Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000
гр. Пловдив, 13. 01. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИНГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №569/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д.И.А. за възобновяване на ВНОХД № 188/2020г. по описа на Окръжен съд- П., по което с решение № 43/17.06.2020г. е била потвърдена присъда №2/09.01.2020г. на Районен съд- П., с която е бил осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.243 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК. Счита, че при постановяване на присъдата и на въззивното решение са били допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание за явно несправедливо, поради което моли да се възобнови производството по делото и да се намали размера на санкцията или делото се върне за ново разглеждане. Искането е било депозирано на 08.07.2020г.
Прокурорът предлага искането като неоснователно да се остави без уважение.
Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на делото, приема за установено следното:
Искането на осъдения Д.А. за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява основателно само по отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Основен акцент в искането на осъдения А. за възобновяване на делото е, че въззивното производство по ВНОХД № 188/2020г. по описа на Окръжен съд- П. е проведено в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Следва да се има предвид, че за преценката на законосъобразността на тази процедура като сочено в искането основание за възобновяване на делото, делото е било изпратено от ВКС на Пловдивския апелативен съд за разглеждане по реда на чл.424 ал.1 НПК видно от Р-169/23.11.2020г. по н.д.№ 703/2020г. на ІІ н.о. Според настоящата инстанция с разглеждане на делото в отсъствието на подс.А. във въззивното производство не е било допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като са били изпълнени предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК за разглеждане на делото по този ред. Подс.Д.А. е бил редовно призован за насроченото по делото заседание на 09.06.2020г., като призовката е била получена от неговата майка, която е поела задължение да го уведоми за датата и часа на делото и не е заявила, че няма връзка с него. Същевременно е била изпълнена процедурата по чл.247б ал.1 НПК и в призовката на подс. А. е било надлежно отбелязано, че при неявяването му делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Самият подсъдим не е посочил уважителни причини за неявяването си в насроченото по делото пред окръжния съд заседание. При това положение, законосъобразно е било преценено от въззивния състав, че разглеждането на делото в отсъствието на подс.А. няма да попречи за разкриване на обективната истина и тъй като са били налице всички законови предпоставки на хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК е даден ход без да присъства лично на съдебното заседание, с което не е била нарушена и разпоредбата на чл.329 ал.2 от НПК. Следователно, при законосъобразно проведена процедура на разглеждане на делото по този ред, във въззивното производство не е било ограничено правото на подс. А. на лично участие в процеса, тъй като по свое усмотрение се е отказал да участва в този стадий и не е било необходимо съдът да предприема други действия по неговото издирване и установяване, за да осигури присъствието му в съдебното заседание.
На следващо място, не се констатира при извънредната проверка, при постановяване на присъдата и на въззивното решение да са били допуснати съществени процесуални нарушения свързани с проверката, оценката и анализа на доказателствените източници по делото. Доказателствената дейност и на двете инстанции по фактите е осъществена съобразно изискванията на процесуалния закон за пълно, всестранно и обективно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства. Доказателствените източници са били внимателно обсъдени и проверени с оглед на действителното им съдържание и смисъл като съдилищата са изложили убедителни, обосновани и логични съждения относно значението на приложените по делото писмени и гласни доказателства и веществените доказателствени средства събрани със СРС. По ясен, разбираем и логичен начин става ясно защо районният и окръжният съд са приели като достоверни и съответни на действителността по време на инкриминираното деяние показанията на свидетелите Г. А., К. К., Р. П., З. Ч., и по какви причини не са кредитирани обясненията на подс.Д.А. за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Следователно, при анализа и оценката на доказателствата са изпълнени стандартите за коректно правосъдие по чл.13, чл.14, чл.107 и чл.305 ал.3 от НПК като мотивните съображения на първия и въззивния съд позволяват да се проследи начина, по който са формирали убеждението си по фактите и по правото, за да постановят осъдително за подсъдимия А. решение при правилно приложение на материалния закон за извършено престъпление по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр. чл.2 ал.1 НК.
Наложеното на подсъдимия Д.А. наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода обаче настоящата инстанция намира за леко завишено и несъответно на степента му на обществена опасност предвид данните за личността му, семейното и имотното положение. Осъденият е семеен с три малки деца, които гледа и издържа, вярно е, че е криминално проявен, но осъжданията му показват, че престъпната му дейност е по-скоро еднотипна отколкото упорита или показваща висока или много висока степен на обществена опасност, което да налага и засилена наказателна репресия спрямо него. Ето защо и при правилно приет от предходните съдилища превес на смекчаващите отговорността на А. обстоятелства, за да определят такъв размер на наказанието, пълното му съответствие с целите на чл.36 от НК, както и с останалите предпоставки на чл.348 ал.5 от НПК за справедливостта му, може да се постигне с намаляване на санкцията с шест месеца в какъвто смисъл следва да се измени въззивното решение по реда на възобновяването на делото.
С оглед на настоящото решение, а и предвид на липсата на каквито и да е основания за това, не следва да се спира изпълнението на наказанието лишаване от свобода каквото е особеното искане на осъдения Д.А. и същото следва да се остави без уважение.
Предвид на изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.4 НПК, ПАС
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 43/17.06.2020г., постановено по ВНОХД № 188/2020г. по описа на Окръжен съд- П. като намаля наказанието на осъдения Д.И.А. на три години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д.И.А. за спиране изпълнението на присъдата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.