№ 1380
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108487 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М. И. Ж. и Я. З. Ж. против Д.
П. Н., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС, както следва: да се приеме, че ищцата Ж.
притежава 1/4 ид.ч., а двамата ищци общо притежават останалите 3/4 ид.ч. в режим на СИО
от дворно място от 100 кв. м. по протежение на границата между **** в кв. 25 по плана на с.
Т. и съседния **** в същия квартал и по същия план, с ширина 2.90 м. и дължина 34 м. и с
площ около 100 кв. м., при граници: ****, собственост на ответника, ****, собственост на
ищците, **** и улица, както и да бъде осъдена Н. да им предаде същото дворно място, което
тя владее и държи без да има основание за това.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли съда да уважи
иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **** г., нот. дело №
****/1967 г. по описа на нотариус при БРС, И. Б. П. е признат за собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Т., състоящо
се 3,9 дка, образуващо парцел VI-**** в кв. 25 по плана на с. Т., заедно с построената върху
същото дворно място паянтова къща при граници: от две страни улици, площад и дворното
място на К. И. С.. И. Б. П. умира през **** г., като оставя за свои наследници по закон Д. Д.
П. (съпруга, починала през **** г.), Б. И. П. (син) и М. И. Ж. (дъщеря, ищцата по делото).
С нотариален акт за продажба на недвижим имот при условията на чл.15 от ЗСГ №
****/**** г., нот. дело № ****/**** г. по описа на нотариус при БРС, Д. П. П.а (ответникът
по делото с фамилия преди развод) е призната за собственик на придобит от наследниците
1
на И. Б. П. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1200 кв.м., представляващо
парцел VI-**** в кв. 25 по плана на с. Т., при граници на имота: от две страни – улица;
парцел V-**** и парцел XI-****.
С протокол от съдебно заседание, проведено на 07.01.1993 г. по гр. дело № ****/****
г. по описа на БРС е одобрена съдебна спогодба, по силата на която в дял на К. К. П. се
поставя и той става изключителен собственик на парцел XXIII-**** в кв. 25 по плана на с.
Т., с площ от 600 кв.м. при граници: улица; парцел XII, парцел VI и парцел XI. От друга
страна, в дял на Д. П. Н. (ответникът) е поставен и тя става изключителен собственик на
парцел VI-**** в кв. 25 по плана на с. Т., при граници: запад – улица; север – парцел V-****,
XII-****; изток – парцел XXIII-****; юг – парцел XI-****, състоящ се от 600 кв.м.
С промяна на регулацията, одобрена със заповед № 91/13.03.**** г. от бивш парцел
VI-**** в кв. 25 на с. Т., описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № **** г., са новообразувани нов УПИ ****, нов УПИ XI-****, нов УПИ XII-****,
нов УПИ XIII-**** в кв. 25 по действащия регулационен план на селото.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № **** г., нот. дело № **** г. по
описа на нотариус А. И., Д. П. Н. е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в
с. Т., представляващ дворно място с площ от 600 кв.м. по документ за собственост, а по
представена скица 630 кв.м., представляващо УПИ VI-**** в кв. 25 по плана на с. Т., при
граници: изток – УПИ XXIII-****; запад – улица; север – УПИ V-**** и УПИ XII-****; юг –
УПИ XI-****, ведно с построената в западната част на имота двуетажна вилна сграда със
застроена площ от 121,78 кв.м., състояща се от два жилищни етажа.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
Единственият приет кадастрален план на с. Т. е изработен 1938 г. и влиза в сила с
одобряването на регулацията през 1940 г. Видно от Приложение 1 (геодезическа снимка) към
заключението на вещото лице границите на имота на ответника по геодезическа снимка и по
действаща регулация се припокриват. Средното разстоЯ.е между границите на двата имота,
според Приложение 3 от заключението, е 32 см. (изобразено в червено). Това е разстоЯ.ето
между оградата на място (черна линия) и регулационната линия. За населените места се
допуска до 30 см., поради което тези 2 см може да се неглижират. При това положение в
геодезията се счита, че няма грешка и се приема за меродавна границата, която се измерва на
място. Оградата между двата имота е съобразена с регулационния план.
Допусната е грешка при определяне на координатите на процесните съседни имоти,
защото за с. Т. няма координати на осевата мрежа. Ето защо, нанасянето в плана е вярно, но
липсата на осeви точки на място прави промените и измерванията безсмислени, защото
координатите са грешни. Грешката в координатната система води до приплъзване до 3
метра. На Приложение 1 към заключението имотът на Ж. УПИ XI-**** по действащата
регулация е обозначен в син цвят, а по трасировъчни данни на Община К. в оранжев цвят,
като е видно, че имотът е „изместен“ на север и „попада“ както в имота на ответника УПИ
****, така и в североизточния УПИ XXIII-****. Кадастралните граници на УПИ ХI-****
съвпадат към улиците и в частта с УПИ ****, който се покрива по огради, но на юг няма
материализирана граница по смисъла на кадастъра, а североизточната ограда не съвпада с
границата по ПУП.
Имотът на ответника е заграден в проектните си граници по ПУП в рамките на
допуска към момента, когато са правени измервания в зависимост от мащаба на плана.
2
Застъпването (94м по измервания, построения и корекции, показано в Приложение 3 към
заключението) се дължи на грешните координати, а не на действия на ответника Н.. Това
налага преизмерване и претрасиране на другите засегнати имоти. От приложенията е видно,
2222
че двата съседни имота по площ на УПИ (625м и 1136м по построение, 600м и 1130м по
2
документи и 636м от геодезическа снимка по оградите) са в границите на допуска.
Проблемът е в техническото изобразяване на издадените документи за трасиране и
2
приложени граници на място. Ответникът не ползва повече, отколкото трябва да ползва.
Няма повече земя, от колкото трябва да има, и това се вижда от Приложение 1 към
заключението, в което е записана със синьо квадратурата по изобразяване на УПИ, която е
625 кв. м., а в черно е измерената на място площ 636 кв.м., т.е. разликата е 11 кв.м., която е в
рамките на точността. Извън горното, по - голяма част от тази площ излиза към уличната
регулация (червената линия е по на изток от черната). Следователно няма реална площ от
имота на ищците, която да е „завзета“ от ответника.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В тежест на ищците е да докажат, че ищцата Ж. притежава ¼ ид.ч., а двамата ищци
общо притежават останалите ¾ ид.ч. в режим на СИО от **** в кв. 25 по плана на с. Т., като
част от този УПИ са и 100 кв. м. по протежение на границата между **** в кв. 25 по плана
на с. Т. и съседния **** в същия квартал и по същия план, с ширина 2.90 м. и дължина 34 м.,
при граници: ****, собственост на ответника, ****, собственост на ищците, **** и улица.
Съдът изрично посочи в доклада, че ищците не сочат доказателства, че са съпрузи и кога е
сключен бракът. Такива доказателства по делото не бяха събрани.
От представените писмени доказателства може да се изведе извод, че ищцата Ж.
притежава собственически права в **** в кв. 25 по плана на с. Т., а ответникът Н. е
собственик на **** в кв. 25 по плана на с. Т..
Установи се, че ответникът Н. не владее никаква реална част от съседния имот ****.
2
Нейният имот е заграден в проектните си граници по ПУП. Застъпването (94м по
измервания, показано в Приложение 3 към заключението) се дължи на грешните координати,
а не на действия на ответника Н.. Това налага преизмерване и претрасиране на другите
засегнати имоти (включително и на УПИ XXIII-****, защото **** „навлиза“ в границите и
на този имот).
От приложенията е видно, че имотът, в който Ж. има собственически права, и този на
2222
ответника по площ на УПИ (625м и 1136м по построение, 600м и 1130м по документи и
2
636м от геодезическа снимка по оградите) са в границите на допуска. Установи се също
така, че границата между имотите на страните е 32 см., т.е. няма грешка и се приема за
меродавна границата, която се измерва на място. Оградата между двата имота е съобразена с
регулационния план.
Налага се категоричният извод, че спорните 100 кв.м. по искова молба (94 кв.м.
според експерта) не са собственост на ищците, те са собственост на ответника, поради което
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тук се налага следното уточнение:
В писмената защита ответникът твърди, че дори и да се приеме, че спорната част
принадлежи на ищците, то тя е придобита от ответника по давност.
Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на
спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. До приключване на устните
състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът
да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът
постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Ето защо съдът не следва да разглежда и да се произнася дали ответникът е придобила
3
спорната част по давност.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, които са в размер
1990 лева (заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице по съдебно-
техническата експертиза), като тази сума следва да се възложи в тежест на ищците.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Ж., ЕГН – **********, и Я. З. Ж., ЕГН –
**********, против Д. П. Н., ЕГН – **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за:
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищцата Ж. притежава 1/4
ид.ч., а двамата ищци М. И. Ж. и Я. З. Ж. общо притежават останалите 3/4 ид.ч. в режим на
СИО от правото на собственост върху 100 кв. м. по протежение на границата между **** в
кв. 25 по плана на с. Т. и съседния **** в същия квартал и по същия план, с ширина 2.90 м. и
дължина 34 м., при граници на тези реални 100 кв.м.: ****, собственост на ответника, ****,
**** и улица; ОСЪЖДАНЕ на Д. П. Н., ЕГН – **********, да предаде на М. И. Ж., ЕГН –
**********, и Я. З. Ж., ЕГН – **********, владението на описаните 100 кв.м.
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН – **********, и Я. З. Ж., ЕГН – **********, да заплатят на
Д. П. Н., ЕГН – **********, сумата от 1990 (хиляда деветстотин и деветдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4