М О Т И
В И
по присъда № /07.07.2011год.
по н.о.х.д.№ 1044/2011год.
по описа на Добрички районен
съд
Срещу подсъдимия
А.М.В. с ЕГН **********
е повдигнато обвинение по чл.196 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 194 ал. 1 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП с
изключение приложението на чл. 26 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник изразиха съгласие наказателното
производство в съдебна фаза на процеса да се проведе по реда на глава 27 от НПК
, като на основание чл. 370 ал.2 от НПК се съгласиха да бъде извършено
предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т.2 от НПК , подсъдимия
заяви ,че разбира в какво е обвинен , признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.Възползва се от правото си да не дава подробни
обяснения по случая.
След
като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира
за безспорно установено от фактическа страна следното:
На *** година
рано сутринта подсъдимия В. минавал край хрампаметник “*** “ в
центъра на гр. Д. и решил да влезе вътре . По същото време свидетелката Д.М. –
прислужничка в храма била оставила дамската си чанта на стол в стаичка та ,
където се продават свещите и влязла след това в храма. След малко дошла и
сестра и -свидетелката И.Х. *** , която
оставила мобилния си телефон “Самсунг” в същата стаичка и последвала М. в
църквата. Като влязъл в храма подсъдимия В. видял ,че нямало никой и забелязал
отворената стаичка , а вътре чантата на св. М. и мобилния телефон на св. Х.. Той
веднага влязъл вътре в стаичката и грабнал чантата и мобилния телефон и
напуснал храма. В движение разгледал съдържанието на чантата, като от нея взел
сумата от 50 лева и намиращия се вътре мобилен телефон Нокия 1200 в едно със
СИМ карта , а чантата с останалите в нея вещи - лични документи, 7 бр. Секретни
ключове , апарат за кръвно налягане ,
златно кръстче 3 грама 14 карата ,пластмасов ключодържател , пластмасов розов
гребен , червило марка “Орифлейм, един кибрит изхвърлил в кофа за смет. По
късно през деня подсъдимия В. срещнал св. А. *** и предложил да му продаде
мобилен телефон Нокия 1200 за сумата от 5 лева без зарядно устройство и без СИМ
карта която преди това унищожил. Подсъдимия не обяснил на свидетеля за
произхода на мобилния телефон нищо .Свидетелят закупил мобилния телефон за
сумата от 5 лева , като по време на досъдебното производство същият бил
предаден на органите на досъдебното производство и в последствие бил върнат на
св. М. срещу разписка. Според заключението на изготвената по време на
досъдебното производство оценъчна експертиза стойността на отнетите от св. М.
вещи възлиза на 322.95 лева , а тези на св. Х. на 72 лева , а общата стойност
на отнетите вещи била 394.95 лева.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
който прави пълни самопризнания; свидетелските показания, както и от
приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото.
При
гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От
обективна страна подсъдимия А.М.В. :
На ***година в гр. Д.
,в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
“Самсунг М 150” със сим карта на стойност 72 лева от владението на И.А. *** и 1
брой дамска чанта от естествена кожа в едно с лични документи , 1 бр. Телефон
Нокия 1200 със СИМ карта , 7 бр. Секретни ключове , апарат за кръвно налягане , златно кръстче
3 грама 14 карата ,пластмасов ключодържател , пластмасов розов гребен , червило
марка “Орифлейм, един кибрит и сумата от 50 лева всичко на обща стойност 322.95
лева от владението на Д.А.М. *** , без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна същият при извършване на деянията е действал при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
По този
начин подсъдимия А.М.В. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на 196 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 194
ал. 1 от НК.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред и стремежа към облагодетелстване по лесен , но неправомерен начин.
За да
определи наказанията на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в
НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените от
него деяния и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността му:
Подсъдимия
А.М.В. е – роден на *** *** ***с ЕГН **********.
Престъплението
е извършено от подсъдимия В. при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства: многократни
осъждания, лоши характеристични данни и наличие на незавършени досъдебни
производства .
Изложеното мотивира съда да индивидуализира
наказанията, както следва :
На основание чл.58а ал. 1 във
връзка чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание
лишаване от свобода за срок от четири
години и НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета , като НАЛАГА
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца
което следва да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при
строг режим на изтърпяване .
Признава подсъдимия А.М.В. с установена по
делото самоличност за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение във
връзка с приложение на института на продължавано престъпление – чл. 26 ал. 1 от НК.
Осъжда подсъдимия А.М.В. с установена по делото самоличност да заплати
сумата от 50 лева по сметка на * РУП при ОД на МВР гр. Д. за изготвената
експертиза .
Съдът намира
така наложената санкция за ответстваща на обществената опасност на горепосоченото
престъпно деяние и в достатъчна степен да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимия и на останалите членове на обществото.
Председател: