№ 927
гр. Благоевград, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№14326/23.09.2025 г., подадена от С.
Т. С., ЕГН **********, Т. С. С., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********,
тримата от гр. С., чрез адв.Б., със съдебен адрес гр. В., ул. ***, против
Решение № 131/07.05.2025 г. по гр.д.№ 721/2023 г. по описа на РС-Гоце
Делчев, в следните му части:
1/ в частта, с която е отхвърлен искът на С., Т. и М. С.и срещу Община
С., представлявана от кмета А. М., да се премахне нерегламентирано
изградената подпорна стена, изградена от каменна зидария на циментов
разтвор, намираща се от източната част на недвижимия имот на ищците,
представляващ УПИ V - 543, с площ от 300 кв.м., находят се в с.Д., общ.С., в
кв. 34 по кадастралния план на населеното място от 1993г., посл. изм. със
заповед № 181/16.04.2009г. на кмета на Общината;
2/ в частта, с която е отхвърлен искът на С., Т. и М. С.и срещу Община
С., представлявана от кмета А. М., да се премахне нерегламентирано
изградената улична чешма, навлизаща от източната част навътре в същия
собствен на ищците недвижим имот, описан по-горе;
3/ както и в частта, с която е отхвърлен искът на С., Т. и М. С.и срещу
Община С., представлявана от кмета А.М., да възстанови възможността
достъпа до имота да се осъществява по първоначалния начин (т.е. отпреди
посегателството) - чрез премахнатия естествен наклон на пътя откъм
1
източната му страна на имота, или алтернативно вместо това да постави
изкуствена рампа.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Гоце Делчев е
валидно и допустимо, но неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му
части.
Според въззивника, съдът е дал правилна правна квалификация на
исковете, с които е сезиран, но неточно е приложил както материалния закон
(приложими за случая норми на ЗС, ЗКИР, ЗУТ и действалите във времето
норми на старите благоустройствени актове - ЗПИНМ и Правилника за
прилагането му), така и процесуалните разпоредби, отнасящи се до основните
принципи на гражданския процес, до предмета и тежестта на доказването и до
доказателствената стойност на писмените и гласните доказателства. С оглед
на това се изразява становище, че са формирани частично неправилни, а и
непълни изводи, които са довели до постановяването на неправилно и
незаконосъобразно решение.
По отношение произнасянето на съда по подпорната стена от източната
страна на процесния имота и чешмата, поставена от същата му страна, се
твърди, че съдът, позовавайки се на приетото заключение, е приел за
основателна претенцията за премахване на подпорната стена само в северната
част, не и от източната страна на имота. Обяснява се, че по подобен начин е
решен въпроса и за каменната стена, за която е прието, че съвсем малка част
от нейния северозападен ъгъл попада в имота.
Според ищеца изводите на съда в тази насока страдат от вътрешно
противоречие, тъй като от една страна съдът констатира навлизане в имота и
нарушение на имотна граница, без да коментира намира ли правно основание
за това, а като краен извод извежда, че тези искове за защита на нарушено
право на собственост са неоснователни.
Обосновава се становище, че самото констатирано навлизане
представлява смущаване в упражняването на собствеността, като в случая то е
и неправомерно, тъй като ответникът нито е изложил твърдения, нито е
установил правно основание за навлизането. Излагат се съображения, че дори
да не е установено навлизане, а разполагане на незаконен строеж, който
тангира по имотната граница или е в непосредствена близост до нея, това би
било достатъчно, за да се уважи петиторен иск на собственика срещу
2
нарушителя. Обяснява се, че в случая е налице смущаване на вещното право
(абсолютно, по правната си природа) от ответната община, макар и без да се
отнема владението на собственика.
Поддържа се, че поставянето на чешмата на описаното от вещото лице
местоположение от една страна ограничава достъпа до имота и променя
начина, по който той може да се ползва, а от друга създава значителни
неудобства за собственика - шум, струпване на хора и дори животни, риск от
замърсяване и потенциални течове на вода, като преди всичко - то е напълно
самоволно и необосновано, без съгласие от страна на собственика, респ. без
издаден административен или нормативен акт, даващ възможност на
длъжностните лица на общината да я поставят там.
Като противоречащо на материалния закон се квалифицира
разбирането на РС, че минималното навлизане на чешмата и на оградата от
източната страна не е основанине да бъдат уважени исковете за премахването
им. Обосновават се изводи, че дори и най-минимално нарушаване на имотна
граница е релевантно, ако не почива на законно основание. В изложените от
РС мотиви в тази насока, въззивникът разкрива противоречие, изразяващо се в
това, че от една страна се признава обективния факт на навлизането, но
въпреки това искът е отхвърлен. Аргументира се противоречие и на
постановката по т.3 на ТР 4/2017 г., постановено по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, както и изцяло на разрешенията по ТР 31/06.02.1985 г. по гр.д. №
10/1984 г., ОСГК на ВС на НРБ.
Като обобщение, въззивникът посочва, че фактическата обстановка е
изяснена правилно пред първоинстанционния съд, като е установен факт на
неоснователно въздействие върху имота, т.е. хипотеза по чл.109 ЗС, но в
същото време, съдът е отказал да даде търсената защита.
В жалбата се излагат доводи и по отношение на възприетото от съда
наличие на „допустима от закона грешка при определяне на границите на
имота“. Според въззивника, съдът е смесил предмета на защита по негаторния
иск с този по чл.54 ЗКИР, като понятието „допустима от закона грешка“ няма
законова опора при негаторния иск.
Въззивникът прави оплакване и досежно тълкуването на събраните в
хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, което
опредяля като едностранчиво и изопачено. Освен това се сочи, че съдът е
3
извършил само преразказ на показанията на свидетелите, без да направи
правен коментар на същите. Аналогични са оплакванията и относно анализа
на зключенията на вещото лице, при който според въззивника липсват
самостоятелни правни мотиви, а текстуалната им част е просто преписана, не
и подложена на правен анализ.
Като нарушение се сочи и възприети от съда изводи на вещото лице,
които са правни такива и касаят плана на населеното място, действието по
време и приложението на предходни нормативни актове, статута на
регулационните линии.
Заявява се, че първоинстанционния съд е основал решението си на
документи, които са не посочени от страните за събиране и които не са
приобщение по съответния ред, а са приложени към допълнителната
експертиза от вещото лице, изцяло по негова инициатива.
Освен това, според въззивника, в решението си РС е установил факти,
свързани с налачие на придаваеми места от улица към имота на ищците, които
не са били заявени от ответника с отговора на исковата молба. В този смисъл
се аргументира нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Относно частта на решението, съдържаща произнасяне по искането ни
за възстановяване подхода, алтернативно за улесняването му чрез поставяне на
изкуствена рампа, се твърди, че съдът е отхвърлил тази претенция само
защото е приел, че гласните доказателства и заключението на експерта
хармонично установяват изграждането на рампа от пясък и цимент,
позволяваща влизането в имота. Според въззивника обаче, искането му е било
за осигуряване на траен, безопасен и равностоен на предишния достъп, като
временна рампа от пясък и цимент, поставена от трети лица и извън имотната
граница, не го удовлетворява. Освен това се обяснява, че липсва анализ дали
рампата е законно изградена; дали е трайна и безопасна и равностойна ли е на
предишния достъп, който следва да осигурява правото на необезпокоявано,
необременено упражняване на собственост.
Поради това въззивникът изразява становище, че съдът е допуснал
неправилно приложение на чл. 109 ЗС и по последния кумулиран негаторен
иск, като е приел, че нарушението е преустановено, без да установи траен и
равностоен достъп, и без да се произнесе относно качеството, правната
допустимост и техническата адекватност на въпросната рампа.
4
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Гоце Делчев в обжалваните части и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се
присъждане и на направените в двете инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от
насрещната страна.
И двете страни в производството не правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с
чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в
срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1015 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 04.11.2025 г. от 10:45 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5