№ 501
гр. Русе, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520103947 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу С. Б. М., в която се твърди, че
между страните са съществували облигационни отношения във връзка със
сключени договори за предоставяне на услуги - Договор за мобилни услуги №
**** от 21.10.2021г., Допълнително споразумение № *** от 18.01.2022г. към
договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги № *** от 18.01.2022г.
За дължимите парични задължения по тези договори, на ответника били
издадени 3 бр. фактури в периода м.февруари.2022г. - м.май.2022г. Във всяка
от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори. С оглед неплащане на дължимите суми за
потребените услуги, договорните отношения между страните били
прекратени и съответно на ответника начислени договорни неустойки както
следва: по Договор за мобилни услуги № **** от 21.10.2021г., изменен с
Допълнително споразумение № *** от 18.01.2022г. в размер на 128,92 лв., по
Договор за мобилни услуги № *** от 18.01.2022г. в размер на 372,12 лв.
За дължимите суми по трите договора ищцовото дружество депозирало
1
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което било
образувано ч.гр.д. № ***/2024г. по описа на Районен съд - Русе и издадена
заповед за изпълнение за сумите по горепосочените фактури, включващи
абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки в общ размер на 625,14лв.
С оглед на това, че заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
се моли в настоящото производство да бъде признато за установено
задължението на ответника за сумата от 625,14 лв., представляваща общият
сбор от неплатени цени на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски и
дължими суми за неустойки вследствие предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, за които суми има издадени фактури: №*** от
05.02.2022г., №*** от 05.03.2022г. и №*** от 05.05.2022г. Претендира се и
законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на направените в
заповедното и в настоящото исково производства разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особеният си представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК изразява становище за допустимост и
частична основателност на исковата претенция. Възразява се по отношение на
претендираните неустойки в размер на три стандартни месечни вноски, като
се счита, че същите следва да бъдат без добавена част от стойността на
ползвани отстъпки от месечен абонаментен план, съответстваща на оставащия
срок до края на договора. Също така не следвало да бъде добавяна и цената,
на която било предоставено устройство без отстъпка.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните са сключени следните договори: Договор за
мобилни услуги № **** от 21.10.2021г., Допълнително споразумение № ***
от 18.01.2022г. към договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги №
*** от 18.01.2022г. За предоставените по тези договори услуги, ищцовото
дружество е издало на ответника три фактури в периода м.февруари.2022г. -
м.май.2022г. Във всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, а именно:
По Договор за мобилни услуги № **** от 21.10.2021г., изменен с
2
Допълнително споразумение № *** от 18.01.2022г. към договор за мобилни
услуги, с който се предоставял мобилен номер *** били начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 200,23 лв. от които: 71,31
лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги
и допълнителни такси, начислени за периода 05.01.2022г. до 04.03.2022г.
По Договор за мобилни услуги № *** от 18.01.2022г., с който се
предоставил мобилен номер *** били начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 424,91 лв. от които: 52,79 лв. - незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, начислени за периода 05.01.2022г. до 04.03.2022г.
С оглед неплащане на дължимите суми за потребените услуги по
горепосочените договори договорните отношения между страните били
прекратени и съответно на ответника начислени договорни неустойки както
следва:
По Договор за мобилни услуги № **** от 21.10.2021г., изменен с
Допълнително споразумение № *** от 18.01.2022г. към договор за мобилни
услуги неустойка в размер на 128,92 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя и представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без включен ДДС (по 37,49 лв. всяка), а именно: 112,47 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в
размер на 16,49 лв.;
По Договор за мобилни услуги № *** от 18.01.2022г. неустойка в размер
на 372,12 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя и представляваща сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС (по
22,49 лв. всяка), а именно: 67,47 лв., ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 9,87 лв., и с добавена
разликата в размер на 294,78 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство ZTE Blade А51 Grey без отстъпка съгласно актуалната към
18.01.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
3
услуги.
По делото не се установява заплащане на горепосочените задължения.
За дължимите суми по издадените фактури, ищцовото дружество е
изпратило покана за доброволно изпълнение до ответника на 05.04.2022г., с
която е индивидуализирано задължението му и е предупреден за настъпилата
изискуемост на неплатените лизингови вноски за предоставеното устройство
и за дължимостта на неустойки по договорите.
По депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, за общо дължимата по
горепосочените фактури сума в размер на 625,14 лв. (главница) е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2024г., в която са включени и разноски в
размер на 25лв. държавна такса и 480лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят,
тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените
във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е
осигурено ползването на посочения мобилен номер, че с него не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори,
електронни съобщения и трафик на данни. С оглед естеството на
предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери
приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото
дружество с представените по делото фактури доказва количеството и
стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно
водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано)
4
оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете
доказателствената стойност на представените по делото фактури и
приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не
съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените
на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени
доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.
Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни,
създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след
този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от
абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно
отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи
услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си
детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и
предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно
месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се
предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.
Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира
заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу
тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото
производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата
информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото
в счетоводните документи.
Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото
дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите
суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното
прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени
от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с
удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане
на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в
размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено
мобилно устройство или оборудване на абоната.
5
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр.
второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
Прекратяването на договорите за мобилни услуги е и в интерес на ответника,
защото при липсата на такова, към настоящия момент същият вместо
задължен за три месечни такси за ползвания номер, щеше да има изискуеми
задължения за много по-дълъг период (до изтичане срока на договорите) или
6
задължение за значително по-голяма сума от претендираната от ищцовото
дружество като неустойки.
По изложените съображения предявените установителни искове следва
да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 75лв. държавна такса, 300лв. депозит за особен представител на
ответника и 480лв. адвокатско възнаграждение или общо 855лв., както и за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. в размер на 505лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Б. М. ЕГН********** с
настоящ адрес гр. Русе, ***********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 625,14лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата за период от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед №***/05.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. Б. М. ЕГН********** с настоящ адрес гр. Русе,
*********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 855лв. разноски за настоящото производство и
сумата от 505лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г.
по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7