Р Е Ш Е Н И Е
№738
гр.
Хасково, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на седми откомври, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №686 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба от А.М.Х. ***, подадена чрез адв. Ч., срещу Решение №1012-26-234-1/30.06.2022г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А.М.Х.,
срещу разпореждане №**********/№2/ прот.№N01153/20.04.2022г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68,
ал.3 от КСО ме у отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 20.07.2021г.
В жалбата се сочи,
че органа неправилно е приложил материалния закон, относно определянето на
началната дата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 20.07.2021г., вместо от 21.11.2020г. по подадено в срок по чл.94,
ал.1 от КСО заявление на 23.11.2020г. – датата на подаване на предходно
заявление с придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят счита, че дори да е налице влязло в сила
разпореждане № **********-2140-26-238/19.03.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, същото няма статут на стабилен
административен акт и не е обжалван пред съд, а с разпоредбата на чл.99 от КСО
е допустимо да се измени влязло в сила разпореждане, при наличие на законовите
предпоставки за това. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на действителния стаж по диспозитива на
Решение №189/24.03.2022г. по адм. дело № 1270/2021г. на Административен съд
Хасково твърди, че е считано от 21.11.2020г. и в срока по чл.105 от КСО
незаконосъобразно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от правилната начална дата. По изложените в жалбата съображения се моли
да бъде отменено оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, като бъде върната преписката на ТП на НОИ – Хасково, с
указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя от датата на придобиване
на правото. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното
заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител адв. Ч.,
който поддържа жалбата и подробно аргументира становището за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата
и моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Счита, че
правилно пенсионният орган е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, считано от 20.07.2021г. като е спазил срока по чл.94 от КСО. С
отпущане на пенсията от тази дата органът е съобразил задължителните указания
дадени в Решение №189 от 24.03.2022г., постановено по адм. дело №1270/2021г. по
описа на Административен съд Хасково. Счита, че като е потвърдил разпореждането
за отпускане на пенсия от тази дата, директорът на ТП на НОИ – Хасково е издал
правилен и законосъобразен административен акт и моли същият да бъде потвърден.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Административен съд
– Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по
административната преписка се установява, че А.М.Х. *** заявление с вх. № Ц2113-26-1975/23.11.2020г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
необходимите документи за това.
С разпореждане №**********-2140-26-238/19.03.2021г.
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Цитираното разпореждане на 24.06.2021г. е обжалвано от Х. пред директора
на ТП на НОИ Хасково, който С Решение 1012-26-284-1/15.07.2021г., на основание
чл.117, ал.1, т.1 от КСО, във вр. с чл.88, ал.1, т.2 от АПК е оставил жалбата
без разглеждане и прекратил производството, тъй като приел, че същата е
подадена извън преклузивния срок за обжалване.
На 20.07.2021г. А.Х.
е подал ново заявление с вх. № 2113-26-1261 пред ТП на НОИ –Хасково, с което е
поискал отново да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На същата дата от Х. е подадена и частна жалба до Административен съд Хасково,
против Решение 1012-26-284-1/15.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ –
Хасково.
С определение
№55/07.09.2021г., постановено по частно адм. дело № 743/2021г. по описа на
Административен съд Хасково е потвърдено оспореното Решение
1012-26-284-1/15.07.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, а частната
жалба на Х. е отхвърлена като неоснователна.
Във връзка с
подаденото от Х. заявление вх. № 2113-26-1261/20.07.2021г. от ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е издадено разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021
г., с което на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, му е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е прието, че
съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на А.М.Х. не се следва пенсия за осигурителен стаж
и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст
67 г., 01 м. и 29 дни, но няма 15 г. осигурителен стаж по условията на втора
категория труд, а има 11 г. 09 м. и 16 дни и няма сбор от осигурителен стаж и
възраст 100, а има 86. Прието е също, че на Х. не се следва пенсия по условията
на чл.68, ал.1 – 2 от КСО, тъй като има навършена възраст 67 г., 01 м. и 29
дни, но няма осигурителен стаж 39 г., а има 19 г., 01 м. и 23 дни. Отказът за
отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че
жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а
има такъв от 14 г., 02 м. и 11 дни, като при определянето на действителен
осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15,
ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е изключил стажа за периода на
наборна военна служба – 2 г., 00 м. и 00 дни, от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г.
Разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г. е получено от А.М.Х. на
22.11.2021 г. срещу подпис в разписка.
В срока по чл.117,
ал.2 от КСО с жалба вх.№1012-26-510 от 25.11.2021 г. А.М.Х. оспорил пред директора
на ТП на НОИ – Хасково разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г.,
който с Решение №1012-26-510-1 от 09.12.2021 г., е отхвърлил жалбата му против
същото.
Недоволен от
решението на директора на ТП на НОИ – Хасково А.М.Х. е обжалвал същото пред
Административен съд Хасково. По подадената жалба в Административен съд Хасково
е образувано адм. дело № 1270/2021г., по което е постановено Решение №
189/24.03.2022г., влязло в сила на 12.04.2022г. С посоченото решение съдът е приел,
че за действителен осигурителен стаж следва да бъде признат придобития такъв от
Х. за периода на редовна (наборна) служба за времето от 08.03.1974 г. до
08.03.1976 г., който добавен към зачетения от пенсионния орган действителен
осигурителен стаж безспорно надвишава 15 години, съответно е извел извода, че
същият е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. Поради
това е отменил Решение №1012-26-510-1 от 09.12.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане №**********/2140-26-869 от
19.11.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково
и върнал административната преписка на директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
подаденото от А.М.Х. заявление
с вх.№2113-26-1261/20.07.2021г., съобразно
указанията, дадени в мотивите на решението, като му определил
и 14-дневен срок за произнасяне.
Изпълнявайки
дадените от съда указания от пенсионният орган е издадено разпореждане №**********/№2/прот.№N01153/20.04.2022г., с което на основание чл.68, ал.3 от КСО на А.М.Х. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.07.2021г. В
срока по чл.117, ал.2 от КСО с жалба вх.№1012-26-234 от 31.05.2022 г. А.М.Х. е
оспорил пред директора на ТП на НОИ – Хасково цитираното по-горе разпореждане.
С оспореното Решение
№1012-26-234-1/30.06.2022г. директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлил
жалбата на А.М.Х., срещу разпореждане №**********/№2/ прот.№N01153/20.04.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.07.2021г. Аргументирано е, че приложение намира разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, поради което и правилно пенсионният орган е отпуснал пенсия,
считано от датата на заявлението – 20.07.2021г.
Решението
е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощник, на 05.07.2022г., видно от
отразяването в известието за доставяне /л. 114/.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното решение е
постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в
предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния
закон.
По делото като
спорен се формира въпросът коя е датата, от която
следва да бъде отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя.
Съгласно
чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване
на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен
срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок
от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата
на подаването им.
В
конкретния случай се установява, че А.М.Х. е подал документите си за отпускане
на пенсията за осигурителен стаж и възраст, след като е изтекъл 2-месечният
срок от придобиване на правото. По аргумент от чл. 177, ал. 1 АПК до
признаването от съда с влязло в сила решение /в конкретния случай по адм. дело
№ 1270/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково/ за лицето не е
възникнало право на пенсия по реда и условията на чл. 68, ал. 3 КСО, в
който смисъл е Решение № 2097 от
17.02.2021 г. по адм. д. № 8289/2020 г., VІ отд. на ВАС.
По
аргумент от чл. 177, ал. 2, изр.
първо АПК административният орган при новото произнасяне по заявлението на А.М.Х.
от 20.07.2021г. е обвързан изцяло със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила решение по адм.
дело №1270/2021г. по описа на Административен съд – Хасково. Издаден акт в
противоречие с влязло в сила съдебен решение е нищожен, доколкото
административния орган действа при условията на обвързана компетентност, а не
на оперативна самостоятелност /така вж. Решение № 1680 от 31.01.2020 г. по адм.
д. № 6081/2019 г., VІ отд. на ВАС/.
В
настоящото производство не подлежи на анализ дали към 21.11.2020г., когато е
подадено първото по ред заявление за жалбоподателя е било възникнало правото за
придобиване на лична пенсия за ОСВ по смисъла на чл. 68, ал. 1 - ал. 3 КСО. Следва
да се посочи, че по подаденото заявление от ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково е обективиран отказ да бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане, което като неоспорено е
влязло в законна сила. Това разпореждане, с което е отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява стабилен административен
акт /така вж. Решение № 4677 от
17.05.2022 г. по адм. д. № 12430/2021 г., VІ отд. на ВАС/. Поради което недопустимо
е в хода на настоящото съдебно производство да се извършва инцидентен контрол
за неговата законосъобразност по смисъла на чл. 144 АПК във
връзка с чл. 17, ал. 2 ГПК и по
аргумент от чл. 221, ал. 3 АПК. В този
смисъл е Решение № 1432 от
29.01.2020 г. по адм. д. № 9744/2019 г., VІ отд. на ВАС.
Отделно
от това, административният орган е обвързан изцяло с искането на лицето, което
е подало заявление, а именно – да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Противното би обусловило извод за издаване на акт при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон /чл. 94, ал. 1 КСО – досежно датата на отпускане на пенсията/, предпоставка за
неговата отмяна.
Настоящото
съдебно производство е с предмет решението, с което се потвърждава разпореждане
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.07.2021г.
Последното е резултат от административното производство, образувано по
заявление от същата дата. Това производство, обаче, е различно от образувано по
заявление по чл. 99, ал. 1, т. 1,
б. "а" КСО, при което "влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да
се измени или отмени от органа, който го е издал - когато пенсионерът представи
нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит
преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17". В конкретния
случай А.М.Х. не е подал заявление за отмяна на влязлото в сила разпореждане от
дата 19.03.2021г. съгласно специалната разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 1,
б. "а" КСО, дерогираща общите правила за възобновяване на производството по
издаване на административен акт, разписани в чл. 99 и следващите
от АПК /Определение № 2005
от 16.02.2021 г. по адм. д. № 1171/2021 г., VІ отд. на ВАС/. В производство по чл. 99, ал. 1, т. 1,
б. "а" КСО, каквото не е процесното, на анализ подлежи представени ли са
нови доказателства за осигурителен стаж и/или доход, като при положителен
отговор разпореждането се изменя или отменя от датата на представянето им
съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, в който смисъл е и Решение № 5580 от 10.05.2021 г. по адм.
д. № 3017/2021 г., VІ отд. на ВАС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. "г" и "д" КСО влязлото в сила разпореждане по
чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по негова
инициатива, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или
неправилно е отказано отпускането й, както и, че е определена в неправилен
размер. Съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 КСО
разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането или промяната
на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94. Следователно, при
неправилен отказ, каквито твърдения има по делото, приложение отново намира
разпоредбата на чл. 94 КСО. При
всяка една от хипотезите по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено/отменено само
по инициатива на пенсионния орган. Доводът, че административният орган не е
проявил инициативност служебно да отмени разпореждането, с което е отказано
неправилно отпускането на пенсия, е неоснователен. В този смисъл са Определение № 11064 от 13.08.2020 г. по адм.
д. № 5388/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 15728 от 17.12.2020 г. по адм.
д. № 8727/2020 г., VІ отд. на ВАС.
При това
положение, като
е отхвърлил жалбата против разпореждане №**********/№2/ прот.№N01153/20.04.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково, с което на А.М.Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, от 20.07.2021г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО, административният
орган е издал правилно решение, съответно на материалния закон. В този смисъл,
жалбата срещу това решение като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/
лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 3 АПК,
Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Х. ***, против
Решение №1012-26-234-1/30.06.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с
което е отхвърлена жалбата му, срещу разпореждане №**********/№2/ прот.№N01153/20.04.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО му е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.07.2021г.
ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: