Определение по дело №83/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 08.06.2018 година град С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.02. 2018 година

В открито заседание в състав:

Председател: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: Стойка И.

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.д. № 83 по описа за 2014 година.

Производството е по чл. 692, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ.

Списъкът на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика е представен по делото в деловодството на съда и е обявен в ТР на 23.12.2016 г.

Списъкът на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, изготвен от синдика е представен по делото в деловодството на съда и е обявен в ТР на 21.02.2017 г.

А. В срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ са постъпили възражения против списъка на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както следва:

1. Възражение вх. № 15914/29.12.2016г. от «Е.Х.Л.» със седалище в гр. Н.К. срещу неприемане на вземания на този кредитор, предявени с молба вх. № 15914/29.12.2016г.

-Главница в размер на 8 500 000 евро /осем милиона и петстотин хиляди евро/ под номер 4 с левова равностойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на основание § 2 от ДР на ТЗ в размер на 16 624 555 лв. /шестнадесет милиона шестстотин двадесет и четири хиляди петстотин петдесет и пет лева/; законна лихва върху главницата от 09.03.2014 г. до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 449 428,24 лв. /четири милиона четиристотин четиридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и четири ст/, както и законна лихва върху главницата от 8 500 000 евро с левова равностойност 16 624 555 лв., от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница.

- законната лихва върху главницата от 6 267 250,46 евро с левова равностойност 12 257 676,47 лева, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница, присъдена с влязло в сила решение на СГС, ТО, VІ-8 Състав по т.д. № 4936/2011 г./ не е вкл. в списъка на приети вземания и в списъка на неприети вземания/

2. Възражение вх. № 15955/30.12.2016 г. от «О.» АД, гр. С., която е заместена от «И.» по силата на договор за цесия от 22.01.2018г. срещу неприемане на вземания на този кредитор, включени под № 41 и 42 в списъка на неприетите вземания, както следва:

- неприето вземане в размер на 348 214,53 лв. за непогасени разноски /разликата над приетата сума от 351 447,28 лв. до пълния предявен размер от 699 661,81 лв./ по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него.

- неприето вземане в размер на 18 660 евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 36 495,78 лв., представляващо просрочна комисионна по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него.

Освен срещу неприемането на посочените суми, кредиторът възразява и срещу отбелязване в списъка на приетите вземания, че върху цялата изискуема главница от 17.11.2016 г. се дължи и законна лихва до окончателното й изплащане.

3. Възражение вх. № 11/03.01.2017 г. от «П.»ЕООД, гр. Б. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- вземане за непогасена главница в размер на 6 463,99 лв. /шест хиляди четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и девет ст./, от които 5 751,06 лв. представляват неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007г. и 712,93 лв. представляват неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г., сключен между «П.» ЕООД като наемодател и «П.» АД като наемател.

- вземане за законна лихва върху главницата в размер на 2 632,02 лв. – дължимата сума по 31 фактури, издадени за периода от м. юли 2011 г. до м. октомври 2013 г., за периода от датата, на която е станалло изискуемо вземането до 25. 10. 2016 г.

- вземане за законна лихва върху главницата в размер на 55,67 лв., представляващо законна лихва върху главницата за периода от 26.10.2016 г. до 25.11.2016 г.

4. Възражение вх. № 12/03.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр Л. /в несъстоятелност/ срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- вземане в размер на 1 028 747,78 лева (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р." ЕООД, в качеството на цедент и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер;

- вземане в размер на 283 185,98 лева (двеста осемдесет и три хиляди сто осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) за законна лихва върху сумата от 1 028 747,78 лева за периода от 10.02.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/;

- вземане в размер на 8 590,04 лева (осем хиляди петстотин и деветдесет лева и четири стотинки) за законна лихва върху сумата от 1 028 747,78 лева за периода от 26,10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г, както и законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

- вземане в размер на 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент, и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер;

- вземане в размер на 4 222 023,04 лева (четири милиона двеста двадесет и две хиляди и двадесет и три лева и четири стотинки) за законна лихва върху сумата от 15 275 830.13 лева за периода от 06.02.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/;

- вземане в размер на 127 553,18 лева (сто двадесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., както и законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

- вземане в размер на 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) по договор за цесия от 21.01.2014 г., сключен между „П." АД, в качеството на цедент, и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер;

- вземане в размер на 1 834 947,83 лева (един милион осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 06.02.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/;

- вземане в размер на 51 785,78 лева (петдесет и една хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., както и законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

- вземане в размер на 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.201 Зг., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД;

- вземане в размер на 39 793,79 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/;

- вземане в размер на 1 406.14 лева (хиляда четиристотин и шест лева и четиринадесет стотинки) за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 26.10.2016 г./датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., както и законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

- вземане в размер на 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляващо регресно вземане на „Н." ЕООД към „П." АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н." ЕООД, с което „Н." ЕООД е погасило задължението на „П." АД към „Т.Б." АД;

- вземане в размер на 358 039,76 лева за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 31.12.2015 г. /датата, следваща датата на възлагане на имота/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П." АД/;

- вземане в размер на 35 803.98 за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 26.10.2016 г. / датата, след датата на която е обявено в ТР на АВ съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., както и законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

5. Възражение вх. № 55/04.01.2017 г. от «Б.» АД, гр. С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- Вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671, 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) по договор за безсрочен депозит от 3].03.2008г., сключен между „Б." АД, в качеството на депозант, и „П."АД.

- Вземане за договорна лихва върху главницата в размер на 1 076 078, 74 лева (един милион седемдесет и шест хиляди седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) за периода м.юли 2009г. до 28.11.2013 г.

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 1 599 506,60 лева (един милион петстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 24.12.2013г /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/.

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 47 815,39 лева (четиридесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки)за периода от 26.10.2016 г./датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността — 25.11.2016 г.

6. Възражение вх. № 56/04.01.2017 г. от «П.» АД, гр Л. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- Вземане в размер на 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки) за непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П." АД, в качеството му на заемател.

- Вземане в размер на 404 687.77 лева (четиристотин и четири хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) за договорна лихва за периода от м.01.2012г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и «П." АД, в качеството му на заемател.

- Вземане в размер на 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/.

- Вземане в размер на 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- Вземане в размер на 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П." АД и „П." АД и анекс към него от 20.02.2009г..

- Вземане в размер на 3 220.39 лева (три хиляди двеста и двадесет лева и тридесет и девет стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П." АД/.

- Вземане в размер на 92.81 лева (деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- Вземане в размер на 3 752 568,41 лева (три милиона седемстотин петдесет и две хиляди петстотин шестдесет иосем лева и четиридесет и една стотинки ) за договорна лихва за периода от м. 10.20 Юг. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.' АД, в качеството му на заемател.

7. Възражение вх. № 60/04.01.2017 г. от «С.» ЕАД, гр С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- т. 37 от списъка - вземане в размер на 15 971,25 лв., включващо плащане към „Г." ЕООД по фактури с № 21/24.08.2015 г. и № 23/07.09.2015 г. за извършена екологична оценка на поземлен имот №68134.1504.2508; плащане към "Амрита" ООД по фактура № 32063/08.12.2015 г. за актулизация на оценки на всички недвижими имоти, предоставени като обезпечения на вземанията по договора за кредит; такса по т. 11 от Тарифата към ЗЧСИ в полза на ЧСИ М.Ц.; плащане към „Г.**" ЕООД по фактура № **********/08.03.2016 г. за извършени геодезични работи: трасиране на огради на обект с идент. № 68134.1504.2508.; плащане на държавна такса по частна жалба, изх № 5603/02.06.2016 г. в полза на ВКС по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК; възстановяване на служебно направени разноски, съгласно фактура № **********/02.06.2016 г. на „Б." ЕАД за изпращане на частната жалба; Възстановяване на служебно направени разноски, съгласно платежно нареждане № 150072/11.07.2016 г. за платена такса в полза на ВКС, съгласно разпореждане от 16.06.2016 г. на АпС - В.Т., по в.ч.т.д. № 128/2016 г.; Държавна такса към ОС - Л. за присъединяване по т.д. № 15/2015 г. по чл. 24, ал. I, т. 2 от ГПК.

- т. 38 от списъка – вземане в размер на 499,98 лв., представляващо заплатено възнаграждение на оценител за извършена оценка на имот, обект на изпълнително дело ИД № 20158400400922 по описа на ЧСИ М.Ц..

8. Възражение вх. № 13/03.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр. С. срещу приети вземания на кредитора «Х.Л.», дружество с ограничена отговорност, със седалище К., Република А., както следва:

-т. 29 главница по договор за лизинг от 15.11.2006г. и Независима гаранция за плащане в размер на 8 719 892.39 (осем милиона седемстотин и деветнадесет хиляди осемстотин деветдесет и две цяло и тридесет и девет стотни) евро, с левова равностойност 17 054 627.13 (седемнадесет милиона петесет и четири хиляди шестстотин двадесет и седем цяло и тринадесет стотни) лева;

-т. 30 лихви по договор за лизинг от 15.11.2006г. и Независима гаранция за плащане до 25.10.2016 в размер на3337675.87 евро (три милиона триста тридесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет цяло и осемдесет и седем стотни) евро с левова стойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 6 527 926, 59 (шест милиона петстотин двадесет и седем хиляди деветстотин двадесет и шест цяло и петдесет и девет) лева;

- т. 31 лихви по договор за лизинг от 15,11.2006г, и Независима гаранция за плащане за периода 25.10.2016г. - 25.11.2016г. в размер на 133 348,23 (сто тридесет и три хиляди триста четиристотин и осем цяло и двадесет и три) лева.

9. Възражение вх. № 52/04.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр С. срещу приети вземания на кредитора «Е.», със седалище Н.К. както следва:

- т. 36 Вземане в размер на 6 267 250,46 евро, с левова равностойност, съобразно § 2 от ДР на ТЗ в размер на 12 257 676,47 лв., произтичащо от обезщетение за неизпълнен договор.

- т. 37 Лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор в размер на 6 597 878.23 лв. за периода от 19.07.2011г. - 25.10.2016г.

- т. 38 Вземане в размер на 738 110,39 лв., представляващи съдебни разноски по гр.д. № 4936/2011г., VІ-8 състав.

- т. 39 Вземане в размер на 34 319,11 лева., представляващи съдебни разноски в производството по т.д. № 83/2014г. на ОС, гр. С.З..

ІІ. По делото е постъпило възражение против изготвения от синдиците първи допълнителен списък на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.”АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, обявен в ТР на 21.02.2017 г. както следва:

1. Възражение вх. № 2699/02.03.2017 г. на «Е.» ЕАД гр. С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- Вземане в размер на 10 703 342,09 лв. (десет милиона седемстотин и три хиляди триста четиридесет и два и 09 лева), дължимо на основание Договор за депозит от 08.06.2004 година.

- Вземане в размер на 2 957 446,37 лв. (два милиона деветстотин петдесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и шест и 0,37 лева), представляващи лихва за период 06.02.2014 -25.10.2016 година.

По подадените възражения е постъпило становище вх.№ 4975/20.04.2017г. от синдиците С.Г. и Б.М. и вх. 2798/28.02.2018г. от синдика И.В..

Съгласно чл. 692, ал. 3 ТЗ всички постъпили възражеиня са разгледани в съдебно заседание на 27.02.2018г., на което :

За кредитора “Н.” ЕООД, редовно уведомен, се е явил адв.Р. А. изрично пълномощно.

За кредитора «Е.Х.Л.», редовно уведомен, не се е явил представител. Представено е писмено становище от адв. Т.Т..

За кредитора “Е.” ЕАД, редовно уведомен, се е явила адв. Арсова.

За кредитора “Н.” ЕООД, редовно уведомен, не се е явил представител.

За кредитора “П.” АД, редовно уведомен, се е явила адв.Н.Б. с изрично пълномощно.

За кредитора “П.” ЕООД редовно уведомен, не се е явил представител.

За кредитора “Б.” ЕАД, редовно уведомен, се е явила адв.Н.Б. с изрично пълномощно.

За кредитора “О.” АД, гр.С., редовно уведомен, не се е явил представител.

За кредитора “С.” ЕАД, гр.С., редовно уведомен, не се е явил представител.

За кредитора Х.Л., редовно уведомен, не се е явил представител.

За кредитора «И.», редовно уведомен , се е явил адв. Василев

За длъжника “П.” АД (в несъстоятелност), редовно уведомен, не се е явил представител.

Служебния синдик И.В.В., редовно уведомен , се е явил лично.

Съдът по несъстоятелността, като взе предвид доводите, направени във всяко от възраженията, както и становището на синдиците и след като съобрази доказателствата по делото, намира за установено следното:

І. Относно възражение на кредитора «Е.Х.Л.» със седалище в гр. Н.К. вх.№ 15914/29.12.201 г.

Този кредитор възразява срещу неприемане на негови вземания както следва: главница в размер на 8 500 000 евро /осем милиона и петстотин хиляди евро/ с левова равностойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на основание § 2 от ДР на ТЗ в размер на 16 624 555 лв. /шестнадесет милиона шестстотин двадесет и четири хиляди петстотин петдесет и пет лева/; законна лихва върху главницата от 09.03.2014 г. до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 449 428,24 лв. /четири милиона четиристотин четиридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и четири ст/, както и законна лихва върху главницата от 8 500 000 евро с левова равностойност 16 624 555 лв., от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница.

Сочи, че действително към молбата за предявяване на вземането не са представени доказателства за изплащане на сумата от 8 500 000 евро. Като причина за това посочва факта, че получаването на тази сума е призната изрично от длъжника в Споразумението от 05.03.2014 г. Независимо от това, към възражението прилага и моли да бъдат приети като доказателство надлежно преведени и заверени банкови извлечения, доказващи плащането на сумата от 8 500 000 евро по банковата сметка на длъжника «П.» АД на два транша, както следва:

- сумата 425 000 евро – заплатена на 23.04.2009 г.

- сумата 8 075 000 евро, заплатена на 05.05.2009 г.

Кредиторът възразява и срещу неприемането на негово вземане за законна лихва върху главницата от 6 267 250,46 евро с левова равностойност 12 257 676,47 лева, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница, присъдена с влязло в сила решение на СГС, ТО, VІ-8 Състав по т.д. № 4936/2011 г. Сочи, че въпреки, че тази негова претенция е присъдена с цитираното влязло в сила решение и същата е надлежно заявена в молбата за предявяване на вземането, тя не е включена нито в списъка на приетите вземания, нито в списъка на неприетите от синдиците вземания, като счита, че се касае за технически пропуск.

По възражението синдиците С.Г. и Б.М. са взели становище, че в първата си част същото е основателно, с оглед представените доказателства за заплащане на сумата 8 500 000 евро. Относно втората част от възражението, заявяват, че не е допусната техническа грешка, а вземането за лихва не е включено в списъка, тъй като не е посочен размер.

По възражението синдика И.В. взема становище, че вземането в размер на 8 500 000 евро, с левова равностойност от 16 624 555 лева, произтичащо от споразумение от 05.03.2014 г., с нотариална заверка само на подписа на представителя на „Е.", К. е неоснователно, тъй като липсва нотариална заверка на подписа на представителя на „П." АД Д.Е., поради което споразумението не може да бъде възприето като годно доказателство за съществуването на цитираното задължение. От друга страна сочи, че придобиването на част от капитала на друго дружество винаги е рискова инвестиция, предвид динамиката на пазара, икономическите отношения и развитието на бизнеса. Не всяка такава сделка следва да бъде икономически изгодна за страната и продавачът по сделката няма ангажимент да гарантира положителен финансов резултат. В случай, че „Е.", К. е считало, че е въведено в заблуждение, е следвало да бъде заведен иск, с който сделката да бъде обявена за недействителна. От така представените документи не може по категоричен начин да се стигне до заключението, че цитираната сума се дължи на годно правно основание.

Счита, че е напълно неоснователно да се иска връщането на сумата, заплатена за придобиване на акциите на „Т." АД от страна на „Е.", К..

Съдът намира, че възражението е неоснователно по следните съображения:

Предявената сума в размер на 8 500 000 евро представлява цената на акциите, които „Е.", К. е платило за придобиването на 50 % от капитала на „Т." АД. Постигнато е между „Е.", К. и „П." АД споразумение от 05.03.2014 г. за връщане на сумата от 8 500 000 евро от страна на „П." АД, а „Е.", К. за прехвърляне обратно на „П." АД собствеността върху 2000 броя акции с номинална стойност 1000 лева, представляващи 50% от акционерния капитал на „Т." АД, като е представен приемо- предавателен протокол, подписан от страните за предаване от „Е.",К. на „П." АД. Съгласно чл. 3 от споразумението при неизпълнение на задължението си по чл. 1 «П.» АД дължи на «Е.Х.Л.» обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума до окончателното и пълно изплащане на договорената главница. Представен е приемо-предавателен протокол, подписан от представители на двете дружества, видно от който на 05.03.2017 г. «Е.Х.Л.» е предало на «П.» АД посоченото по – горе временно удостоверение № 2 от «Т.» ЕАД, с джиро на гърба в полза на «П.» АД. Кредиторът е представил справки за размера на претендираната лихва. Към възражението са представени копие от платежно нареждане от 23.04.2009 г. в полза на «П.» АД за сумата 425 000 евро и копие от платежно нареждане от 05.05.2009 г. за сумата 8 075 000 лв. преведени на български език,

От Временно удостоверение №2 от „Т." АД, удостоверяващо правото на собственост на „Е.", К. върху 2000 броя поименни акции с джиро на гърба на временното удостоверение в полза на „П." АД, е видно, че към датата на предаването му страните са заявили, че сумата не е платена.

Липсата на нотариална заверка на подписа на представителя на „П." АД Д.Е. в споразумение от 05.03.2017г., лишава страните от възможността да поискат издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, ал.1, т.3 ГПК, но не се отразява върху годността на споразумението като доказателдство.

Синдикът С.Г. е предявил иск против „П." АД и «Е.Х.Л.» по чл.647, ал.1,т.3 ТЗ за прогласяване относителна недействителност на споразумение от 05.03.2017г. , с което дължимостта на вземането за главница в размер на 8 500 000 евро и законна лихва върху главницата от 09.03.2014 г. до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 449 428,24 лв. е оспорена и е налице висящо производство.

Поради изложеното, възражението на «Е.Х.Л.» в посочената част следва да бъде оставено без уважение.

Що се отнася до претендираното вземане за законна лихва върху главницата от 8 500 000 евро с левова равностойност 16 624 555 лв., от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница, същото не следва да бъде включвано в списъка по чл. 686 ТЗ. Аргументите за това са следните – нормата на чл. 685, ал. 2 ТЗ съдържа изискване за кредитора при предявяване на вземането си да го конкретизира по размер, основание, привилегии и обезпечения. Видно от посочената формулировка, това не е сторено.

Възражението за невключване в списъка на приетите и неприети вземания на «Е.Х.Л.» за законна лихва върху главницата от 6 267 250,46 евро с левова равностойност 12 257 676,47 лева, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница, присъдена с влязло в сила решение на СГС, ТО, VІ-8 състав по т.д. № 4936/2011 г. е недопустимо по изложените по-горе мотиви.

2. Относно възражение вх. № 15955/30.12.2016 г. от «О.» АД, гр С. /„И." АД/ срещу неприемане на вземания на този кредитор, включени под № 41 и 42 в списъка на неприетите вземания.

Банката възразява срещу неприемане на следните предявени вземания:

Освен срещу неприемането на посочените суми, кредиторът възразява и срещу отбелязване в списъка на приетите вземания, че върху цялата изискуема главница от 17.11.2016 г. се дължи и законна лихва до окончателното й изплащане.

По отношение на вземането, предявено от „О." АД, синдикът И.В. е уведомил съда, че е депозирано уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД за извършено прехвърляне на вземания. С молба вх. 2560/22.02.2018 год.. „И." АД е поискала от съда да допусне суброгиране на банката в правата на „О." АД. С договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2018 г. „О." АД е прехвърлило на „И." АД вземането си, възникнало от Договор за банков кредит № 270/ 16.11.2007 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/ 18.02.2009 г., Допълнително споразумение № 2/19.04.2010 г., Допълнително споразумение №3/03.08.2011 г., Допълнително споразумение № 4/ 03.04.2012 г., Допълнително споразумение № 5/ 14.06.2013 г., Допълнително споразумение № 6/ 17.06.2013 г. и Допълнително споразумение № 7/ 13.10.2014 г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя „Б." АД ползването на инвестиционен кредит в размер до 15 000 000 евро.

Предвид изложеното, към настоящия момент легитимен кредитор по цитираното вземане е „И." АД.

По възражението е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М., в което заявяват, че възраженето срещу неприемането на вземането по т. 41 от списъка е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направените разноски. Относно възражението срещу неприемането на вземането по т. 42 от списъка, считат, че след направените във възражението пояснения, същото е основателно.

По възражението е постъпило становище от синдика И.В.

По отношение на вземането за непогасени разноски по договор за банков кредит № 270/ 16.11.2007 г., включено в т. 41 в списъка на неприетите вземания счита, че сумата в размер на 347 790.84 лева, представляваща сбора от описаните във възражението вземания по т. 1 следва да бъде включена в списъка на приетите от синдика вземания, тъй като същата е доказана по основание и размер. Разликата от 423.69 лева следва да остане в списъка на неприетите вземания.

По отношение на вземането, представляващо просрочена комисионна, включено в т. 42 в списъка на неприетите от синдика вземания, същото следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания и да бъде включено изцяло в списък на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспособност/, тъй като същото е доказано по основание и размер и са представени достатъчно убедителни писмени доказателства в тази връзка.

Съдът намира възражението за основателно.

Посочените вземания са предявени с молба вх. № 14289/24.11.2016 г.

Предмет на настоящото възражение са следните вземания:

Вземане в размер на 348 214,53 лв. за непогасени разноски /разликата над приетата сума от 351 447,28 лв. до пълния предявен размер от 699 661,81 лв./ по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него, включващи:

- сумата 302 254,75 лв., разноски за принудително събиране /по изп.д. № 331/2015 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег № 804, район на действие БОС.

Към молбата за предявяване на вземанията си, кредиторът е представил удостоверение изх,№ 26392/18.06.2015 год. от ЧСИ Д.Н.с район на действие гр. Б., издадено по и.д. № 331/2015 г., от което се установяват дължимите суми по това дело към 18.06.2015 г., както и платежни документи за платени разноски за принудително събиране - 3 бр. авиза от дати 09.06.2015 г. за сумата 191 589 лв. и от 29.09.2016 г. за сумата 60 лв.

Към възражението си кредиторът е представил друго удостоверение изх.№ 31354/21.09.2016 г. на ЧСИ Д.Н.за дължимите суми по и.д. № 331/2015 г. към 21.09.2016 г., като е посочено, че удостоверението се издава за да послужи за присъединяване по и.д. № 20168020401082 по описа на ЧСИ Наско Г.,*** действие ОС-гр. Б.. Видно от това удостоверение, след извършените плащания по делото, като разноски по изпълнението са включени суми за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 156 129.83 лева, както и такса опис на движими и недвижими имущества в размер на 171 348.01 лв. по фактура № **********/04.06.2015 год. /л. 6231 от делото. Във фактурата, както и в удостоверение № 26392/18.06.2015 г. е посочена сумата 191 589,01 лв. с ДДС. /, както и платежен документ от 09.06.2015 г. за заплащането й /л. 4138 от делото/. Кредиторът посочва, че част от сумата е погасена с постъпило застрахователно обезщетение, поради което в настоящото производство е предявен остатъка. С молбата за предявяване на вземане, кредиторът е посочил сумата 302 807 лв., а видно от удостоверението от ЧСИ сумата на двете вземания е в размер на 327 478,11 лв.

Представен е и платежен документ от 29.09.2016 г. за сумата 60 лв. /л. 4140 от делото/, изплатени по сметка на ЧСИ Наско Г. за присъединяване към и.д. № 20168020401082. Представена е и молбата за присъединяване вх.№ В-17733/29.09.2016 г., както и дебитно авизо от 12.09.2016 г. /л. 4139 от делото/ за заплатена такса от 12 лева по сметка на Камарата на ЧСИ за снабдяване със Справка изх. № 12605/13.09.2016 год. относно образувани изпълнителни дела срещу длъжника „Б."АД /л. 6232 от делото/.

- сумата от 39 254,75 лв., представляваща платени от О. АД застрахователни премии, представляващи разноски съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение № 5/14.06.2013 г. към договор за кредит.

Съгласно чл. 5 от представеното с молбата за предявяване на вземания споразумение № 5 от 14.06.2013 г. към Договора за кредит, подписано и от поръчителя „П." АД, във връзка със задължението на кредитополучателя да сключва и поддържа застраховка на предоставеното на банката обезпечение по договора за кредит или да осигури такава в случаите, когато не е собственик на предоставеното на банката обезпечение, страните са уговорили допълнителни условия и във връзка със застраховане на обезпечението по кредита.

Съгласно §2, т.2 от Допълнително споразумение № 5 от 14.06.2013 г. кредитополучателят се задължава да заплаща необходимите суми за премия по застраховката на обезпечението и да подновява застраховката. Съгласно т.3 - в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си по предходната точка 2, вкл. в случаите на просрочие или обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката има право да заплати необходимите суми. Съгласно т.5 - в случай, че по сметките на кредитополучателя няма достатъчно налични суми за плащане, банката извършва от свое име и със свои средства плащането на неплатените и дължими суми.

Видно от приложените платежни документи 17 бр. авиза от дати 04.08.2015 г., 01.09.2015 г., 06.10.2015 г., 13.11.2015 г., 07.12.2015 г., 07.01.2016 г., 07.02.2016 г., 07.03.2016 г., 04.04.2016 г., 20.04.2016 г„ 27.04.2016 г., 30.05.2016 г 27.06.2016 г., 12.08.2016 г., 14.09.2016 г., 11.10.2016 г., 08.11.2016 г. /листове 4155 – 4171 от делото/ поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане необходимите суми за премия по застраховката на обезпечението и подновяване на застраховката, „О." АД е заплатила неплатените и дължими суми. Към възражението си кредиторът е приложил и застрахователните полици, по които са направени плащанията.

- сумата от 5 202,29 лв., представляваща неприети разноски по т.д. № 348/2015 г. по описа на ОС – Б. /иск по чл. 422 ГПК/ .

Предявеното вземане включва част от разноските, присъдени на банката с решение № 157/12.04.2016 год. по т.д.№ 348/2015 год. по описа на Окръжен съд - Б. - 4 402,29 лв. държавна такса за предявяване на иска и 800 лева възнаграждение за вещо лице. С молба вх. № 446/13.01.2017 г. кредиторът е представил заверен препис от посоченото решение с отбелязване, че същото е влязло в сила на 21.11.2016 г. Към молбата за предявяване на вземанита са представени и доказателства за заплащане на сочените разноски - 3 бр. авиза от дати 01.07.2015 г., 27.11.2015 г., 04.04.2016 г. /листове 4141 - 4143 от делото/.

- сумата от 64.80 лв., представляваща разноски за връчване на нотариални покани.

Към молбата за предявяване на вземането, банката е представила авизо от 23.07,2015 г. за сумата от 64,80 лв. /л. 4144 от делото/, изплатени по сметката на нотариус Г.Н., както и самата нотариална покана рег. № 1744/2015 г., т. I, № 80 на нотариус Г.Н., рег. № 607 на НК, с район на действие РС – П., с която тях на длъжниците по кредита „Б." АД и „П." АД е съобщено ,че поради просрочие на дължими суми и липсата на плащане от страна на кредитополучателя, на 15.05.2015 г. целият кредит е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12 от Договора за кредит./ л. 4114 от делото/.

- сумата от 885 лв., представляваща разноски по ЗОЗ.

С молбата за предявяване на вземанията, кредиторът е представил доказателства за извършени плащания в полза на ЦРОЗ – 11 бр. авиза от 25.06.2015 г. – 2 бр., 01.07.2015 г., 11.12.2015 г. – 3 бр., 28.01.2016 г., 27.06.2016 г. – 4 бр. /л. 4135 и 4145 – 4154 от делото/.

В заявлението за предявяване на вземания кредиторът е посочил, че за обезпечаване на вземанията на „О." АД срещу „Б." АД по Договор за банков кредит № 270 от 16.11.2007 г. са учредени и следните обезпечения / листове 4126 – 4135 от делото/:

-особен залог върху движими вещи - машини, съоръжения стопански инвентар и други движими вещи към спортно-възстановителен и балнеоложки комплекс на стойност 6 131 908 евро, собственост на „Б." АД, като залогът е учреден с Договор за залог върху ДМА-движими вещи от 19.11.2007 г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 30.06.2011 г. Вписан в ЦРОЗ на 21.11.2007 г. с рег. № 2007112101064 и допълнен на 08.07.2011 г. с вписване с рег. Ха 2011070801125. Вписването на залога е подновено с рег. № 2012091301856 на ЦРОЗ.

-особен залог на вземания на „Б." АД по договори сключвани и сключени с туроператорски фирми и агенции за отдаване ползването на Спортно-възстановителен и балнеоложки комплекс на стойност 2 000 000 евро, с титуляр „Б." АД, като залогът е учреден с Договор за залог върху съвкупности от вземания от 19.11.2007 г., вписан в ЦРОЗ на 21.11.2007 г. с рег. № 2007112101040. Вписването на залога е подновено с рег. № 2012091301903 на ЦРОЗ.

- особен залог на настоящи и бъдеши вземания на „Б." АД по банкови, сметки открити в „О."АД на стойност 15 000 000 евро, като залогът е учреден с Договор за залог върху (съвкупности) от вземания от 03.08.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 24.08.2011 г. с рег. № 2011082400732.

За подновяване на залозите, пристъпването към изпълнение по тях и издаване на удостоверения от ЦРОЗ, банката е направила разноски, доказателство за които са представените и посочени по-горе авиза.

С оглед изложното, възражението в тази част е основателно, кредиторът е представил доказателства относно съществуването и размера на предявеното вземане. Поради това възражението следва да бъде уважено.

- Относно неприетото вземане в размер на 18 660 евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 36 495,78 лв., № 42 от списъка на неприетите вземания, представляващо просрочна комисионна по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него.

Видно от представеното с молбата за предявяване на вземанията Допълнително споразумение № 7/13.10.2014 г. към Договора за банков кредит № 270/16.11.2007 г. /листове 4197 и 4098 от делото/, в § 4, ал. 1 От споразумението страните по него са уговорили дължимите годишни такси (комисиони) управление за 2013 г. в размер на 34 682 евро и за 2014 г. в размер на EUR 33 738 евро или общо 68420 евро да бъдат погасени на единадесет равни вноски от по 6 220 евро заедно с месечните погасителни вноски по кредита, считано от м. август 2014 г. до м. юни 2015 г. включително. Също така е уговорено дължимата годишна такса за управление на кредита за следващия период да бъде калкулирана на база на остатъка от дължимата главница по кредита в края на календарната година и да бъде дължима заедно с месечните погасителни вноски по кредита считано от м.юли 2015 г. - § 4,ал.2 от споразумението. Съгласно посочените договорености, банката е начислила дължимата годишна такса (комисионна) за управление на кредита, като видно от част от същата в размер 31100 евро , дължима за периода от 25.10.2014 г. до 24.03.2015 г., е присъдена по Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 186/2015 г. по описа на РС - П.. Съобразно договореното в Допълнително споразумение № 7/13.10.2014 г., след 24.03.2015 год. са останали дължими още три вноски по 6 220 евро - на падежни дати 25.04.2015 г., 25.05.2015 год. и 25.06.2015 г., представляващи вноските за просрочена комисионна, които не са приети. В молбата за предявяване на вземания кредиторът е посочил, че неплатените погасителни вноски към 15.05.2015 г., вкл. просрочената комисионна по падежи, довели до обявяване предсрочната изискуемост на целия кредит. След тази дата са начислени още другите две вноски, като общият размер на частта от предявената просрочената комисионна, която не е приета от синдиците, е в размер на 18 660 евро.

По посочения банков кредит, длъжникът „П." АД е солидарен длъжник и като такъв е дал своето изрично, безусловно и неоттегляемо съгласие поетите от него задължения като поръчител за кредитополучателя да обезпечават вземанията на Банката към „Б." АД до окончателно погасяване на всички задължения по договора за кредит, уговорени с допълнителни споразумения между страните по него. „П." АД носи отговорност и за всички неприети от синдиците и предявени от „О." АД вземания. От представените доказателства и направените разяснения се установява, че вземанията на „О."АД са установени по основание и размер, както и че кредиторът е представил надлежни писмени доказателства.

Относно възражението срещу липсата на отбелязване в списъка на приетите вземания, че върху цялата изискуема главница от 17.11.2016 г. се дължи и законна лихва до окончателното й изплащане, същото следва да се остави без разглеждане по посочените по-горе съображения.

3. Относно възражение вх. № 11/03.01.2017 г. от «П.»ЕООД, гр. Б. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- вземане за непогасена главница в размер на 6 463,99 лв. /шест хиляди четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и девет ст./ във връзка с ползването на паркинг и извършване на други услуги, от които 5 751,06 лв. представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007г. и 712,93 лв., представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г., сключени между «П.» ЕООД като наемодател и «П.» АД като наемател.

Синдиците С.Г. и Б.М.., след запознаване с възражението, заявяват, че не намират основание за промяна на становището си, изразено при съставянето на списъка с неприети вземания, доколкото не са представени доказателства за предоставените услуги.

Синдикът И.В. в становището си сочи, че вземането на кредитора „П." ЕООД произтича от Договор за наем на автомобили от 01.01.2007 г. и Договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г., като към възражението си кредиторът не е представил никакви допълнителни доказателства във връзка със съществуването и размера на твърдяното задължение. Представени са единствено фактури, от които не може да се направи категоричен извод, че същите произтичат от цитираните договори за наем на автомобили, предвид обстоятелството, че основанието посочено във фактурите е единствено „наем".

Поради изложеното, счита че възражението на „П." ЕООД е неоснователно и вземанията описани в т. 10 и т. 11 в списъка на неприетите вземания следва да останат като неприети в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспособност/.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Вземането е предявено с молба вх. № 14461/28.11.2016 г., като към нея са представени и преписи от посочените договори за наем /листове 4508 – 4540 от делото/. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора от 01.01.2007 г. (като аналогичен текст не съществува и в Договора от 01.12.2009 г.) всички разходи, свързани с държането и експлоатацията на МПС, предмет на договора, в т.ч. консумативи за поддръжка, за осъществяването на технически прегледи, охрана, за застраховки, за винетни стикери и др., са за сметка на наемателя. Съгласно текста на ал. 4, в случай че някой от разходите, дължими от наемателя, бъде платен от наемодателя, то „П." АД се задължава да ги възстанови в срок от 15 дни от издаването на счетоводна фактура. Към молбата са представени и описаните във възражението фактури, по които кредиторът твърди, че са дължими предявените суми.

Видно от молбата за предявяване на вземането, тези суми кредиторът твърди, че представляват задължения по договорите за наем. Във възражението се посочва, че всъщност се касае за дължими суми за направени от «П.» ЕООД разходи по държането и поддръжката на отдадените под наем автомобили. Видно от представените фактури, които се твърди, че всъщност касаят въпросното вземане, като основание е записано «Префактуриране на разходи», като не е посочен и договора, който касае конкретната фактура.

Поради изложеното, становището на синдиците относно неоснователността на вземането следва да бъде споделено, като възражението на «П.» ЕООД следва да бъде оставено без уважение.

4. Относно възражение вх. № 12/03.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр Л. /в несъстоятелност/ срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- вземане в размер на 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД;

По възражението е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М., в което заявяват, че след запознаване с възражението, не намират основание за промяна на становището си. Посочват, че при съставянето на списъка не са имали възможността да ползват счетоводството на длъжника, тъй като такова не им е предавано, поради което изложените във възражението съображения относно съществуващи счетоводни записвания при «П.» АД няма как да бъде проверено. Сочат, че според тях договорът за депозит представлява договор за заем и за да възникне договор, съответно вземането за получаване на заетата сума обратно, заемодателят следва да я е предоставил, респ. да докаже това свое твърдение. Същите съображения излатат и относно неприетите вземания, предявени като регресни вземания в резултат на принудително изпълнение срещу П.на база – С.З.. Посочват, че и с подаденото възражение не са предодтавени доказателства, от които да е видно каква част от цената, на която е продадена базапа е изплатена на взискателя, съответно каква част от дълга е погасен.

По възражението е постъпило становище от синдика И.В., в което сочи, че вземанията, предявени от „Н." ЕООД произтичат от 3 договора за цесия, договор за встъпване в дълг и регресно вземане.

По отношение на вземането с основание Договор за цесия от 30.12.2013 г. сключен между „Р." ЕООД, в качеството на цедент и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер, съгласно чл. 5, цедентът /„Р." ЕООД/ се задължава да предаде на цесионера / „Н." ЕООД/ всички документи, удостоверяващи вземането му срещу „П." АД. От представените към предявяването и към възражението документи, предвид произхода на вземането, произтичащо от договор за депозит, не може да се направи категоричен извод относно съществуването и размера на на задължението. Представен е договор за депозит от 20.10.2015 г. и нотариална покана, но не е представено доказателство за реално извършено плащане от страна на „Р." ЕООД.Не е представено доказателство за извършено плащане от страна на „Н." ЕООД в размер на 3 528 747.78 лева, съгласно чл. 2 от Договора.Предвид изложеното счита, че вземането на кредитора „Н." ЕООД, включено в т. 14 до т. 16 от списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

По отношение на вземането, с основание Договор за цесия от 30.12.2013 г. сключен между „Н." ЕООД, в качеството на цедент и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер излага същите съображения, посочени по-горе във връзка с предявеното вземане, произтичащо от договор за цесия, сключен между „Н." ЕООД и „Р." ЕООД.Предвид изложеното счита, че вземането на кредитора „Н." ЕООД, включено в т. 17 до т. 19 от списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

По отношение на вземането, с основание Договор за цесия от 21.01.2014 г. сключен между „П." АД, в качеството на цедент и „Н." ЕООД, в качеството на цесионер излага същите съображения.

Сочи, че съгласно чл. 1 вр. чл. 2 от Договор от 21.01.2014 г. за цесия, „Н." ЕООД претендира вземане в общ размер 6 201 889.29 лева, произтичащо от неплащане на задължения по Договор за паричен заем от 26.10.2006 г. и Договор за паричен заем от 06.01.2012 г., сключен с „П." АД. Цитираната сума представлява сбор от незаплатени от длъжника „П." АД лихви за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2013 г.

Дружеството „П." АД, е предявило вземане за лихви по цитираните договори за същия период, посочен в договора за цесия. Предвид изложеното счита, че вземанията на „П." АД следва да бъдат разгледани успоредно с предявяването на „Н." ЕООД по отношение на претендираните лихви.

Предвид изложеното, счита че вземането на кредитора „Н." ЕООД, включено в т. 20 до т. 22 от списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

По отношение на вземането, с основание непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П." АД и „Н." ЕООД, е представен единствено подписаният между страните договор, по силата, на който „Н." ЕООД се е задължило да встъпи като съдлъжник по отношение на цитираните задължения, произтичащи от непогасени задължения по трудови договори. Не са представени обаче никакви доказателства във връзка с реално извършени плащания, поради което вземането на „Н." ЕООД и в тази част остава неоснователно и недоказано.Предвид изложеното счита, че вземането на кредитора „Н." БООД, включено в т. 23 до т. 25 от списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

По отношение на вземането, с основание регресно вземане на „Н." ЕООД към „П." АД, възникнало в резултат на продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н." ЕООД, с което „Н." ЕООД е погасило задължението на „П." АД към „Т.Б." АД, не може да се направи категорично заключение относно размера на предявеното вземане. По делото не е представено доказателство за влязла в сила разпределителна сметка и за реално разпределение на реализираните от продажбата суми, поради което счита, че вземането на кредитора „Н." ЕООД, включено в т. 26 до т. 28 от списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

С оглед гореизложеното, счита че вземането на „Н.*' ЕООД в общ размер на 33 925 897.64 лева, следва да остане в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

Съдът намира възражението за неоснователно.

С молбата за предявяване на вземанията, кредиторът «Н.» ЕООД / н/, гр. Л. е представил договорите за цесия, от които твърди, че произтичат вземанията му, както и договорите за депозит, сключени между «П.» АД и праводателите му / листове 4681 – 4695/. Липсата на достъп до счетоводството на длъжника, респективно невъзможността на синдиците да направят справка относно размера на депозираните суми от страна на «Р.» ЕООД, «О.» ЕООД и «П.» АД, както и непредставянето аналогични счетоводни справки от счетоводствата дружествата - депозанти е причина да не може да бъде установен не само размера на депозираните средства, но и съществуването на тези депозити. Същите съображения важат и относно договора за паричен заем от 06.01.2012 г. между «П.» АД и «П.» АД и споразумението за встъпване в дълг.

По отношение на неприетото регресно вземане на «Н.» ЕООД в размер на 4 287 901,36 лв., в резултат на реализираното принудително изпълнение срещу П.на база – С.З., собственост на «Н.» ЕООД, с което е погасено задължение на «П.» АД към «Т.Б.» АД следва да се посочи, че с молбата за предявяване на вземането не са представени доказателства относно каква част от цената, на която е продадена П.на база – С.З. е изплатена на взискателя, както и каква част от дълга е погасен. Такива доказателства не са представени и с подаденото възражение.

Следователно възражението на «Н.» ЕООД, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

5. Възражение вх. № 55/04.01.2017 г. от «Б.» АД, гр. С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

По възражението е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М., в което заявяват, че не намират основание за промяна на становището си, изразено при съставянето на списъка с неприети вземания. Посочват, че при състяването на списъците са разгледали предявените вземания, съобразно представените с молбата по чл. 685, ал. 2 ТЗ доказателства, като цялото дело, респ. всички останали документи не са били на тяхно разположение. Сочат, че съобразно посочената законова разпоредба следва при предявяване на вземането си кредиторът да представи писмени доказателства за неговото основание и размер.

По възражението е постъпило становище от синдика И.В., в което сочи, че синдикът няма задължение да прави справки и да изследва допълнително всички молби за присъединяване на кредитори в производството по несъстоятелност, доколкото самото съществуване или несъществуване на дадено задължение се преценява едва в етапа на предявяване на вземания по реда на чл. 685 ТЗ и сл.

Договорът за безсрочен депозит, въз основа на който „Б." АД предявява своето вземане е реален договор. В този смисъл, задължение за „П." АД възниква едва след като „Б." АД извърши плащане на сумата по депозита. Към представените доказателства липсва документ, от който безспорно да може да бъде направено заключението, че подобно плащане е извършено.

По отношение на представените допълнително доказателства във връзка с разкрита сметка при „Ю. И Еф Джи България" АД, отново не може да бъде направен категоричен извод, че „Б." АД има вземане в цитирания размер и на цитираното основание от „П." АД. Откриването на банкова сметка ***то доказателство за извършено плащане, още повече, че представените документи не кореспондират с първоначално представените по делото.

Във връзка с изложеното, излага становище, че вземането на „Б." АД, описано в т. 6 до т. 9, следва да остане в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в несъстоятелност/, поради липса на доказателства относно размера и основанието на предявеното вземане

Съдът намира възражението за неоснователно.

Неприетите вземания, предмет на възражението, са предявени с молба вх. № 14500/28.11.2016 г. и произтичат от договор за безсрочен депозит, сключен между «П.» АД и «Б.» АД. С молбата е представен договора за депозит от 31.03.2008 г., споразумение между страните за прихващане на насрещни вземания от 26.07.2010 г., 2 бр. нотариални покани до «П.» АД, лихвени листове и фактури за лихви по депозит. Сред всички представени доказателства, липсват такива за изплащане на претендираните суми по сметка на «П.» АД. Що се отнася до договора за откриване на специална доверителна сметка /договор за ескроу сметка/ от 25.03.2008 г., сключен между «Ю.», «И.Л.» ЕАД, «Б.» АД и «П.» АД, препис от който е приложен към възражението на «Б.» АД, възможно е по него да е възникнало някакво задължение за «П.» АД, което поради липсата на доказателства относно изплатените от банката суми, е с неясен размер.

6. Относно възражение вх. № 56/04.01.2017 г. от «П.» АД, гр. Л. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- т. 29 от списъка - вземане в размер на 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки) за непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П." АД, в качеството му на заемател.

- т. 30 от списъка - вземане в размер на 404 687.77 лева (четиристотин и четири хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) за договорна лихва за периода от м.01.2012г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и «П." АД, в качеството му на заемател.

- т. 31 от списъка - вземане в размер на 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/.

- т. 32 от списъка - вземане в размер на 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- т. 33 от списъка - вземане в размер на 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П." АД и „П." АД и анекс към него от 20.02.2009г..

- т. 34 от списъка - вземане земане в размер на 3 220.39 лева (три хиляди двеста и двадесет лева и тридесет и девет стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П." АД/.

- т. 35 от списъка - вземане земане в размер на 92.81 лева (деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- т. 36 от списъка - вземане Вземане в размер на 3 752 568,41 лева (три милиона седемстотин петдесет и две хиляди петстотин шестдесет иосем лева и четиридесет и една стотинки) за договорна лихва за периода от м. 10.2010 г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.' АД, в качеството му на заемател.

По възраженията е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М.., с което заявяват, че намират възражението относно вземанията, описани в т. 29-32 от списъка за неоснователно, доколкото списъкът е изготвен съобразно представените с молбата по чл. 685, ал. 2 ТЗ доказателства. По възраженията, касаещи вземанията, описани в т. 33-35 и т. 36, синдиците не намират основание за промяна на становището си, изразено вече в списъка на неприетите вземания.

По възраженията е постъпило становище от И.В. относно неприети вземания по т.29-т,32, т. ЗЗ-т.35 и т. 36 от списъка на неприетите вземания.

Сочи,че вземането описано в т. 29 в размер на 2 117 510.49 лева, произтича от Договор за паричен заем от 06.01.2012 г., сключен между „П." АД, като заемодател и „П." АД, като заемател, а в т. 30 до т. 32 са описани предявена договорна лихва и законна лихва към главницата по т. 29,

В чл. 1, ал. 2 от Договора от 06.01.2012 г. е посочено, че заемната сума се предава по банков път на заемателя. В молбата за предявяване на вземане също е посочено, че заемната сума е преведена по банковата сметка на заемателя към датата на подписване на договора. В чл. 10 от същия договор е посочено, че „Със сключване на настоящия договор задължението за връщане на 2 117 510.00 лева /Два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева/, представляваща част от заемната сума по Договор за паричен заем от 26.10.2006 г. не подлежи на ефективно връщане по същия.". Във връзка с така представените твърдения сочи,че липсват надлежни доказателства, както за извършените плащания, така и за размера на подлежащата на връщане сума.

Счита, че доказателствата за съществуването на вземането представени още с молбата за присъединяване на кредитор са неотносими към настоящия етап на производството. Редът за предявяване на вземания е посочен изрично в чл. 685 ТЗ, както срока за предявяване, така и необходимите реквизити на молбата - основание и размер на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и писмени доказателства.

Производството по предявяване на вземанията е самостоятелно и независимо, като всеки кредитор, претендиращ вземане от длъжника следва да представи всички доказателства във връзка със съществуването на вземането си, като е без значение дали кредиторът е участвал в първата фаза по откриване на производството по несъстоятелност. Представянето на всички надлежни доказателства във връзка с предявеното вземане по реда на чл. 685 ТЗ е от съществено значение, тъй като именно въз основа на тези документи синдикът и съдът правят преценка по отношение на съществуването на вземането, а впоследствие въз основа точно на тези документи, кредиторът разполага и с възможността да предяви и установнтелен иск по реда на чл. 694 ТЗ.

При изготвянето на списъците на приети и неприети вземания, синдикът разглежда единствено предявяванията и приложените към тях доказателства. Той няма задължение да изследва всички представени по делото документи в предходните фази на производството, в които той не е участвал.

По отношение на вземанията по т. 31 и т. 32, сочи че с договор за цесия от 21.01.2014 г. „П." АД е цедирало на „Н." ЕООД вземанията си за лихви за периода 01.10.2010 г. - 31.12.2013 г. по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. и договор за паричен заем от 06.01.2012 г. Претендираната на „П." АД лихва по договор от 06.01.2012 г. периода от 01.2012 г. до 28.11.2013 г. и от 17.12.2013 г. до 25.10.2016 г.Сочи,че е очевидното застъпване на периодите, поради което задълженията за лихви не се дължат.

С оглед изложеното, поддържа изразеното становище, че вземането на „П." АД, включено в т. 29 от списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД, следва да остане в списъка на неприетите вземания. Доколкото вземанията описани в т. 30 до т. 32 представляват акцесорни вземания за лихви, то предвид неприемането на главницата и тези вземания също следва да останат в списък на неприетите вземания.

Вземането описано в т. 33 в размер на 11 114.56 лева, произтича от Договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. и анекс към него от 20,02,2009 г., а в т.34 и т. 35 са описани предявена законна лихва към главницата по т. 33.

Към предявеното вземане е приложена неподписана фактура, от която не е видно дали същата касае сключения договор за доставки на стоки от 13.10.2006 г., както и неподписано приложение с опис на стоки, от което не може да се направи извод дали стоките са били доставени.

Предвид изложеното, счита че вземането на „П." АД, описано в т. 33, т. 34 н т. 35 в списъка на неприетите вземания, следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

По отношение на вземането в размер на 3 752 568.41 лева, описано в т. 36 от списъка на неприетите вземания, поддържам вече изложеното становище, че вземането е било цедирано на друго дружество - „Н." ЕООД, поради което цитираната сума не се дължи. С оглед изложеното, намира че вземането на „П." АД, описано в т. 36 от списъка на неприетите от синдика вземания следва да остане като неприето в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспобност/.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Неприетите вземания, предмет на настоящото възражение са предявени с молба вх. № 14356/25.11.2016 г.

Предмет на вземанията по т. 29-32 от списъка са от списъка на неприетите вземания са непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П." АД, в качеството му на заемател в размер на 2 117 510.49 лв. и лихви по договора както следва: сумата 404 687.77 лева - договорна лихва за периода от м.01.2012г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 06.01.2012г.; сумата 615 307.97 лева - законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на обявяване решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД в ТР/; сумата 17 681.21 лева - законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на обявяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г. Към молбата за предявяване на вземанията синдиците са представили договора за паричен заем от 06.01.2012 г. В чл. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата 2 117 510 лв., която следва да бъде върната до 21.01.2017 г. Същевременно видно от чл. 10 от договора със сключването му задължението за връщане на сумата 2 117 510 лв. представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. не подлежи на връщане, т.е. предоставянето на заемната сума по договора от 06.01.2012 г. се осъществява чрез отделянето й от вече предоставена сума по друг, по-рано сключен договор за заем. Тези два текста от договора водят до неяснота относно това дали и кога е предоставена заемната сума, а също и дали е предоставена в претендирания размер.

Възраженията по т. т. 33-35 от списъка на неприетите вземания касаят вземане за сумата 11 114.56 лв, представляваща дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П." АД и „П." АД и анекс към него от 20.02.2009г., законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П." АД/ в размер на 3 220.39 лева и законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г. в размер на 92.81 лв.

Кредиторът е представил договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекс към него от 20.02.2009г., от който е видно, че между "П." АД и „П." АД е сключен договор от 13.10.2006г. за продажба на горива, стоки и услуги, чрез кредитни карти „Transkardfleet" с клиентски номер 15330 (SАР). Представена е и фактура № **********/30.11.2013 г., издадена за дължимите суми за доставени горива и стоки по цитирания договор. В приложението към фактурата е посочен клиентския номер 15330 (SАР) и са описани датите, плащанията с кредитни карти „Transkardfleet" и закупените стоки. Към Фактура № **********/30.11.2013 г. е приложен и описа на закупените стоките. Основателно е възражението на кредитора „П.” АД, че фактурата е подписана с универсален електронен подпис, което е допустимо съгласно чл. 8 от Закона за счетоводството и подписите на първичните счетоводни документи (вкл. Фактурите) могат да се заменят идентификационни шифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Основателно е и възражението, че чл.6, ал.1 от ЗСчет и чл.114, ал.1 от ЗДДС не изискват фактурата да има подписи на доставчика или получателя по нея. При липсата на възможност за проверка в счетоводството на длъжника, не може да се установи съществуването на вземането.

Кредиторът твърди, че фактурата е описана в дневниците за продажби на „П." АД и е декларирана в подадените от дружеството справки - декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. От представените доказателства, това не може да се установи, а са необходими и специални знания, с които съдт не разполага в това производство

Възражението срещу вземането, описано в т. 36 от списъка на неприетите вземания, представляващо вземане в размер на 3 752 568,41 лв. за договорна лихва за периода от м. 10.2010 г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.' АД, в качеството му на заемател също следва да бъде оставено без уважение. В подаденото от този кредитор възражение, не са изложени съображения поради които това вземане следва да бъде включено в списъка на приетите вземания. Освен това, както посочват синдиците в становището си, налице са доказателства, за прехвърлянето на вземането на друго лице с договор за цесия от 21.01.2014 г. между «П.» АД и «Н.» АД.

Изложеното, както и обективната невъзможност от страна на синдиците да направят справки в счетоводството на длъжника, са довели до извода им за неприемане на посочените вземания, а възражението, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

7. Относно възражение вх. № 60/04.01.2017 г. от «С.» ЕАД, гр С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- т. 37 от списъка - вземане в размер на 15 971,25 лв., включващо плащане към „Г." ЕООД по фактури с № 21/24.08.2015 г. и № 23/07.09.2015 г. за извършена екологична оценка на поземлен имот №68134.1504.2508; плащане към "Амрита" ООД по фактура № 32063/08.12.2015 г. за актулизация на оценки на всички недвижими имоти, предоставени като обезпечения на вземанията по договора за кредит; такса по т. 11 от Тарифата към ЗЧСИ в полза на ЧСИ М.Ц.; плащане към „Г.**" ЕООД по фактура № **********/08.03.2016 г. за извършени геодезични работи: трасиране на огради на обект с идент. № 68134.1504.2508.; плащане на държавна такса по частна жалба, изх № 5603/02.06.2016 г. в полза на ВКС по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК; възстановяване на служебно направени разноски, съгласно фактура № **********/02.06.2016 г. на „Б." ЕАД за изпращане на частната жалба; Възстановяване на служебно направени разноски, съгласно платежно нареждане № 150072/11.07.2016 г. за платена такса в полза на ВКС, съгласно разпореждане от 16.06.2016 г. на АпС - В.Т., по в.ч.т.д. № 128/2016 г.; Държавна такса към ОС - Л. за присъединяване по т.д. № 15/2015 г. по чл. 24, ал. I, т. 2 от ГПК.

Постъпило е уведомление от «С.» ЕАД, гр С. вх. № 4569/10.07.2017 г., с което уведомява съда, че банката е получила удовлетворение за предявените от нея в производството по несъстоятелност вземания чрез възлагане в нейна полза на недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник «П.» АД. Поради това заявява, че е отпаднал правния интерес на «С.» ЕАД от по-нататъшно участие в производството по несъстоятелност.

При това положение, съдът намира, че не следва да разглежда възражението на «С.» ЕАД срещу списъка на неприетите вземания, както и служебно да извърши промяна в списъка на приетите вземания на кредиторите на «П.» АД, като изключи вземанията на «С.» ЕАД, гр С., тъй като същите са погасени.

8. Относно възражение вх. № 13/03.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр. С. срещу приети вземания на кредитора «Х.Л.», дружество с ограничена отговорност, със седалище К., Република А., както следва:

-т. 29 главница по договор за лизинг от 15.11.2006г. и Независима гаранция за плащане в размер на 8 719 892.39 евро (осем милиона седемстотин и деветнадесет хиляди осемстотин деветдесет и две цяло и тридесет и девет стотни) евро, с левова равностойност 17 054 627.13 (седемнадесет милиона петесет и четири хиляди шестстотин двадесет и седем цяло и тринадесет стотни) лева;

-т.30 лихви по договор за лизинг от 15.11.2006г. и Независима гаранция за плащане до 25.10.2016 в размер на 3337675.87 евро (три милиона триста тридесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет цяло и осемдесет и седем стотни) евро с левова стойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 6 527 926, 59 (шест милиона петстотин двадесет и седем хиляди деветстотин двадесет и шест цяло и петдесет и девет) лева;

- т.31 лихви по договор за лизинг от 15.11.2006г, и Независима гаранция за плащане за периода 25.10.2016г. - 25.11.2016г. в размер на 133 348,23 лева (сто тридесет и три хиляди триста четиристотин и осем цяло и двадесет и три) лева.

По възражението е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М., с което заявяват, че считат възражението за неоснователно. Посочват, че договорът за лизинг, респ. всички акцесорни на него сделки са подчинени на австрийското законодателство, съответно възраженията за противоречие с българското право са ирелевантни. Относно несъвместимостта на отделни разпоредби от австрийското право с българския обществен ред, респ тяхната неприложимост при изпълнение на територията на Република България, синдиците споделят становището на възразилия кредитор, че това следва да бъде установено в отделно производство, т.е. в настоящото производство такава преценка от синдиците не може да бъде извършена. Същевременно заявяват, че за предявяване на вземането не е необходим изпълнителен титул, а предявяването следва да се направи именно пред съда по несъстоятелността, независимо от договорната подсъдност. Относно възражението за изтекла погасителна давност, сочат, че същата не би могла да се вземе предвид при съставянето на списъците, тъй като не се прилага служебно.

По възражението е постъпило становище синдика И.В., с което заявява, че предявеното от кредитора „Х.Л.Л." ГМБХ вземане произтича от подписана между страните независима гаранция за плащане, посочена и като „абстрактна гаранция", по силата на която „П." АД е гарантирало вземането на третото лице „Е.Л.Д.А." ЕООД, ЕИК *** във връзка с Договор от 15.11.2006 г. за финансов лизинг на самолет.

В т. 18 „Управляващо законодателство и арбитраж" от Приложение № 4 -„Формуляр на гаранция", „Независима гаранция за плащане" е записано изрично, че „Всички спорове, произтичащи от настоящата Гаранция или във връзка с нейното нарушаване, прекратяване или анулиране, се уреждат окончателно съгласно Правилата за арбитраж и помиряване на Международния арбитражен център на Австрийската Федерална стопанска камара във Виена („Виенски правила" от трима арбитри, назначени в съответствие с Виенските правила)". Съгласно чл. 21 от същия Формуляр № 4 „Всеки и всички материално-правни въпроси, възникващи съгласно настоящата Гаранция, се управляват от материалното право на А.. Настоящата арбитражна клауза се управлява от австрийското законодателство."

В контекста на цитираните текстове, с писмо от 31.01.2013 г. „Х.Л.Л." ГМБХ е уведомило „П." АД, че задължението във връзка с подписаната гаранция е в размер на 942 933,89 евро към 15.02.2013 г. Със същото писмо изрично е посочено, че ако цитираното задължение не бъде изпълнено ще се пристъпи към завеждане на съдебно дело, съгласно посочената по-горе арбитражна клауза.

Сочи, че в представените към предявяването документи няма представени данни дали кредитора „Х.Л.Л." ГМБХ е предприел действия във връзка със защита на своите права съгласно цитирания договор.

Предвид изричната уговорка между страните за провеждане на арбитражна процедура счита, че това е било предвидената правна защита, която Х.Л.Л." ГМБХ е следвало да търси, преди да пристъпи към предявяване на вземане в производството по несъстоятелност.

При направена допълнителна справка в ТР при АВ на Р България по партидата на другия длъжник по договора за финансов лизинг на самолет от 15.11.2006 г. - „Е.Л.Д.А." ЕООД, е установил, че срещу това дружество е открито производство по несъстоятелност - т.д. № 3017/ 2017 г. по описа на СГС. Производството е започнало по молба на Национална агенция за приходите, като с Решение от 06.12.2017 г., съдът е обявил неплатежоспособността на „Е.Л.Д.А." ЕООД, постановена е несъстоятелност и производството е спряно. По цитираното дело няма данни кредиторът Х.Л.Л." ГМБХ да е предприело каквито и да било действия по събиране на своето вземане.

Твърди също, че е от значение произхода на самото вземане, предявено от кредитора, предвид обстоятелството, че същото представлява институт без аналог в българското законодателство. Съгласно представените документи, поетото от „П." АД задължение представлява абсолютна абстрактна сделка, независима от главното правоотношение по договора за финансов лизинг. Сочи,че идентична правна форма липсва в българското законодателство, респ. подобно обезпечение (каквото представлява предявеното вземане) противоречи на закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави.

Сочи, че следва да бъде отбелязана и изричната разпоредба на член 7 от Регламент (ЕС) 2015/ 848 на европейския парламент и на Света от 20.05.2015г. относно производството по несъстоятелност, уреждащ приложимото право. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Регламента правото на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. То определя по-специално следното: длъжниците, за които е допустимо производство по несъстоятелност, при отчитане на правосубектността им; вземанията, които трябва да бъдат предявени към масата на несъстоятелността на длъжника и начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност и предявяването, установяването и приемането на вземанията.

Извън горното счита, че към предявяването не са налице достатъчно доказателства във връзка с размера на предявеното вземане и неговата изискуемост.

Предвид направеното изрично възражение за изтекла погасителна давност от кредитора „Н." ЕООД счита, че същото следва да бъде разгледано от съда и съобразено с оглед представените по делото доказателства.

Предвид изложените аргументи, сочи че предявеното вземане на „Х.Л.Л." ГМБХ, включено под т.29-т.31 в списъка на кредиторите с приети вземания следва да бъде изключено от този списък и да се включи в списък на предявените неприети вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспособност/.

Съдът намира, възражението за основателно.

Вземанията са предявени с молба вх. № 14487/28.11.2016 г. Видно от представения договор за лизинг от 15.11.2006 г. между Х. /с предишно наименование «Х.Л.Л.» ГмбХ и Е.Л.Д.А. ЕООД /Е.Л./ е сключен договор за финансов лизинг на самолет Bombandier Challenger 604. Падежите на лизинговите вноски, дължими от Е.Л. по Договора, са определени в приложение № 3 към него /листове 4833 и 4834 от делото/, съгласно което Е.Л. се е задължило да заплати на Х. общата сума от 21 255 791,26 евро, разделена на едно плащане от 2 098 425,20 евро, четиридесет равни тримесечни вноски от по 398 225,49 евро и окончателно плащане в размер на 3 228 346,46 евро. Съгласно клауза 11.2 от договора, един от инструментите за обезпечение на задължението по договора е гаранцията, уредена в приложение 4, съгласно която „П.” АД гарантира изпълнението на задълженията от страна на Е.Л. по договора изцяло.

Относно приложимото право, в клауза 28 от договора за лизинг: «Управляващо законодателство и юрисдикция», страните са се съгласили сключения между тях договор «да се управлява от законодателството на А., с изключение на Конвенцията относно международна продажба на стоки.»

Налице е изричната уговорка между страните за провеждане на арбитражна процедура, съгл. чл.18 и чл.19 от Гаранцията при възникване на спорове, произтичащи от Гаранцията, която процедура не е проведена.

Съгласно представените документи, поетото от „П." АД задължение представлява абсолютна абстрактна сделка, независима от главното правоотношение по договора за финансов лизинг. Подобно обезпечение липсва в българското законодателство, поради което съдът приема, че не са налице безспорни доказателства за размера на предявеното вземане и неговата изискуемост.

Предвид направеното изрично възражение за изтекла погасителна давност от кредитора „Н." ЕООД съдът счита, че същото следва да бъде разгледано в съдебно производство и съобразено с оглед представените по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеното вземане на „Х.Л.Л." ГМБХ, включено под т.29-т.31 в списъка на кредиторите с приети вземания следва да бъде изключено от този списък и да се включи в списък на предявените неприети вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспособност/.

9. Относно възражение вх. № 52/04.01.2017 г. от «Н.» ЕООД, гр С. срещу приети вземания на кредитора «Е.», със седалище Н.К. както следва:

- т. 38 Вземане в размер на 738 110,39 лв., представляващи съдебни разноски по гр.д. № 4936/2011г., VІ-8 състав.

По възражението е постъпило становище от синдиците С.Г. и Б.М., които заявяват, че са приели, че дружеството съществува и се представлява в посочените в пълномощното лица, а вземанията са приети въз основа на официални документи, представени към молбата по чл. 688 ТЗ. Относно наличието или не на хипотезата на чл. 646 ТЗ по оттеглянето на въззивна жалба от страна на длъжника, заявяват, че това следва да бъде установено по исков ред.

По възражението е постъпило становище от синдика И.В.

По отношение на вземането по т. 36, представляващо обезщетение за неизпълнен договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора по т.д. № 4936/ 2011 г. по описа на СГС счита, че кредитора „Е.", К. не се е лигитимирал надлежно при предявяването на вземането, тъй като не е представена актуална информация, от която по безспорен начин да бъде потвърдена легитимацията на представителите на дружеството.

Дори и съдът да приеме, че са налице достатъчно доказателства, които да удостоверяват представителната власт на лицата и упълномощените от тях процесуални представители, счита, че вземането следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания, по следните съображения:

Сочи, че е налице наложилата се константна практика, макар и да има представено предходно съдебно решение, обосноваващо съществуването на вземането, в производството по несъстоятелност следва да бъдат формирани самостоятелни правни изводи относно съществуването на предявеното вземане, неговото основание и размер, доколкото силата на пресъдено нещо се разпростира само между страните по спора, поради което е непротивопоставима на подалия възражението кредитор, който не е участвал в производството, респ. не е обвързан от решението.

Видно от приложеното съдебно решение № 482/ 07.03.2013 г.по описа на СГС, „Е.", К. е завел иск срещу „П." АД, с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно цитираното решение, „Е.", К. и „П." АД са акционери в дружеството „Т." АД. На 05.10.2009 г. между „Е.", К. и „Т." АД е подписан договор от 05.10.2009 г. за паричен заем, съгласно който „Е.", К. се е задължило да предостави на заемополучателя сума в размер на 4 000 000 евро при уговорена годишна лихва и срок за издължаване 31.12.2016 г.

На 16.12.2009 г. е било подписано и споразумение между „П." АД и „Е.", К., по силата на което страните като акционери в „Т." АД се съгласили, че всяка от тях ще представи на „Т." АД заем в размер на 5 000 000 евро, в определени в споразумение за това срокове. Тъй като, „П." АД не отпуснало на „Т." АД цитираната сума, „Е.", К. продължило по своя воля да отпуска средства на „Т." АД, като за периода 07.10.2009 г. - 19.01.2011 г. предоставената сума била в размер на 7 211 271.14 евро.

Твърди още, че поради неизпълнение на задължението на „П." АД, по отношение на дружеството „Т." АД е било открито производство по несъстоятелност и КРС е отнела издадените на „Т." АД разрешения по ЗЕС за осъществяване на електронни съобщителни услуги. Предявената в производството по несъстоятелност сума в размер на 6 267 250.46 евро, представлявала обезщетение за нанесени вреди, настъпили след отнемане на разрешенията на „Т." АД от КРС.

Счита, че следва да бъде отбелязано, че цитираната сума не представлява обезщетение за вреди във връзка с отнемане на регистрация. Сумата е формирана като разлика от сумата в размер на 7 211 271.14 евро, която „Е.Х.Л.", К. е дало в заем на „Т." АД и сумата от 943 871.19 евро, погасена от „Т." АД.

Видно от представените към предявяването на „Е.", К. документи липсват доказателства, които по ясен и категоричен начин да доказват причинно-следствената връзка между откриването на производство по несъстоятелност на „Т." АД и липсата на предоставен заем от страна на „П. Х." АД. „Е.", К. доброволно е решило да предоставя заем на „Т." АД и е определило размера на сумата, която може да отпусне. В случая, ако „Е.", К. претендира цитираната сума, искането е следвало да бъде отправено към „Т." АД, което дружество реално се е ползвало от направения заем. Горното се потвърждава и от обстоятелството, че именно „Т." АД е погасило частично задължението със сумата от 943 871.19 евро.

Въпреки изложеното, първоинстанционният съд по т.д. № 4936/ 2011 г. по описа на СГС е уважил предявения от „Е.", К. иск. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от „П." АД, но производството по делото е прекратено с определение № 2765/ 19.12.2013 г. по т.д. № 3066/ 2013 г., като основание за прекратяването е посочено направено изявление за оттегляне на жалбата съгласно чл. 264, ал. 1 ГПК, което буди съмнение за проведен симулативен процес, целящ именно генериране на нови задължения на длъжника.

С оглед изложеното счита, че вземането на „Е.", К. описано в т. 36 до т. 39 включено в списъка на приетите от синдика вземания следва да бъде изключено от този списък и да бъде включено в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД /в неплатежоспособност/.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Към молбата е приложено удостоверение със заверка апостил от публичния регистър на Република К. относно регистрацията на дружеството «Е.», както и клетвена декларация от адвокат относно истинността на заявените за вписване в регистъра данни и приложения към него. В долната част на удостоверението и клетвената декларация се съдържа отбелязване на ръка от адвоката, подал молбата «Удостоверението е актуално и към днешна дата – 23.11.2016 г. В откритото заседание по разглеждане на възраженията процесуалният представител на «Е.» представя извлечение от К.ския регистър на длужествата към 25.04.2017 г., което надлежно удостоверява правосубектността на дружеството «Е.».

Възражението за липсата на надлежно учредена представителна власт по отношение на адвокатите, представляващи «Е.», поради липсата на нотариална заверка на подписите е несъстоятелно, тъй като действащата нормативна уредба не изисква нотариално заверено пълномощно за процесуално представителство.

По отношение на възражението на оспорените вземания и липсата на доказателства за направените разноски по т.д. 83/2014 по описа на СтОС, съдът намира, че същото е неоснователно. Вземанията по т. 36 в размер на 6 267 250,46 евро, с левова равностойност, съобразно § 2 от ДР на ТЗ в размер на 12 257 676,47 лв., произтичащи от обезщетение за неизпълнен договор, т. 37 за лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор в размер на 6 597 878.23 лв. за периода от 19.07.2011г. - 25.10.2016г. и т. 38 в размер на 738 110,39 лв., представляващи съдебни разноски по гр.д. № 4936/2011г. СГС са присъдени с решение № 482/07.03.2013 г., постановено по т.д. № 4936/2011 г. по описа на СГС, представено с молбата на «Е.» за предявяване на вземанията. За посочените вземания е издаден и изпълнителен лист от 16.01.2014 г.

Относно вземането по т. 39 в размер на 34 319,11 лева., представляващи съдебни разноски в производството по т.д. № 83/2014г. на ОС, гр. С.З.. Сумите са присъдени с постановеното по посоченото дело решение № 314/25.10.2016г.

С оглед изложеното съдът намира, че вземането на „Е.", К. описано в т. 36 до т. 39 следва да остане в списъка на приетите от синдика вземания .

Възражение вх. № 2699/02.03.2017 г. на «Е.» ЕАД гр. С. срещу неприемане на негови вземания както следва:

Вземането е предявено с молба вх. № 15918/29.12.2016 г. Като доказателства за възникване на вземанията си кредиторът представя договор за депозит от 08.06.2004 г. и анекс към него от 18.06.2004 г., допълнително споразумение към договора за депозит от 08.06.2004 г., сключено на 10.01.2013 г., договори за реален залог върху налични акции, фактури, платежни нареждания, 2 бр. договори за откриване на специална сметка и 2 бр. уведомления. При съставянето на допълнителния списък с неприетите вземания, синдиците са изразили становище, че липсват доказателства служебните преводи от „Ю. И Еф Джи България” ЕАД да имат характер на средства, получени от „П.” АД по силата на Договора за депозит от 08.04.2004 г.

Синдиците С.Г. и Б.М. изразяват становище, че възражението е основателно

Видно от представения към възражението годишен доклад за дейността, придружен от доклад на независимия одитор и финансови отчети към 31.12.2012 г., в т. 24 „Оповеставяне на свързаните лица и сделки с тях” е посочено, че дружеството е отпуснало „Заеми на Контролиращото дружество в общ размер на 41 625 хил. лв.”. Като контролиращо дружество е посочено „П.” АД. Тази сума се претендира от кредитора «Е.» ЕАД по Допълнително споразумение към Договор за депозит от 08.06.2004 г. Поради изложеното, синдиците считат,че възражението следва да бъде уважено и предявените вземания да бъдат включени в списъка на приетите вземания.

Постъпило е становище от синдика И.В., в което заявява, че предявеното вземане от кредитора „Е." ЕАД произтича от Договор за срочен депозит от 08.06.2004 г., по силата на който „Е.-Б." ЕАД в качеството на депозант, депозира в „П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. От своя страна, „П." АД се задължава да заплаща годишна лихва, определена съгласно чл. 2 от договора. С допълнителен анекс от 08.06.2004 г. размерът на годишната лихва е променен.

Със споразумение от 10.01.2013 г. към договора за депозит страните са се съгласили, че към 10.01.2013 г. задължението на „П." АД към „Е." ЕАД е в размер на 41 624 397,92 лева, от които главница 34 621 647,15 лева и лихва 7 002 750,77 лева. С нотариална покана с рег. № 7443, том II, Акт 18, № 62/ 02.12.2013 г. на нот. Р.Б., рег. № 435 на НК, район на действие ОС-С.З., на „П." АД е предоставен 7-дневен срок, в който да заплати дължината сума. В този срок, „П." АД не е погасило своето задължение, поради което и съгласно чл. 3, ал. 3 от Споразумението в полза на „Е." ЕАД е учреден залог на ценни книжа - акции от капитала на „Б." АД; „Т." ЕАД; „М." ЕАД.

След реализирането на учредените обезпечения и извършено прихващане на насрещни задължения, изискуемото задължение на „П." АД към „Е." ЕАД е останало в размер на 10 703 342,09 лева.

Предвид изложеното, както и с оглед представения допълнително финансов отчет на кредитора за 2012 г., изготвен и заверен от независим одитор „К.Б." ООД, счита че вземането на кредитора „Е." ЕАД, в общ размер на 13 660 788.46 лева, от които 10 703 342.09 лева - главница и 2 957 446.37 лева - лихва за периода от 06.02.2014 г. до 25.10.2016 г. описани в т. 1 и т. 2 в списъка на неприетите вземания от бившите синдици в производството по несъстоятелност следва да бъде изключено и да бъде включено в списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „П." АД в пълния размер на предявеното вземане.

Съдът намира възражението за основателно

Предявеното вземане от кредитора „Е." ЕАД произтича от Договор за срочен депозит от 08.06.2004, по силата на който „Е.-Б." ЕАД в качеството на депозант, депозира в „П." АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. а „П." АД се задължава да заплаща годишна лихва, определена съгласно чл. 2 от договора. С допълнителен анекс от 08.06.2004 г. размерът на годишната лихва е променен. Със споразумение от 10.01.2013 г. към договора за депозит страните са се съгласили, че към 10.01.2013 г. задължението на „П." АД към „Е." ЕАД е в размер на 41 624 397,92 лева, от които главница: 34 621 647,15 лева и лихва: 7 002 750,77 лева. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Споразумението в полза на „Е." ЕАД е учреден залог на ценни книжа - акции от капитала на „Б." АД; „Т." ЕАД; „М." ЕАД. След реализирането на учредените обезпечения и извършено прихващане на насрещни задължения, изискуемото задължение на „П." АД към „Е." ЕАД е останало в размер на 10 703 342,09 лева. В представения допълнително финансов отчет на кредитора за 2012 г., изготвен и заверен от независим одитор „К.Б." ООД, придружен от доклад на независимия одитор и финансови отчети към 31.12.2012 г., в т. 24 „Оповеставяне на свързаните лица и сделки с тях” е посочено, че дружеството е отпуснало „Заеми на Контролиращото дружество в общ размер на 41 625 хил. лв.”. Като контролиращо дружество е посочено „П.” АД Тази сума се претендира от кредитора «Е.» ЕАД по Допълнително споразумение към Договор за депозит от 08.06.2004 г.Предвид изложеното, съдът намира, че вземането размер на 10 703 342,09 лева. следва да бъде прието

Вземането в размер на 2 957 446,37 лв, представлява дължима лихва за периода 06.02.2014г.- 25.10.2016г. и като акцесорно, поради приемане на главното вземане за главница следва да бъде прието и вземането за лихва.Възражението следва да бъде уважено и предявените вземания да бъдат включени първи допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на „П.”АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688 ТЗ

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ, съдът намира, че следва да одобри списъците на приетите от синдика вземания по чл. 686 ал. 1 от ТЗ и по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, след посочените промени.

С оглед наличието на средства в представеното извлечение от особената синдишка сметка на „П.”АД / н/ съдът намира, че производството по делото не следва да бъде спирано съгласно чл. 632, ал.5 ТЗ

С оглед обстоятелството, че първото събрание на кредиторите не бе проведено поради липсата на списък на кредиторите по търговски книги, /поради липса на търговски книги/, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 669, ал. 4 ТЗ следва да се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ.

Водим от изложеното и на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ и чл. 669 ал. 4 от ТЗ, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА списъка на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по нсъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 23.12.2016 г. след извършване на следните промени:

ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по нсъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ следните вземания на ”И.”,с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8 ТЗ:

- вземане в размер на 348 214,53 лв. за непогасени разноски /разликата над приетата сума от 351 447,28 лв. до пълния предявен размер от 699 661,81 лв./ по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него,

- вземане в размер на 18 660 евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 36 495,78 лв., представляващо просрочна комисионна по договор за банков кредит № 270/16.11.2007 г. и допълнителни споразумения към него, договор за поръчителство и допълнителни споразумения към него.

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания на кредитора «Х.Л.», дружество с ограничена отговорност, със седалище К., Република А., както следва:

-т. 30 лихви по договор за лизинг от 15.11.2006г. и Независима гаранция за плащане до 25.10.2016 в размер на 3337675.87 евро (три милиона триста тридесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет цяло и осемдесет и седем стотни) евро с левова стойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 6 527 926, 59 (шест милиона петстотин двадесет и седем хиляди деветстотин двадесет и шест цяло и петдесет и девет) лева;

- т. 31 лихви по договор за лизинг от 15.11.2006г, и Независима гаранция за плащане за периода 25.10.2016г. - 25.11.2016г. в размер на 133 348,23 лева (сто тридесет и три хиляди триста четиристотин и осем цяло и двадесет и три) лева.

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по нсъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията на „С.” ЕАД, поради изплащането им, както следва:

- вземане в размер на 3 067 502.68 (три милиона шестдесет и седем хиляди петстотин и две цяло и шестдесет и осем стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 5 999 513.76 (пет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и тринадесет цяло и седемдесет и шест стотни) лева;

- вземане в размер на 224 311.71 (двеста двадесет и четири хиляди триста и единадесет цяло и седемдесет и една стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, (четиристотин тридесет и осем хиляди седемстотин и петнадесет цяло и петдесет и седем стотни) лева;

- вземане в размер на 915 527.76 (деветстотин и петнадесет хиляди петстотин двадесет и седем цяло и седемдесет и шест стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 1 790 616.65 (един милион седемстотин и деветдесет хиляди шестстотин и шестнадесет цяло и шестдесет и пет стотни) лева.,представляващо обезщетение за забава по договор за кредит № 925/27.12.2007 г. (и анекси №№ 1-14) за периода 31.10.2014 - 24.10.2016 г.;

- вземане в размер на: 25 562.52 (двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и две цяло и петдесет и две стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 49 995.94 (четиридесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и пет цяло и деветдесет и четири стотни) лева, необезпечено, представляващо обезщетение за забава по договор за кредит № 925/27.12.2007 г. (и анекси №№ 1-14) за периода 25.10.2016 - 09.11.2016 г;

- вземане в размер на 19 666.88 (деветнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест цяло и осемдесет и осем стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 38 465.07 (тридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет цяло и седем стотни) лева,представляващо просрочени такси по договор за кредит № 925/27.12.2007 г. (и анекси №№ 1-14);

- вземане в размер на: 223 576.73 (двеста двадесет и три хиляди петстотин седемдесет и шест цяло и седемдесет и три стотни) лева., представляващо съдебни разноски по принудително събиране на вземания по договор за кредит № 925/27.12.2007 г. (и анекси №№ 1-14),

- вземане в размер на: 1 174 746.45 (един милион сто седемдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и шест цяло и четиридесет и пет стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, 2 297 604.34 (два милиона двеста деветдесет и седем хиляди шестстотин и четири цяло и тридесет и четири стотни) лева, по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси 1-4; договор за встъпване в дълг от 18.12.2013 г.;

- вземане в размер на: 932 003.52 (деветстотин тридесет и две хиляди и три цяло и петдесет и две стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, (един милион осемстотин двадесет и две хиляди осемстотин и четиридесет цяло и четиридесети четири стотни) лева., по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси 14; договор за встъпване в дълг от 18.12.2013 г.;

- вземане в размер на: 217 627.17 (двеста и седемнадесет хиляди шестстотин двадесет и седем цяло и седемнадесет стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, (четиристотин двадесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и едно цяло и седемдесет и четири стотни) лева, представляващо обезщетение за забава върху вземане по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси 1-4; договор за встъпване в дълг от 18.12.2013 г. за периода 21.08.2015-24.10.2015 г.,

- вземане в размер на 6 213.36 (шест хиляди двеста и тринадесет цяло и тридесет и шест стотни) евро, с левова равностойност, съобразно §2 от ДР на ТЗ, (дванадесет хиляди сто петдесет и две цяло и двадесет и седем стотни) лева, представяващо обезщетение за забава върху вземане по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси 1-4; договор за встъпване в дълг от 18.12.2013 г. за периода 25.10.2015 г. -09.11.2016 г.,

- вземане в размер на 36 473.80 (тридесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и три цяло и осемдесет стотни) лева., представляващо съдебни разноски по принудително събиране на вземане по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080/29.08.2012 г. и анекси 1-4; договор за встъпване в дълг от 18.12.2013 г. за периода 21.08.2015 - 24.10.2015 г.,

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на «Е.Х.Л.», със седалище в гр. Н.К. срещу невключване в списъка на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ на следните негови вземания:

- вземане за законна лихва върху главницата от 8 500 000 евро с левова равностойност 16 624 555 лв., от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница.

- вземане за законна лихва върху главницата от 6 267 250,46 евро с левова равностойност 12 257 676,47 лева, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на окончателното изплащане на дължимата главница, присъдена с влязло в сила решение на СГС, ТО, VІ-8 Състав по т.д. № 4936/2011 г., като недопустимо

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на “И.” АД срещу липсата на отбелязване в списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.” АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, на законна лихва върху изискуема главница от 17.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «Е.Х.Л.», със седалище в гр. Н.К. срещу неприемане негови вземания както следва:

- главница в размер на 8 500 000 евро /осем милиона и петстотин хиляди евро/ с левова равностойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на основание § 2 от ДР на ТЗ в размер на 16 624 555 лв. /шестнадесет милиона шестстотин двадесет и четири хиляди петстотин петдесет и пет лева/,

- законна лихва върху главницата от 09.03.2014 г. до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 449 428,24 лв. /четири милиона четиристотин четиридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и четири ст/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «П.»ЕООД, гр. Б. срещу неприемане негови вземания както следва:

- вземане за непогасена главница в размер на 6 463,99 лв. /шест хиляди четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и девет ст/ във връзка с ползването на паркинг и извършване на други услуги, от които 5 751,06 лв. представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007г. и 712,93 лв. представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г., сключени между «П.» ЕООД като наемодател и «П.» АД като наемател.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «Н.» ЕООД, гр Л. /в несъстоятелност/ срещу неприемане негови вземания както следва:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «Н.» ЕООД, гр С. срещу приети вземания на кредитора «Е.», със седалище Н.К. както следва:

- т. 38 Вземане в размер на 738 110,39 лв., представляващи съдебни разноски по гр.д. № 4936/2011г., VІ-8 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «Б.» АД, гр С. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора «П.» АД, гр Л. срещу неприемане на вземания на този кредитор както следва:

- т. 34 от списъка - вземане в размер на 3 220.39 лева (три хиляди двеста и двадесет лева и тридесет и девет стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П." АД/.

- т. 35 от списъка - вземане в размер на 92.81 лева (деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в ТР при АВ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П." АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- т. 36 от списъка - вземане в размер на 3 752 568,41 лева (три милиона седемстотин петдесет и две хиляди петстотин шестдесет иосем лева и четиридесет и една стотинки) за договорна лихва за периода от м. 10.2010 г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.' АД, в качеството му на заемател.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възраженията на кредитора «С.» ЕАД, гр С. срещу неприемане на негови вземания както следва:

- т. 37 от списъка - вземане в размер на 15 971,25 лв.

- т. 38 от списъка – вземане в размер на 499,98 лв., поради отпаднал правен интерес

ОДОБРЯВА първи допълнителен списък на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „П.”АД, гр. С.З. /в производство по несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, обявен в ТР на 21.02.2017 г. след извършване на следните промени:

ВКЛЮЧВА в първи допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на „П.”АД следните вземанеия на «Е.» ЕАД гр. С. с поредност на удовлетворяване съобразно чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото, съгласно чл. 632, ал.5 ТЗ.

НАСРОЧВА събрание на кредиторите на „П.” АД – гр. С.З./ н/, ЕИК *** бул. ***, за 20.06.2018-14ч. в Съдебната палата – град С.З. с дневен ред по чл. 672 ал. 1 от ТЗ.

1. Изслушване на доклада на служебния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;

2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му;

3. Избор на комитет на кредиторите.

Определението да се обяви в ТР при АВп.

Определението не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	655
Дата:	8 юни 2018 г.
Съдия:	Румяна Атанасова Танева

Дело:	20145500900083
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	20 март 2014 г.

Определение по дело №83/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта