РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. **********, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100490 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Г. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Д. М.
Г., ЕГН **********, с адрес:*****, чрез пълномощника им адв. Д. П. от САК,
против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищците са
наследници по закон на М. Б. Г., ЕГН **********, починал на *** г.
(съответно преживяла съпруга, син и дъщеря), който за периода от 02.12.1976
г. до 16.10.2013 г., а след сключения от него граждански брак с ищцата Г. Г. на
*** г. – заедно с нея, е упражнявал давностно владение върху недвижим имот,
находящ се в землището на с. Церецел, общ. Своге, обл. Софийска, местн.
„Дебели торища“, представляващ нива от 6 декара, при съседи: от две страни
гора, път и селище на К. Т. П., описан в т. 3 от Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 04.05.1971 г. между К.Т.П.–
продавач и Б. Л. Г. (баща на М. Г.) – купувач. Твърди се още, че М. Б.Г., заедно
с ищцата Г. М. Г., са придобили правото на собственост върху имота в режим
на СИО по давност на 02.12.1986 г., а след смъртта на М. Б. Г. – ищците са
наследили, притежаваната към този момент от М. Б. Г. 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху имота. При условията на евентуалност се твърди, че в
продължение на повече от десет години (от смъртта на М. Б. Г. на *** г. до
настоящия момент) единствено ищците владеят самостоятелно и
необезпокоявано имота, поради което са придобили правото на собственост
върху същия по давност към 16.10.2023 г., като ищците заявяват, че
присъединяват към тяхното владение и владението на общия им наследодател,
осъществено в периода от 02.12.1976 г. до 16.10.2013 г. Твърди се също, че
съгласно скица-проект № 15-607756-13.06.2024 г. на СГКК-Софийска област,
проектен имот с идентификатор 78402.49.607 от проект за изменение на
1
кадастралната карта на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със
заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК с площ 2424 кв.м. попада в
поземлен имот с идентификатор 78402.49.5, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, вид на
собствеността: Стопанисвано от Община Своге, площ: 7415 кв.м. – земи по
чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),
а съгласно скица-проект № 15-607759-13.06.2024 г. на СГКК-Софийска област
проектен имот с идентификатор 78402.49.611 от проект за изменение на
кадастралната карта на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със
заповед № РД-18-130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК с площ 2394 кв.м. попада в
поземлен имот с идентификатор 78402.49.8, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, вид на
собствеността: Стопанисвано от Община Своге, площ: 11109 кв.м. – земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ. Излага се и твърдение, че е налице идентичност на имота –
предмет на предварителния договор по т. 3 и горепосочените проектни имоти.
В исковата молба се твърди още, че М. Б. Г., заедно с ищцата Г. М. Г., са
придобили по давност на 01.06.1988 г. в режим на СИО правото на
собственост и върху следния недвижим имот: Селище от 1 декар, находящо се
в землището на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн. „Дебели торища“,
при съседи: от две страни К. Т. и гора, ведно с построената върху това място
паянтова жилищна сграда на около 60 кв.м., който имот е описан в
Нотариален акт № 191, том I, дело № 371/1978 г. на Свогенски районен съдия,
тъй като за периода от 01.06.1978 г. до 16.10.2013 г. М. Б. Г., а след сключения
от него на *** г. граждански брак с ищцата Г. М. Г. – заедно с нея, са
упражнявали давностно владение върху имота, като след смъртта на М. Б. Г. –
ищците са наследили, притежаваната към този момент от М. Б. Г. 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху този имот. Твърди се също, че съгласно скица-
проект № 15-607758-13.06.2024 г. на СГКК-Софийска област проектен имот с
идентификатор 78402.49.608 от проект за изменение на кадастралната карта
на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със заповед № РД-18-
130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК с площ 1134 кв.м. попада в поземлен имот с
идентификатор 78402.49.3, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, вид на
собствеността: Стопанисвано от Община Своге, площ: 1636 кв.м. – земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и че този проектен имот е идентичен с имота, описан в
горепосочения нотариален акт. Имотът е индивидуализиран и в приложената
към исковата молба комбинирана скица.
Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици по наследство (и давностно владение за ищцата Г. М. Г.), а по
отношение на първите два имота – при условията на евентуалност – по
давностно владение на:
- реална част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.5 по КККР на
с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със Заповед № РД-18-
130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, площ: 7415 кв.м., като тази
част е с площ от 2424 кв.м.;
- реална част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.8 по КККР на
2
с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със заповед № РД-18-
130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, площ: 11109 кв.м., като тази
част е с площ от 2394 кв.м.;
- реална част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.3 по КККР на
с. Церецел, общ. Своге, обл. София, одобрена със Заповед № РД-18-
130/19.01.2018 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, площ: 1636
кв.м., като тази част е с площ от 1134 кв.м., заедно с построената в имота
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. –
пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба,
което възражение е неоснователно, тъй като видно от изложеното по-горе, в
исковата молба са изложени ясно твърденията, от които се извежда спорното
право. По съществото на спора се заявява, че ищците не биха могли да
придобият правото на собственост върху спорните реални част от имотите на
заявените от тях основания, в подкрепа на което са изложени подробни и
аргументирани съображения. Оспорва се идентичността на имотите, находящи
се в с. Церецел, общ. Своге, местн. „Дебели торища“, с тези на ответника,
находящи се в с. Церецел, общ. Своге, местн. „Маринковото“, както и
останалите твърдения в исковата молба. Като придобивни основания за
общината се твърдят остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ, както и евентуално, че общината е придобила имотите по давност
за периода от 08.08.1998 г. (датата на влизане в сила на плана за земеразделяне
и одобряване на КВС) до 08.08.2008 г. С оглед на изложеното се иска от съда
да отхвърли претенциите, като неоснователни и недоказани.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните по делото.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези, а от ответника е представена и
писмена защита.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното с исковата молба Удостоверение за наследници Изх.
№ ** от 23.04.2024 г. на кметство с. Церецел се установява, че ищците са
наследници по закон на М. Б. Г., ЕГН **********, починал на *** г.
(съответно преживяла съпруга, син и дъщеря), чийто баща – Б. Л. Г., е починал
на *** г. М. Б. Г. е сключил граждански брак с ищцата Г. М. Г. на *** г., видно
от представеното с исковата молба удостоверение за граждански брак.
На 04.05.1971 г. между К. Т. П. – продавач и Б.Л.Г. – купувач е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като в т. 3 от
същия е посочен недвижим имот, находящ се в землището на с. Церецел, общ.
Своге, обл. Софийска, местн. „Дебели торища“, представляващ нива от 6
3
декара, при съседи: от две страни гора, път и селище на К. Т. П. С
подписването на договора владението върху горепосочения имот е предадено
от продавача на купувача (чл. 2 от договора).
На 25.05.1978 г. общият наследодател на страните, заедно с трети за
делото лица, са се снабдили с документ, удостоверяващ правото им на
собственост върху недвижим имот, представляващ селище от 1 декар,
находящо се в землището на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн.
„Дебели торища“, при съседи: от две страни К. Т. и гора, ведно с построената
върху това място паянтова жилищна сграда на около 60 кв.м., видно от
представения с исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 191, том I, дело № 371/1978 г. на Свогенски
районен съдия.
Отношенията на ищците с другите лица, посочени в нотариалния акт,
както и с останалите наследници на Б.Л.Г., са извън предмета на настоящото
дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда
действие само между страните, като посочените лица не са задължителни
необходими другари и участието им в делото не е условие нито за редовност
на исковата молба, нито за допустимост на предявените искове. Поради това
са неотносими и възраженията по повод подадената декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, представена с писмения отговор.
От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на СТЕ се
установява, че е налице идентичност между нивата от 6 дка, предмет на
горепосочения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 04.05.1971 г. (т. 3) и спорните реални части от поземлен имот с
идентификатор 78402.49.5 и от поземлен имот с идентификатор 78402.49.8,
съответстващи съответно на проектен имот с идентификатор 78402.49.607 и
проектен имот с идентификатор 78402.49.611, както и че е налице
идентичност между недвижим имот, представляващ селище от 1 декар,
находящо се в землището на с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн.
„Дебели торища“, с построената върху това място паянтова жилищна сграда
на около 60 кв.м., описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 191, том I, дело № 371/1978 г. на Свогенски районен
съдия и спорната реална част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.3,
съответстваща на проектен имот с идентификатор 78402.49.608. В
заключението си вещото лице е посочило, че несъвпадението на местностите
(местн. „Дебелите торища“, съгласно предварителния договор от 04.05.1971 г.
и нотариалния акт от 1978 г. и местн. „Маринковото“, съгласно представените
по делото актуални скици) е формално, защото първо местн. „Маринковото“ е
нова местност, отразена в КВС, която я няма в ЕТК от 1986 г. и второ –
местностите не са с ясно очертани граници. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че местн. „Дебелите торища“ е голямата местност, към която от
много отдавна са се водели имотите около процесните, въпреки че в близост
на ЕТК е обозначена и друга – местн. „Драголин дол“. Вещото лице заявява
още, че местн. „Дебелите торища“ е на около 350 метра от процесните имоти,
но наоколо в района няма други сгради, поради което е несъмнен изводът му за
идентичност на процесните реални части от имоти с имотите, описани в
предварителния договор от 04.05.1971 г. и нотариалния акт от 1978 г. По
отношение на застроения имот вещото лице заявява също, че той неправилно
4
в КВС е отразен като земеделска територия, тъй като се касае за дворно място,
доколкото селище означава дворно място извън строителните граници на
селото. В заключението си вещото лице е посочило, че сградата в поземлен
имот с идентификатор 78402.49.3 е строена още преди 1971 г. и е в състояние
на търпимост, макар за нея да не са открити строителни книжа, като същата е
отразена и на ЕТК от 1986 г., като имотът се стопанисва и обработва.
Доколкото заключението на вещото лице не е оспорено от страните, не могат
да бъдат обсъждани възраженията, изложени по повод на същото от
пълномощника на ответника в писмената защита.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
спорните части от поземлен имот с идентификатор 78402.49.5, поземлен имот
с идентификатор 78402.49.8 и поземлен имот с идентификатор 78402.49.3 в
последните около петдесет години са владени първоначално от общия
наследодател на ищците – М. Б. Г., след сключения от него граждански брак на
** г. с ищцата Г. М. Г. – заедно с нея, а след смъртта му на *** г. – от ищците в
настоящото производство. През целия този период от време никой не е
оспорвал владението на общия наследодател на ищците, както и след това на
ищците по делото, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и
с намерение да се държи вещта като своя. Вещото лице установява наличието
в имота на жилищна сграда, а това изцяло кореспондира със свидетелските
показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото
липсват данни, които да ги оборват. Неоснователно е твърдението на
пълномощника на ответника, че нито един от разпитаните свидетели не сочи
конкретен период на владение с продължителност над 10 години и не може да
индивидуализира имота. Свидетелят И.К. не само заявява, че е познавал М. Б.
Г. от 1973 г., когато са ходели заедно на училище, а последният е живял в
процесната сграда, но и също, че той е владял имота от тогава до своята смърт,
като с оглед твърдението в исковата молба, че владението му върху реалната
част от поземлен имот с идентификатор № 78402.49.5 и от поземлен имот с
идентификатор № 78402.49.8 е започнало след смъртта на бащата на М. Б. Г.
на *** г., а владението върху реалната част от поземлен имот с идентификатор
№ 78402.49.3 е започнало на 01.06.1978 г., следва да се приеме същото за
доказано. И двамата свидетели сочат, че в имота има изградена жилищна
сграда, а вещото лице – че наблизо няма друга такава. Не може да се очаква от
свидетелите да посочат точната площ на имота на ищците, но сочената от
свидетеля И.К. площ е почти идентична с исковите претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за собственост и
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В
случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като
видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотите, на
реална част от които ищците твърдят, че са собственици, са отразени в
кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че М.
Б. Г. и ищцата Г. М. Г., са придобили правото на собственост върху имотите в
режим на СИО по давност съответно на 02.12.1986 г. и на 01.06.1988 г., тъй
5
като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало
други законови пречки. При позоваване от страна на ищците на изтекла в
полза на техния наследодател придобивна давност (както и в полза на ищцата
Г. Г.) същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване
осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и
липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът
приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на М. Б. Г.
на *** г. ищците са придобили по наследство, притежаваната към този момент
от М. Б. Г. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имотите.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез
лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотите не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този
текст е неприложим, тъй като единият имот е застроен, който поради това
няма земеделски характер. Спорната част от имотите не е била
обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за
земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако
имотите не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може
да придобие правото на собственост на соченото основание. Не се доказа
спорната част от имотите да е станала държавна собственост и собственикът
да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.). Не са ангажирани
по делото никакви доказателства и за другото сочено от ответника
придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила правото
на собственост върху процесните имоти по давност.
При това положение исковете следва да се уважат изцяло.
Ищците изрично заявяват, чрез процесуалния си представител, че не
претендират разноски за производството, поради което такива не следва да им
бъдат присъждани, макар да имат право на това, с оглед изхода на делото (арг.
от чл. 6, ал. 2 от ГПК).
С оглед уважаването на главните искове, съдът е десезиран от
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове и не дължи
произнасяне по тях.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявени от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Р. М. Г.,
6
ЕГН **********, с адрес: *** и Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес:***, срещу
Община Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7,
представлявана от кмета Е.К.И., че Г. М. Г., Р. М. Г. и Д. М. Г. са собственици
на:
1) част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.5, с обща площ от
7415 кв.м., находящ се в с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн.
Маринковото – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-130/19.01.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 2424 кв.м.
и е заключена между точките 5, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99, 6, 5, обозначени на
Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М.,
приподписана от председателя на съдебния състав на 23.06.2025 г. и
представляваща неразделна част от настоящото решение;
2) част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.8, с обща площ от
11109 кв.м., находящ се в с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн.
Маринковото – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-130/19.01.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 2394 кв.м.
и е заключена между точките 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111,
112, 113, 101, 102, обозначени на Комбинираната скица (Приложение № 1 към
СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния
състав на 23.06.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение;
3) част от поземлен имот с идентификатор 78402.49.3, с обща площ от
1636 кв.м., находящ се в с. Церецел, общ. Своге, обл. София, местн.
Маринковото – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-130/19.01.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 1134 кв.м.
и е заключена между точките е 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначени на
Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М.,
приподписана от председателя на съдебния състав на 23.06.2025 г. и
представляваща неразделна част от настоящото решение, ведно с построената
в имота паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила
решение подлежи на вписване.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7