№ 168
гр. К., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500179 по описа за 2025 година
С Решение рег.№ 151/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 746/2023 г.
по описа на Районен съд – К. са отхвърлени предявените по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК искове от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, гр. П. против „П.п.“ АД, гр. К. за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата 1
329.62 лв., представляваща главница за неизплатено задължение за
електрическа енергия, доставена за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. на
основание чл. 95а от Закона за енергетиката и § 196 от ПЗР на ЗИД на Закона
за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г.в сила от 17.07.2012 г.) по партидата на
„П.п.“ АД с клиентски номер № 10103*****, отнасяща се за обект на
потребление: гр. К., ул. „С.С.“ № 22, общ, ИТН: 4498305, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 38.20 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 22.11.2022 г. до 26.03.2023 г., за които е издадена
Заповед № 118 от 27.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 339/2023 г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователни и недоказани. С решението ищецът „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е осъден
да заплати на ответника „П.п.“ АД направените по делото разноски от 600 лв.
1
– адвокатско възнаграждение в исковото производство и 400 лв. – внесен
депозит за вещо лице.
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД чрез процесуален представител, с която са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
събраните по делото доказателства по безспорен начин доказват
основателността на исковата претенция. Сочи се, че продажбата на
електрическа енергия е специфично правоотношение, уредено с разпоредбите
на ЗЕ, подзаконови нормативни актове и общи условия на
електроразпределителните дружества и дружествата доставчици на
електрическа енергия, което се осъществява с пренос по електропреносната
мрежа чрез преминаване и отчитане на електрическата енергия от съответното
измервателно устройство /СТИ/, достигайки до мрежата на потребителя. Сочи
се, че поддръжката на преносната мрежа се осъществява от
електроразпределителните дружества, а продажбеното правоотношение
възниква между потребителя и доставчика на електрическа енергия, т.е.
електроснабдителното дружество.
Изтъква се, че съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗЕ сделките с електрическа
енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, които се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им, като разпоредбата на чл.
95, ал. 1 от ЗЕ дава право на всеки клиент да избира доставчик на
електрическа енергия при спазване правилата по чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, а съгласно
чл. 95а от ЗЕ доставчикът от последната инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на
крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, включително на крайни клиенти,
снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността за
разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна
мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен
снабдител, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини. Твърди се, че
снабдяването с електрическа енергия е услуга от обществен интерес по
смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор и общи
условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл.
2
91, ал. 2 - чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ.
Като общоизвестен факт се сочи в жалбата, че „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
разполага с лицензия за доставка на електрическа енергия като доставчик от
последна инстанция за територията на гр. К., поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 95а от ЗЕ, в качеството си на доставчик от последна
инстанция има задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти,
чиито обекти са присъединени на лицензионната му територия в случаите,
когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия. Затова
след като ответникът сключил договор за присъединяване към електрическата
мрежа и при липса на данни за избор на друг доставчик на електрическа
енергия, то продажбеното правоотношение следвало да се счита за възникнало
между него и „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, а при наличие на потребление, следвало и
заплащане на доставената на ел. енергия.
Въззивникът изтъква, че условие за преустановяване достъпа до
мрежата е представянето на документ за въвеждане на съоръженията за
присъединяване и обекта за присъединяване, като според чл. 11.1 от договора,
съобщенията между страните се разменяли на посочените адреси и лица за
контакт в договора. В случая не били ангажирани доказателства за
уведомяване на „Е.Ю.“ ЕАД по установения между страните начин.
Сочи се в жалбата, че процесната ИТН не захранва самостоятелни
обекти от комплекса, а паркови осветителни тела, алейно и фасадно
осветление. Ето защо, без правно значение било дали ответникът е прехвърлил
правото на собственост върху отделните обекти, след като липсвали
доказателства за промяна на партидата, за прехвърляне на собствеността
върху въпросните паркови осветителни тела, алейно и фасадно осветление,
вкл. дали същите са част от общите части на комплекса. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият „П.п.“ АД, чрез
процесуален представител, е подал писмен отговор, в който излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, чрез своя
3
процесуален представител юрк. Г. К. поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски по списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в молба вх.№
4541/29.09.2025 г. (чрез ССЕВ).
В съдебно заседание ответникът по жалбата „П.п.“ АД не се
представлява. С подадена чрез своя процесуален представител молба с вх.№
4578/01.10.2025г. поддържа подадения отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК на
обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира,
че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Производството по гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд –К. е
образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове за
съществуване на вземания, за които е издадена Заповед № 118 от 27.03.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 339/2023
г. по описа на Районен съд – К., с която е разпоредено длъжникът „П.п.“ АД да
заплати на кредитора „ЕВН Б.Е.“ ЕАД: 1) сумата в размер на 1329.62 лв. –
главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане на
електрическа енергия, доставена за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. на
основание чл. 95а и § 196 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката по
партидата на „П.п.“ АД, с клиентски номер № 10103*****, отнасяща се за
обект на потребление: гр. К., ул. „С.С.“ № 22, общ, ИТН: 4498305, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2) сумата в
размер на 38.20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 22.11.2022 г. до 26.03.2023 г.,
както и направените разноски по делото в общ размер на 77.36 лв., от които
27.36 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение
4
по чл. 410 от ГПК, от длъжника е подадено писмено възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Исковете са предявени в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК
след подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника в
заповедното производство и са допустими.
Предмет на исковата претенция е установяване съществуване
вземанията на ищеца, въззивник в настоящото производство, представляващи
стойността на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги на
ответника, потребител с клиентски номер 10103***** за обект с ИТН
4498305, находящ се на адрес, гр. К., ул. „С.С.“ № 22, въз основа на подписан
между „П.п.‘‘АД и „Е.Ю.“ ЕАД, договор № 4292632/07.09.2018 г. с предмет
„присъединяване на обект „Жилищен комплекс с магазини и гаражи“,
местонахождение гр.К., имот: Парк Арпезос-ЮГ, кв.91, УПИI -101, ЕКАТТЕ
40909, с 244 бр. бъдещи потребители, към Електроразпределителната мрежа
на Ер Юг, КЕЦ К.“, заснет в КККР на гр.К. като ПИ с идентификатор
40909.117.111.
Ищецът е обосновал исковата си претенция с твърдения, че с Решение
№ Л-413-17 на Комисията за енергийно и водно регулиране от 08.07.2013 г.,
притежава лицензия за доставчик от последна инстанция /ДПИ/, която се
добавя към вече притежаваната от него лицензия за краен снабдител.
Съгласно чл. 95а и § 196 на ЗИД от ЗЕ имал задължението да снабдява с
електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединение на ниво средно
напрежение на лицензионната територия на „Е.Ю.“ ЕАД в случаите, когато
тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато
избраният от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по
независещи от клиента причини. Съгласно чл. 94а, ал.1 от ЗЕ клиентите,
присъединени към разпределителната мрежа на ниво средно напрежение
губели правото си да бъдат снабдявани с електроенергия на регулирания пазар
и трябвало да бъдат снабдявани с ел.енергия при свободно договорени цени по
чл.100, ал.1 от ЗЕ. На основание § 196 на ЗИД от ЗЕ клиентите, които не
избрали доставчик на свободния пазар до тази дата, следвало да бъдат
снабдявани както и преди това от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, но в качеството на
доставчик от последна инстанция и по цени, определени по приетата от КЕВР
„Методика за определяне на цените на ел.енергия, доставяна от доставчик от
последна инстанция“. Тъй като ответникът не бил избрал друг търговец на
5
електроенергия, негов снабдител можел да бъде единствено „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
по силата на издадената му лицензия № Л-413-17/08.07.2013 г. в качеството му
на доставчик от последна инстация. Ищецът твърди, че обектът на „П.п.‘‘ АД
е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.Ю.“ ЕАД, при
публично известни общи условия и следва да заплаща всички мрежови
услуги, каквато е цената за доставка на крайния снабдител/доставчика от
последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, като цените за мрежови услуги се
определяли и заплащали на основания на решения на КЕВР, постановени на
основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ и не подлежали на договорна
свобода. За ответника бил открит клиентски номер 10103***** за обект с ИТН
4498305, находящ се на адрес в гр. К., ул. „С.С.“ № 22.
Ищецът твърди, че изпълнявайки законовите си задължения за периода
от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. доставил на ответника ел.енергия и
предоставил мрежови услуги на обща стойност 1329.62 лв., които не били
заплатени, поради този факт се дължала и законна лихва в общ размер на
38.20 лв. (сбор от законната лихва по всяка една издадена фактура) за периода
от 22.11.2022 г. до 26.03.2023 г..
С представения отговор на исковата молба ответникът „П.п.“АД, гр.К.
е оспорил изцяло предявените искове по основание и по размер с доводи, че
предмет на договора е „присъединяването“, а не предоставянето на услугите
„достъп до електроразпределителната мрежа“, „пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа“, „пренос на електрическа
енергия през електропреносната мрежа“, „достъп до електропреносната
мрежа“ или снабдяване на краен клиент с електроенергия. Твърди в отговора
на исковата молба, че е инвеститор на жилищния комплекс и в хода на
строителството отделни обекти в него са продадени на трети лица. Изтъква, че
под № 244 в таблицата- „Списък на подобектите на „П.п.“ АД по договор за
присъединяване № 4292632/07.09.2018 г. за обект: „Жилищен комплекс с
магазини и гаражи“, електромерът с ИТН 4498305 е за общи нужди, т.е. за
общите части на комплекса (дворно място и подземно ниво – общо за всички
части в комплекса) и същият не е следвало да бъде захранен след монтажа му.
Твърди още, че считано от 05.01.2022 г. договорът за присъединяване е
прекратен по силата на чл. 8.1 от търговските условия и от тази дата ответното
6
дружество няма качеството на „клиент“ по него. Следователно и към
01.10.2022 г. не може да е потребил претендираното количество
електроенергия, респ. да е получило услуги по достъп и пренос.
По делото като писмени доказателства са приети: препис-извлечение от
сметка на „П.п.“ АД с клиентски номер 10103***** и ИТН 4498305; Договор
№ 4292632/07.09.2018 г. за присъединяване на обекти на клиенти, ведно със
списък на подобектите на „П.п.“ АД, ведно с търговски условия; списък с
данни на лица относно закупени в обекта „Жилищен комплекс магазин и с
местонахождение на имота Парк Арпезос ЮГ, кв.91, УПИ 1-101, заснет в
КККР, отделни обекти в този имот с посочени 125 собственици на отделни
самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор на сградата
40909.117.111.; разрешение за ползване от 05.01.2022 г., справка от АВ;
Проектна документация на Жилищен комплекс с магазини и гаражи „П.п.“,
находящ се в УПИ I-101, за търговия и жилищно строителство, кв. 91 по плана
на гр. К., част Електрическа; препис-извлечение от клиентска сметка на „П.п.‘‘
АД; фактура № **********/14.11.2022 г. на стойност 382.90 лв. с падеж
21.11.2022 г.; фактура № **********/14.11.2022 г. на стойност 193.00 лв. с
падеж 21.11.2022 г.; етапна фактура № **********/13.12.2022 г. за м.12.2022 г.
на стойност 240 лв. с падеж 20.12.2022 г.; етапна фактура №
20000128478/12.01.2023 г. за м.01.2023 г. на стойност 299 лв. с падеж
19.01.2023 г.; етапна фактура № 20000187289/13.02.2023 г. за м.02.2023 г. на
стойност 120 лв. с падеж 21.02.2023 г.
От фактическа страна по делото се установява, че на 07.09.2018 г.
между „Е.Ю.“ ЕАД и „П.п.“ АД е подписан Договор № 4292632 за
присъединяването на обект „Жилищен комплекс с магазини и гаражи“,
местонахождение гр.К., имот: Парк Арпезос-ЮГ, кв. 91, УПИ I-101, ЕКАТТЕ
40909, с 244 бр. бъдещи потребители (клиенти) към
електроразпределителната мрежа на Ер Юг, КЕЦ К. за извършване на услуги
по пренос и разпределение на електрическа енергия. Съгласно чл.2 от
договора предназначението на обекта е небитов; съществуваща мощност -
0.00kw; брой на бъдещи потребители (клиенти) -244 и предоставената
мощност на границата на собственост на съоръженията е в съответствие с
одобрен работен проект. Посочено е в договора, че изграждането на
съоръженията за присъединяване се извършва на един етап, съгласно ЗУТ,
7
като срокът на изграждане и въвеждане в експлоатация на основното
захранване е 18 месеца, считано от датата на заплащане на договора.
Посочено е още, че обектът ще бъде въведен в експлоатация на 31.12.2021 г. и
в полза на „Е.Ю.“ ЕАД е необходимо да бъдат учредени/прехвърлени до 6
месеца от подписване на договора: право на строеж и право на прокарване и
преминаване на имот УПИ I-101, кв.91, съгласно разпоредбите на Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия
към преносната и разпределителни електрически мрежи, на ЗУТ и ЗЕ (чл.5.4
от договора). Към договора са приложени търговски условия и „Списък на
подобектите на „П.п.“ АД по Договор за присъединяване №
4292632/07.09.2018 г., в който е посочено кои електромери след монтаж ще
бъдат захранени с електроенергия при създаване на ИТН от служител на „ЕР
Юг“.
От представения препис-извлечение от сметка на „П.п.“ АД с
клиентски номер 10103***** и ИТН 4498305 се установява, че дължимата
главница за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 1329.62 лв.,
а законната лихвата за периода от 22.02.2023 г. - 26.03.2023 г. е 38.20 лв. или
общо дължимата сума е в размер на 1367.82 лв..
Видно от съдържанието на търговските условия по договора за
присъединяване, в срок от 15 календарни дни от влизане в сила на
разрешението за ползване/удостоверението за въвеждане в експлоатация, от
свое име или от името на собственика на обекта, клиентът е задължен да
представи заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия и
декларация за достъп до мрежата за всички измервателни точки на обекта
(чл.4.3); договорът за присъединяване в частта си изграждане на
съоръженията за присъединяване ще се счита за изпълнен след представяне на
документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и
на обекта, издадени при условията и по реда на ЗУТ (чл.6.2); сключеният
между страните договор за присъединяване се прекратява след представяне на
документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и
на обекта за присъединяване по реда на ЗУТ (чл.8.1).
От представената таблица „Списък на подобектите на „П.п.“ АД по
Договор за присъединяване №4292632/07.09.2018 г. за обект: „Жилищен
комплекс с магазини и гаражи“ се установява, че под № 244 е вписан
8
електромер с ИТН 4498305, посочен като подобект за общи нужди.
От приложената по делото справка № 959252/27.07.2023 г. на
Агенцията по вписванията, Имотен регистър се установява, че в хода на
строителството „П.п.“ АД е продало 242 броя обекти в „Жилищен комплекс с
магазини и гаражи“, местонахождение гр.К., имот: Парк Арпезос-ЮГ, кв.91,
УПИ I–101, построен в поземлен имот с идентификатор 40909.117.111.
Видно от представеното по делото разрешение за ползване № СТ-05-5
от 05.01.2022 г., строежът „Жилищен комплекс с магазини и гаражи“ на „П.п.“
АД, находящ се в УПИ I–101, кв.91 е нанесен в КККР на гр. К. с
идентификатор № 40909.117.111.1, съгласно чл.54а, ал.3 от Закона за
кадастъра и имотния регистър и същият е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж № 111/17.05.2018 г. и Заповед №
19/27.04.2020 г. за допълване на разрешението за строеж по реда на чл.154,
ал.5 от ЗУТ, издадени от главния архитект на Община К..
С уточняваща молба вх. № 10289/07.11.2023 г. (п.кл.06.11.2023 г.),
ищецът е посочил, че от м.ноември 2022 г. издава две фактури – месечна, в
която отразява потребената ел.енергия през предходния месец включително, и
съответните компенсации, и етапна фактура, която е 50 % от стойността на
месечната фактура преди компенсациите и приспаданията. Посочва, че
претенцията за ел.енергия и мрежови услуги по месеци е следната: за периода
01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. мрежовите услуги са на стойност 102.45 лв., а
ел.енергията за същия период е 280.45 лв. След компенсация в размер на 84.08
лв., претендираната за периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. сумата е в размер
на 298.82 лв. с падеж 21.11.2022 г., а обезщетението за забава върху
посочената по-горе главница за периода 22.11.2022 г. - 26.03.2023 г. е в размер
на 11.38 лв., а по етапната фактура от 14.11.2022 г. стойността е 193 лв., а
обезщетението за забава за периода 22.11.2022 г. - 26.03.2023 г. в размер на
7.34 лв.; за периода 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г. мрежовите услуги са на
стойност 112.42 лв., а ел.енергията за същия период е 365.34 лв.. Общата
стойност е 477.76 лв., като след приспадане на етапната вноска от 193 лв.,
компенсация в размер на 117.92 лв. претендираната за периода 01.11.2022 г.-
30.11.2022 г. сума е в размер на 166.84 лв. с падеж 20.12.2022 г., а
обезщетението за забава върху посочената по-горе главница за периода
21.12.2022 г. - 26.03.2023 г. е в размер на 5.01 лв., а по етапната фактура от
9
13.12.2022 г. на стойност 240 лв., обезщетението за забава върху посочената
главница за периода 21.12.2022 - 26.03.2023 г. е в размер на 7.20 лв.; за периода
01.12.2022 г. - 31.12.2022 г. мрежовите услуги са на стойност 123.09 лв., а
ел.енергията за същия период е 471.41 лв. Общата стойност е 594.50 лв., като
след приспадане на етапната вноска от 240 лв., компенсация в размер на
171.66 лв., претендираната за периода 01.12.2022 г.- 31.12.2022 г. сума е в
размер на 182.84 лв. с падеж 19.01.2023 г., а обезщетението за забава върху
посочената по-горе главница за периода 20.01.2023 г. - 26.03.2023 г. е в размер
на 3.83 лв.. По етапната фактура от 12.01.2023 г. на стойност 299 лв., след
компенсация от 28.17 лв. и прихващане от 142.71 лв., претендираната сума е в
размер на 128.12 лв. с падеж 19.01.2023 г., а обезщетението за забава върху
посочената главница за периода 20.01.2023 - 26.03.2023 г. е в размер на 2.18
лв.; за периода 01.01.2023 г. - 31.01.2023 г. мрежовите услуги са на стойност
88.64 лв., а ел.енергията за същия период е 149.75 лв. Общата стойност е
238.39 лв., като след приспадане на етапната вноска от 299 лв. остават минус
60.61 лв., с които е прихваната етапна фактура от 12.01.2023 г., а по етапната
фактура от 13.02.2023 г. на стойност 120 лв. с падеж 21.02.2023 г.,
обезщетението за забава върху посочената главница за периода 22.02.2023 г. -
26.03.2023 г. е в размер на 1.26 лв.; за периода 01.02.2023 г. – 28.02.2023 г.
мрежовите услуги са на стойност 37.90 лв., а ел.енергията за същия период е
0.00 лв. Общата стойност е 37.90 лв., като след приспадане на етапната вноска
от 120 лв. остават минус 82.10 лв., с които е прихваната етапна фактура от
12.01.2023 г..
За установяване на частите, захранвани от електромер с ИТН 4498305 и
местоположението му в първоинстанционното производство е назначена
съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице е
посочило, че доставената електроенергия на обект с ИТН 4498305 е за периода
01.10.2022 - 18.01.2023 г. в размер на 2365,71 kWh, като през процесния
период клиентът е присъединен към електроразпределителната мрежа с
резервирана мощност 50 kW и са му предоставени мрежови услуги. Вещото
лице е посочило, че електромер с ф № 59066174 е отчитан дистанционно, като
отчетените количества електроенергия съвпадали с фактурираните такива.
Поставеният електромер на обекта преминал изискуемите проверки, съгласно
Закона за измерванията и нормативните документи съотносими към закона и
имал необходимите означения, пломби и знаци за това. Електромер с ф №
10
59066174 бил монтиран в табло „ТЕПО общи нужди“ на ИТН 4498305.
Границата на собственост били изходящите клеми на средствата за търговско
измерване, съгласно чл.29 от Наредба № 6. Консуматорите, захранвани след
електромера, били разпределени в 9 токови кръга и един резервен: парково
осветление – 2 кръга, алейно осветление – 1 кръг и фасадно осветление – 6
кръга.
За установяване дали процесния ИТН 4498305 е част от общите части,
а именно фасадата на сградата, дворното място и алеите към тях, или са част
от конкретен самостоятелен обект, е възложена допълнителна задача на
вещото лице. В заключението вещото лице е посочило, че крайни консуматори
са районно и алейно осветление, обслужващи идеалните части на ПИ с ИНД
№ 40909.117.111. Същите не са част от конкретен самостоятелен обект, като нe
е реализирано (изпълнено) фасадно осветление, което би било част от общите
части на сградата. Изпълнените районно и парково осветление обслужват
направените алеи и пътни настилки, които са ситуирани в идеалните части на
ПИ с ид. № 40909.117.111, като всеки собственик, закупил самостоятелен
обект в сградата, става собственик и на пропорционална част от съответните
идеални части от поземления имот.
Предвид така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема за установено, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за присъединяване на обекти на клиент, уреден в Раздел IV, чл. 17 –
20 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване към
електроразпределителните мрежи. С този договор страните са уредили
правата и задълженията на съответния мрежови оператор, правата и
задълженията на клиента и необходимите условия за присъединяване на
обекта към съответната мрежа. В тази връзка, основният спорен по делото
въпрос е този дали ответникът е длъжник по вземанията за доставена
ел.енергия и предоставени мрежови услуги до обект на потребление: гр. К.,
ул. „С.С.“ № 22, общ, ИТН: 4498305 за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г.
на основание договор за присъединяване № 4292632/07.09.2018 г., сключен
между страните по делото.
Присъединяването към електроразпределителната и електропреносната
мрежа е уредено в Закона за енергетиката и Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
11
преносните или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Наредбата, присъединяването се извършва по искане на
собственик, ползвател или наемател на обекта (такова по делото не е
представено), а съгласно чл. 14, ал. 2 договор за присъединяване по ал. 1 може
да се сключи и с лице, което е титуляр на право на собственост или друго
вещно или облигационно право за ползване на обекта, за което друго лице има
издадено становище за условията за присъединяване или документ по реда на
чл. 140а, ал. 7 от ЗУТ. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на
клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който
има изградени електрически уредби, изпълнил е условията за присъединяване
и е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на
електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна
мрежа, по цена за присъединяване. Електропреносната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос,
трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и
пренос на електроенергийни потоци, за разлика от електроразпределителна
мрежа, която е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия – арг. § 1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ. В чл. 29, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ е посочено, че клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция. Понятието „достъп“ е
дефинирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, като право за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Според § 1, т. 7 от ПТЕЕ „мрежови услуги“ са достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа,
достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
12
В тази връзка съдът намира, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и по смисъла на § 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на
ЗЕ ответникът е ползвател именно на тази мрежа, а не на електропреносната
мрежа.
С оглед на посоченото и съобразно изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗЕ,
между страните е сключен договор за присъединяване № 4292632/07.09.2018
г., с който са уредени условията за присъединяване на обекта към съответната
мрежа, т.е. същият е сключен за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия за обекта „Жилищен
комплекс с магазини и гаражи“ с 244 бр. бъдещи потребители, но който по
правното си естество не е договор за продажба /в този смисъл е Решение №
7/04.02.2014 г. по т. дело № 59/2013 г. на ВКС, ТК./. Същият, считано от
05.01.2022 г. е прекратен на основание чл. 8.1 от търговските условия, с
издаденото разрешение за ползване № СТ-05-5/05.01.2022 г. на жилищния
комплекс. Затова от тази дата, в срок от 15 календарни дни, на основание
чл.4.3 от търговските условия, клиентът от свое име или от името на
собственика на обекта е следвало да представи пред „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия и декларация за
достъп до мрежата за всички измервателни точки на обекта. По делото такива
доказателства не са представени.
В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК
на ВКС е посочено, че снабдяването с електроенергия се определя от ЗЕ като
услуга в обществен интерес, но доставката се осъществява въз основа на
индивидуален договор (чл. 95а от ЗЕ). В чл. 11 от ПТЕЕ в 17 точки са
изброени видовете договори на пазара на електрическа енергия, като в чл. 91,
ал. 2 от ЗЕ е указано, че сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и ПТЕЕ, които се публикуват от
енергийните предприятия и КЕВР на интернет страниците им. С оглед на
посоченото обстоятелство, следва да се съобрази, че осъществяването на
дейността по разпределението на електрическа енергия се извършва чрез
договори за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа (т.3) и договори за продажба на
електрическа енергия (т.4). Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПТЕЕ предмет на
договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
13
електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите „достъп до
електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между
оператора на електроразпределителната мрежа и крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия.
Според §1, т.27г от ДР на ЗЕ, „Краен клиент“ е клиент, който купува
ел.енергия за собствено ползване, а съгласно разпоредбата на чл.104а, ал. 1 от
ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия.
Следователно процесният договор не поражда извъндоговорно
основание за заплащане на цена за доставена ел.енергия и предоставени
мрежови услуги до обект на потребление: гр. К., ул. „С.С.“ № 22, общ, ИТН:
4498305 за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г., предвид изискването на
чл. 84, ал. 2 от ЗЕ за сключване на договор за достъп с оператора на
електроразпределителна мрежа.
На следващо място е необходимо да се посочи, че договорната свобода,
предвидена в чл.9 от ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на
доставена електроенергия да е друг правен субект, тутуляр на вещното право,
сключил договор за продажба на ел.енергия за същия имот.
С решение № 205/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 439/2018 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е даден отговор на въпроса
„кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката дължи цената на
доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след
прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик,
когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови
нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание“, като е
прието, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на
собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на
имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не
дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на
собствеността. Посочено е, че за отговора е без значение, дали новият
собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“
по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 97, ал. 1 от
14
ЗЕ и двете разпоредби го сочат като длъжник по вземането. Случаят е на
законово заместване на страната в правоотношението по визираната от закона
сделка.
Определение на понятието „потребител на енергийни услуги“ се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия.
С оглед на представената справка от имотния регистър на Агенцията по
вписванията, то доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги до
обект на потребление: гр. К., ул. „С.С.“ № 22, общ, ИТН: 4498305 за периода
от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. на обща стойност 1329.62 лв., не обслужват
нуждите на ответника, а тези 244 броя, които към момента на сключване на
договор за присъединяване №4292632/07.09.2018 г. са посочени като бъдещи
потребители. Следователно, независимо на чие име се води партидата, към
01.10.2022 г. ответното дружество не е потребител, съответно длъжник по
доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги. В тази насока е и
категорично изразеното от вещото лице в заключението по допълнителна
задача на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че
процесният ИТН 4498305 обслужва районното и парково осветление по
направените алеи и пътни настилки, ситуирани в идеалните части на ПИ с ид.
№ 40909.117.111 и всеки собственик, закупил самостоятелен обект в сградата,
става собственик и на пропорционална част от съответните идеални части от
поземления имот.
С оглед на посоченото, не може да бъде споделено становището на
въззивника, че задължението на въззиваемия е възникнало на база сключения
помежду им договор за присъединяване № 4292632/07.09.2018 г. В случая
няма правно основание да се претендират вземания по електропреносната
мрежа, след като въззиваемият не е страна по сключен договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и за
продажба на електрическа енергия. От друга страна договорите за доставка и
продажба на ел.енергия са двустранни, по силата на които възникват права и
задължения за всяка от страните. Затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнение задължението на
15
другата страна. Задължение на продавача е да достави ел. енергия до
потребителя, а задължението на последния е да заплати стойността на
потребеното количество ел. енергия.
Относно довода на въззивника, че размяната на съобщения между
страните се извършвала на посочените адреси и лица за контакт в договора
съдът намира, че не може да се приеме, че ответникът е длъжник на
вземанията, предвид че договорът е прекратен, считано от 05.01.2022 г.
Поради всичко обсъдено до тук, предявените установителни искове за
съществуване на вземанията по издадената Заповед № 118 от 27.03.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 339/2023 г.
по описа на Районен съд – К. следва да се отхвърлят, до какъвто правилен и
законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемия, но при липса на доказателства за извършени такива, не
следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 151/04.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд – К..
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 предл. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16