РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Чепеларе, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100086 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от ****, Булстат
**** със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.****, район „****“, бул. „****“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Г.Т. действащ чрез адв. А. Т., срещу „*****“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление с.З., местност ****, К. А. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.**, и Г. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.*, с която са предявени обективно и субективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, за обявяване за
относително недействителни по отношение на ***** разпоредителните сделки,
обективирани в следните нотариални актове:
1. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 191, том 2, рег.
№ 2307 от 2022 г. по описа на нотариус Х.Д., рег. № *** на Нотариалната камара, с
район на действие РС - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 193, том 3, с вх.
peг. № 911/03.11.2022 г., дв. вх. peг. № 911, съгласно който "*****" ЕООД продава на К.
А. Н., ЕГН **********, правото на собственост върху следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК; с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план:
*****, с площ: 3788 кв. м., находящ се в с. З., общ. Ч., обл. С., местност „****“, с граници
съседи: 30034.226.***. 30034.226.***. 30034.226.***. 30034.226.***, без построената в имота
сграда - къща за почивка с барбекю и гараж с РЗП 285. 92 кв. м., застроена площ /основно
застрояване/ - 97, 5 кв. м. и застроена площ /допълващо застрояване/ 89,97 кв. м., с пл. №
*****, парцел УПИ I - *****, с площ 3788 кв. м.;
- Поземлен имот е идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, десета категория на земята при неполивни
условия, с номер по предходен план: 1*****, с площ от 706 кв. м., находящ се в с. З., община
1
Ч., обл. С. - местност „****“, с граници: 30034.226.1, 330034.226.***. 30034.226.***;
- Поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория на земята при неполивни
условия, с номер по предходен план: *****, площ 3789 кв. м., находящ се в с. З., община Ч.,
обл. С. - местност „****", с граници съседи: 30034.226.***, 30034.226.***. 30034.226.***,
330034.226.***.
2. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 31, том 3, рег №
2469, дело № 427/2022 г. по описа на нотариус Х.Д., рег. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие РС - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 62,
том 4, с вх. peг. № 998 от 30.11.2022 г., дв. вх. peг. № 998/2022 г., съгласно който
„*****" ЕООД продава на К. А. Н. правото на собственост върху следните недвижими
имоти, построени съгласно Разрешение за строеж № 30 от 20.05.2013 г. от Гл. архитект
на община Ч. и въведени в експлоатация, съгласно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж от пета категория № 26-00-861 /1/ от 09.11.2015 г., издадено от
Гл. архитект на Община Ч., представляващи обект: Къща за почивка с барбекю и
гараж, а именно:
- Двуетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.1, представляваща друг вид сграда
за обитаване със застроена площ от 97 кв. м„ с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-
379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
- Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.2, представляваща гараж със
застроена площ от 59 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и
- Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3, представляваща постройка на
допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-
18- 379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ***** и „*****" ЕООД е сключен
Договор №21/312/02729 от 06.10.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. с предмет
„Изграждане на Къща за почивка. УПИ I-*****" в землището на с.З., местност „****",
община Ч.. По така сключения договор е изплатена финансова субсидия в размер на 166
490,85 лв. на 26.11.2015 г.
Със Заповед № 374361 от 02.07.2019 г. на началник отдел на РТИ- Кърджали е
назначена проверка на място. След извършени допълнителни административни проверки са
констатирани неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план с Договор №
21/312/02729 от 06.10.2014 г. както и несъответствия в количествата на финансираните
активи.
След приключване на проверката и съответните съдебни процедури, с Писмо с изх. №
01-2600/6259 от 19.10.2022 г., адресирано до г-жа М. Н., в качеството й на управител на
„*****" ЕООД, дружеството е уведомено за направените констатации, както и че във връзка
с описаните нарушения ще бъде издадено Решение за налагане на финансова корекция в
размер на 166 490,58 лева.
Писмото е изпратено до адреса на управление на дружеството - длъжник в с.З., п.к.
2
4872, общ Ч., обл. С., както и на посочения адрес за кореспонденция с НАП в гр. П., ул.
„****“ № **. Видно от Известие за доставяне, пратката е доставена лично на законния
представител М. Н. на 25.10.2022г.
На 07.11.2022 г. чрез лицензиран пощенски оператор „*****“ ЕООД депозира
писмено Възражение срещу уведомлението за откриване на производство по налагане на
финансова корекция, което е постъпило в деловодството на ДФЗ с вх. № 01- 2600/6259 от
08.11.2022 г.
С Решение №01-26000/6259#18/29.11.2022 год. издадено от Изпълнителния директор
на ДФЗ е наложена финансова корекция в общ размер, възлизащ на 166 490,85 лв.
Решението за налагане на финансова корекция не е обжалвано по съдебен ред, като
към настоящия момент е налице влязъл в сила акт, с който е установено наличието на
публично вземане.
Видно от Писмо с изх. № РД-16-267/06.02.2024 г. на ТД НАП - Пловдив принудително
събиране на публично вземане, установено с Решението за налагане на финансова корекция,
описано по-горе, е образувано изпълнително дело № *********/2023 г., по описа на ТД НАП
- гр. Пловдив, Офис Смолян, срещу „*****“ ЕООД. По така образуваното изпълнително
дело е извършено проучване на имущественото и финансовото състояние на длъжника, в
хода на което е установено, че на 03.11.2022 г. и на 30.11.2022 г. в Служба по вписванията -
Ч. са вписани разпоредителни сделки - продажби на недвижими имоти, собственост на
дружеството, находящи се в с. З., община Ч., обл. С..
Видно от справка от ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян към настоящия момент по
образуваното изпълнително дело плащания не са правени. Размерът на задължението за
финансова корекция продължава да бъде за сумата от 166 490,85 лв. - главница, дължимо в
пълен размер, като са генерирани и съответните лихви в общ размер от 25 933,06 лв.
Въз основа това се твърди, че в полза на ДФЗ е възникнало действително вземане
срещу „*****“ ЕООД, което обуславя качеството „кредитор“ на ищеца и качеството
„длъжник“ на ответника „*****“ ЕООД.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35 том 1, peг. №
222, дело № 32/2013 г. от 21.02.2013 г., по описа на нотариус А.В. с район на действие -
Чепеларски районен съд, вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 62. том 1, дело 43. с
вх. peг. № 97 между К. А. Н., ЕГН **********, лично за себе си и като пълномощник на
съпругата си Г. Ц. Н., ЕГН **********, като продавачи, и М. Н.Н., ЕГН **********,
последната в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „*****“
ЕООД, ЕИК *****, като купувач, е сключен договор за продажба на следния недвижим
имот, а именно:
К. А. Н. и съпругата му Г. Ц. Н., действаща чрез пълномощника К. Н., продават на
дружеството „*****" ЕООД, представлявано от управителя М. Н.Н. собствените си
недвижими имоти, придобити по време на брака и в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, находящи се в землището на с. З., общ. Ч., обл. С., а именно:
-Поземлен имот с № 1***** с площ от 0,0706 дка. с начин на трайно ползване:
използвана ливада, десета категория на земята при неполивни условия, находящ се в
местността „****", в землището на с. З.;
-Поземлен имот с № ***** с площ от 3,789 дка. с начин на трайно ползване: нива.
десета категория на земята при неполивни условия, находящ се в „****“, в землището на с.
З.:
-Поземлен имот с № ***** с площ от 3,788 дка. с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, десета категория на земята при неполивни условия, находящ се в
„****", в землището на с. З..
3
Междувременно и във връзка с издадения Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 21/312/02729/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6259 от 05.05.2020 г. е
образувано изп. дело № *********/2020 год. по опис на ТД на НАП, офис Смолян. След
като е констатирано, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по цитираното изпълнително дело в размер на 173 245,56 лв., в това число лихва в
размер на 6 752,73 лв. и главница в размер на 166 492,83 лв., на осн. чл.200 ДОПК и чл.205,
във връзка с чл.195, ал. 1-3 ДОПК, на длъжника „*****" ЕООД е наложена възбрана върху
същите описани по-горе недвижими имоти, притежавани и собствени на дружеството
ответник. Така наложената възбрана е обективирана в Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200021-022-0072205/19.10.2020 г., вписано в Служба по
вписванията - Ч., с вх. peг. № 765 от 23.10.2020 г., Акт № 25, том 2, която е отменена с
Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки с изх. № С220021-024-
0044936/17.10.2022 г., вписана в Служба по вписванията - Ч. с вх. peг. № 867 от 21.10.2022 г.,
акт № 149, том 1.
Твърди се, че непосредствено след заличаване на възбраната, след като е получил
писмото от 19.10.2022г. за предстоящото издаване на решението за финансова корекция и
преди подаването на възражения срещу него, на 03.11.2022 г. е сключен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 191, том 2, peг. № 2307 от 2022 г. по описа на
нотариус Х.Д. с район на действие – РС – Ч., вписана под peг. № ***. Така описаният
нотариален акт е вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 193, том 3, с вх. peг. №
911/03.11.2022 г., дв. вх. peг. № 911, съгласно който К. А. Н. с ЕГН **********, в качеството
си на пълномощник на М. Н.Н., ЕГН **********, в качеството й на управител и едноличен
собственик на капитала на „*****" ЕООД, ЕИК *****, продава на К. А. Н., ЕГН
**********, правото на собственост върху следните недвижими имоти, представляващи: 1)
Поземлен имот е идентификатор 30034.226.*** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК; 2) Поземлен имот е идентификатор 30034.226.*** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК; 3) Поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Описаните по-горе недвижими имоти се продават за
общата сума от 5500 лв., за която сума се твърди, че е получена от продавача преди
подписването на договора.
На 30.11.2022 г. (ден след налагане на финансовата корекция, подробно описана по-
горе) е сключен Нотариален акт № 31, том 3, peг. № 2469, дело № 427/2022 г., по описа на
нотариус Х.Д., с район на действие – РС Ч., вписана под peг. № *** на НК, вписан в Служба
по вписванията - Ч. под № 62, том 4, вх. peг. № 998 от 30.11.2022 г., дв. вх. peг. № 998/2022 г.,
съгласно който К. А. Н. с ЕГН **********, в качеството си на пълномощник на М. Н.Н. с
ЕГН ********** в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на
„*****" ЕООД, ЕИК *****, в качеството му на продавач, продава на К. А. Н. правото на
собственост върху следните недвижими имоти, построени съгласно Разрешение за строеж №
30 от 20.05.2013 г. от Главния архитект на община Ч. и въведени в експлоатация, съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория № 26-00-861 /1/ от
09.11.2015 г„ изд. от Главния архитект на Община Ч., представляващи обект: Къща за
почивка с барбекю и гараж, а именно: 1) Двуетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.1.
представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 97 кв.м. с адрес: с. З.,
общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени
със Заповед №РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; 2) Едноетажна
сграда с идентификатор 30034.226.***.2, представляваща гараж със застроена площ от 59 кв.
м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК
4
и 3) Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3, представляваща постройка на
допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-
18- 379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Описаните недвижими имоти са
продадени за обща продажна цена от 12 000 лв., за която сума се твърди, че е получена
напълно и по банков път преди подписването на договора.
В случая са налице две разпоредителни сделки, с които длъжникът се е лишил от свое
налично имущество, което на практика осуетява упражняването на правата на кредитора.
Нещо повече - разпоредителните сделки са сключени в хода на производството по налагане
на финансова корекция, което видно от представените към настоящата искова молба
доказателства, е било известно на законния представител на „*****“ ЕООД- г-жа М. Н..
Твърди се, че е налице свързаност между лицата - страни по увреждащите сделки по
няколко направления. На първо място, имотите, предмет на сделките са придобити от
длъжника през 2013 г. „*****" ЕООД от съпрузите К. Н. и Г. Н., като следва да се вземе
предвид, че управителят и едноличен собственик на дяловете на дружеството - М. Н. и
купувачът по оспорваните сделки са майка и син. Също така, видно от съдържанието на
нотариалните актове, както продавачите, така и представляващият дружеството купувач,
имат постоянен адрес в гр. П., ул. „****“ № **, ет.*, ап. **.
След това, с двете сделки от м. 11.2022 г. дружеството (действащо чрез
пълномощника К. Н.) прехвърля същите тези имоти обратно на сина на управителя,
представляващ втория ответник по иска - К. Н.. Следва да се обърне внимание, че видно от
обявената в Търговски регистър информация относно дружеството адресът за
кореспонденция с НАП отново е гр. П., ул. „****“ № **, ет.*, ап. **, както и за адрес на
електронна поща е посочен ****@***.**.
Твърди се, че така извършените сделки попадат в приложното поле на правните
основание на чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, като подробно се обосноват, поради което
се иска същите да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредитора *****.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците „*****“ ЕООД и К. А. Н. и двамата чрез
пълномощника им адв. И. А., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло
насочените срещу тях искове по същество като неоснователни. Излагат се аргументи за
нередовност на исковата молба, доколкото не било ясно какъв иск е предявен – по чл.135
ЗЗД или някой от исковете по чл.216, ал.1 от ДОПК. Не било ясно дали ищецът предявява
иск на някое от посочените в обстоятелствената част на исковата молба основания по чл.216,
ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК или всички наведнъж, като следвало да се има предвид, че тези
три хипотези частично се изключват един друг. Оспорват се всички изложени от ищеца
факти, обстоятелства и правни изводи. Не са налице предпоставките да се иска обявяването
на недействителност по отношение на ДФЗ на разпоредителните сделки, обективирани в
посочените в ИМ Нотариален акт за продажба, вписан в CB-Ч. под №193, том 3,, вх. per.
№911/03.11.2022 г., дв. вх. peг. №911, и Нотариален акт за продажба на недвижими имоти,
вписан в CB-Ч. под №62, том 4, вх. peг. №998/30.11.2022 г., дв. вх. peг. №998/2022г.
Оспорва се твърдението, че към момента на осъществяване на процесиите сделки е
налице изискуемо публично вземане, както и че ищецът изобщо е имал качеството кредитор
към датата на извършване на процесиите две сделки. В тази връзка следва да се отбележи, че
основанието на което ищецът твърди да е придобил качеството Кредитор и взискател се
черпи от Решение за налагане на финансова корекция, с изх. №01-26000/6259#18/29.11.2022г.
издадено според ищеца от Изпълнителния директор на ДФЗ. Невярно ищецът твърди, че
посоченото решение е влязло в сила като необжалвано. Тъкмо напротив. Посочения акт е
бил обжалван на две съдебни инстанции и е влязъл в сила едва с постановяване на Решение
№ 127 от 08.01.2024 г. постановено по адм.д. 9364/2023 г. по описа на ВАС, Четвърто
отделение. Предвид това по отношение на сделката от 03.11.2022 г. изобщо не е било налице
5
вземане установено в полза на ищеца, а по отношение на сделката осъществена на
30.11.2022 г. посоченото решение е било издадено, но не влязло в сила и не съобщено на
длъжника.
Оспорват твърдението в исковата молба, че следва да бъдат обявени за относително
недействителни процесиите две сделки в цялост. Ответникът К. Н. към датата на сключване
на двете процесии сделки е бил в брак с Г.Ц. Н., което означава, че предмет на процесния
иск би могло да бъдат само една втора от недвижимите имоти предмет на двете сделки.
Оспорват твърдението на ищеца, че възбраните върху описаните недвижими имоти са
били наложени в хода на събиране на вземането по цитираното решение за налагане на
финансова корекция. Не е вярно твърдението, че длъжникът се е бил разпоредил с имоти,
които са служили за обезпечение на същото вземане. Видно от приложеното към исковата
молба Постановление с изх. №С220021-024-0044936/17.10.2022г. за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на публичен изпълнител към ТД на НАП-Пловдив, офис Смолян,
вписано в СВ - гр.Ч. с вх. peг. №***/21.10.2022г. под Акт №149, том I, дв. вх. №867/2022г.,
обезпечителните мерки, наложени с предходни постановления на органите на ТД на НАП-
Пловдив, а именно възбрани върху ПИ с идентификатор 30034.226.***, ПИ с идентификатор
30034.226.***, ПИ с идентификатор 30034.226.***, ведно с построените в този имот сграда -
къща за почивка с барбекю и гараж с РЗП 285,92 кв. м. - застроена площ основно
застрояване - 97,5 кв.м. и застроена площ допълващо застрояване - 89,97 кв.м., по КККР на
с. З., одобрени със Заповед №РД-18-379/03.06.2019г. на Изп. директор на АГКК, са били
отменени поради погасяване на дълга по изпълнителното дело. Постановлението за отмяна е
вписано в CB-Ч. на 21.10.2022г. Другояче казано, към датите, когато са сключени сделките
по прехвърлянето им, имотите - предмет на сделките, не са били обременени с тежести и
върху тях не е имало наложени каквито и да било обезпечителни мерки.
Противопоставят се на твърдението, че К. Н. по време на изповядване на сделките на
03.11.2022г. и на 30.11.2022г. е знаел за образувано производство по налагане на финансова
корекция или за издадено РФК с дата 29.11.2022г. Не оспорват, че са налице родствени
връзки с управителя на дружеството „*****‘'ЕООД, но това по никакъв начин не може да
обоснове извод, че г-н Н. към 03.11.2022г. и към 30.11.2022г. е бил наясно с претенциите на
ДФЗ за връщане на получени суми от „*****“ ЕООД и че прехвърлените му чрез покупко-
продажба недвижими имоти са обект на интерес от страна на ДФЗ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Г. Ц. Н. чрез пълномощника адв. И. А. е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Изразява становище за недопустимост на исковете с аргументи за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, тъй като последния не е надлежен орган, който да има
качеството на публичен взискател и липсва законова разпоредба, която да го е
оправомощила да събира принудително публични държавни вземания.
Излага напълно идентични възражения за нередовност на исковата молба, с
изложените в отговора на ответниците *****“ ЕООД и К. А. Н..
На следващо място, се излага, че предявената исковата молба е неоснователна, тъй
като не са налице предпоставките да се иска обявяването на частична недействителност по
отношение на ДФЗ на разпоредителните сделки, обективирани в посочените в исковата
молба – нот. акт за продажба, вписан в СВ Ч. под №193, том 3„ вх. per. № 911/03.11.2022г.,
дв. вх. peг. №911, и нот. акт за продажба на недвижими имоти, вписан в CB-Ч. под №62, том
4, вх. peг. №998/30.11.2022г., дв. вх. peг. №998/2022г.
Противопоставя се на твърдението, че е налице изискуемо публично вземане,
наложено с посоченото в исковата молба Решение за налагане на финансова корекция, с изх.
№01-26000/6259#18/29.11.2022г., издадено според ищеца от Изпълнителния директор на
ДФЗ.
6
Сочи, че не е вярно твърдението в ИМ, че с писмо изх. №01-2600/6259#16 от
19.10.2022г. дружеството „*****“ЕООД било уведомено за образуваното производство на
дата 25.10.2022г. чрез известие за доставяне /обратна разписка/, която била връчена лично на
управителя на дружеството.
Фактът, че на 07.11.2022г. от дружеството „*****“ЕООД е подадено възражение
срещу инициираното производство по никакъв начин не дава основание да се счита, че
четири дни по-рано - на 03.11.2022г., то е знаело за започналото срещу него производство и
че именно поради тази причина с явно намерение за увреждане интересите на ДФЗ е
извършил разпоредителната сделка с Нотариален акт за продажба, вписан в СВ Ч. под №193,
том 3, вх. per. №911/03.11.2022г., дв. вх. peг . №911.
Оспорва се знанието на дружеството „*****“ЕООД досежно твърдението за наличие
на решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване според ИМ - 29.11.2022г. и
издател директора на ДФЗ, респ., липсва намерението за увреда интересите на кредитора.
Оспорва се твърдението в ИМ, че решението за финансова корекция /РФК/ е издадено
от директора на ДФЗ, тъй като приложеното към ИМ решение е подписано от
заместникизпълнителния директор на ДФЗ, без данни за надлежно оправомощаване.
Оспорва се като невярно твърдението в ИМ, че решението за налагане на финансова
корекция не е било обжалвано по съдебен ред. Твърди се, че решението е било обжалвано
своевременно от „*****“ЕООД по установения в закона ред, като с Решение
№192/26.07.2023г., постановено по адм. д. №9/2023г. на Административен съд-Смолян,
същото е било отменено като незаконосъобразно.
Оспорва се твърдението на ищеца, че възбраните върху описаните недвижими имоти
са били наложени в хода на събиране на вземането по цитираното решение за налагане на
финансова корекция. Не е вярно твърдението, че длъжникът се е бил разпоредил с имоти,
които са служили за обезпечение на същото вземане. Твърди, че към датите, когато са
сключени сделките по прехвърлянето им, имотите - предмет на сделките, не са били
обременени с тежести и върху тях не е имало наложени каквито и да са обезпечителни
мерки.
Противопоставя се на твърдението, че К. Н. по време на изповядване на сделките на
03.11.2022г. и на 30.11.2022г. е знаел за образувано производство по налагане на финансова
корекция или за издадено РФК с дата 29.11.2022г.
Не оспорва, че са налице родствени връзки с управителя на дружеството
„*****“ЕООД, но това по никакъв начин не обосновава извод, че К. Н. към 03.11.2022г. и
към 30.11.2022г. е бил наясно с претенциите на ДФЗ за връщане на получени суми от
„*****“ЕООД и че прехвърлените му чрез покупко - продажба недвижими имоти са обект на
интерес от страна на ДФЗ. К. Н. категорично не е бил страна в проведеното от ДФЗ
административно производство за установяване на нередности и за налагане на финансова
корекция по реда на ЗУСЕФСУ и в този смисъл е бил напълно добросъвестен при
изповядване на процесиите, оспорвани от ищеца като относително недействителни, сделки.
К. Н. е действал и в двете сделки като пълномощник на управителя и едноличен собственик
на капитала на „*****“ ЕООД, но както в самите нотариални актове е посочено,
пълномощното му е от 02.11.2022г., когато е нотариално заверено. К. Н. не е могъл да знае за
предхождащите сделката отношения на „*****“ЕООД с ДФЗ.
Предвид изложеното, моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, като
подадена от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация. При условията на
евентуалност, моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от ****
искови претенции за обявяване на частична недействителност по отношение на **** на
Нотариален акт за продажба, вписан в CB-Ч. под №193, том 3, вх. peг. №911/03.11.2022г., дв.
вх. peг. №911, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, вписан в СВ-Ч.
7
под №62, том 4, вх. per. №998/30.11.2022г., дв. вх. peг. №998/2022г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.А. Т., която
поддържа предявените искове. Представя и писмена защита.
Ответниците, редовно призовани, се представляват от адв.И. А., който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Представя писмена защита и претендира
разноски по делото.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че между ДФЗ и „*****“ ЕООД е сключен Договор
№21/312/02729 от 06.10.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. с предмет
„Изграждане на Къща за почивка. УПИ *-*****" в землището на с.З., местност „****",
община Ч., по който е изплатена финансова субсидия в размер на 166 490,85 лв. на
26.11.2015 г.
Няма спор и че със Заповед № 374361 от 02.07.2019 г. на началник отдел на РТИ -
Кърджали е назначена проверка на място за периода 03.07.2019 год. – 05.07.2019 год., както
и че след извършени допълнителни административни проверки, са констатирани
неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план с Договор № 21/312/02729 от
06.10.2014 г. и несъответствия в количествата на финансираните активи.
В тази връзка ***** е издал Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 21/312/02729/3/01/04/01 с изх.№01-2600/6259/05.05.2020 год. Срещу издаденият
АУПДВ на ДФЗ, по жалба на „*****“ ЕООД е образувано административно дело в
Административен съд – Смолян. С Решение №6714/06.07.2022 год. на ВАС, осмо отделение,
е отменено Решение №***/**.**20**год. на Административен съд – Смолян, както и е
отменен АУПДВ № 21/312/02729/3/01/04/01. От извършената служебна справка в правно
информационната система, в мотивите на решението се сочи, че върховната инстанция е
отменила АУПДВ, тъй като неизпълнението на показателите заложени в бизнес плана,
представлява неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ.
Съдът е приел, че на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е
налице основанието на чл.70, ал.1, т.1-9 от същия закон.
С писмо с изх. № 01-2600/6259 от 19.10.2022 г. на Изпълнителния директор на *****,
адресирано до г-жа М. Н., в качеството й на управител на „*****" ЕООД, дружеството е
уведомено, че ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции във връзка с
изпълнение на Договор №21/312/02729 от 06.10.2014 г. и подадена заявка №
21/312/02729/3/01 от 12.10.2015 год. за окончателно плащане по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони
2007 – 2013“. Дружеството е уведомено, че при извършена проверка на място след плащане,
както и след извършени административни проверки е констатирано неизпълнения на
задължения, съгласно одобрения бизнес план с договор №21/312/02729 от 06.10.2014 год., а
именно: 1) установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни
финансови години (2016 год., 2017 год. и 2018 год.) е в размер на 0% от заложените приходи
и 2) установени са несъответствия в количествата на финансираните активи. Посочено е, че
във връзка с направените констатации от извършените проверки и описаните нарушения ще
бъде издадено Решение за налагане на финансова корекция на „*****" ЕООД, в размер на
166 490,58 лева, представляваща 100% от получената субсидия, като е предоставена
възможност на „*****“ ЕООД да представи в 14-дневен срок писмени възражения по
8
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
писмени доказателства. Писмото е изпратено до адреса на управление на дружеството -
длъжник в с.З., общ Ч., обл. С., както и на посочения адрес за кореспонденция с НАП в гр.
П., ул. „****“ № **. Видно от Известие за доставяне, пратката е доставена лично на
законния представител М. Н. на 25.10.2022г. В указания срок, на 07.11.2022 год. от „*****"
ЕООД чрез управителя М. Н. е подадено възражение против писмо с изх. № 01-2600/6259 от
19.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ***** / с вх.№01-2600/6259 от 08.11.2022 год.
На 29.11.2022 год. е издадено Решение №21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция, изх.№01-2600/6259№#18/29.11.2022 год., издадено от Изпълнителния
директор на **** в размер на 166 490,85 лева, на основание чл.20а ал.2 и чл. 27, ал. 6 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.70, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с
чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (в сила от 01.07.2022 год.), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№29/11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на макропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., както и предвид влязлото в
сила съдебно решение №6714/06.07.2022 год. на ВАС постановено по адм. дело № 9646/2021
год. по описа на ВАС. На основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, при установени нарушения
по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 –
2013 г., на „*****“ ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 166490,85 лева, което
вземане представлява окончателно подлежащо на възстановяване публично вземане,
съгласно таблица 3 от същото. В решението е посочено, че дължимата сума от 166490,85
лева подлежи на доброволно плащане в 14 – дневен срок от връчването му, по посочената
банкова сметка в БНБ, както и е указана възможността му за обжалване в същия срок пред
административния съд по седалището на адреса му, с указание, че жалбата се подава чрез
*****. Решението е връчено на „*****“ ЕООД на 05.12.2022 год. чрез управителя М. Н.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне чрез пощенски оператор и е
обжалвано пред АдмС – Смолян, който с Решение №192/26.07.2023 год. по адм.дело
№9/2023 год. е отменил Решение №21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция, изх.№01-2600/6259№#18/29.11.2022 год., издадено от Изпълнителния директор на
*****. С Решение №127/08.01.2024 год. по адм. дело №9364/2023 год. на ВАС, IV
отделение, решението на Административен съд – Смолян е отменено и вместо него е
постановено, че отхвърля жалбата на „*****“ ЕООД срещу Решение
№21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх.№01-
2600/6259№#18/29.11.2022 год., издадено от Изп. директор на ДФЗ, което е окончателно.
На 03.11.2022 год. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №191,
том II, рег.№2307, дело №387/2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег.№*** на НК и с
район на действия РС – Ч., вписан под акт №193, с вх. рег.№911/03.11.2022 год. в СВп – Ч.,
първия ответник „*****“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала М. Н. е
прехвърлил чрез продажба на К. А. Н. като физическо лице, за сумата от 5 500 лева
собствеността върху следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот е идентификатор
30034.226.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; 2) Поземлен имот е
идентификатор 30034.226.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; 3) Поземлен
имот с идентификатор 30034.226.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
На 30.11.2022 год. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №31
том III, рег.№2469, дело №427/2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег.№*** на НК и с
район на действия РС – Ч., вписан под акт №62, с вх. рег.№998/30.11.2022 год. в СВп – Ч.,
9
първия ответник „*****“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала М. Н. е
прехвърлил чрез продажба на К. А. Н. като физическо лице, за сумата от 12 000 лева
собствеността върху следните недвижими имоти, построени съгласно Разрешение за строеж
№ 30 от 20.05.2013 г. от Гл. архитект на община Ч. и въведени в експлоатация, съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория № 26-00-861 /1/ от
09.11.2015 г., издадено от Гл. архитект на Община Ч., представляващи обект: Къща за
почивка с барбекю и гараж, а именно: 1) Двуетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.1,
представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 97 кв. м„ с адрес: с. З.,
общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени
със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; 2) Едноетажна
сграда с идентификатор 30034.226.***.2, представляваща гараж със застроена площ от 59 кв.
м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК
и 3) Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3, представляваща постройка на
допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-
18- 379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
След влизане в сила на решението за налагане на финансова корекция, от писмо с изх.
№РД-16-267/06.02.2024 год. на директора на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив до ***** се установява, че решението е предадено за събиране, образувано е
изпълнително дело №*********/2023 год. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян
срещу длъжника „*****“ ЕООД. направено е пълно проучване на активите на дружеството и
в хода на производството е установено, че дружеството е извършило вписани на 03.11.2022
год. и 30.11.2022 год. в СВп – Ч. разпоредителни сделки – продажба на недвижими имоти,
собственост на дружеството, находящи се в с.З., общ. Ч.. В посоченото писмо е изразено
становище за наличието на обстоятелства за недействителност на сделките на основание
чл.216 ДОПК, с искане да бъде информиран за предприетите от ***** действия. В
допълнително писмо от ТД на НАП – Пловдив се сочи, че по образуваното изпълнително
производство плащания не са правени. Размерът на задължението за финансова корекция
продължава да бъде сумата от 166 490,85 лева – главница, дължима в пълен размер, а
лихвите към 13.03.2024 год. са в размер на 25933,06 лева. Поради липса на активи и доходи
не са започнати изпълнителни действия по изпълнителното дело.
От приетото по делото удостоверение за родствени връзки с изх.№60/10.05.2024 год.
е видно че М.К.Н. е майка на К. А. Н., а Г. Ц. Н. и К. А. Н. са съпрузи, които обстоятелства
не се оспорват от страните по делото.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно икономическа експертиза
се установява, че в счетоводството на „*****“ ЕООД не е отразено публично задължение
произтичащо от Решение №21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция в
общ размер от 166490,85 лева. За продадените недвижими имоти по посочените по-горе
сделки – на 03.11.2022 год. сумата от 5500 лева е наредена от купувача К. Н. по банкова
сметка в „Прокредит банк“ с получател „*****“ ЕООД с посочено основание „покупка на
имоти в с.З., м.****“, а на 30.11.2022 год. сумата 12000 лева е наредена от купувача К. Н. по
банкова сметка в „Прокредит банк“ с получател „*****“ ЕООД с посочено основание
„покупка на къща за почивка“. Според заключението, от представения на вещото лице
данъчно – амортизационен план на „*****“ ЕООД за 2019 год. е видно, че къщата за гости е
заведена през 2015 год. като отчетната стойност е 212336,43 лева, отразена в сметка 202 –
сгради и конструкции. Набраната амортизация е в размер на 16986,96 лева към 2019 год., а
балансовата стойност към 2019 в размер на 186855,99 лева. Поради непредставяне на
данъчно – амортизационен план на дружеството за 2022 год. вещото лице не може да
отговори каква е балансовата стойност на имотите към м.11.2022 год. и дали има
задбалансови записвания по отношение на тези имоти в периода между м.10.2022 год. и
10
м.11.2022 год.
Според приетото по делото заключение по назначената съдебно оценителна
експертиза, пазарната стойност на недвижимите имоти към датата на извършване на
сделките - 03.11.2022 год. и 30.11.2022 год. са както следва: 1) поземлен имот с
идентификатор 30034.226.*** по КККР на с.З. – 27 993,32 лева; 2) поземлен имот с
идентификатор 330034.226.*** по КККР на с.З. – 458,90 лева; 3) поземлен имот с
идентификатор 30034.226.*** по КККР на с.З. – 2 462,85 лева; 4) двуетажна сграда с
идентификатор 30034.226.***.1 по КККР на с.З., представляващ друг вид сграда за
обитаване със застроена площ от 97 кв.м. – 186 280 лева; 5) едноетажна сграда с
идентификатор 30034.226.***.2 по КККР на с.З., представляваща гараж със застроена площ
от 59 кв.м. – 23 402 лева; 6) едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3 по КККР на
с.З., представляваща постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв.м. –
3769 лева. Пазарната месечна наемна стойност на процесните имоти е както следва: 1)
поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР на с.З. – - лева; 2) поземлен имот с
идентификатор 330034.226.*** по КККР на с.З. – 59,30 лева; 3) поземлен имот с
идентификатор 30034.226.*** по КККР на с.З. – 318,27 лева; 4) двуетажна сграда с
идентификатор 30034.226.***.1 по КККР на с.З. – 1707,20 лева; 5) едноетажна сграда с
идентификатор 30034.226.***.2 по КККР на с.З., представляваща гараж – 177 лева; 6)
едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3 по КККР на с.З., представляваща
постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв.м. – -лева.
От заключението на приетата допълнителна съдебно оценъчна експертиза вещото
лице е изготвило пазарна оценка на поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР
на с.З. и на двуетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.1 по КККР на с.З. като е
използван метода на пазарните сравнения. Използвайки посочения метод вещото лице е
определило пазарна стойност на поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР на
с.З. – 26 781,16 лева и пазарна стойност на двуетажна сграда с идентификатор
30034.226.***.1 по КККР на с.З. – 93 872,64 лева.
Съдът кредитира заключенията по приетите съдебно икономическа, съдебно
оценителна и допълнителна съдебно оценителна експертизи, като обективни и компетентно
изготвени, които не са оспорени и от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Искът по чл. 216 ДОПК, уреждащ правото на държавата и общините при
разпореждане от страна на техен длъжник на публични вземания със свое имущество с цел
да ги увреди, да атакуват тези негови действия, е по своята правна природа вид отменителен
иск, което следва и от чл. 216, ал. 3 ДОПК. С оглед спецификата на правните субекти,
имащи качеството на кредитор (държавата или община), както и вида на вземанията
(публични), чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-
силна защита на тези кредитори в сравнение с кредиторите по общия отменителен иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че ищецът **** по аргумент от чл. 216, ал. 2 от ДОПК притежава
активна процесуална легитимация за предявяване на иска по ал.1 на същата разпоредба.
Качеството публичен взискател по смисъла на ДОПК има орган на държавна власт, който
със свои актове установява публични държавни вземания. По делото е представено Решение
№21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от Държавен фонд
"Земеделие" – индивидуален административен акт, с който безспорно се установяват
публични държавни вземания на основание чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), които се събират по реда на ДОПК.
Разпоредбата на чл.216 ал.1 от ДОПК регламентира няколко отделни фактически
състава, пораждащи едно и също по вид материално преобразуващо право. В настоящия
11
случай са заявени в евентуалност три от тези общо шест фактически състава – чл.216, ал.1,
т.2, т.4 и т.6 от ДОПК.
Съгласно чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, недействителни по отношение на
държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след уведомяване за издадената заповед за извършване на проверка на място, ако в резултат
на проверката са установени публични задължения, възмездни сделки с имуществени права
на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото /т.2/, сделки
или действия с намерение да се увредят публичните взискатели /т.4/, и сделки, извършени
във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице /т.6/.
С оглед установеното диспозитивно начало в ГПК (чл.6 ГПК) не е недопустимо
предявяването на отменителен иск по чл.216 ал.1 ДОПК при посочени от ищеца няколко
основания - по т.2, т.4 и т.6. В случай, че ищецът не е уточнил кое от тях е главно, следва
всички основания да се разгледат от съда, като за всяко се изложат мотиви за наличието или
липсата му.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1) разпоредителни сделки със собствени на длъжника имоти, извършени след
датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след
уведомяването за издадената заповед за извършване на проверка на място; 2) установени в
резултат на проверката публични задължения в тежест на дружеството – ответник,
извършило разпоредителните сделки; 3) извършените сделки са възмездни с имуществени
права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 4)
процесните сделки са извършени с намерение да се увреди публичния взискател; 5)
процесните сделки са извършени във вреда на публичният взискател, по които страна е
свързано с длъжника лице, в периода след издаването на акта.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
дружеството ответник „*****“ ЕООД е било собственик на недвижимите имоти, които е
прехвърлило на втория ответник К. Н., чрез двете разпоредителни сделки, извършени на
03.11.2022 год. и 30.11.2022 год.
Преди да бъдат извършени сделките, с писмо с изх. № 01-2600/6259 от 19.10.2022 г.
на Изп. директор на *****, ответникът „*****" ЕООД, е уведомен, че ДФЗ открива
производство по налагане на финансови корекции във връзка с изпълнение на Договор
№21/312/02729 от 06.10.2014 г. и подадена заявка № 21/312/02729/3/01 от 12.10.2015 год. за
окончателно плащане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013“, тъй като след
извършена проверка на място след плащане, и административни проверки е констатирано
неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с договор №21/312/02729 от
06.10.2014 год. Със същото писмо дружеството ответник е уведомено, че във връзка с
направените констатации от извършените проверки и описаните нарушения ще бъде
издадено Решение за налагане на финансова корекция на „*****" ЕООД, в размер на 166
490,58 лева, представляваща 100% от получената субсидия. Писмото е получено лично от
управителя на дружеството М. Н. на 25.10.2022 год.
Процесните договори за покупко-продажба са акт на разпореждане с принадлежащо
на длъжника „*****” ЕООД имуществено право, поради което са и годни да бъдат оспорени
по този ред от неговите кредитори, вкл. и от държавата. Не се спори от страните, че към
датата на извършване на сделките втория ответник К. А. Н. е бил в брак с третия ответник –
Г. Ц. Н., поради което имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
Съобразявайки, че първата атакувана сделка е извършена на 03.11.2022 год., т.е. след
датата на уведомяването за откриване на производство за налагане на финансова корекция, а
втората сделка, извършена на 30.11.2022 год. - и след издаване на решението за налагане на
финансова корекция, т.е. след установяване на публичното държавно вземане, съдът счита,
12
че е налице първият елемент от фактическия състав на чл.216 ал.1 от ДОПК.
За да се уважи предявения иск е необходимо на второ място да се установи, че по
отношение на проверяваното лице са установени публични задължения. С приемането на
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/ е разписана общата правна рамка на национално ниво съгласно чл. 174 и 175
ДФЕС, в изпълнение на задължението на Република България по чл. 175 ДФЕС относно
предоставените от Европейски съюз публични средства. Вземанията, свързани с
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма по т. нар.
административен договор по АПК, кодифициран с приемането на ЗИДАПК (ДВ бр.
74/20.09.2016 г. /, включително и за финансови корекции, са публични вземания по смисъла
на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК. Следователно кредиторът по тях е публичен, а оправомощеното
от закона лице да поиска принудително изпълнение на вземанията е публичен взискател
съгласно чл. 210, ал. 1 от ДОПК, който като държавен орган е титуляр на вземането като
действа от и за държавата и който може да предяви исковете по чл. 216 от ДОПК, тъй като
на него държавата е възложила управлението на средствата, при предоставянето на които
възникват правоотношения, от които при предвидени в закона основания се пораждат
публични държавни вземания, в т. ч. и такива за финансови корекции. Публичният взискател
е носителят на публичното притезание, което следва да се удовлетвори принудително, след
като липсва доброволно изпълнение от страна на публичния длъжник. Обикновено
публичният взискател е държавен или общински орган, който е провел производство по
установяване на вземането и съответно е издал акт за това.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
от същия закон. В чл.27, ал.8 от ЗПЗП, преди изменението й от ДВ, бр.70 от 2024 год. сега
ал.9, е регламентирано, че обжалването на издадените от изпълнителния директор на ****
или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им. Т.е в закона е предвидено изключение от
правилото за изискуемост на публичните вземания след влизане в сила на
административния акт, с който са установени и то е относимо за обжалването на издадените
от изпълнителния директор на ***** или от оправомощени от него длъжностни лица актове
за установяване на публични държавни вземания, което не спира изпълнението им.
В настоящия случай, решението за финансова корекция е надлежно връчено на
05.12.2022 год. на „*****“ ЕООД в качеството му на бенефициент по сключения с *****
административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Решението за финансова
корекция по своята същност е акт за установяване на публично държавно вземане по
смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, обжалването на който няма суспенсивен ефект и същият
подлежи на принудително изпълнение преди влизането му в сила съгласно чл. 27, ал. 8 /сега
ал. 9/ от ЗПЗП, както и съгласно чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, с оглед на което,
направените в този смисъл възражения на ответниците са неоснователни.
Следователно, решението за финансова корекция на ръководителя на управляващия
орган е както индивидуален административен акт, така и акт, който установява публично –
правното държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК вр. с чл.27, ал.5 от ЗПЗП към
13
„*****“ ЕООД към дата 29.11.2022 год., доведено до знанието му като длъжник на
05.12.2022 год. И двете атакувани сделки са сключени от длъжника преди 05.12.2022 год., но
след като е предупреден за дълга си към държавата по решението за финансова корекция.
Съгласно чл. 73, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта, но преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да
осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-
кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Т. е. знанието на
предварителния размер на финансовата корекция предхожда издаването на решението за
същата. С оглед изложеното възраженията на ответниците, че по отношение на сделката от
03.11.2022 год. изобщо не е било налице вземане установено в полза на ищеца, а по
отношение на сделката осъществена на 30.11.2022 год. посоченото решение не влязло в сила
и не е съобщено на длъжника, са неоснователни.
При това положение, съдът счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване
на предявения иск.
Ищецът твърди, че сключените между ответниците на 03.11.2022 год. и на 30.11.2022
год. разпоредителни сделки за покупко – продажба на недвижими имоти, обективирани в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №191, том II, рег.№2307, дело
№387/2022 год. по описа на Нотариус Х.Д. с рег.№*** на НК и с район на действия РС – Ч.,
вписан под акт №193, с вх. рег.№911/03.11.2022 год. в СВп – Ч. и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти №31 том III, рег. №2469, дело №427/2022 год. по описа на
Нотариус Х.Д. с рег.№*** на НК и с район на действия РС – Ч., вписан под акт №62, с вх.
рег.№998/30.11.2022 год. в СВп – Ч., по силата на които „*****“ ЕООД е прехвърлило
собствеността върху посочените имоти на К. А. Н., са недействителни на основание, че
даденото значително надхвърля по стойност полученото /чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК/. При
разглеждането на този иск следва да се извърши преценка на равностойността на
престациите към момента на сключването на сделките, към който се поражда вещно-
прехвърлителното им действие. Критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се
тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по
сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретното
имущество през релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява
самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице
такава, несъответствието следва да бъде значително. Според практиката на ВКС не може да
бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” - нито като абсолютна
стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите
е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във
всеки конкретен случай, като съдът следва да мотивира становището си и именно това
становище подлежи на инстанционен контрол (в този смисъл относно критерия „значително”
при съпоставяне стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.2
ДОПК е решение № 107 от 14.11.2011г. по търг. дело № 742/2010г., ТК, І ТО на ВКС).
В случая с оглед и приетото в цитираната съдебна практика настоящия състав
намира, че даденото от длъжника „*****“ ЕООД значително надвишава полученото, т.е.
несъответствието на престациите е значително по договора, извършен с обсъдените
нотариални актове. Длъжникът е отчуждил свое имущество на цена, значително по-ниска от
действителната - продажната цена 5500 лева, уговорена в договора за продажба, извършен с
нотариален акт № 191/2022г., е по-ниска близо 6 пъти от действителната пазарна стойност –
30 915 лева, което безспорно води до значителна нееквивалентност на престациите. Такова
значително несъответствие между даденото и полученото съществува и в другия договор за
покупко-продажба, оформен с нот. акт №31/2022 г., с който „*****” ЕООД в качеството си
14
на продавач е продало свои недвижими имоти на стойност 213 451 лева, а е получило като
насрещна престация сумата 12 000 лева, която представлява 5,6 % от действителната пазарна
цена на този имот. Няма основание изводите на вещото лице инж.Т., изготвила
първоначалната съдебно оценителна експертиза, според които пазарната стойност на този
имот към датата на продажбата е 213 451 лева да не бъдат възприети. Тези изводи са
съобразени, както с физическото състояние на вторите продадени имоти, представляващи
сгради и са основани на използването на сравнителната методика чрез офертни аналози, на
метода на вещната стойност, т.нар. метод на разходите, включва разходи за проектиране и
други съпътстващи разходи, стойност на сградата, стойност на инфраструктурата, разходи за
финансиране на строежа, печалба от разработването, маркетингови разходи, както и на
действащите стандарти за оценяване в България. Настоящия съдебен състав намира, че няма
основание да се възприеме друга пазарна стойност на тези имоти, с които длъжникът се е
разпоредил, изхождайки единствено от метода на пазарните аналози, без да се държи сметка
за вещната стойност на същите.
По тези съображения, предявения иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК –
правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника с
публичноправни задължения, с които намалява имуществото си, предназначено, съгласно
чл.133 ЗЗД, да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за
реализиране на вземането на кредитора, е основателен.
Атакуваните от ищеца сделки от 03.11.2022 год. и 30.11.2022 год. следва да бъдат
обявени за относително недействителни и на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, доколкото
отговарят на общата материално-правна предпоставка по чл.216, ал.1 от ДОПК и са
сключени от длъжника по Решението за налагане на финансова корекция и продавач „*****“
ЕООД с намерение да увреди публичния взискател – ****, с което предявеният иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Съдът счита, че атакуваните сделки са сключени от длъжника с намерение да се
увреди публичния взискател, тъй като са извършени със съзнание, че с тези сделки се
уврежда кредитора, като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Относно съдържанието на понятието
намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК в решение
№ 140 от 27.05.2020г. то търг.дело № 3106/2018г., на І ТО на ВКС и в решение № 27 от
28.02.2013г. по търг.дело № 410/2012г. на II ТО на ВКС е прието, че самото намерение за
увреждане (animus nocendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като
се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията
на кредиторите (чл. 133 от ЗЗД). Следователно като вътрешно мисловно – емоционално
състояние на длъжника, респ. на неговите управителни органи, то няма самостоятелна изява,
която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко
доказване, а по - често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи
субективното намерение за увреждане. Увреждането е обективна предпоставка и означава,
че чрез извършеното правно действие длъжникът създава пречки за удовлетворяване на
вземането на кредитора. Събраните по делото доказателства установяват, че по силата на
писмо изх. № 01-2600/6259 от 19.10.2022 г. на ДФЗ, ответното дружество „*****“ ЕООД е
било уведомено чрез неговия управител М. Н. за откриване на производство за налагане на
финансова корекция, както и за резултатите от извършените проверки на място във връзка
със заповед на началник отдел на РТИ – Кърджали. Производството е завършило с влязло в
сила Решение №21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на ****,
установило публично вземане в размер на 166 490,85 лева. Решение
15
№21/312/02729/3/01/04/02 е издадено на 29.11.2022 год. и е връчено на 05.12.2022 год.
Договорът за продажба на трите поземлени имота в с.З. за сумата от 5500 лева е сключен на
03.11.2022 год., а договора за продажба на трите сгради в с.З. за сумата 12000 лева е сключен
на 30.11.2022 год., т.е. след датата на връчване на уведомителното писмо за откриване на
производство за финансова корекция и след запознаване на дружеството с констатациите от
проверката на място, в резултат на която са установени публични вземания, по причина че
договорите са сключени с намерение да се увреди публичния взискател. Намерението за
увреждане като елемент от фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, не включва
такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната
сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на проверка, ако в резултат на
проверката са установени публични задължения - Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по
т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК, какъвто е и процесния случай.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че липсват доказателства за
надлежното връчване на „*****“ ЕООД на уведомителното писмо за откриване
производство за налагане на финансова корекция. На първо място, по делото е приложена
известие за доставяне, което е подписано и получено лично от управителя на дружеството
М. Н. и не е оспорено от ответниците. Дори и да няма изрично отбелязване на получената
пратка (номер, вид и т.н.), не може да се приеме, че писмото не връчено на дружеството, тъй
като в указния в него срок е подадено възражение, в което подробно е описано полученото
от дружеството писмо с изходящ номер, съответстващ на изпратения от ***** и са изложени
съответните възражения по описаните в него констатации.
Основателен е и третият, предявен от **** иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.6
ДОПК.
Посочи се вече, че с разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК е уредена правната
възможност на държавата и общините да поискат да бъдат обявени за недействителни
спрямо тях възмездни сделки с имуществени права на длъжника, сключени от него след
датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на проверка, ако в резултат на проверката са установени публични
задължения и с които се уврежда техния интерес за удовлетворяване при принудително
изпълнение спрямо този длъжник, извършени са във вреда на публичните взискатели и по
които страна е свързано с длъжника лице.
В случая, както вече се посочи, „*****” ЕООД е длъжник с установено публично
задължение. След уведомяването му за откриване на производство по налагане на
финансова корекция длъжникът е извършил двете процесни сделки. Съдът намира за
установено, че тези сделки са във вреда на публичните взискатели, тъй като в резултат на
тях се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от които
публичният взискател следва да удовлетвори установените публични вземания, а получената
при продажбите сума може да бъде укрита или изразходвана. Настоящият съд намира за
безспорно установено и, че страна по сделките е свързано с длъжника лице, доколкото
купувачът по сделките не само притежава пълномощно от управителя на дружеството, но и
са роднини по права линия. От приложеното по делото удостоверение за родствени връзки
се установява, че купувача по двете сделки К. А. Н. е син на управителя на „*****“ ЕООД
М. Н.Н., което обосновава наличието на свързаност между страните по сделките по см. на §
1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК. По приложението на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК е формирана
трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която, увреждането на публичния
взискател е обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК
основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които, в
резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или
затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
16
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.2,
т.4 и т.6 от ДОПК следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора и предвид направеното искане и разпоредбата на чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски
по представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 953,00 лева - възнаграждение на вещи
лица, 36,00 лева – заплатени държавни такси за обжалване и съдебни удостоверения, 11,01
лева - такса за вписване на ИМ и 3900,00 лева /с вкл. ДДС/ адвокатско възнаграждение,
определено съгласно чл.7 ал.6 и ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за възнаграждения за
адвокатска работа, загл. изм. ДВ бр.14/2025 год., при уважено възражение за прекомерност,
като не следва да се присъждат останалите разноски - такса за издаване на кадастрални
скици в размер на 126,00 лева, тъй като не са свързани с процеса на събиране на
доказателства и не попадат в необходимите за водене на делото, включващи такива за
призоваване на свидетели, вещи лица и изготвяне на експертизи (арг. от чл.75 ГПК), както и
възнаграждение за един адвокат (чл.78 ал.1 ГПК). Поради това тези разноски не следва да
бъдат заплащани от ответниците.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответниците, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно
приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии за определяне размера на
възнаграждението за адвокатска работа: материалния интерес по иска, съгласно чл. 7, ал. 6
Наредба № 1/09.07.2004 г. е пазарната цена на имотите, определена в нотариалния акт, тъй
като възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат
пазарна цена – на база данъчната оценка. Конкретната "фактическа и правна сложност",
според коефициента за вида дело в ПОНС (§ 1а, т. 2), видът и обема на проверяваните
документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна,
включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента. Съгласно § 2а Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Предвид приетите критерии с § 1а Наредба № 1/09.07.2004 г. за
ВАР за осъщественото процесуално представителство, според конкретната фактическа и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, исканото адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до 3900,00 лева с ДДС, което е съответно на
критериите по § 1а Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на съда
държавна такса по уважения иск в размер на 169,32 лева /4% върху ¼ от данъчната оценка
на процесните имоти – 16931,60 лева, съгласно чл.71, ал.2 от ГПК/, на основание чл.72, ал.1
от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ДОПК, по предявения от ****
с ЕИК ****, с адрес гр.С., ****, р-н „****“, бул „****“ №***, иск срещу „*****“ ЕООД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление с.З., местност ****, К. А. Н., ЕГН **********, с
17
адрес гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.**, и Г. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „****“
№**, ет.*, ап.**, за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо **** разпоредителни
сделки, обективирани в следните актове:
1. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 191, том 2, рег.
№ 2307 от 2022 г. по описа на нотариус Х.Д., рег. № *** на Нотариалната камара, с
район на действие РС - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 193, том 3, с вх.
peг. № 911/03.11.2022 г., дв. вх. peг. № 911, съгласно който "*****" ЕООД продава на К.
А. Н., ЕГН **********, правото на собственост върху следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК; с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план:
*****, с площ: 3788 кв. м., находящ се в с. З., общ. Ч., обл. С., местност „****“, с граници
съседи: 30034.226.***. 30034.226.***. 30034.226.***. 30034.226.***, без построената в имота
сграда - къща за почивка с барбекю и гараж с РЗП 285. 92 кв. м., застроена площ /основно
застрояване/ - 97, 5 кв. м. и застроена площ /допълващо застрояване/ 89,97 кв. м., с пл. №
*****, парцел УПИ I - *****, с площ 3788 кв. м.;
- Поземлен имот е идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, десета категория на земята при неполивни
условия, с номер по предходен план: *****, с площ от 706 кв. м., находящ се в с. З., община
Ч., обл. С. - местност „****“, с граници: 30034.226.***, 330034.226.***. 30034.226.***;
- Поземлен имот с идентификатор 30034.226.*** по КККР одобрени със заповед
№РД–18–379/03.06.2019 год. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, десета категория на земята при неполивни
условия, с номер по предходен план: *****, площ 3789 кв. м., находящ се в с. З., община Ч.,
обл. С. - местност „****", с граници съседи: 30034.226.***, 30034.226.***. 30034.226.***,
330034.226.***.
2. Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 31, том 3, рег №
2469, дело № 427/2022 г. по описа на нотариус Х.Д., рег. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие РС - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. под № 62,
том 4, с вх. peг. № 998 от 30.11.2022 г., дв. вх. peг. № 998/2022 г., съгласно който
„*****" ЕООД продава на К. А. Н. правото на собственост върху следните недвижими
имоти, построени съгласно Разрешение за строеж № 30 от 20.05.2013 г. от Гл. архитект
на община Ч. и въведени в експлоатация, съгласно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж от пета категория № 26-00-861 /1/ от 09.11.2015 г., издадено от
Гл. архитект на Община Ч., представляващи обект: Къща за почивка с барбекю и
гараж, а именно:
- Двуетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.1, представляваща друг вид сграда
за обитаване със застроена площ от 97 кв. м„ с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-
379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
- Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.2, представляваща гараж със
застроена площ от 59 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-379/03.06.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и
- Едноетажна сграда с идентификатор 30034.226.***.3, представляваща постройка на
допълващо застрояване със застроена площ от 34 кв. м. с адрес: с. З., общ. Ч., обл. С.,
18
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед № РД-
18- 379/03.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление с.З.,
местност ****, К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.**, и Г. Ц.
Н., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.**, да заплатят на **** с ЕИК
****, с адрес гр.София, 1618, р-н „****“, бул „****“ №***, сумата 4 900,01 лева /четири
хиляди лева и една ст./, представляваща разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление с.З.,
местност ****, да заплати държавна такса в размер на 169,32 лева по сметка на РС – Ч..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
19