба не съдържа оплаквания срещу изводите на
районния съд в частта за извода за валидно възникнало вземане на ищеца срещу
ответника за плащане на тези суми, поради което и като съобрази, че не е
нарушена императивна материално правна норма от районния съд , като съобрази и
ограниченията за въззивния съд, въведени с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то
съдът приема за установено , че за ищеца е възникнало валидно вземане към
ответника за плащане на сумата от 347,03лв., представляваща неплатена стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 18, ж.к. „******в
гр.София. Тази сума е начислена съобразно показанията на уредите в имота,
потребена енергия в имота за отопление с щранг-лира, потребена енергия за
горещо битово водоснабдяване и за сградна инсталация, определени по правилата
на Наредбата за топлоснабдяване. Оплакванията на въззивника за неправилно
начислена енергия е направено пред въззивния съд едва в публичното съдебно
заседание, тоест след срока за обжалване
на решението. Отделно, тези оплаквания са обосновани с неправилност на
формулата по Методиката за дялово
разпределение на енергията, което съдът не може да съобрази в настоящото производство.
По същите съображения съдът приема за установено по делото и че за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2014г. реално
потребената енергия в имота е 257,80лв.
Спорен въпрос по делото е задължения, които са възникнали до 24.04.2014г. са погасени по давност, възражение за което е направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба. Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.
Съдът приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл Тълкувателно решение № 3/V.2013t на ОСГК на ВКС).
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури през август 2014г. и септември 2015г. и
през 2016г. за тези вземания , които са
по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата
на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на
заявление - 24.04.2014г., и по съображения изложени по-горе за
началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2008г. и при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема,
че вземанията за част от процесния период, а именно от 01.05.2013г. до 31.03.2014г. , съответно за лихвата за забава на
плащането им, са погасени по давност. За
размера на вземанията по делото не се спори, а и същите се установяват от
приети по делото документи и заключения по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза. При така възприето съдът приема, че правилно
районният съд е приел, че непогасени по давност за задължения за сумата от 355,89лв., формирана като
сбор от сумата от 8,86лв.
за април 2014г. и сумата от 347,03лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. Неоснователни са доводите на въззивника, че вещото лице по
счетоводната експертиза установило, че за тези периоди непогасена по давност е
само сумата от 8,86лв. Този извод на
вещото лице по счетоводната експертиза не е за целия процесен период, а само за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. и това ясно е посочено от вещото лице в първия ред от
таблицата към заключението. Районният
съд е съобразил възраженията на ответника за недължимост на суми поради
погасяването им по давност, които са възникнали за периода преди 24.04.2014г. и
това е била причината искът за горница над 355, 89лв. до предявен размер 604,83лв.
да бъде отхвърлен. Районният съд е уважил иск
по фактура № **********/31.07.2014г. само за сумата от 8,86лв.,
съобразявайки приети доказателства, включително и заключенията по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. Изводите на районния
съд за дължимост на тези суми са правилни.
По делото не са въведени конкретни оплаквания срещу
решението на СРС по иска за обезщетение за забава, районният съд не е нарушил
императивна материално-правна норма при обосноваване на изводите си по този
иск, поради което и съдът приема, че иск за
лихва за сумата от 41,27лв. е
основателен.
При така възприето съдът приема, че решението е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника.
На въззиваемия не се следват разноски, защото
доказателства, че е направил такива не са ангажирани по делото, не е
осъществено и процесуално представителство от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на възнаграждение за същото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 473191/20.08.2018г. по гр.д. № 81264 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 70-ти състав в обжалвана част.
Отхвърля
искането на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** за присъждане на
разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.