№ 166795
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110115144 по описа за 2023 година
От съдържанието на първоначалната искова молба и последващите уточнения от 26.06.2023
г. и 02.05.2024 г. се установява следната фактическа и процесуална рамка на спора:
Ищците ЕТ „......“ и Д. В. Д. са предявили отрицателен установителен иск срещу К. Е. К.,
като още в обстоятелствената част на първоначалната молба изрично са посочили, че искът
се предявява по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с цел да се отрече качеството на ответника като
цесионер и нов кредитор на вземанията по договор за цесия от 13.04.2022 г.
В изложените обстоятелства ищците сочат, че между дружеството „.....“ АД (предишно
наименование „.......“ ЕАД) като цедент и ответника К. К. като цесионер е бил сключен
договор за прехвърляне на вземания в общ размер на 175 336,19 лв., които вземания
произтичат от изпълнителен лист от 08.08.2014 г. по ч.гр.д. № 622/2014 г. на Районен съд –
Костинброд, издаден в полза на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД.
Според ищците, договорът за цесия не е породил прехвърлителното си действие, тъй като
цесионерът не е заплатил уговорената цена по договора в размер на 130 000 лв., която е
следвало да се плати изцяло в деня на сключването му – 13.04.2022 г. В тази връзка ищците
заявяват:
„Поради неплащането на тази цена не е настъпил прехвърлителен момент, а
оттам и не е настъпил транслативният ефект на договора за цесия от 13.04.2022
г.“
Освен това твърдят, че не е било извършено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
поради което цесията не е противопоставима на длъжниците и не поражда действие
спрямо тях.
На това основание ищците поддържат, че титуляр на вземането продължава да бъде
цедентът „.....“ АД, а не ответникът К. К.. Изложено е, че последният е бил неправомерно
конституиран като взискател по изпълнително дело № 81/2014 г. по описа на ЧСИ О. М.,
1
без да са били налице предпоставките по чл. 429, ал. 1 ГПК за заместване на взискателя.
В уточнителната молба от 26.06.2023 г. ищците заявяват, че:
„С първоначалната искова молба, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, са формулирани
искове, с които се отрича със сила на пресъдено нещо по отношение на ищците,
че първият ответник има качеството на цесионер и качеството на нов кредитор
на вземанията.“
и още: „Считаме, че дължимото е към първоначалния кредитор, а не към К., който не е
придобил правата върху цедираните вземания.“
Така изложените твърдения очертават спор, насочен не срещу съществуването на самото
вземане, а срещу качеството на ответника като негов носител (кредитор), респективно
като взискател в изпълнителното производство.
Едновременно с това обаче, в петитума на уточнителната молба от 26.06.2023г. ищците
формулират искане със следното съдържание:
„Да се признае за установено, че не дължим на К. Е. К. сумата в размер на 1
336,19 лв., представляваща част от общо недължимата сума от 175 336,19 лв.,
претендирана от него на основание договор за цесия от 13.04.2022 г.“
Посочват, че предявяват иска като частичен, с цена 1 336,19 лв. от общата сума 175 336,19
лв., която представлява прехвърлените с договора за цесия вземания по изпълнителния лист
от 2014 г.
По този начин в петитума се използва изразът „не дължим“, който по външна форма
съответства на отрицателен установителен иск за недължимост на сума при оспорване на
изпълнението (типичен за производството по чл. 439 ГПК).
В същото време, в обстоятелствената част на молбата липсват каквито и да е твърдения за
настъпили след издаването на изпълнителния лист нови факти, които да водят до
погасяване или отпадане на вземането — не се сочи плащане, давност, новация,
опрощаване, прихващане или друг юридически факт от посочения характер, а се твърди
обратното - несъществуване , поради изложените по- горе възражения.
Всички изложени основания са свързани със самия договор за цесия и неговото действие
между страните по него, а не със съществуването или погасяването на вземането, признато
с изпълнителния титул.
Следователно, обстоятелствената част на иска изцяло сочи на спор относно качеството
на ответника като кредитор (взискател), докато петитумът, формулиран като „не дължим
сумата от…“, създава вътрешно противоречие между обстоятелствената част и
петитума, поради което към настоящия момент предметът на спора е неясен — не може да
се установи дали ищците претендират:
липса на материално право у ответника да се легитимира като кредитор (чл. 124
2
ГПК) - оспорване качеството на ответника като взискател по соченото
изпълнително дело, поради непротивопосатвимост на цесията ( лиспа на
уведомление) както и поради липса на плащане на цената по договора, поради
което да не му се дължи плащане на последния.
или
недължимост на самото вземане - поради погасяване на самото вземане по
изпълнителния лист (чл. 439 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
правната квалификация на иска се определя служебно от съда въз основа на
изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираното искане
(петитум).
От фактическите твърдения по делото се установява, че ищците не оспорват
съществуването на самото вземане, установено с изпълнителен лист от 08.08.2014
г. по ч.гр.д. № 622/2014 г. на Районен съд – Костинброд, а единствено качеството на
ответника като кредитор и взискател, основано на договор за цесия от 13.04.2022 г.
Изложените от тях аргументи се свеждат до твърдения за:
неплащане на уговорената цена по договора за цесия,
липса на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и
неправомерно конституиране на ответника като взискател по
изпълнителното дело.
Следователно обстоятелствената част на исковата молба сочи на иск по чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване на липса на материално право у ответника да се легитимира като
кредитор.
В същото време петитумът,след последното уточнение на иска с молба от 26.06.2023г.
се изменя - до тогава коректния петитум, и се иска признаване на установено
недължимост на присъдените в Ил суми, вместо първоначално заявеното искане за
признаване лиспата на качеството взискател на ответника по посоченото ИД.
За съда след процесуалното изявление на адв. С. - процесуален предатвител на ищците
, направено в открито съдебно заседание , обективирано в Протокол №4801 от
28.02.2025 г., в което той изрично заявява, че оспорва качеството на кредитор на
ответника К. К., като сочи: „Нямам възражения по така изменения доклад с
определение от 11.01.2025 г. **Ние отричаме, че ответникът е кредитор. Изпълняемото
основание за ответника К. К. е погасено да кажем. Ние твърдим, че по отношение на
него ние не дължим в изпълнителното производство, защото считаме, че не той е
кредитор. Поддържам, че не дължим на ответното лице К. по изпълнителното дело
процесната сума, тъй като дължим на друг кредитор поради липса на настъпил
транслативен ефект на цесията, т.е. той не е придобил правата на цесионер. По този
3
начин той не е могъл да бъде и взискател по изпълнителното дело." е ясно, че се
оспорва качеството на отетника като взискател по ИД, но лиспва изрично искане до
съда за защита, което да съответства на твърденията, след постъпване на молбата от
26.06.2023г., с която за първи път се въвежда искане за признаване на установено
недължимост на конкретни суми в петитумната част на исковата претенция и изменя -
предходното заявено искане на ищците да се признае за установено липсата на
качеството на взискател на ответника К..
Подобни случаи са предмет на трайна съдебна практика, според която: при
несъответствие между обстоятелствената част и петитума исковата молба е нередовна и
подлежи на уточняване (в този смисъл Определение № 590/20.11.2014 г. по гр.д. №
3802/2014 г. на ВКС, IV г.о.);
С оглед на горното съдът приема, че исковата молба страда от противоречие и неяснота,
които следва да бъдат отстранени от ищците, за да може да се определи точната правна
квалификация и предмет на делото.
Ето защо, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът следва да установи нередовността на
исковата молба и да указва на ищците да изяснят дали оспорват съществуването на
самото вземане като погасено след влизане в сила на заповед за изпълнение (чл. 439
ГПК) или само качеството на ответника като кредитор и взискател по ИД (чл. 124
ГПК), като съответно прецизират петитума и посочат конкретните факти, на които
основават иска, който петитум да отговаря на обстоятелствената част на искова молба.
С оглед констатираното противоречие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, съдът намира, че предявеният иск в настоящия му вид е неясен и
процесуално нередовен.
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на закона,
съдът следва да укаже на страната нередовностите и да даде срок за тяхното отстраняване.
За да се изясни предметът на спора и правната квалификация на предявения иск, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца с писмена молба, с препис за насрещната страна:
Да отсрани противоречията между обстоятелсвтена част на искова молба и искането за
защита до съда (петитум), като вземат предвид мотивите в настояшия съдебен акт,
както и
Да конкретизират и уточнят искането си до съда - петитума, като посочат коя от двете
хипотези поддържат:
а) Дали оспорват самото вземане, установено с изпълнителния лист от 08.08.2014 г. по
4
ч.гр.д. № 622/2014 г. на Районен съд – Костинброд, като недължимо, поради настъпили нови
факти след издаването на изпълнителния титул – например плащане, погасяване по
давност, опрощаване, новация или други юридически факти, които са настъпили след
влизането в сила на титула и водят до погасяване или отпадане на вземането.
В този случай следва изрично да посочат конкретните факти и доказателства, на които
основават твърдението си, като уточнят / иск по чл. 439 ГПК./
или
б) Дали макар да оспорват съществуването на вземането на ответника, то го оспорват
само поради това, че твърдят, че ответникът К. Е. К. не е негов титуляр и няма
качеството на кредитор/взискател, тъй като договорът за цесия от 13.04.2022 г. не е
произвел прехвърлителен ефект (поради неплащане на цена и/или липса на уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД)./ иск по чл. 124 ГПК/
В последния случай следва да прецизират петитума, така че той да съответства на
изложените факти като изискат от съда съответна защита за признаване на установено, че
ответникът не притежава качеството на кредитор по ИЛ и взискател по ИД.
като по този начин: да представят нов, прецизиран петитум, който ясно отразява
избраната от тях форма на защита и е съобразен с обстоятелствената част на искова молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение, частично или закъсняло, исковата молба ще бъде
върната.
Препис за ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5