Решение по дело №98/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ч.Б.М. чрез адв. Д.Т. от ***,  против Решение № 5  от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 663 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7045444 на ОД на МВР  – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Релевирани са доводи, че съдът при постановяване на решението не е обсъдил всички наведени в сезиралата го жалба възражения за незаконосъобразност на оспорения ЕФ. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ.

Касаторът, редовно призован  за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия адв. Д.Т. е постъпило становище, вх. № 777/17.03.2025 г. по хода на делото и същество на спора. Към становището е приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

            Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същата.         

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост на касационната жалба и частично основателна. Излага становище, че безспорно е установено извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ. Обръща внимание на съда, към така наречената повторност. Намира, че следва в производството да бъде доказано връчването на ЕФ, в чиито едногодишен срок е извършено нарушението, чрез посочените в закона начини, а именно: обратна разписка, или по електронен път. Такива доказателства в делото няма, поради което жалбата намира за основателна в частта за повторността.

 

Отправя искане към съда да уважи касационната жалба, в частта за повторност, а в останалата част да остави решението в сила.

            В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.  Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационнен контрол за законосъобразност е Решение № 5  от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 663 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7045444 на ОД на МВР  – Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. По съществото на спора е прието, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че от страна на касатора е извършено процесното нарушение, а именно: на *** до предприятие РБО, в населено място с посока на движение – в двете посоки, АТСС „ARH CAM S1“  автоматично  е засякло   нарушител,   като регистрирало превишение на скоростта от товарен автомобил „Тойота Такома” с рег.№ ********, собствено и ползвано от настоящия жалбоподател, а именно движение със скорост 72 км/ч. /след приспаднат толеранс -3км/ч./, при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за което системата е заснела съответен клип и фотоматериал. Автомобилът не е спрян, като след заснемането и извършена справка за собствеността му, е последвало издаване на процесния електронен фиш, в който е прието и посочено, че заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на друг ел.фиш №К/4593249.

За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.  Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото е процесното средство/ да се попълва протокол съгласно приложението. По делото е представена и снимка на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е годно доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. Ясното и коректно отразяване на обстоятелствата в протокола предопределя извършването на преценка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Автомобилът не е спрян, като след заснемането е извършена справка за собствеността му, при която е установено, че автомобилът е с регистриран собственик и ползвател, настоящият касатор.

По съществото на спора районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е потвърден.   

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на  материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил възраженията на оспорващия и е формирал изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място. Наложената в случая глоба е в съответния абсолютен размер от 200 лева, при което следва да се приеме, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2  от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната  жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и такива не му се дължат.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

 

РЕШИ:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5  от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 663 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца.

 Решението  е  окончателно и  не  подлежи на обжалване и протест.