№ 19116
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110128154 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.П.С.Б.Б.
против П. Е. К., с искане да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на дружеството сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 20.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, представляващо главница по сключен
договор за потребителски кредит № *** г. между С.К. и П. Е. К., сумата от
268,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от ***. до 02.08.2021 г., както и
сумата от 370,27 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 02.08.2021 г. до 28.02.2025 г. Ищецът извежда съдебно предявените
субективни права при твърдения, че в полза на А.П.С.Б.Б. била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16316/2025 г. по описа на
СРС, 177 с-в, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Излага
доводи, че на ***. между С.К. и П. Е. К. бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който на ответницата била
предоставена в заем сумата от 1000 лв., която следвало да върне чрез
изплащането на 18 на брой погасителни вноски, в срок до 02.08.2021 г. Сумата
по заема била предоставена при уговорен фиксиран лихвен процент в размер
на 40,05% и ГПР от 48,3%. Ищецът твърди, че ответницата не е погасила в
срок задълженията си по договора. Сочи, че по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., С.К. е цедирало в полза на
А.П.С.Б.Б. вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
Твърди, че за извършеното прехвърляне на вземания длъжникът бил уведомен
по имейл адрес, евентуално моли съда да приеме, че уведомлението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД е надлежно връчено с исковата молба. Счита, че ответницата дължи
на дружеството сумата от 1000 лв. – главница по процесния договор за
потребителски кредит, 268,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от ***.
до 02.08.2021 г., както и сумата от 370,27 лв. – законна лихва за забава,
1
начислена върху главницата за периода от 02.08.2021 г. до 28.02.2025 г. В тази
връзка, моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на
А.П.С.Б.Б. вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството Заповед
№ 10638/09.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 16316/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав,
ведно със законната лихва за забава от 20.03.2025 г. до окончателното
изплащане на дълга. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен. Излага доводи, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че погасителният план
по кредита не съдържа законоустановените реквизити. Счита, че договорът
противоречи на добрите нрави, предвид нееквивалентността на насрещните
престации. Излага съображения относно нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Оспорва твърдението на ищеца
относно усвояването на сумата по кредита. Счита, че уговорената неустойка в
чл. 6.2 от договора е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими,
евентуално да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно
призовани – не се явяват и не изпращат представители. Всяка от тях подава
писмено становище, в което поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: ищецът обосновава
качеството си на кредитор спрямо ответника на факта, че с договор за
прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. и допълнително споразумение към
този договор, сключени между него и трето по делото лице – *** – е придобил
вземания на това трето лице към ответника. Вземанията са възникнали на
основание сключен между ответника и третото лице договор за заем № *** от
***. За установяване на факта, че вземането на *** към ответника е
действително прехвърлено на ищеца, от него е представен договор за
прехвърляне на вземания както и част от приложение № 1 към рамковия
договор (л. 44 до л. 60 от делото). След анализ съдът констатира, че
страниците от това приложение не са поредни, тъй като не са посочени такива
(л. 58, 59 и 60 от делото). Не може да се направи извод, че тези страници са
поредни, нито дори че са част от единен документ. На база тези разсъждения,
съдът достига до факта, че посоченият документ не е доказателство, годно да
установи факта, че вземането на *** към ответника е действително
прехвърлено на ищеца. На основание общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК
съдът е длъжен да възприеме недоказания факт за невъзникнал, т.е. в хода на
процеса ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, своята активна материална легитимация в процеса. Главният иск е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в
настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест.
От ответника не бяха доказани сторени разноски, тъй като му беше
предоставена безплатна правна помощ. Поради това на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. С.А.Н. се дължи възнаграждение в
рамките на заповедното производство, а на адв. М. Л. Л. се дължи
2
възнаграждение в рамките на исковото производство. Претендираният от адв.
Л. размер от 650 лева съдът намира за основателен и съобразен с фактическата
и правна сложност на делото. Претендираният от адв. Николова размер от 500
лева, съдът намира за прекомерен с оглед спецификите на заповедното
производство. Съгласно чл. 38 ЗАдв. размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно
производство представлява фактическа и правна сложност, при направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се
вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната,
извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална
активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Следва да се изясни, че обемът на заповедното делото сам по себе си нито
може да обуслови фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-
малко може да обуслови полагането на действителен труд за който да се
дължи адвокатското възнаграждение. Единственото процесуално действие,
което са извършили длъжниците е подаването на възражение. При това
положение, да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер на практика би нарушило основния за българското
гражданско право принцип на забраната за неоснователно обогатяване.
Поради изложеното на адв. Николова следва да се присъдят 100 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.П.С.Б.Б., ЕИК: ***, с
адрес гр. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
признаване за установено, че П. Е. К., ЕГН: **********, със служебен адрес
гр. *** му дължи сумите: 1000 лева – главница по договор за кредит № *** от
***., сключен между П. Е. К., ЕГН: ********** от една страна и ***, ЕИК:
********* от друга страна, ведно със законната лихва върху тази сума от
20.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 268,26 лева –
договорна лихва за периода от ***. до 02.08.2021 г.; 370,27 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 02.08.2021 г. до 28.02.2025 г.
ОСЪЖДА А.П.С.Б.Б., ЕИК: *** да заплати на адв. С.А.Н., ЕГН:
********** на основание чл. 39, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
рамките на заповедното производство.
ОСЪЖДА А.П.С.Б.Б., ЕИК: *** да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН:
********** на основание чл. 39, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
650 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
рамките на исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4