№ 703
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.М. против Наказателно постановление № 21-1030-004387/19.05.2021
г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да
са допуснати съществени процесуални нарушения поради противоречие при
описанието на мястото на извършване на нарушението и посочването на две
различни местя, както и поради липсата на вписан точен час на деянието.
Оспорва фактическия извод на административнонаказващия орган (АНО) да е
преминал през кръстовището на червен светлинен сигнал на светофара, като
поддържа, че преминаването е осъществено на позволен сигнал. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М.М., който
поддържа жалбата. Взема становище възприятията на актосъставителя да не
са годни да докажат действително случилите се събития, тъй като същият е
наблюдавал светофарната уредба, регулираща движението не в посоката, в
която се е придвижвал жалбоподателят, а в насрещната посока. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 36674/05.07.2021
1
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.Д.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 10.06.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 15.06.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган, поради което приложимият към датата на подаване на жалбата
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението
му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Кръстовището, образувано от пресичането на бул. „България“ с ул.
„Васил Левски“ в град Пловдив, било регулирано от пътни светофари. При
движение по бул. „България“ и в посока от изток на запад, когато светофарът
подадял червен светлинен сигнал, то сигналът на светофара, регулиращ
движението в насрещната посока – от запад на изток, не се променял на
червен в същия момент, а това ставало със закъснение от 1 секунда. През тази
1 секунда светофарът, регулиращ движението в посока от изток на запад,
подавал червен светлинен сигнал, но той се различавал от сигнала, подаван от
светофара, контролиращ движението в насрещната посока.
На 22.04.2021 г. около 10:40 часа жалбоподателят А.Д.К. управлявал
собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, като се движил по
бул. „България“ в град Пловдив в посока от запад на изток и към
кръстовището, образувано при пресичането с ул. „Васил Левски“. На
предното пасажерско място до водача в автомобила седяла свид. В.К.Б..
По същото време свидетелите Г. В. М. и Д.П.К. – ***, изпълнявали
служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение,
като били паркирали служебния автомобил на бул. „България“ № 33. На това
място двамата свидетели се намирали на разстояние от 62 метра от
кръстовището и светофарната уредба. Те имали пряка видимост към
светлинните сигнали на светофара, регулиращ движението в посока от изток
2
към запад, но били спрели служебния автомобил и се позиционирали така, че
да спират тези водачи, които са нарушили правилата за движение и се
придвижват в насрещната посока – от запад на изток. Двамата свидетели
нямали видимост и не могли да наблюдават светлинните сигнали на
светофара за водачите, движещи се в посока от запад на изток по бул.
„България“, тъй като били застанали на 62 метра след кръстовището и след
този светофар. Вместо това те наблюдавали светофара за движението в
насрещната посока, като приемали, че ако един водач е преминал на червен
сигнал на светофара, регулиращ движението в посока от изток на запад по
бул. „България“, то този водач трябва да е преминал на червен сигнал и на
светофара за насрещната посока, макар свидетелите да нямали видимост към
неговите светлинни сигнали.
В момента, в който автомобилът, управляван от жалбоподателя К.,
преминал през кръстовището на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“ в град
Пловдив, свид. М. забелязал, че светофарът за движение от изток на запад,
тоест в насрещната посока спрямо движението на автомобила на
жалбоподателя, подавал червен светлинен сигнал. Свидетелят М. приел, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището също на червен
сигнал на светофара, поради което му подал сигнал за спиране. На място
свид. М. съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 862318 от 22.04.2021 г. против жалбоподателя К., в негово
присъствие и в присъствието на свид. К.. Жалбоподателят вписал като
възражение в акта, че е преминал на жълт, а не на червен сигнал. Препис от
акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. В. М. и Д.П.К.. От тях
се установяват: кръстовището и посоката, в която се е движил автомобилът,
управляван от жалбоподателя; конкретното място, на което са се намирали
двамата свидетели – на бул. „България“ № 33, както и че това място попада
след кръстовището с ул. „Васил Левски“; начина, по който е извършена
проверката, като свидетелите изясняват, че тъй като са се намирали след
кръстовището и след самия светофар, са наблюдавали светлинните сигнали
на светофара, който е регулирал движението на превозните средства в
насрещната посока спрямо тази, в която се е движил жалбоподателят; вида на
светлинния сигнал на наблюдавания от свидетелите светофар, който е за
движение от изток на запад по бул. „България“, като този светофар е подавал
червен сигнал, когато жалбоподателят е навлязъл в кръстовището. В
3
показанията си свидетелите М. и К. възпроизвеждат обстоятелства, които
непосредствено са възприели при изпълнение на служебните си задължения.
Не се установяват основания, по които те да се считат за заинтересовани.
Показанията на свидетелите са подробни, взаимно кореспондиращи и
вътрешно непротиворечиви, поради което получават доверие от настоящия
съдебен състав.
На показанията на свид. В.К.Б. съдът дава вяра само частично и по-
конкретно в частите, в които твърди, че жалбоподателят К. е управлявал
автомобила към момента на извършване на деянието, че тя е седяла на
предната пасажерска седалка до водача, както и на частта от показанията, в
която пресъздава маршрута на движение на автомобила. Свидетелката
изяснява, че полицейските служители са спрели автомобила за проверка едва
след кръстовището, което кореспондира и с техните твърдения за мястото, на
което са се намирали. Посочва също, че на кръстовището преди спирането им
са преминали направо, което твърдение също се подкрепя от останалия
доказателствен материал и получава доверие от съда. Не се дава вяра на
показанията на свид. Б. единствено в частта им, в която твърди, че при
преминаването на автомобила през процесното кръстовище светофарът е
подавал зелен светлинен сигнал. Действително по делото се установява, че
съществува разминаване между момента, в който светофарът, наблюдаван от
полицейските служители, започва да подава червен сигнал, и момента, в
който насрещният светофар, наблюдаван и съобразяван от жалбоподателя,
също подава червен забранителен сигнал. Доколкото обаче това забавяне
преди и двата светофара да започнат да подават червен сигнал е само 1
секунда, то съдът приема, че не съществува момент, в който едновременно
светофарът за посоката от изток на запад, наблюдаван от полицейските
служители, да свети в червено, а светофарът за насрещната посока от запад на
изток, в която се е движил жалбоподателят, да свети в зелено. По време на
забавянето, при което светофарът за посоката от запад на изток все още не
подава червен сигнал едновременно със светофара в насрещната посока, той
трябва да подава жълт светлинен сигнал, а не зелен, както твърди свид. Б.. В
подкрепа на изложените от съда съображения и в противоречие на
твърдението на Б. е и вписаното възражение от жалбоподателя при
съставянето на акта, в което се твърди, че е преминал на жълт, а не на зелен
сигнал на светофара. По тези съображения съдът не дава вяра на показанията
на свид. Б. в частта им относно подавания светлинен сигнал от светофарната
уредба при преминаването на автомобила на жалбоподателя през
кръстовището.
От писмо от директора на Общинско предприятие „Организация и
контрол на транспорта“ при Община Пловдив (лист 23 от делото) и извадка
от интернет страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър (лист
25 от делото) се установява, че най-близкото разстояние от кръстовището на
бул. „България“ с ул. „Васил Левски“ в град Пловдив до административния
адрес: гр. Пловдив, бул. „България“ № 33 е 62 метра.
4
От писмо с вх. № 602/05.01.2022 г. от директора на Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив
(лист 29 от делото) и чертеж „Фази на движение; циклограми за режим на
работа“ (лист 30 от делото) се изяснява, че при подаването на червен
светлинен сигнал от светофара на бул. „България“ в град Пловдив,
кръстовище с ул. „Васил Левски“ за посоката от изток на запад, такъв червен
сигнал на светофара за насрещната посока – от запад на изток, не настъпва
едновременно, а това става 1 секунда по-късно.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че на описаните в наказателното постановление време и
място – на 22.04.2021 г. около 10:40 часа в гр. Пловдив жалбоподателят К. е
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** в посока
от запад на изток по бул. „България“, като е преминал направо през
кръстовището, образувано при пресичането на булеварда с ул. „Васил
Левски“. Доказано по несъмнен начин е и че движението в посочения пътен
участък към датата на деянието е било регулирано от пътни светофари, като
същите са работили в нормален режим и са подавали светлинни сигнали,
които са били задължителни за участниците в движението.
Основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството какъв е бил светлинният сигнал на светофара към момента на
преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя К., през
процесното кръстовище. В тази връзка на първо място по категоричен начин
се установява, че двамата полицейски служители, извършили проверката, не
са имали пряка видимост към светлинните сигнали на този светофар, който е
подавал задължителни сигнали за жалбоподателя, и в момента, когато К. е
преминавал през кръстовището на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“. Това
е така, тъй като и двамата свидетели са били застанали не преди, а след
светофара и на установеното по делото разстояние от 62 метра. В разпита си и
двамата полицейски служители, извършили проверката /свидетелите М. и К./
признават да не са имали пряка видимост към светлинните сигнали на
светофара, регулиращ движението в посоката от запад на изток, в която се е
движил и автомобилът „Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя. Вместо това свидетелите изясняват, че начинът, по който са
извършвали проверка и преценка на какъв сигнал на светофара е преминал
даден водач, е като са наблюдавали светофара за насрещното движение. При
тези факти се налага категоричен извод, че свидетелите М. и К., макар и
непосредствено да са възприели самото движение на автомобила на
5
жалбоподателя, не могат да бъдат определени за очевидци и на конкретния
подаван светлинен сигнал от този светофар, който е регулирал поведението на
жалбоподателя като водач на МПС при преминаването му през процесното
кръстовище. Изводите си за фактите те са направи въз основа на логическа
връзка и оценка на наблюдавани други факти – в случая светлинните сигнали
на светофара за движение в насрещната посока. Действително
административнонаказателният процес не поставя изискване нито
актосъставителят да бъде очевидец на деянието, нито то да бъде установявано
единствено чрез показанията на такива свидетели. Извършеното нарушение
може да бъде доказвано с всички допустими доказателства в процеса,
включително и с косвени доказателства. Дори и в този случай обаче следва да
бъде спазен критерият, че извършването на нарушението трябва да е
установено по категоричен и несъмнен начин, тъй като
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че в
случая проведеното доказване с косвени доказателства не позволява да се
направи единствен възможен, категоричен и несъмнен извод за това
жалбоподателят да е извършил вмененото му във вина административно
нарушение. Това означава, че нарушението се явява единствено вероятно, но
не и несъмнено и категорично доказано. Този извод на съда почива на
обстоятелствата, установени от приетото като писмено доказателство по
делото писмо с вх. № 602/05.01.2022 г. от директора на ОП „Организация и
контрол на транспорта“ /лист 29 от делото/, от което се доказва, че при
движение по бул. „България в град Пловдив при подаването на червен
светлинен сигнал на светофара за посоката от изток на запад, то светофарът
за насрещната посока от запад на изток, в която се е придвижвал
жалбоподателят К., не подава едновременно същия червен светлинен сигнал,
а прави това 1 секунда по-късно. Това означава, че обективно съществува
момент, през който светофарът за движение в посока от изток на запад,
наблюдаван от полицейските служители, подава червен светлинен сигнал, но
не и насрещният светофар, с чиито светлинни сигнали се е съобразявал
жалбоподателят. Все в тази връзка налага се и извод, че обективно е
възможно, когато свид. М. е забелязал автомобила, управляван от
жалбоподателя, да навлиза в кръстовището и е погледнал, че в този момент
светофарът за движение в насрещната посока е подавал червен светлинен
сигнал, то светофарът за посоката от запад на изток, с който е съобразявал
поведението си жалбоподателят, все още да не е подавал забранителния
червен светлинен сигнал.
От начина, по който е извършена проверката – чрез наблюдение на
сигналите на светофара в насрещната посока, не е оборена и не е изключена
разгледаната в предходния абзац хипотеза, поради което и извършването на
нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, а ангажирането
на отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление почива на
6
предположение. В периода от време, през който светлинните сигнали на
светофарите в двете срещуположни посоки (от изток на запад и от запад на
изток) по бул. „България“ се разминават, предвид нормативно установената в
чл. 31, ал. 6 от ППЗДвП последователност при смяната на светлинните
сигнали, би трябвало светофарът за посоката от запад на изток, в която се е
придвижвал и жалбоподателят, да е подавал жълт сигнал. Следователно явява
се възможно жалбоподателят всъщност да е навлязъл в кръстовището на жълт
светлинен сигнал – така, както впрочем той е посочил веднага след спирането
му в графата за възражения в АУАН.
Действително само по себе си преминаването на жълта светлина на
светофара също е деяние, при което преминаването по правило не е
разрешено. В случая обаче това не може да бъде основание за потвърждаване
на наказателното постановление поради две причини. На първо място
извършването на нарушението не чрез преминаването на червен, а на друг
сигнал на светофара представлява твърдение нарушението да е извършен по
различен начин. Същевременно нито в АУАН, нито в НП има описано и
предявено обвинение за това от фактическа страна жалбоподателят да е
преминал през кръстовището на жълт светлинен сигнал. В хода на процеса К.
не се е бранил по такива факти, тъй като и такова обвинение не му е било
предявено. Да се приеме, че нарушението е извършено при неспазването на
различен от описания в АУАН и в НП светлинен сигнал на светофара би
представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушение, тъй
като на практика би се приело, че изпълнителното деяние представлява
различно поведение на нарушителя спрямо това, за което се води процесът.
Правомощието на съда да преквалифицира нарушението касае прилагането на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, като правомощието по
преквалифициране се прилага по отношение на изпълнителното деяние, което
е описано в наказателното постановление. Следователно това правомощие се
явява неприложимо в случая. Второто и по-съществено обстоятелство,
препятстващо възможността наказателното постановление да бъде
потвърдено, е, че дори и жалбоподателят да е навлязъл и преминал през
кръстовището на жълт светлинен сигнал на светофара, то по никакъв начин не
се доказва, че той не е сторил това, тъй като към момента на подаването на
жълтия сигнал и след като му е било разрешено преминаването, той се е
намирал толкова близо до светофара, че не е могъл да спре, без да създаде
опасност за движението. В този случай съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП
забраната за преминаване на жълт сигнал на светофара не обвързва водачите.
По делото се доказва и че свидетелите М. и К. са извършили своя
собствена проверка за това дали светлинните сигнали на светофарите в двете
срещуположни посоки на бул. „България“ са синхронизирани. Тази проверка
е осъществена чрез наблюдение кога тръгват и кога спират превозните
средства във всяка от двете посоки, а не чрез съпоставка на самите светлинни
сигнали на светофара. Съдът приема, че предвид установеното по делото
7
минимално забавяне преди синхронизирането на червените сигнали на
светофарите от двете срещуположни посоки, то свидетелите не са успелия да
забележат това забавяне между двата светофара, а оттам и да го съобразят
при извършването на проверките и наблюденията си. При наличието на
изрична информация за това по какъв начин е организиран работният режим
на светофарите съдът приема, че тази информация се ползва с приоритет пред
извършеното наблюдение от свидетелите, което нито има изчерпателен
характер, нито би могло да улови конкретните забавяния при смяната на
светлинните сигнали на светофарите. В случая настоящият състав счита, че не
се установява и някакво съществено и непреодолимо противоречие между
официалната справка от Общинско предприятие „ОКТ“ и твърденията на
свидетелите М. и К.. Противоречието, както се посочи, следва да бъде
обяснено с незабелязване от страна на двамата свидетели на минималното
забавяне преди двата светофара да синхронизират червените си светлинни
сигнали.
По гореизложените съображения съдът приема, че макар извършването
на вмененото във вина на жалбоподателя К. административно нарушение да
може да бъде определено като възможно и дори вероятно, то все пак същото
остана недоказано по делото по категоричен и несъмнен начин, изключващ
всяка друга възможност. Предвид конкретния начин, по който е извършена
проверка – единствено чрез наблюдение на светлинните сигнали на светофара
за движение в насрещната за жалбоподателя посока, и същевременно
разгледаното в мотивите на решението, но неотчетено от актосъставителя и
от наказващия орган разминаване между светлинните сигнали на светофарите
в двете противоположни посоки и забава преди тяхното синхронизиране, то
обективно възможно се явява жалбоподателят да е навлязъл и преминал през
кръстовището не на забранителен червен сигнал на светофара, а в момент,
когато такъв сигнал все още не е бил подаден и деянието му не би било
съставомерно. Тъй като тази възможност не е оборена по делото,
извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Наказателното постановление трябва да бъде отменено, тъй като почива на
предположения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски възниква единствено за жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 34 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е уговорено
8
в най-ниския възможен размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева – 300 лева.
Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени в
минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-нисък предел.
По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-004387/19.05.2021 г.,
издадено от М.В.М. – ***, с което на А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на А.Д.К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10