№ 642
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20251110132636 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца „Топлофикация София” ЕАД иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
установяване спрямо ответника Д. Л. В. съществуването на вземания в размер
на сумата 2109,99 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, аб.№ 138803,
ведно със законна лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 262,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2023 г. до 04.03.2025 г., 48,21 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата 10,52 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2022 г. до 04.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по
ч.гр.д. № 14359/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
1
е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Ответникът Д. Л. В. подава отговор на исковата молба ИЗВЪН срока по
чл. 131 ГПК. Признава исковата претенция, навежда твърдения и представя
доказателства за сключено споразумение и извършено частично плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не
заема становище по същество.
В първото по делото открито съдебно заседания процесуалния
представител на ищеца „Топлофикация София” ЕАД заема становище, че не
са заплатени от 4-та до 12-та вноска по споразумението. Счита, че в доколкото
плащането е направено в хода на делото, следва да се присъдят съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответникът не
оспорва да е собственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил
топлоенергия (а и същото се установява от приложените към исковата молба
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ,
удостоверение за наследници и молба-декларация за откриване на партида), че
същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр.
§ 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ има качеството на потребител на
топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон е
обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Ответната страна не
оспорва, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, поради което съдът намира за
установено по делото възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените
количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице е ликвидно и
изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Неизгодният за ищеца факт за направено частично плащане в хода на
делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право.
Доколкото не се спори, че плащането касае процесните задължения,
съдът счита, че съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се съобрази предвидената в
закона поредност на плащане. Със сумата от 681,00 лева следва да се счита за
погасена мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
262,02 лева, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 10,52 лева, главницата за дялово разпределение в размер на 48,21
лева, 4,16 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово
2
разпределение от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до датата на плащането; главницата за топлинна енергия в размер на 356,09
лева.
Поради изложеното до горепосочените размери предявените искови
претенции следва да се отхвърлят като заплатени в хода на процеса.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК следва да се присъди сумата 34,92 лева
– законна лихва за забава върху заплатената в хода на процеса главница за
топлинна енергия от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до датата на плащането 25.11.2025 г.
Доколкото исковата претенция е частично отхвърлена поради плащане в
хода на процеса, ответникът дължи разноски, тъй като е станал повод за
завеждане на делото – не е погасил дължимите суми на падеж.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство в размер на 48,61 лева – платена държавна такса в
заповедното производтсво и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 50,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото; 48,62 лева – платена държавна такса в исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и
отправеното до съда искане в представения списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България,
считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България
е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които
исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да
бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно
правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Л. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ЖК. ЛЮЛИН ********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б сумата от 896,75 евро (1753,90 лева), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
3
София, **********, аб.№ 138803, ведно със законна лихва за период от
12.03.2025 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 214, ал. 2 ГПК
сумата 34,92 лева – законна лихва за забава за периода от 12.03.2025 г. до
11.11.2025 г. върху заплатената в хода на процеса главница за топлинна
енергия от 356,09 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч.гр.д. №
14359/2025 г. по описа на СРС, 77 състав като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за горницата над
уважената сума до пълния предявен размер 1078,82 евро (2109,99 лева), за
сумата 133,97 евро (262,02 лева), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2023 г. до 04.03.2025 г., 24,65 евро (48,21 лева),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,38 евро
(10,52 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
04.03.2025 г. КАТО ПОГАСЕН В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Д. Л. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ЖК. ЛЮЛИН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,42 евро (98,61 лев) – разноски
в заповедното производство и сумата 75,99 евро (148,62 лев) – разноски
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект ” ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ЛЮЛИН,
ул. Проф. Александър Станишев № 2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4