МОТИВИ
към присъда № 17 от 10.03.2017 г.
по НОХД № 250/2017 г. на РС - В. Търново
Обвинението е против:
Ю.С.Я. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с
постоянен адрес ***, настоящ адрес *** за
това, че:
На 19.05.2016 г. в град Велико Търново, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М.И.И. - С. заблуждение
- че е изпратен от адвокат М.М. от АК Шумен, за да я упълномощи за защитник на Г.Н.
И., излежаващ присъда в затвора в ***, на който трябва да изпрати чрез банков
превод парична сума, и с това й причинил имотна вреда в размер на 210 лв., като
измамата представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл.
209 ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.„б” от НК
На 22.05.2016 г. в град Велико Търново, ***, в
условия на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамско портмоне,
съдържащо сумата от 300 лева и 15 евро /29,54 лв./, общо на стойност 339,53
лева от владението на собственика М.И.Н., без нейното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за прилагане
на чл.58а, ал.1 от НК и налагана на
наказание към минимума, предвиден за престъпленията.
В съдебно заседание подсъдимия лично и чрез защитата на осн. чл. 370 от НПК
молят да бъде проведено съкратено съдебно следствие. Дават съгласието си да не
се провежда разпит на всички свидетели и ВЛ. Признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласни са да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласни са самопризнанието да се ползва при постановяване
на присъдата.
Като прецени събраните доказателства, както и заявеното признание на фактите
изложени в обвинителния акт на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както следва:
Подсъдимият Ю.С.Я. е осъждан многократно за извършени
престъпление против собствеността. С определение за одобряване на споразумение.
по НОХД № 1159/2012 г. на Районен съд Плевен, влязло в сила на 03105.2012 г. Подсъдимият
е осъден за извършено на 01.05.2012 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1,6. „а“ и б. „б“ от НК. Наложено му е наказание в размер на една година
лишаване от свобода. С присъда по НОХД № 602/2012 г. на Районен съд град
Търговище, влязла в сила на 27.09.2012 г. Я. е осъден за извършено на
10.04.2012 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК. Наложено му е наказание в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е бил осъден и от Софийски районен съд, с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6263/2013 г., влязло в сила
на 20.11.2013 г. за извършено на 24.04.2012 г. престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за
което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода. За
трите осъждания е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода.
С влязла в сила на
10.04.2014 г. Присъда по НОХД № 534/2014 г. на Районен съд град Русе му било
наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, за извършено на
05.03.2014 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК, вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК.
Подсъдимият изтърпял наложеното му наказание лишаване от
свобода на 11.02.2016 г..
Решил да се свърже с
адвокат от град Велико Търново и да се представи за приятел на задържано лице,
намиращо се в затвор в ***, което има нужда от защитник. Намерил номера на
телефона на адвокат М.И. - С. и помолил своя близка да разговаря с нея и да й
обясни, че лице, намиращо се в затвора иска да я упълномощи да го представлява,
а за да уточнят защитата му, приятелят му щял да я посети в кантората й. След
проведения на 19.05.2016 г. разговор, адвокат И. се съгласила да се срещнат. В
същия ден, около 10.10 часа пред кантората я чакал подсъдимият Ю.Я., който й обяснил, че е изпратен от
адвокат М.М. от Шумен. Я. нямал такъв приятел в затвора, адвокат М.М. не
съществувала и нямал намерение да упълномощава адвокат И.. Единственото му
намерение било да я убеди в съществуването на тези обстоятелства, да спечели
доверието й, за да вземе от нея някаква парична сума. Подсъдимият започнал да й обяснява, че приятелят му Г.Н. И.
***, че много го обичал и искат да я упълномощят като защитник, защото била
препоръчана от други адвокати. Държал се възпитано, любезно и убедително.
Пострадалата И. нито за миг не се усъмнила във верността на изложеното от Я..
За да затвърди убеждението й, Я. извадил от раницата си НПК и й го подарил,
пожелавайки да е полезен в работата й. Постепенно спечелвайки доверието и
симпатията й, поискал 40 лв., които да изпрати на приятеля си, като обяснил че
от последното теглене от банкомат не били минали 24 часа, които са необходими,
за да изтегли отново. Казал, че ще й остави пари, които тя да праща на приятеля
му. И. се съгласила и му дала 40 лв. Подсъдимият веднага я помолил да му даде общо 200 лв. и 10
лв. за превод, които веднага след като изтеглел щял да й върне. Пострадалата се
съгласила и му дала 210 лв. Я. сърдечно й благодарил и напуснал кантората,
заявявайки, че отива да изпрати парите и след около половин час ще се върне, за
да оформят договора за правна защита.
М.И. се заела с текущите
си задължения, но след като минало известно време и Подсъдимият не се върнал решила да установи коя е адвокат М.М.
от Адвокатска колегия Шумен. Установила, че такъв адвокат не съществува. Позвънила
на номер *, от който получила първоначалното обаждане, но телефонът бил
изключен. Веднага разбрала, че е измамена и сигнализирала органите на МВР.
На 22.05.2016 г. подсъдимият
Ю.Я. *** Търново. Влязъл в магазин за
изработка на бижута, намиращ се на ул. „Г. С. Раковски“, на Самоводската
чаршия, до хан „Хаджи Николи“. Ателието било собственост на пострадалата М.И.Н..
В ателието бил свидетелят Любомир К.С., а Н. била навън. Подсъдимият започнал разговор със С., казал му че има
такъв магазин в чужбина и започнал да разглежда бижутата, придавайки вид, че се
интересува от изработката им. Посочил две бижутата, разположени на витрината,
до входната врата и поискал да му бъдат опаковани. Свидетелят се заел,
заставайки с гръб към обвиняемия. Възползвайки се от разсеяността на С., Я.
бръкнал в ниша, разположена до масата в ателието и взел портмонето на Н., с
намиращи се в него 300 лева и 15 евро. Останал в ателието, докато С. опакова
бижутата и след като били готови, казал, че отива до близкия банкомат, за да
изтегли пари, тъй като нямал налични. След като излязъл не се върнал. С автобус
стигнал до град Горна Оряховица и от там с влак отпътувал за град Русе, където
изхвърлил портмонето.
След като пострадалата
се прибрала установила липсата на портмонето си и съдържащата се в него парична
сума. Прегледала видеозаписите от камерите за видеонаблюдение на хан „Хаджи
Николи и видяла, че мъжът, посетил ателието, е взел портмонето й. Сигнализирала
органите на МВР, които отишли на място и също прегледали записите. Записът бил
гледал и от оперативния работник А.Т..
На 27.05.2016 г.
свидетелят Т. забелязал подс. Я. и го разпознал като лицето, извършило кражбата
на портмонето на Н.. Подсъдимият го
придружил до РУ Велико Търново, където признал за извършената на 19.05.2016 г.
измама и кражба от ателието за бижута, като дори възстановил сумата от 10 лв.
на пострадалата М.Н..
От назначената съдебно
медицинска експертиза се установява, че стойността на портмонето на Н. е 10.20
лв., а курсът на еврото е 1.95583 лв.
По описания начин от обективна и
субективна страна подсъдимият Я. е
осъществил състава на престъпление по чл. 211, пр. 2, във връзка с чл. 209, ал.
1, във връзка с чл. 29, ал. 1,б. „а” и б. „б“от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез действие, изразило се във въвеждане
и поддържане на заблуждение у
пострадалата И. относно факти от действителността - това, че ще бъде
упълномощена като защитник на Г.Н. И.,***, че дадените от нея парични средства
са за задържаното лице и впоследствие ще й бъдат върнати. По този начин той е
поел задължение, което изначално не е имал намерение да изпълни. Вследствие на
въвеждането си в заблуждение и впоследствие поддържането на същото, мотивирана
от неправилните си представи, пострадалата И. е извършила акт на имуществено
разпореждане, какъв не би извършила без активните действия от страна на
обвиняемия Я. по въвеждането и поддържането на заблуждението, като дала на
19.05.2016 г. сумата от 210 лв. С това е настъпила и имотна вреда за И., в
размер на 210 лв.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл — Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е
целял настъпването на престъпния резултат. Ю.Я. е предвиждал, че вследствие на
въздействието му върху М.И.И., у нея ще възникнат неправилни представи относно обективната
действителност, като е съзнавал, че впоследствие и поддържа така формираните
неправилни представи. Освен това е предвиждал и желал, че тя ще извърши акта на
имуществено разпореждане и че в резултат на него, ще се увреди имуществено.
Наред с това Подсъдимият е целял за себе
си набавянето на имотна облага с ясното съзнание, че същата е невъзможна без
причиняването на вреда за И..
Подсъдимият Я. е осъществил
и състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие - Подсъдимият
е отнел от владението на собственика М.Н.,
без нейно съгласие описаните в обвинението движими вещи. Изпълнителното деяние
на кражбата - отнемане на вещите е осъществено с действията на Я. по прекратяване
на упражняваната фактическата власт върху тях от Н. и установяване на своя
такава. Престъпният резултат на това резултатно престъпление - промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството е настъпила вследствие на
деянието. Подсъдимият е успял да
установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили
предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл - Ю.С.Я. е съзнавал, че предмет на
престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от фактическа
власт върху тях собствениците им. Освен това е предвиждал преминаването на
вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху тях. Я.
е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Присвоителното намерение е проявено с
последвало разпореждане с вещите като със свои.
Двете престъпни деяния
са извършени от Я. в условията на опасен рецидив тъй като са извършени след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение не е отложено на
основание чл. 66 от НК. Едновременно с това не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на наказанията по предходните присъди.
Данни за самоличността: Подсъдимият
Ю.С.Я. е роден на *** ***, Българин.
Български гражданин. Неженен. Със средно образование. Безработен. Осъждан. Има над
25 криминалистични регистрации на територията на Търговище, Шумен, Плевен, Русе
и Велико Търново. При извършване на деянията ползва изключителна ловкост и
способност да се представя за различни личности и да изгражда доверие и
приятелски нагласи у пострадалите.
Причини и
условия способствали за извършване на престъплението: ниска правна култура,
стремеж за престъпно облагодетелстване, липса на обществени задръжки.
Смекчаващи вината обстоятелства:
самопризнание.
Отегчаващи вината обстоятелства: няма.
Съдът е приложил чл.58а, ал.1 от НК, като е индивидуализирал наказанията за
отделните деяния съобразявайки се с обществената опасност на деянията и дееца. Съдът е приел, че за осъществяване на целите
на общата и индивидуална превенция следва и за двете престъпни деяния да се
наложи наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК е редуцирал с 1/3 и определил
за изтърпяване - две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На
основание чл.23 ,ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание - най тежкото
измежду наложените, а именно лишаване от свобода за срок от две години, при
първоначален строг режим.
При този изход на делото съдът се е произнесъл по веществените
доказателства и е възложил на подсъдимия разноските по делото.
Воден от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: