Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 8 747 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 200 000 лв.
В исковата молба на Н.Т.Г. се твърди, че на 31.12.2016 г. е осъществено ПТП
на път ІІІ-554 от водача на лек автомобил „Фиат Стило“ с ДКН *******– Е.Н.Т., който
загубил контрол над управляваното от него МПС, което се завъртяло и блъснало в насрещно
движещия се влекач „Мерцедес“ с турски рег. № *******, управляван от турския
гражданин С.Т.. В следствие на ПТП-то починал К.П.К., пътник в лекия автомобил.
Твърди се, че ищцата е майка на починалия в ПТП-то. Изложени са твърдения, че
смъртта на сина й й причинила болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на лек автомобил „Фиат”, да й заплати сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Е.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е депозирала допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50
на РУ на МВР – Харманли, от който се установява, че на 31.12.2016 г. на път
ІІІ-554, км 55+600, посока гр. Гълъбово е осъществено ПТП от водача на лек
автомобил „Фиат Стило” с рег. № *******,
управляван от Е.Н.Т., който поради несъобразена скорост губи контрол, завърта
се по пътното платно и удря влекач марка „Мерцедес 2013“ с рег. № *******,
управляван от С.Т., турски гражданин, при което е загинал К.П.К..
По делото е представено удостоверение за наследници
с изх. № 11/26.01.2017 г. на Община Гълъбово, от което се установява, че К.П.К.
е починал на 31.12.2016 г. и е оставил за свои наследници по закон Н.Т.Г./майка/
и Петър Костадинов Колев /баща/.
По делото е изслушана комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице д-р К.А.С. и инж. В.К.Д.. В заключението си вещото
лице, в нейната медицинска част, е посочило, че спри процесното
ПТП К.П.К. е получил увреждания с травматичен характер, като част от уврежданията
на главата са несъвместими с живота като е налице причинно следствена връзка
между увредата и факта на неговата смърт. Вещото
лице, изготвило автотехническата част от комплексната
експертиза е посочило, че автомобилът е навлязъл в лентата за движение към гр.
Симеоновград като ударът е бил непредотвратим чрез предприемане на маневра за
аварийно спиране. Посочено е, че автомобилът е загубил устойчивост и е бил
неуправляем, движейки се странично с хлъзгане по платното за движение.
Обоснован в експертизата е извод, че починалият е бил без поставен предпазен
колан като основната причина за неговата смърт е тежката черепно-мозъчна травма
със счупване на костите на черепа и масивен кръвоизлив в мозъка, което
увреждане е възможно да се получи и при поставен предпазен колан, тъй като при
страничен удар, предпазната роля на колана е малка и тялото на пострадалия,
може да се придвижва настрани и да се удари във вратата на автомобила.
В съдебно заседание на 25.11.2019 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Г.Т.Д., брат на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.06.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключението
на КСМАТЕ респ. констатациите на протокола за ПТП настоящият
съдебен състав намира, че вината на водача на лек автомобил
«Фиат» е установена като
същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМАТЕ.
Ищцата е възходяща от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да
претендира репарация на причинените им, вследствие смъртта на нейния син, вреди.
Същата е от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства.
Под други обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета
на страданието, вследствие загуба на дете, с който са живели дълги години
заедно справедливо би било да се присъди сумата от 150 000 лв. При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан. С оглед изводите на СМЕ настоящият съдебен състав възприема същото като
неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 29.09.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 25.11.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 8/. С оглед заявения размер на иска и при съблюдаване Наредба 1/2004
г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
възлиза на 6 636 лв. с включен ДДС, доколкото процесуалният представител е
лице, регистрирано по ЗДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото респ.
извършените по делото процесуални действия, настоящият съдебен състав намира,
че това е адекватния размер на адвокатското възнаграждение. Неговата припадаща
се част с оглед уважената част от иска възлиза на сумата от 4 977 лв. с ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 250 лв. –
разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 6 225 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Н.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Р.М. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта
на К.П.К. в резултат на ПТП, реализирано на 31.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2017 год. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
200 000 лв.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Р.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Е.”АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 250 лв. – разноски.
ОСЪЖДА
З. „Е.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 225 лв. –
дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Е.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Р.М. сумата
4 977 лв.– адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: