Решение по дело №4390/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 22.12.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4390 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 179,81 лв. и  чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 38,35 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.- управител, срещу  А.Ц.А., ЕГН **********,  адрес: ***, в която се твърди, че между *** и ответника е налице договор, обективиран в подписана Регистрационна карта с № 2616900 ведно с Условията за продажба на козметични продукти на „***. Твърди, че с подписването на регистрационната карта, „*** се е задължило да предоставя на Представителя А.Ц.А. козметични продукти по негови заявки, а Представителят се е задължил да заплаща същите в срока и по начин, който е посочен в съответните фактури. Твърди, че дружеството е предоставило на ответника козметични продукти с цел разпространение и продажба, а А.Ц.А. се е задължил да плаща дължимите суми по банкова сметка, ***, в срок. Твърди, че са издадени следните фактури: № 14195898/25.02.2015г. за сума от 99,07 лв. и № 14219622/11.03.2015г. за сума от 80,74  лв. Твърди, че общия размер на задължението е 179,81 лв., а на лихвата за забава 38,35 лв. Твърди, че козметичните продукти, предмет на процесиите фактури са получени от ответника лично посредством подписването на два броя описи за препоръчани пратки както следва: Опис на препоръчани пратки за разнос на съответната пощенска станция 242Е от 04 03.2015 г. и Опис на препоръчани пратки за разнос на съответната пощенска станция 242Е от 15.03.2015 г. Твърди, че между ищеца и *** е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 21.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № към него от 05.01.2017г. между, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че ответникът дължи законна лихва за забава, считано от 17-тия ден от получаване на всяка фактура, до дата на подаване на заявлението. Твърди, че поради трайна забава и неизпълнение задължения от страна на А.Ц.А., същият дължи заплащането на законна лихва за забава върху главница в размер на 38.35 лв. за периода от 14 март 2015 г.- датата на забава на първата фактура до 28 март 2017 г - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да бъде признато за установено, че А.Ц.А. дължи на ищеца сумите в размер на: главница 179,81 лв. главница и 385,35 лв. лихва за забава за периода от 14,03.2015г. до 28.03.2017г.,ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от назначения представител на ответника по реда на Закона за правната помощ, в който взема становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че сочените от ищеца основания за предявяването му,а именно Рамков договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД не може да създава задължения за ответника А. Ц. А..Счита, че такива би могло да възникнат едва след изпълнение на задълженията на предишния кредитор „***" по чл. 99 ал.4 от ЗЗД доколкото между него и ответника е съществувал валиден договор. Счита, че в този смисъл особеното искане на ищеца за връчване на някакво уведомление за цесия, следва да бъде отхвърлено като процесуално недопустимо. Излага съображения, че след като производството по чл.422 се явява продължение на това по чл, 410 от ГПК налице е липсата на процесуални предпоставки за отговорността на ответника и производството по делото следва да бъде прекратено. При   условията   на   евентуалност   и   продължаване   на процесуалните действия с оспорва получаването и подписването   от   страна   на   ответника  два   броя   описи   за препоръчани  пратки  посочени  в  ИМ  от  04.03./2015  г  и  от 15.03/2015г. Моли, да бъде открито производство по оспорването им.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От Регистрационна карта на AVON за представител № 2616900 от 24.02.2015г. се установява, че А.Ц.А. е регистриран като представител на ***, като той се е съгласил и е приел условията за продажба на ***.

Установява се от Фактура № **********/25.02.2015г. и Фактура № **********/11.03.2015г., че същите са издадени от *** в качеството му на доставчик на А.Ц.А. в качеството му на получател ца подробно описаните в тях продукти, предлагани от ***. Фактурите са на стойност 99,07 лв. и 80,74 лв.- общо 179,81 лв.

По делото са представени заверени от страната копия на  Опис на препоръчани пратки от 04.03.2015 г.и Опис на препоръчани пратки от 13.03.2015 г. Ответника своевременно е оспорил автентичността на подписа, положен от негово име в посочените описи и е направил искане за откриване на производство по оспорването им по реза на чл.193 ГПК. На ищеца са дадени указания, да вземе становище дали ще се ползва от оспорените документи, като в дадения срок ищеца не е взел становище. Съдът е указал на ищеца да представи оспорените документи в оригинал на основание чл.183 ГПК и е указал неблагоприятните последици от непредставянето им. В дадения срок оригиналите не са представени. С определение съдът е изключил от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК, изречение последно Опис на препоръчани пратки от 04.03.2015 г.и Опис на препоръчани пратки от 13.03.2015 г.

От Рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/ от 21.12.2016г. се установява, че договора е сключен между *** *** и А.з.к.н.п.з. ООД з. прехвърляне, на посочените в Приложение 1 задължения. В договора е посочено,че посоченото приложение е неразделна част от договора. По делото липсва представено Приложение 1, от което да бъде установено, че задължението, предмет на предявени иск е предмет на договора. Според т.4.5 от договорът купувачът се задължава да уведоми длъжниците за извършената цесия, след като бъде упълномощен от продавача.

Установява се от Пълномощно рег. № 351 от 20.01.2017 г. на помощник нотариус Ц.К., че А.з.к.н.п.з. ООД е упълномощена от *** *** да уведоми от името на последното всички длъжници по вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/ от 21.12.2016г.

На ответника е връчено уведомление за цедираното му задължение, предмет на настоящото производство с изпращане на препис от исковата молба ведно с приложените към него писмени доказателства едно, от които е уведомлението за цесия/л.22 от делото/.

 При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 179,81 лв.:

Не се спори между страните, че между страните е сключен договор, по силата на който на който ответника е бил представител на „*** и е предлагал на клиенти козметични продукти на дружеството. Отношенията между страните по този договор са като между търговец и клиент. Плащането на дължимите суми се извършва в посочения срок във фактурите. Представителят получава отстъпка от цените посочени в брошурата.

Спорно между страните е дали отвтеника е получил фактуририраните съгласно процесните фактури стоки. За доказване на този факт ищеца по делото е ангажирал като доказателства  Опис на препоръчани пратки от 04.03.2015 г.и Опис на препоръчани пратки от 13.03.2015 г., които са оспорени от ответника по делото. Съдът е указал на ищеца да представи оспорените документи в оригинал на основание чл.183 ГПК и е указал неблагоприятните последици от непредставянето им. В дадения срок оригиналите не са представени. С определение съдът е изключил от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК, изречение последно Опис на препоръчани пратки от 04.03.2015 г.и Опис на препоръчани пратки от 13.03.2015 г. Предвид изложеното, по делото остана недоказан факта, на изпълнение на задължението по процесния договор от ищеца по делото. Не се доказа получаването от ответника на процесните стоки, заплащането на които се претендира.  Само на това основание искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 179,81 лв.

Само за пълното на изложението може да бъде посочено, че по делото не се доказа и че ищеца по делото е кредитор по процесното вземане. Не се установи от носещия доказателствената тежест ищец, че той е придобил процесното вземане от на „***. Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/ от 21.12.2016г., сключен между *** *** и А.з.к.н.п.з. ООД з. прехвърляне, на посочените в Приложение 1 задължения. В договора е посочено,че посоченото приложение е неразделна част от договора. По делото липсва представено Приложение 1, от което да бъде установено, че задължението, предмет на предявени иск е предмет на договора.

По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 38,35 лв.:

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 38,35 лв. се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед неоснователността  на главния иск, то неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за лихва за забава, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и неоснователността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, намира, че направените разноски в заповедното производтво не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото няма данни за направени разноски от ответника по делото, както и направено искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

 По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.- управител против А.Ц.А., ЕГН **********,  адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  за заплащане на сумата 179,81 лева, представляваща стойността на стоки съгласно Фактура № **********/25.02.2015г. и Фактура № **********/11.03.2015г., издадена в качеството на доставчик от „***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1531/04.04.2017г. по ч.гр.д.№2403/2017г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.- управител против А.Ц.А., ЕГН **********,  адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  за заплащане на сумата 38,35 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 179,81 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1531/04.04.2017г. по ч.гр.д.№2403/2017г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: