Производството по делото
е по чл. 144 от АПК във вр. с 248, ал. 1 от ГПК, образувано по молЬа от Е.И.Г.,
с която иска да бъде допълнено Решение № 173/30.06.2020г., постановено по АНД №
534/2020г. по описа на РС-Кърджали, в частта за разноските, а именно да бъдат
присъдени направените от Г. разноски в пълен обем от 300 лв., платени като
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна услуга от 23.04.2020г.
Ответникът по искането с правно основание чл. 248, ал.
1 от ГПК - АНО - в срока за отговор не представя такъв.
Съдът по направеното искане, като съобрази доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Молбата за допълване/изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта му за разноските е подадена в срок, поради
което е допустима, но по същество е неоснователна.
В хода на съдебното производство от пълномощника на
жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.З от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид
отмяната на наказателно постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия
адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие,
в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на
300 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за защита по дела
с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 100 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв. ЕФ, с който е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 250 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника
правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство на едно
съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, действаща към онзи
момент, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова съдът го е намаллил до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 100 лв.
С оглед горното, съдът намира, искането по чл.248,ал.1
от ГПК за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от Е.И.Г. с
ЕГН **********, с искане за допълване на Решение № 173/30.06.2020г.,
постановено по АНД № 534/2020г. по описа на РС-Кърджали, в частта за
разноските.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Административен съд Кърджали в двуседмичен срок
от съобщаването му на
страните.