РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Ямбол, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600024 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А., депозирана
чрез служебно назначения му защитник адв.М. Д., против присъда № 193/19.11.2024г.,
постановена по нохд № 507/2024г. по описа на РС- Елхово.
С обжалваната присъда подс. И. А. е признат за виновен в това, че на **.**.****
година, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.**** *****,
обл.****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.с
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
500лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за
изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на
14,10лева, както и 5 лв.за издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва да бъде
направен извод, че въззивника е влязъл в Република България с цел да търси убежище,
поради което се иска да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 НК и да бъде освободен от
1
налагане на наказание.
Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на
обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди
изцяло.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебното заседание, чрез адв.М. Д., назначен за
служебен защитник на първата инстанция, чрез който поддържа жалбата по изложените
съображения. Пледира се след като подсъдимият бъде признат за виновен да се приложи
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и да не му се налага наказание.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на
защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и
чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319, ал.1 от НПК и
от лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се
подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
По несъмнен начин е установено, че подсъдимият И. А. е гражданин на
**********като през 2015година напуснал страната си на произход и влязъл нелегално в
Република Турция, заедно с родителите си. През лятото на 2024г.взел решение да замине за
Германия, където да живее и работи. С оглед на това, че не притежавал необходимите
документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз
решил да стори това по незаконен начин. В изпълнение на взетото решение срещу парично
възнаграждение се свързал с лица, които нелегално да го преведат през границите на
Република Турция и Република България.
В изпълнение на уговорката на **.**.****г.подсъдимият заедно с други 9 лица били
откарани в близост до границата с България, където предвождани от неустановено лице
продължили да се движат пеша няколко дни. На **.**.****г. преминали границата, като
преодолели възпрепятстващото съоръжение, през направен предварително отвор, влезли в
Република България. Преминаването е станало в района на гранична пирамида № ***,
находяща се в землището на с.**** *****, обл.****. След като влезли в страната ни
продължили да се движат пеш и на *.**.****г.цялата група се качили на джип марка „*****“
с шведска регистрация. Около 23,40часа автомобилът бил спрян за проверка в разклона за
с.Срем, общ.Тополовград от служители на РДГП- Елхово- св.Т. В. и негови колеги. При
проверката било установено, че никой от пътниците в автомобила не притежават документи
за самоличност, след което били задържани в ГПУ-Елхово.
Св.П. К. полицай при ГПУ-Елхово установил точното място от където подсъдимият и
останалите членове на групата са влезли в страната ни.
Самоличността на подсъдимия е снета по негови данни, след което е регистриран в
2
системата Евродак. От справката за съдимост е видно, че подсъдимия с посочените данни не
е осъждан в България.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и
обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство
и приобщени по делото чрез прочитане на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2,
вр.с ал.1, т.1 от НПК. Самопризнанията му напълно кореспондират с останалите събрани
доказателства, показанията на свидетелите Т. В. и П. К., както и с писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК.
На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимия е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
**.**.**** година, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на
с.**** *****, обл.****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение от надлежните органи на властта.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично- пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото
гражданство, така и държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен
режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля В. и
обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и целял тяхното настъпване. Предприемайки влизане на
страната, чрез преодоляване на възпрепятстващото съоръжение бил наясно с липсата на
изискуемото разрешение за влизане в Република България и в друга държава от ЕС, както и
с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница.
Освен това съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел достигане
в страна, в която да се чувства и живее добре.
3
Относно наказателната отговорност на подсъдимия.
Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимия следва да му бъдат
наложени наказания при наличие на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, а именно наличие
на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което налагането на дори най-
леките предвидени в закона кумулативни наказания биха се оказали несъразмерно тежки. На
това основание наложените наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и глоба в
размер на 500лв. са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на
деянието и на личността на извършителя. Наказанията в този размер напълно съответстват
на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия и със
същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, тъй като
същото би било прекалено снизходително и несъобразено със степента на обществената
опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Относно искането на защитникът на подсъдимия да се приложи разпоредбата на
чл.279 ал.5 НК, тъй като И. А. е влязъл в страната ни за да се ползва от правото си на
убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27 ал.2 от Конституцията и Законът за
убежището и бежанците българската държава предоставя четири вида закрила: 1. убежище-
предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните убеждения и
дейност в защита на международно признати права и свободи; 2. временна закрила-
предоставя с акт на МС за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които
са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт ,чужда
агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец-
предоставя се от председателя на ДАБ, отговарящ на критериите , определени в конвенцията
за статута на бежанците от 1951г./Женевската конвенция/ и з ЗУБ и 4. хуманитарен статут-
предоставя се от председателя на ДАБ на чужденец, чиито живот, сигурност или свобода са
застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на
нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер.
Съдът приема, че използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да се
тълкува като общ такъв за търсене на закрила, а не в тесния смисъл само при търсене на
убежище, тъй като лицата, които търсят закрила не са длъжни да знаят нашето
законодателство колко вида защита предоставя и какви са условията за получаването им.
В конкретния случай обаче посочените по- горе изисквания не са налице, тъй
като към момента общата обстановка в С. сама по себе си не дава основание за страх от
преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Подсъдимият и защитника му не
са представили никакви доказателства от които да се направи извод, че изпитва основателен
страх от преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност към
4
определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е налице
вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. Още повече, че ако подсъдимият
действително бяга от родината поради заплаха за живота си той би останал в Турция, която е
трета сигурна страна за него.
По изложените по- горе съображения съдът счита, че не са налице условията за
прилагане разпоредбата на ал.5 на чл.279 НК.
По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.
В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №193/19.11.2024г., постановена по нохд № 507/2024г. по
описа на РС- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5