РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 19.07.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 9 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал. 2 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила молба от С.А.Н. с ЕГН ********** ***, в качеството си на родител и законен представител на П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** против Н.А.М., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение за издаването на задграничен паспорт и свободното пътуване на децата в чужбина. Твърди, че с ответницата са живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родили две деца П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** . Твърди, че с Решение № 100/2016 г. постановено по гр.д. № 623/2016 година по описа на ЧРС родителските права надродените от съвемстното съжителство деца билипредоставени на него, като баща и законен представител. Твърди, че отсъствието на ответницата не му дава възможност да изведе децата без декларация . Твърди, че дезинтересоваността на ответницата от децата не му дава възможност децата да пътуват с него в чужбина. Твърди, че децата са родени в чужбина- ***, като целият му род са в държави в ЕС. Твърди, че иска да изведе децата на екскурзия в чужбина, за да видят роднините си. Твърди, че децата имат издадени задгранични паспорти до края на 2019 г., но за да избегне водене на ново дела, тъй като вече годината започнала моли и за разрешение за издаване  и на тези документи. Моли съда да постанови решение, с което да даде разрешение заместващо съгласие на майката Н.А.М., с ЕГН ********** *** децата П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** да пътуват и пребивават в чужбина в държавите на ЕС, за период който съдът определи , съпроводени от С.А.Н. с ЕГН ********** , като баща и техен представител, както и  да даде разрешение да им бъдат издадени задгранични паспорти ,необходими и задължителни документи за пътуването им чужбина , без да е необходимо съгласието на майката. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата редовно призована не се явява лично. Представлява се от адвокат И.А.А., назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като процесуален представител, който в писмен отговор заявява, че иска е допустим и вероятно основателен.

В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен бряг не се представлява. В социален доклад е изложено становище, че иска за издаване на задграничен паспорт не нарушава правата и интересите на детето.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

По допустимостта на иска:

Не се спори по делото, а се установява от представеното копие на Решение № 100/2016 г. постановено по гр.д. № 623/2016 г. по описа на ЧРС , че страните са родители на децата, за които се иска от съда да разреши да се извадят задгранични паспорти и други необходими документи

Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

С разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители които не са в законен брак и хипотезата на родители които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права.

По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на иска:

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент бащата упражнява родителските права,  децата живеят с него и същия има възможност и желание те да пътуват в чужбина с цел туризъм и срещи с близки и роднини. Отношенията между страните са влошени, предвид липсата на каквато и да е комуникация между тях. Липсва желание за сътрудничество и обща визия за бъдещето на децата, което създава напрежение между тях.

Ограничаването на децата от пътуванията в чужбина и ограничаването на възможностите им за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от Закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в интерес на децата и следва да им се даде възможност да пътуват заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията на Р. България в страни членки на ЕС, както и конкретно за и Великобритания. Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС, в рамките на Съюза и гарантирано се гарантира от техните основни закони и Конституции. Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето за времето, през което то ще бъде в чужбина не е основание, да му се откаже да пътува с родителя, който упражнява родителските права. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че разрешаването на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с детето.

Искането на ищеца е да се разреши на децата да пътуват до страните от ЕС и конкретно до Великобритания, без съгласието на майката до нъвършване на 18 годишна възраст на всяко от тях. При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Псрещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход".

При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на П и С. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна. От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата им като български гражданин да влизат и излизат от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.

Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. Поради нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и детето да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 595.00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на дело в размер на 25 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270.00 лв. и сумата от 300 /триста/ лева за назначен процесуален представител на ответника Н.А.М., с ЕГН **********.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 123, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗБЛД, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на Н.А.М., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване, преиздаване и снабдяване със задграничен паспорт на малолетните деца П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН **********, представлявани единствено от своя баща и законен представител С.А.Н. с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да на С.А.Н. с ЕГН ********** *** да подаде заявление за издаване и преиздаване на паспорт за задгранично пътуване на децата П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката Н.А.М., с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на децата П.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България, в страни членки на ЕС и Великобритания, многократно и за неограничен период от време, придружавани от баща си С.А.Н. с ЕГН ********** *** или от изрично упълномощено от него лице, без да е необходимо за целта съгласието на майката Н.А.М., с ЕГН ********** ***

ОСЪЖДА Н.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати на С.А.Н. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в общ размер на 595.00 /петстотин деветдесет и пет/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: