РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. П.о, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.О, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20253520100142 по описа за 2025 година
Ищецът М. С. П. от гр. П.о, действащ чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, твърди в
исковата си молба, че е работил при ответника едновременно на две длъжности – учител по
практика в професионално направление „Електротехника и енергетика“ и домакин.
Със заповеди на директора на училището от 20.07.2023 г., считано от 01.08.2023 г.
трудовите му правоотношения били прекратени по взаимно съгласие и придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При прекратяване на ТПО му били изплатени и обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ – в
размер на 8.5 брутни работни заплати, както и по чл. 224, ал. 1 КТ – за 140 дни неизползван
платен годишен отпуск.
Ищецът твърди, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. и анекс от 10.08.2023 г.
към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г., подписан между МОН и социалните партньори, било
предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти и непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г. На същата дата бил
влязъл в сила и § 2 от изменената Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
обн. ДВ, бр. 75 от 2023 г.
Счита, че трудовото му възнаграждение следва да бъде преизчислено със задна дата
за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г., като претендира за длъжността „учител“ увеличение
от 222.90 лв. месечно, или общо 1 560.40 лв. и за длъжността „домакин“ – увеличение от
35.10 лв. месечно, или общо 245.70 лв.
Променените размери на трудовите възнаграждения променяли и размерите на
получените при прекратяване на трудовите правоотношения обезщетения. По изчисления на
ищеца обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следвало да бъде увеличено с 2 785.50 лв., а това
1
по чл. 224, ал. 1 КТ – с 2 184.63 лв.
Посочва, че бил отправил писмено заявление до работодателя си с вх. №
52/24.10.2023 г., с което бил поискал преизчисляване на възнагражденията и изплащане на
разликите. Със становище на директора от същата дата му е било отказано удовлетворяване
на искането, с аргумент, че увеличението касаело само лица, които имат качеството
„педагогически специалист“ и че не се прилагало спрямо лица с прекратени трудови
правоотношения към момента на анекса.
С оглед подадената писмена покана, ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава
и му дължал увеличените размери на работните заплати от датата на поканата до датата на
предявяване на исковете.
Предвид гореизложеното, моли съда да му присъди сумата 1 560.40 лв.
представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение на ищеца за длъжността
„учител“ за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на до окончателното изплащане на
задължението; - сумата 245.70 лв., представляваща увеличения размер на трудовото
възнаграждение на ищеца за длъжността „домакин“ за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението; - сумата 77.98 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата 1 560.40 лв. за периода от 24.10.2023 г. до датата на
завеждане на иска; сумата 12.28 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата
245.70 лв. за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска; - сумата 2 785.50
лв., представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението; - сумата 2 184.63 лв., представляваща увеличения размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника чрез пълномощник: адв. Ю. Г. от ВАК, в който е изразено становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва твърденията относно съществувалите трудови
правоотношения с ищеца по двете заемани длъжности – „учител, практическо обучение“ и
„домакин“, нито фактите относно прекратяването на същите със заповеди № 963 и 964 от
20.07.2023 г., в сила от 01.08.2023 г. Не оспорва и твърдението, че е бил изплатен
договореният размер на обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения.
Счита, че правото на увеличено трудово възнаграждение, предвидено в Анекс № ***
от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор (КТД) от 06.12.2022 г., възниква не със
задна дата (01.01.2023 г.), а към момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г. От там
извежда извод, че абсолютна предпоставка за възникване на правото на увеличено
възнаграждение е наличието на действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 г.
Счита, че ищецът не е страна по колективното договаряне към момента на сключване
на анекса – т.е. към 10.08.2023 г., тъй като трудовите му правоотношения са били вече
прекратени от 01.08.2023 г., което изключва приложението на анекса спрямо него. По тази
причина счита, че липсва правно основание за претендиране на разликата в трудовите
възнаграждения със задна дата.
Ответникът релевира и аналогични доводи относно § 3 от ЗР на Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от
2
01.09.2023 г., като поддържа, че тя е влязла в сила от 01.09.2023 г., а предвидената в § 2 задна
дата (01.01.2023 г.) касаела само лица, които имат качеството „педагогически специалист“
към момента на приемане на нормативния акт. Тъй като ищецът бил с прекратено трудово
правоотношение към 01.09.2023 г., за него нормата била неприложима.
Заявява, че не му било връчено писмо изх. № 119/24.10.2023 г., с което директорът
отказал изплащането на разликата в трудовото възнаграждение, като заявява, че такова
писмо не съществува.
В заключение поддържа, че трудовите възнаграждения и обезщетения на ищеца са
изплатени в пълен размер съобразно действащите към момента на прекратяване на
трудовите правоотношения норми, поради което и счита предявените искове за
неоснователни. Претендира разноски.
В съдено заседание ищецът поддържа предявените искове чрез пълномощник – адв.
Цв. Х. от ТАК, като след направено искане по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по делото са
допуснати: - увеличение на размера на предявения иск на трудовото възнаграждение за
длъжността учител за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 1560.40 лв. на
2258.88 лв.; - увеличение в размера на предявения иск за трудово възнаграждение за
длъжността домакин за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 245.70 лв. на
355.58 лв.; - увеличение в размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 2258.88
лв. представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността учител
за периода от 24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 77.98 лв. на 426.41 лв.; -
увеличение в размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 355.58 лв.,
представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността „домакин“
за периода от 24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 12.28 лв. на 67.20 лв.; -
намаление в размера на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ до размер
2492.20 лв.
В съдебно заседание за ответната страна се явява пълномощник: адв. Ю. Г. от ВАК,
който поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от всички събрани писмени доказателства, както и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза
се установява по категоричен начин, че ищецът е работил при ответника по два трудови
договора, както следва: - на длъжност „учител, практическо обучение в ПН „Електротехника
и енергетика““ и на длъжност „домакин“.
Със заповед № *** г. и със заповед № *** г. на директора на *** – П.о (заверени
копия приложени по делото) трудовите му правоотношения с училището са прекратени
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.08.2023
г.
Със заповед № *** г. е разпоредено на ищеца да му бъдат изплатени обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ – 8,5 брутни работни заплати в размер 18569.95 лв. и обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ – за 140 дни, в размер на 14 564.20 лв.
Няма спор между страните също, че всички трудови възнаграждения и обезщетенията
съгласно горепосочената заповед, са изплатени на ищеца.
От приложената служебна бележка, издадена от Общински координационен съвет на
3
синдиката на българските учители, е видно, че ищецът М. С. П. е член на горепосочения
синдикат с редовно платен членски внос.
Няма спор между страните и че на 10.08.2023 г., между представители на
Министерство на образованието и науката, на Сдружението на ръководителите в системата
на народната просвета в България, на Сдружението на директорите в средното образование
в Република България, на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, на Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на
труда „Подкрепа“, на Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, е сключен Анекс № *** г. към КТД № *** г. за
системата на предучилищното и училищното образование.
С чл. 1 от горепосочения анекс е променена разпоредбата на чл. 27 от КТД и са
посочени конкретно минималните размери на възнагражденията на педагогическите
специалисти и учители, предвидено е увеличение на работните им заплати с не по-малко от
15%, считано от 01.01.2023 г., предвидено е осигурените средства от държавния бюджет на
Р. Б. за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. да се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. Предвидено е част от горепосочените средства в размер на 59 млн. лв. да се
изразходват за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия
персонал за достигане на не по-малко от минималните основни месечни работни заплати по
чл. 28 от КТД. При изпълнение на горните разпоредби, е предвидено остатъкът от
средствата се използва за допълнително увеличение на индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, допълнителните
трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал,
приети с нормативни актове и/или договорени с КТД и ВПРЗ.
Според чл. 4 от цитирания по-горе КТД, постигнатите между страните договорености
са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите –
членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите – страни по договора.
Със заявление, вх. № *** г., подадено до директора на ПГТЛП – П.о, ищецът е
поискал да му бъде изплатено полагащото му се увеличение на тр. възнаграждение за
времето до прекратяване на трудовия му договор, като се е мотивирал с изменението в КТД
и предвиденото увеличение на заплатите с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г.
С писмо, изх. № *** г. му е отговорено, че не съществува правна възможност за
лицата с прекратени ТПО до момента на определяне и договаряне на новите работни
заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати заминал
период от време във вр. чл. 118, ал. 3 от КТ и § 3 ЗР на Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № *** г. за нормиране и заплащане на труда.
Във връзка с различията в тълкуването на разпоредбите на Анекса към КТД досежно
увеличените работни заплати със задна дата, са изразени становища от различни синдикални
организации.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С. М.. Според заключението на вещото
лице, трудовите възнаграждения на ищеца за визираните в исковата молба периоди са
начислени и изплатени с банков превод по дебитна карта в пълен размер. Общият размер на
БТВ с постоянен характер за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. е 15 059.27 лв. по
4
основния трудов договор и 2370.42 лв. по втория трудов договор, или общо 17429.69 лв.
През м. август 2023 г. допълнително на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за 140 работни дни полагаем платен годишен отпуск в размер 14 564.20 лв. и по
чл. 222, ал. 3 от КТ – в размер 18569.95 лв., или общо 33 134.15 лв., като след удръжката на
ДОД по сметка на ищеца е заплатена сумата 31 677.73 лв.
Размерът на договорената с работодателя месечна заплата на ищеца е 1486.00 лв. по
основния трудов договор като учител по практика, непроменена през седемте месеца, а
класът му прослужено време е 668.70 лв. Заплатата е отработена, начислена и изплатена,
ведно с всички други допълнителни плащания. При 15% увеличение тя би била 1708.90 лв.
или с 222.90 лв. по-висока, а класът би бил 769.00 лв. Общо заплата плюс клас прослужено
време е била в размер на 2154.70 лв., а при 15% увеличение би била в размер 2477.90 лв.,
т.е. с 323.20 лв. повече.
От 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. – 7 месечни заплати, размерът на заплатата, който е
бил заплатен на ищеца, е бил общо 15 059.27 лв., а при увеличението от 15% би бил
17 318.15 лв. , т.е. увеличението би било в размер 2 258.88 лв.
Размерът на договорената с работодател месечна заплата на ищеца по втори трудов
договор на длъжност домакин е 234.00 лв. и е непроменена за седемте месеца. Същата е
отработена, начислена и изплатена, ведно с всички други допълнителни плащания. При 15%
увеличение тя би била 269.10 лв. или с 35.10 лв. по-висока. Класът за прослужено време е
бил 103.20 лв., като при 15% увеличение същият би бил в размер 121.09 лв. Общо заплата
плюс клас по допълнителния трудов договор е в размер 339.30 лв., а при увеличението би
бил в размер 390.19 лв., т.е. с 50.89 лв. повече. От 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. – 7 месечни
заплати, размерът на заплатата, който е бил заплатен на ищеца по допълнителния трудов
договор е общо 2370.42 лв., а при увеличението от 15% би бил 2726.00 лв., т.е. увеличението
би било в размер 355.58 лв.
Полученият общ размер на средствата за заплати по двата договора за процесния
период е 17 429.69 лв., а при увеличението би бил 20 044.15 лв., т.е. с 2 614.46 лв. повече.
Размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. юни 2025 г.
(месеца, предхождащ прекратяването на ТПО), при 15% увеличение на работната заплата,
би бил 2 868.10 лв., т.е. с 374.10 лв. повече по двата трудови договора. Съответно – размерът
на обезщетението за неползван отпуск за 140 работни дни при 15% увеличение би бил 16
748.83 лв., при начислени и изплатени 14 564.20 лв., или с 2 184.63 лв. повече.
Увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсиониране от 8.5
работни заплати, е 21062.15 лв., т.е. с 2492.20 лв. повече.
Лихвата за забава върху увеличението на трудовите възнаграждения по основния
трудов договор, е 426.41 лв. за периода 24.10.2023 г. – 05.03.2025 г.
Лихвата за забава върху увеличението на трудовите възнаграждения по втория трудов
договор за периода 24.10.2023 г. – 05.03.2025 г., е в размер 67.20 лв.
Върху увеличените обезщетения за пенсиониране от 2492.20 лв. лихвата е 470.39 лв.
за същия период, а за неползван платен годишен отпуск – лихвата е в размер 412.44 лв. за
същия период.
Заключението на вещото лице бе прието и приложено по делото, тъй като съдът прие,
че същото е обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
След направено от процесуалния представител на ищеца искане по реда на чл. 214,
ал. 1 от ГПК и в съответствие със заключението на вещото лице, по делото са допуснати: -
5
увеличение на размера на предявения иск на трудовото възнаграждение за длъжността
учител за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 1560.40 лв. на 2258.88 лв.; -
увеличение в размера на предявения иск за трудово възнаграждение за длъжността домакин
за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 245.70 лв. на 355.58 лв.; - увеличение
в размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 2258.88 лв. представляваща
увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността учител за периода от
24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 77.98 лв. на 426.41 лв.; - увеличение в
размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 355.58 лв., представляваща
увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността „домакин“ за периода от
24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 12.28 лв. на 67.20 лв.; - намаление на
размера на иска за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за разликата над 2492.20 лв. до
пълния предявен размер от 2785.50 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 242 във
вр. чл. 128, т. 2 от КТ, по чл. 222, ал. 3 от КЩТ, по чл. 224 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като исковете са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална
легитимация и с интерес от предявяването им, то същите са допустими. Разгледани по
същество, съдът ги приема за основателни по следните съображения:
По исковете с правна квалификация: чл. 242 във вр. чл. 128, т.2 от КТ – за заплащане
на увеличените размери на трудовите възнаграждения на ищеца за длъжността „учител“ и
за длъжността „домакин“ за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г., съдът приема, че тези
искове са основателни и доказани, при действие разпоредбите на чл. 128 и чл.245, ал.2 от КТ.
По делото е установено по категоричен начин от събраните и обсъдени по-горе
писмени доказателства, като този факт не е и спорен, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което М. С. П. е заемал длъжността „учител, практическо
обучение в ПН „Електротехника и енергетика““ и длъжността „домакин“ в *** – П.о, като
трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.08.2023 г., поради
навършване на пенсионна възраст на ищеца. Безспорно е установено по делото и
обстоятелството, че ищецът е престирал реално на ответника дължимата работна сила през
процесния период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
Т.е. след като ищецът е бил добросъвестна страна по трудовото правоотношение, като
е престирал труд, то категорично му се дължи заплащане на възнаграждение за този труд.
Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя
по трудовото правоотношение по силата на разпоредбата на чл. 128, т. 2 и чл. 242 от КТ. То
представлява престацията от работодателя на работника или служителя за предоставената
му на разпореждане и за ползване работна сила. Трудовото възнаграждение е неразривно
свързано с осъществяването на правото на труд.
Трудовото възнаграждение такова, каквото е било определено преди подписване на
анекса към КТД, подробно посочен по-горе, няма спор, че е заплатено от работодателя на
ищеца.
Спорният въпрос в конкретния случай е дали ищецът има право да получи трудово
възнаграждение в увеличен размер за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. в
увеличен размер, конкретно – следва ли да намери приложение Анекс № *** г. към КТД
№*** г. за системата на предучилищното и училищното образование, след като, считано от
6
01.08.2023 г. трудовото правоотношение между М. С. П. и ПГТЛП – П.о е прекратено, както
и кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение
на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.
Настоящият състав на съда приема, че горепосоченият анекс е относим и приложим в
случаи като процесния. Това е така, тъй като страните по делото не оспорват
обстоятелството, че ищецът е членувал в Синдикат на българските учители към датата на
прекратяване на ТПО, както и че посочената синдикална организация е страна по КТД.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от КТ, писмената форма на КТД е форма за действителност на
същия.
Съгласно чл. 54 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него
не е уговорено друго.
Разпоредбата на чл. 56 от КТ дава възможност колективният трудов договор да бъде
изменен по всяко време по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване,
като за измененията в КТД се прилагат чл. 53 и чл. 54 от КТ. Правилото е, че клаузите на
колективния трудов договор действат занапред, но страните по договора могат да уговорят
друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на
подписването му, като няма пречка тази друга дата да е отпреди подписването на анекса,
неразделна част от КТД.
Със сключения на 10.08.2023 г. анекс е променена разпоредбата на чл. 27 от КТД и
страните са се договорили за съответно увеличение на заплатите на педагогическите
специалисти и на непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г., като именно датата
01.01.2023 г. е т.нар. „друго“, което е уговорено в КТД.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 година (обн. ДВ., бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1
януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат
отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от
министъра на образованието и науката (последно изм. и доп. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в
сила от 01.09.2023 г.), е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Съгласно § 3 от ЗР
към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.), Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари
2023 г. По този начин Наредбата, изменяща Наредба № 4, също придава обратна сила,
обратно действие на увеличението на работните заплати, освен цитирания по-горе анекс.
Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9
във вр. чл. 22,ал. 2,т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е
съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия
персонал, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
7
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
горепосочената Наредба, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на
законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от
01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към
КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния
бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно
заплащането на труда, тъй като КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни
за служителите от установените в закона. Поради обратното действие на клаузите и
разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в Анекса и в Наредба № 4, всички учители и непедагогически
специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, членували в
синдикати –страна по КТД, които са с прекратени трудови правоотношения към момента на
сключване на Анекса, но са били в трудово правоотношение със съответната образователна
институция към 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение,
независимо от причината за прекратяването, имат право на договорения увеличен размер на
възнаграждението, като този увеличен размер се дължи за периода от 01.01.2023 г. (начален
момент) до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя (краен момент).
Именно за този период и ищецът в конкретния правен спор има право да потърси
доброволно изплащане на увеличения размер на трудовото си възнаграждение от
образователната институция, в която е работил, сторено от същия със заявление вх. №
52/24.10.2023 г. до директора на ПГТЛП – П.о.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че клаузите на КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование, и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД,
какъвто е бил ищецът. Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор на ищеца е бил
прекратен, считано от 01.08.2023 г., тъй като претенцията му е заявена за периода от
01.01.2023 г. до прекратяване на ТПО. Прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца преди подписването на Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически
факт, който да отнеме правото му да получи увеличение на трудовото възнаграждение,
дължимо за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. Подобен извод не намира опора нито в КТД,
нито в закона.
По изложените съображения, съдът приема, че ищецът има право да получи
предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 31.07.2023 г., поради което предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение в увеличен размер, се явява доказан по основание, и като такъв, следва да
бъде уважен, така както е предявен за сумата 2258.88 лв. за длъжността „учител и за сумата
355.58 лв. за длъжността „домакин“.
Предвид изложените по-горе мотиви за действието по време на нормите, касаещи
увеличения размер на трудовите възнаграждения, съдът намира за основателен и искът по
чл. 224, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената нормата, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
8
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
В случая се претендира заплащане на обезщетение в увеличен размер за неползван
платен годишен отпуск в размер на 140 дни.
При наличието на прекратено ТПО, признато от работодателя със заповедта за
прекратяване право на ищеца да получи обезщетение по чл. 224 от КТ за 140 дни неползван
платен годишен отпуск, сумата, която същият следва да получи за това обезщетение, също
трябва да бъде съобразена с Анекс № ***г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022г., като на ищеца следва да му бъде присъдена сумата
2184.63 лв., каквато е претенцията му.
Основателен и доказан се явява и искът по чл. 222, ал. 3 от КТ.
По този иск работникът следва да докаже прекратяването на ТПО, както и факта, че е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо от това на какво
основание е прекратено трудовото правоотношение).
В конкретния случай ищецът е доказал наличието на предпоставките на чл. 222, ал. 3
от КТ за уважаване на исковата му претенция – прекратено трудово правоотношение със
заповед № *** г., както и наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С горепосочената заповед от работодателя му е признато и правото да получи
обезщетение по чл. 22, ал. 3 от КТ в размер на 8.5 брутни работни заплати, което
съответства на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 3 от КТД.
При това положение сумата, която ищецът следва да получи като обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ, също следва да бъде съобразена с Анекс № *** г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. и претенцията му следва да
бъде уважена в пълния й предявен размер от 2 492.20 лв.
По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД съдът приема следното:
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
В конкретния случай се претендира лихва за забава от деня на поканата до
предявяване на исковете.
Тъй като няма спор, че претендираните увеличения в размерите на трудовите
възнаграждения и обезщетенията по чл. 224 и по чл. 222, ал 3 от КТ, не са изплатени от
работодателя до момента и тъй като съдът прие за основателни главните искови претенции,
то основателни се явяват и исковете по чл. 86 от ЗЗД, като на ищеца следва да му бъдат
присъдени самата 426.41 лв. – лихва за забава върху главницата за увеличения размер на
трудовото възнаграждение по основния договор за длъжността „учител“, считано от
24.10.2023 г. до 04.03.2025 г., както и сумата 67.20 лв. – лихва за забава върху главницата за
увеличения размер на трудовото възнаграждение по допълнителния трудов договор за
длъжността „домакин“ за същия период.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПпРС сумата 511.40 лв., в т.ч.: 311.40 лв. – държавна такса за предявените искове
и 200.00лв. – възнаграждение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Т. И Л. П., БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ №
*, представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********,
от гр. П.о, обл. Т., ж.к. „Р.“ бл.*, вх. *, СУМАТА 2258.88 лв. (две хиляди двеста петдесет и
осем лева и 88 ст.) – главница, представляваща неизплатено увеличение в размера на
трудовото възнаграждение на ищеца за длъжността „учител, практическо обучение в ПН
„Електротехника и енергетика“ за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и СУМАТА 426.41 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и 41 ст.) –
лихва за забава върху главницата от 2258.88 лв., считано от 24.10.2023 г. до 04.03.2025 г.
ОСЪЖДА П. Г. Т. Л. П., БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ № *,
представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, от
гр. П.о, обл. Т., ж.к. „Р.“ бл.*, вх. *, СУМАТА 355.58 лв. (триста петдесет и пет лева и 58 ст.)
– главница, представляваща неизплатено увеличение в размера на трудовото
възнаграждение на ищеца за длъжността „домакин“ за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и СУМАТА 67.20 лв. (шестдесет и седем лева и 20 ст.) –
лихва за забава върху главницата от 355.58 лв., считано от 24.10.2023 г. до 04.03.2025 г.
ОСЪЖДА П. Г. Т. Л. П., БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ № *,
представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, от
гр. П.о, обл. Т., ж.к. „Р.“ бл. *, вх. *, СУМАТА 2184.63 лв. (две хиляди сто осемдесет и
четири лева и 63 ст.) – главница, представляваща неизплатено увеличение в размера на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 140
работни дни, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 05.03.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. Г. Т. Л. П. БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ № *,
представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, от
гр. П.о, обл. Т., ж.к. „Р.“ бл. *, вх. *, СУМАТА 2 492.20 лв. (две хиляди четиристотин
деветдесет и два лева и 20 ст.) – главница, представляваща неизплатено увеличение в
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за 8,5 работни заплати, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА П. Г. Т. Л. П., БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ № *,
представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, от
гр. П.о, обл. Т., ж.к. „Р.“ бл. *, вх. *, СУМАТА 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева 00 ст.) –
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Г. Т. Л. П., БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. П.о, обл. Т., ул. „Асп.“ № *,
представлявана от директора К. Д. Х. – М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – П.о
СУМАТА 511.40 лв. (петстотин и единадесет лева и 40 ст.), в т.ч.: 311.40 лв. – държавна
такса за предявените искове и 200.00лв. – възнаграждение на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Т. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.о: _______________________
10
11