Определение по гр. дело №28420/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2025 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20251110128420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44992
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110128420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби:
1. с вх. № 172733/19.05.2025 г.;
2. с вх. № 172734/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28421/2025 г. на Софийския районен съд, 85.
състав;
3. с вх. № 172735/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28422/2025 г. на Софийския районен съд, 31.
състав;
4. с вх. № 172736/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28423/2025 г. на Софийския районен съд, 42.
състав;
5. с вх. № 172737/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28424/2025 г. на Софийския районен съд, 88.
състав;
6. с вх. № 172738/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28425/2025 г. на Софийския районен съд, 36.
състав;
7. с вх. № 172739/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28426/2025 г. на Софийския районен съд, 36.
състав;
8. с вх. № 172740/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28427/2025 г. на Софийския районен съд, 51.
състав, и
9. с вх. № 172742/19.05.2025 г., по която първоначално е било
образувано гражданско дело № 28429/2025 г. на Софийския районен съд, 85.
състав,
1
на ищеца Т. Х. М. срещу ответника „Ф.Б“ ЕООД, с която са предявени
претенции за:
признаване за установено, по отношение на ответника, че ищецът не е
обвързан поради тяхната нищожност поради противоречие със закона – липса
на реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите (ГПР) от
следните договори за потребителски кредит:
1. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***************** г.;
2. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г.;
3. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г.;
4.Договор за предоставяне на потребителски кредит №
**************** г.;
5. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г.;
6. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г.;
7. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г.;
8. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г., и
9. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника следните три договора за
потребителски кредит:
1. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***************** г., по който ответникът му отпуснал 1000 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,21 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 88,40 лева, неуредена в договора за
кредит;
2. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г., по който ответникът му отпуснал 1000 лева със задължение да върне, като
бил записан ГПР в размер на 49,21 %, но след това се оказало, че за
осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице – „М.М“ (М.), му
е начислена такса от 88,40 лева, неуредена в договора за кредит;
3. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г., по който ответникът му отпуснал 1000 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,85 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 296,20 лева, неуредена в договора за
2
кредит;
4.Договор за предоставяне на потребителски кредит №
**************** г., по който ответникът му отпуснал 2000 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,11 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 1540 лева, неуредена в договора за
кредит;
5. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г., по който ответникът му отпуснал 1050 лева със задължение да върне, като
бил записан ГПР в размер на 49,11 %, но след това се оказало, че за
осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице – „М.М“ (М.), му
е начислена такса от 808,50 лева, неуредена в договора за кредит;
6. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г., по който ответникът му отпуснал 1500 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,11 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 1155 лева, неуредена в договора за
кредит;
7. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************
г., по който ответникът му отпуснал 800 лева със задължение да върне, като
бил записан ГПР в размер на 49,11 %, но след това се оказало, че за
осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице – „М.М“ (М.), му
е начислена такса от 616 лева, неуредена в договора за кредит;
8. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г., по който ответникът му отпуснал 800 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,03 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 390,24 лева, неуредена в договора за
кредит, и
9. Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*************** г., по който ответникът му отпуснал 800 лева със
задължение да върне, като бил записан ГПР в размер на 49,85 %, но след това
се оказало, че за осигуряване на поръчителство от свързано с ответника лице –
„М.М“ (М.), му е начислена такса от 165,87 лева, неуредена в договора за
кредит.
В чл. 5 от всеки от трите договора за кредит било записано, че
предоставянето на обезпечение чрез гаранция от свързаното лице е условие за
отпускане на кредита, но не било посочено, че за това се начисляват разходи, а
тези разходи не били включени в ГПР по кредита и това ищецът намира за
заблуждаващо и водещо до липса на посочване на правилен ГПР, което се
приравнявало на липса на посочване на такъв, а това е реквизит, без който
договорите са нищожни, за което се иска да се уважат исковете.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.Б“
ЕООД, с който предявения иск относно договора с № ***************** г. се
3
оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че нищожността
следвало да се установи и по отношение на лицето, с което е сключен
договора за осигуряване на поръчителство – малтийската банка. По
основателността се поддържа, че ищецът сам бил избрал поръчител и се
съгласил с разходите за него, поради което бил приел да плаща. Разходите за
възмездни услуги от трети лица не следвало да се включват при изчисляване
на ГПР, тъй като това не били задължителни разходи и ищецът не бил длъжен
да ползва този поръчител, но го направил по свой избор и така сам приел
разходите, като постоянно бил информиран и нямало основание да се търси
подвеждане. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация за първите три отрицателни установителни иска по чл. 124, ал.
1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и
чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, за съединените положителни установителни
искове – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, и за
кумулативно съединените с всяка от първите две групи осъдителни искове –
чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ищеца и ответника е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № *************** г., по който е
сключен договор за осигуряване на обезпечение с „М.М“ – М., като това е
било платена услуга.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: задължаване на
ответника да представи текста на Договор за предоставяне на потребителски
кредит № *************** г. и стандартен европейски формуляр, както и
договора с поръчителя – „М.М“.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: изискване на документи относно другите осем
договора за кредит, тъй като няма никакви други (косвени или преки)
доказателства, че такива документи въобще съществуват.
При служебна проверка, съдът констатира, че исковата молба е
нередовна поради непосочване на крайната дата, на която е трябвало да бъдат
изплатени кредитите – нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като поради
това на ищеца следва да се дадат указания да уточни тази крайна дата, а за
икономия делото да се насрочи за разглеждане в открито заседание, като ако
междувременно ищецът не изпълни указанията на съда, делото ще бъде
прекратено.
Тъй като едно от делата, образувани между страните по настоящото –
гражданско дело № 28428/2025 г. на Софийския районен съд, 44. състав, вече е
4
присъединено към по-рано образувано (преди настоящото) гражданско дело
№ 27812/2025 г. на Софийския районен съд, 44. състав, в тази част
определението за присъединяване на делото следва да се отмени.
Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно –
ищецът не оспорва свързания договор с трето лице, а единствено клауза от
договорите за кредит, която според него въвежда задължение да се сключат
такива договори, като клаузата е в договори между страните
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК Определение № 23116/27.05.2025
г. по гражданско дело № 28420/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав,
В ЧАСТТА, с която гражданско дело № 28428/2025 г. на Софийския районен
съд, 44. състав е присъединено към настоящото.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искови молби с вх. № вх. №
172733/19.05.2025 г.; 172734/19.05.2025 г.; 172735/19.05.2025 г.;
172736/19.05.2025 г.; 172737/19.05.2025 г.; 172738/19.05.2025 г.;
172739/19.05.2025 г.; 172740/19.05.2025 г., и 172742/19.05.2025 г.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2
ГПК на ищеца В.С.С да уточни с молба с препис за насрещната страна в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане
датата на последен падеж на всеки от деветте договора за кредит.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 28420 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 10
декември 2025 г. от 16:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
Предявени са девет обективно съединени отрицателни установителни
иска за установяване на нищожност на девет договора за кредит поради липса
на реквизити с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и
20 ЗПКр.
Главният установителен иск за всеки договор се уважава, ако съдът
установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно
е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен
лихвен процент на ден или лихвен процент.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ищеца и ответника е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ***************** г., по който е
5
сключен договор за осигуряване на обезпечение с „М.М“ – М., като това е
било платена услуга.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за сключване на договори за кредит с №№
************* г.; *************** г.; **************** г.; ************* г.;
*************** г.; ************* г.; *************** г., и
*************** г., и за тяхното съдържание и обезпечаване; за заплащане на
задълженията по трите кредита.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 21 ноември 2025 г., като срокът не е
преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават
причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а
ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне
на представянето на доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Ф.Б“ ЕООД да
представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението
намиращи се у него документи – Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ***************** г. и стандартен европейски формуляр, както и
договора с поръчителя – „М.М“.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че ГПР е неправилно изчислен в
договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за задължаване на ответника да представи другите осем договора за
кредит и приложенията към тях.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – В.С.С, че ако нито
изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата
молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
6
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7