№ 5423
гр. София, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №
20231100106335 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Национална агенция за приходите, чрез ТД на Национална
агенция за приходите, гр. София, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП София, срещу Д.К. ЕООД и Д. С. М., с които се иска да се обявят
за относително недействителни осъществените сделки, обективирани в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 45, том II, рег.№ 7422, дело № 230 от 2018 г. на
нотариус Е. П.а, вписан в СВ с вх. рег. № 47675 от 24.07.2018 г., акт № 175, том CIX, д. №
34643/2018 г., с който Д.К. ЕООД прехвърля на Д. С. М. правото на собственост върху
следните недвижими имоти, а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.26,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 7 /седем/, на кота -3,20 м.
в сутерена, с площ от 5.70 кв. м., заедно с 0.283 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.28,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 9 /девет/, на кота -3,20 м. в
сутерена, с площ от 6.90 кв. м., заедно с 0.342 % идеални части от общите части на сградата
и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.29,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 10 /десет/, на кота -3,20 м.
в сутерена, с площ от 8.30 кв. м., заедно с 0.412 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.30,
1
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 11 /единадесет/, на кота -
3,20 м. в сутерена, с площ от 7.20 кв. м., заедно с 0.357 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.31,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 12 /дванадесет/, на кота -
3,20 м. в сутерена, с площ от 6.60 кв. м., заедно с 0.327 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.32,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 13 /тринадесет/, на кота -
3,20 м. в сутерена, с площ от 6.60 кв. м., заедно с 0.327 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.33,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 14 /четиринадесет/, на
кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 7.90 кв. м., заедно с 0.392 % идеални части от общите
части на сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
- 16/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 1
/едно/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 16 кв. м., заедно със 7.143 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата;
- 16/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 2
/две/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 16 кв. м., заедно със 7.143 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата;
- 14/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 6
/шест/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 14 кв. м., заедно със 6.250 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата;
- 15/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 8
/осем/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 15 кв. м., заедно със 6.696 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата;
- 15/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 9
/девет/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 15 кв. м., заедно със 6.696 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
2
строеж върху имота
Ищецът твърди, че НАП е публичен взискател спрямо Д.К. ЕООД за вземания,
установени с Ревизионен акт № Р-22002217000163-091-001/16.06.2017 г. и Ревизионен акт №
Р-22220615009119-091-001/10.10.2016 г. И двата ревизионни акта били обжалвани и били
влезли в сила. Към настоящия момент задълженията не били погасени изцяло.
Допълнително дружеството имало установени задължения и по подадени декларации в
размер на 67 659.19 лв. и законна лихва 42 575.87 лв. Длъжникът бил прехвърлил правото на
собственост върху недвижимите имоти на Д. С. М. /която била съпруга на управителя и
едноличен собственик на капитала на Д.К. ЕООД/, като по този начин се осуетила
възможността за насочване на принудително изпълнение и удовлетворяване на интереса на
публичния взискател. Сделката била сключена със свързано лицe – съгласно пар. 1, т. 3, б.
„а“ ДОПК – съпрузите са свързани лица. На следващо място, сделката била сключена с
намерение да се увреди публичния взискател. Било налице и намерение за увреждане. Не се
целяла типичната цел на сделката, а да се намали имуществото на дружеството-длъжник.
Управителят знаел за публичните задължения, поради което съзнавал, че разпореждайки се,
ще настъпят неблагоприятни последици за публичния взискател. Моли за уважаване на
исковете и за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо НАП на
основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК или при евентуалност на основание чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д.К. ЕООД подава отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
исковете. Не ставало ясно кога е протекло ревизионното производство. Не се доказвало
намерение за увреждане на публичния взискател. Атакуваната сделка увеличила
имуществения актив на длъжника и била в интерес на взискателя. Оспорва наличието на
установени задължения по декларациите да е основание за оспорване на сделката, предвид
действащата към момента на сделката редакция на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Липсвала
свързаност, доколкото прехвърлянето било от ЮЛ към ФЛ, а не между съпрузи.
Задълженията по ревизионните актове били погасени по давност. Моли за отхвърляне на
претенциите.
Ответникът Д. С. М. подава отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
исковете. Не ставало ясно кога е протекло ревизионното производство. Не се доказвало
намерение за увреждане на публичния взискател. Атакуваната сделка увеличила
имуществения актив на длъжника и била в интерес на взискателя. Оспорва наличието на
установени задължения по декларации да е основание за оспорване на сделката, предвид
действащата към момента на сделката редакция на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Липсвала
свързаност, доколкото прехвърлянето било от ЮЛ към ФЛ, а не между съпрузи.
Задълженията по ревизионните актове били погасени по давност. Моли за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 6 и т. 4 ДОПК.
Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на държавата да
иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки сключени от длъжник
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. В чл. 216, ал. 1 ДОПК са предвидени шест различни хипотези, всяка от които
съдържа отделен различен фактически състав, като наличието на елементите от фактическия
състав, на което и да е основание, постига целения резултат от публичния взискател и
публичен изпълнител /НАП/, който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на
държавата /чл. 216, ал. 2 ДОПК/. Исковете са предявени при условията на евентуалност и
следва да се разгледат в последователността посочена от ищеца, съобразно диспозитивното
начало.
По иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК:
Срещу Д.К. ЕООД са издадени Ревизионен акт № Р-22002217000163-091-
001/16.06.2017 г. и Ревизионен акт № Р-22220615009119-091-001/10.10.2016 г. Ревизионен
акт № Р-22220615009119-091-001/10.10.2016 г. е влязъл в сила в частта, с която са
установени задължения за непризнат данъчен кредит в общ размер на 23 359.57 лв. и
15 398.98 лв. – лихви, за което е представено решение № 7041 от 24.11.2017 г. по а. д. №
186/2017 г. на АССГ. Само и единствено задължението по този ревизионен акт доказва
първия елемент от фактическия състав на претенцията, а именно, че Д.К. ЕООД е длъжник
по установено публично задължение преди да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ответниците не установяват твърденията
си, че Ревизионен акт № Р-22002217000163-091-001/16.06.2017 г. е бил обжалван, поради
което съдът намира, че и той е влязъл в сила. Представеното по делото удостоверение за
извършено връчване по електронен път на л. 27 от делото не е оспорено в срока по чл. 131
ГПК, поради което и съдът намира, че ревизионният акт е връчен редовно на 16.06.2017 г.
Отделно, дори връчването да можеше да се приеме за нередовно, то препис от ревизионния
акт е връчен най-късно на Д.К. ЕООД като приложение към исковата молба, като въпреки
това няма данни по делото да е подадена жалба срещу ревизионния акт.
Не на последно място, според чл. 216, ал. 1 ДОПК, и в предходната му редакция,
преди изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл.
105 ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно
задължените лица „установяват публични задължения“ по смисъла на същата разпоредба,
вкл. когато поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл. 109 ДОПК, не е
предприета ревизия, на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК. Като изменението на чл. 216, ал. 1
ДОПК /обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ не разширява приложното
поле на нормата за в бъдеще, а я привежда в съответствие с изначално преследваната от
законодателя цел – виж решение № 109 от 15.07.2024 г. по т. д. № 1132/2023 г. на I т. о. на
4
ВКС. Систематическото тълкуване на посочените по-горе норми на ДОПК обуславя извода,
че подадената от данъчно задълженото лице декларация служи за установяване на неговите
публични задължения, без да е необходимо органът на данъчната администрация да издава
нарочен установителен акт. В този случай подадената от данъчно задълженото лице
декларация има качеството на предвидено в закона основание за започване на принудително
изпълнение за събиране на посочените в нея публични задължения – чл. 209, ал. 2, т. 2
ДОПК. След като нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК допуска принудително изпълнение да
се предприеме въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то няма никакво съмнение,
че такава декларация служи за установяването на публични задължения. Видно от
неоспорена справка за задълженията на осигурител по Декларации образец 6 за периода
27.11.2016 г. – 19.08.2018 г. и представени Декларации Д.К. ЕООД има установени
задължения по подадени декларации в размер на 67 659.19 лв. и лихви в размер на 42 575.87
лв.
С отговора на исковата молба е направено възражение за настъпила погасителна
давност. Съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по наведеното надлежно в процеса
възражение за погасяване с плащане или по давност /чл. 168, т. 1 и 3 ДОПК/ – виж решение
№ 60122 от 29.10.2021 г. по т. д. № 1256/2020 г. на II т. о. на ВКС, решение № 59 от
27.05.2022 г. по гр. д. № 1465/2021 г. на III г. о. на ВКС. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, а съобразно ал. 2 от цитираната разпоредба, изтичането на 10 годишен
давностен срок, погасява всички публични вземания, независимо от спирането или
прекъсването на давността. Указано е на ищеца, че негова е тежестта да докаже
спиране/прекъсване на давностния срок. С оглед на това по делото са ангажирани
доказателства за образувано изп. производство и наложени обезпечителни мерки –
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № от 12.09.2017 г. по изп. д. №
*********/2017 г. при публичен изпълнител при ТД на НАП, постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № от 06.03.2019 г. по изп. д. № *********/2017 г. при публичен
изпълнител при ТД на НАП, разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № от
16.07.2020 г. по изп. д. № *********/2017 г. при публичен изпълнител при ТД на НАП,
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № от 05.11.2020 г. по изп. д. №
*********/2017 г. при публичен изпълнител при ТД на НАП. Запорът върху вземанията по
разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е
дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има
действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му,
без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения до банката. Запорът се счита
наложен от получаване на запорното съобщение, поради което запорът в хипотезата на
наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата,
е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие.
5
Съобразно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, давността се спира с налагането на
обезпечителни мерки, а според чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята
прекъсната. Съобразно доказателствата по делото, след влизане в сила на процесните два
ревизионни акта, за вземанията по тях е образувано изпълнително производство и са
налагани обезпечителни мерки, последно през 2020 г. По този начин давността е била
своевременно прекъсната с предприетите действия по принудително изпълнение и към
датата на предявяване на иска, а и към датата на приключване на съдебното дирене, тя не е
изтекла. При наличните данни по делото за образувано изпълнително дело, наложените по
тях обезпечителни мерки и предприети изпълнителни действия, възражението за
погасителна давност се явява неоснователно. Ето защо, налице са съществуващи вземания
на ищеца за установени публични задължения на длъжника и с това е изпълнена
материалноправната предпоставка на чл. 216 ДОПК относно легитимацията на ищеца, като
кредитор по специалния иск.
Не се е погасило и правото на иск по чл. 216 ДОПК, което се погасява с общата
петгодишна давност, като тя започва да тече от датата на сключване на самата увреждаща
сделка – решение № 286 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 2192/2023 г. на III г. о. на ВКС, решение
№ 475 от 12.07.2024 г. по гр. д. № 4788 от 2022 г. на III г. о. на ВКС.
Няма спор по производството, че Д.К. ЕООД е прехвърлил на Д. С. М. правото на
собственост върху следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.26, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
СКЛАД № 7 /седем/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 5.70 кв. м.; самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.28, представляващ съгласно одобрен
архитектурен проект СКЛАД № 9 /девет/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 6.90 кв. м.;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.29, представляващ
съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 10 /десет/, на кота -3,20 м в сутерена, с
площ от 8.30 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.30,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 11 /единадесет/, на кота -
3,20 м в сутерена, с площ от 7.20 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.31, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 12
/дванадесет/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 6.60 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.32, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
СКЛАД № 13 /тринадесет/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 6.60 кв. м.; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.33, представляващ съгласно одобрен
архитектурен проект СКЛАД № 14 /четиринадесет/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от
7.90 кв. м.; 16/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 1
/едно/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 16 кв. м.; 16/280.90 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен
6
архитектурен проект паркомясто № 2 /две/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 16 кв. м.;
14/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 6 /шест/, на кота -3,20
м в сутерена, с площ от 14 кв. м.; 15/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
паркомясто № 8 /осем/, на кота -3,20 м в сутерена, с площ от 15 кв. м. и 15/280.90 ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ
съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 9 /девет/, на кота -3,20 м в сутерена, с
площ от 15 кв. м. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 45, том II,
рег.№ 7422, дело № 230 от 2018 г. на нотариус Е. П.а, вписан в СВ с вх. рег. № 47675 от
24.07.2018 г., акт № 175, том CIX, д. № 34643/2018 г., както и, че А. М.М. и Д. С. М. са
съпрузи по време на сделката и към настоящия момент.
При недобросъвестност на длъжника кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел, на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Аналогично на иска по чл. 135 ЗЗД, в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК наличието на
друго имущество не променя увреждащия характер на сделката. Увреждащо действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Прехвърлителната
продажбена сделка е извършена от длъжника във вреда на публичния взискател, защото
обективно води до намаляване на имуществото на длъжника, което на основание чл. 213, ал.
1 ДОПК служи за общо обезпечение на публичния взискател за удовлетворяване на
публичните вземания за данъци и за осигуровки. По този начин се затруднява
принудителното събиране на публичните вземания, защото недвижимите имоти излизат от
патримониума на длъжника и стават собственост на приобретателя, а срещу него не може да
се насочи от публичния изпълнител принудително изпълнение.
Посоченото действие /договорът за покупко-продажба/ безспорно има увреждащ
характер, тъй като увреждане е налице, както когато разпоредителното действие намалява
актива на имуществото, така и когато затруднява възможността за удовлетворяване на
кредитора. В случая трансформирането на недвижим имот в пари несъмнено затруднява
това удовлетворяване предвид възможността за твърде лесно укриване или последващо
разходване на парите. Ирелевантно за обективния факт на увреждането е, дали уговорената
в договора цена отговаря на пазарните условия, тъй като длъжникът може много по-лесно да
се освободи от получените парични средства и да избегне изпълнение върху тях.
Евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и
продажната цена, уговорена между страните, не от значение за преценката за наличието или
липсата на увреждане на кредитора – в този смисъл решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д.
№ 422/2012 г., I т. о. на ВКС, решение № 278 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 4317/2016 г., IV г. о.
на ВКС и др. Още повече, с процесния договор за покупко-продажба е уговорено, че
7
продажната цена ще се заплати по банков път на продавача в срок до пет дни от
подписването на договора, като липсват доказателства и твърдения продажната цена да е
реално заплатена. Без значение е и дали длъжникът разполага с друго имущество и в какви
размери е това друго имущество. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия
състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез
извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си – виж решение № 261/25.06.2015 г., по гр.д. № 5981/2014 г. на IV г. о. на ВКС . За
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, поради което всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК не е необходимо
сделката да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т. е. не е елемент от
фактическия състав на посочената правна норма намерението за увреждане на публичния
взискател – кредитор. За основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК е безразлично
дали третото лице е имало знание, че длъжникът има публични задължения и уврежда
държавата. След като такова ограничение липсва в нормата на специалния закон, не може да
се приложи общата норма на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За основателността на отменителния иск по
чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК е достатъчно страните по сделката да са „свързани лица“ по
смисъла на § 3, т. 3 от ДР ДОПК. Предвиденият в чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК елемент на
свързаност между страните съставлява обективно обстоятелство, което води до необорима
презумпция за извършена от длъжника сделка, целяща увреждащо публичния взискател
укриване на имущество.
Представени са доказателства, а и не е спорно по делото, че управител на Д.К. ЕООД
е А. М.М., който е сключил граждански брак с Д. С. М. на 20.09.2014 г. – виж справка за
сключен граждански брак /л. 60/. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК „свързани“ са
съпрузите, роднините по права линия, по съребрена – до трета степен включително; и
роднините по сватовство – до втора степен включително. Тази разпоредба е приложима по
отношение на юридическите лица, когато тяхната воля се изразява посредством лицата по §
1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. Юридическите лица са носители на права и задължения, които
те придобиват чрез своите органи и следователно преценката за „свързаност“ следва да се
осъществява именно на база на техния волеизявяващ орган. Когато управителите на
търговските дружества, страни по атакуваната сделка, са съпрузи или управителят на
търговско дружество и насрещната страна ФЛ по сделката са съпрузи, то е налице
свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК – виж решение № 50141
от 22.02.2023 г. по т. д. № 1931/2021 г. на II т. о. на ВКС. Следователно се установява, че
по процесната сделка насрещна страна е свързано с длъжника лице – съпругата на неговия
управител Д. С. М..
Установяват се всички елементи от фактическия състав на претенцията. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК следва да бъде
уважен.
8
Доколкото главният иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК е основателен, не е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалната претенция по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК и съдът не следва да се произнася по нея.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Ищецът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., определено от
съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 НЗПП.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на уважаване на иска, ответниците дължат изплащане
на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда – виж решение № 166 от
30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на II т. о. на ВКС. Държавната такса възлиза на 771.52
лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на Държавата, на основание
чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, сключените между ответниците Д.К. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. *******, вх. *******, ап. 12 –
прехвърлител и Д. С. М. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. *******, бл. ******* –
приобретател, сделки, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 45, том II, рег.№ 7422, дело № 230 от 2018 г. на нотариус Е. П.а, вписан в СВ с вх.
рег. № 47675 от 24.07.2018 г., акт № 175, том CIX, д. № 34643/2018 г., с който Д.К. ЕООД
прехвърля на Д. С. М. правото на собственост върху следните недвижими имоти, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.26, представляващ
съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 7 /седем/, на кота -3,20 м. в сутерена, с
площ от 5.70 кв. м., заедно с 0.283 % идеални части от общите части на сградата и толкова от
правото на строеж върху имота, в който се намира сградата; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.28, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
СКЛАД № 9 /девет/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 6.90 кв. м., заедно с 0.342 %
идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в
който се намира сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.29, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 10
/десет/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 8.30 кв. м., заедно с 0.412 % идеални части от
общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира
сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.30,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 11 /единадесет/, на кота -
3,20 м. в сутерена, с площ от 7.20 кв. м., заедно с 0.357 % идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.31, представляващ
9
съгласно одобрен архитектурен проект СКЛАД № 12 /дванадесет/, на кота -3,20 м. в
сутерена, с площ от 6.60 кв. м., заедно с 0.327 % идеални части от общите части на сградата
и толкова от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.32, представляващ съгласно одобрен
архитектурен проект СКЛАД № 13 /тринадесет/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 6.60
кв. м., заедно с 0.327 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.33, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
СКЛАД № 14 /четиринадесет/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 7.90 кв. м., заедно с
0.392 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху
имота, в който се намира сградата; 16/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект
паркомясто № 1 /едно/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 16 кв. м., заедно със 7.143 %
идеални части от общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата; 16/280.90 ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ
съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 2 /две/, на кота -3,20 м. в сутерена, с
площ от 16 кв. м., заедно със 7.143 % идеални части от общите части на подземния паркинг
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който се
намира сградата; 14/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 6
/шест/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 14 кв. м., заедно със 6.250 % идеални части от
общите части на подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който се намира сградата; 15/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21, представляващ съгласно одобрен
архитектурен проект паркомясто № 8 /осем/, на кота -3,20 м. в сутерена, с площ от 15 кв. м.,
заедно със 6.696 % идеални части от общите части на подземния паркинг на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който се намира сградата;
15/280.90 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с 68134.600.2154.1.21,
представляващ съгласно одобрен архитектурен проект паркомясто № 9 /девет/, на кота -3,20
м. в сутерена, с площ от 15 кв. м., заедно със 6.696 % идеални части от общите части на
подземния паркинг на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
имота, като сделки, извършени във вреда на публичния взискател, по които страна е
свързано с длъжника лице, по исковете предявени от Национална агенция за приходите, в
качеството на публичен взискател, чрез ТД на НАП София, с адрес гр. София, ул. „*******,
срещу Д.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к.
*******, вх. *******, ап. 12 и Д. С. М. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. *******,
бл. *******.
ОСЪЖДА Д.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж. к. *******, вх. *******, ап. 12 и Д. С. М. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.
к. *******, бл. *******, да заплатят на Национална агенция за приходите, чрез ТД на НАП
10
София, с адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ж. к. *******, вх. *******, ап. 12 и Д. С. М. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.
к. *******, бл. ******* да заплатят, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, сумата 771.52 лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11