№ 502
гр. Горна Оряховица, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101506 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД основава исковите си претенции на
твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател и ответника е
сключен договор за потребителски кредит № *********/27.09.2015г., по
силата на който на последния е предоставен заем в размер на 450 лв. Твърди,
че кредитополучателят от 22.12.2015 г. е преустановил всякакви плащания по
кредита, а крайният срок за изпълнение по договора настъпил на 20.11.2016 г.
Ответникът се задължил да върне заетата сума на 60 седмични вноски. Сочи,
че на 28.07.2016г. е сключил договор с „Провиден Файненшъл България”
ООД, с който остатъкът от вземането по потребителския заем му е
прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Твърди, че е направил опит да изпрати
уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за извършеното прехвърляне на
вземане, което не е получено, видно от приложената по делото обратна
разписка. Прилага уведомление за извършената цесия към исковата си молба.
Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 521/2021г. на ГОРС, но поради ненамиране на длъжника, предявява
настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за установено, че
1
ответникът му дължи сумата от 378,43 лв. - главница, сумата от 80,11 лв. –
лихва за забава, за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител назначен на ответника оспорва иска. Счита, че
същият е недопустим, поради липса на процесуална легитимация на ищеца.
Оспорва редовността на извършената цесия. По основателността намира, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място
поради липса на погасителен план намира договорът за нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Прави възражение за настъпила
погасителна давност на вземането. Оспорва начина, по който ищецът е
определил дължимата сума от 378, 43 лв. главница. Намира, че в договора са
налице обстоятелства, поради които същият следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 23 от ЗПК. Счита, че в случай, че договорът
бъде обявен за недействителен, то съдът следва да установи дали главница не
е била погасена чрез плащания – частично или изцяло. Оспорва твърдението
на ищеца, че реално на ответника е била предадена процесната сума. Поради
изложеното иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС е видно,
че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите, част от които предмет на
установителните искове против длъжника Д. ИВ. Т.. Заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и постоянния си
адрес, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 27.09.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит с номер
2
********* между представител на "Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника по делото. По силата на договора на Спасов е предоставена сума за
потребителски цели в размер на 450 лева със срок и начин на погасяване – 60
равни седмични вноски, всяка по 15,23 лв., с падеж на плащанията от
09.10.2015 г. до изтичане срока на договора, при годишен лихвен процент
31,82 %, годишен процент на разходите 48 % и общ размер на плащанията от
страна на потребителя 913,60 лева, /стр.5-11/.
За изясняване на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В
заключението си вещото лице посочва, че на 27.09.2015 г. от страна на
кредитодателя е предоставен заем на длъжника в размер на 450 лв.
Ответникът е извършил девет плащания по кредита в размер на 176 лв., което
е направил през периода 27.09.2015 г. до 12.12.2015 г. Посочва се, че падежът
на първата неплатена месечна вноска по договора е на 12.12. 2015 г., т. е.
дванадесета вноска. Размерът на остатъчното задължение вещото лице е
определило на 378,43 лв. главница и лихва за забава в размер на 80,11 лв.,
изчислена за периода 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. върху дължимата главница
от 378,43 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно,
мотивирано и компетентно дадено /л. 115-118/.
По делото е приложен и договор за прехвърляне на вземания сключен
на 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. В чл. 7 от същия е установено, че цедентът е дал
съгласието си и е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници от
негово име, в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за
прехвърлянето на договорите за кредит. По делото е приложено и
удостоверение от кредитодателя с което удостоверява, че вземането по
процесния договор №*********/27.09.2015 г. е прехвърлено на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД /стр. 21/. Приложено е и уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията адресирано до Д.Т., както и обратна разписка на
„Български пощи“ изпратена до длъжника на постоянния му адрес. /стр. 24-
27/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.
3
гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС. С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е
възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем
№*********/27.09.2015 г.; изправността си по договора – предаването на
заемната сума на кредитополучателя; както и размера на исковите си
претенции; надлежно извършено прехвърляне на вземането и уведомяването
на длъжника за това. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според заключението на вещото лице дължимата от ответника главница
по договора за кредит е в размер на 378,43 лева., поради което искът за
претендираната главница съдът намира за изцяло основателен.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 15.03.2020 г. до 12.03.2021 г.:
Съгласно чл. 9 от договора между страните кредитополучателят дължи
при забава на една или повече седмични погасителни вноски обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска
според заключението на вещото лице е настъпила 20.12.2015 г. Ищцовото
дружество претендира обезщетението си за по-късна дата и съгласно
диспозитивното начало искът следва да се разгледа така както е предявен, а
именно за периода - 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., за който размерът на
задължението възлиза на сумата от 80,11 лв. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният от ищеца иск за обезщетение за забава е основателен
изцяло.
Възраженията въведени в процеса от особения представител назначен
на ответника съдът намира за неоснователни.
По отношение на възражението за надлежно извършено уведомяване
спрямо длъжника за извършената цесия: Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по
т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
4
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането е приложено
към исковата молба /стр.23/, същото е адресирано до ответника и изхожда от
представляващия ищцовото дружество, а както беше посочено по – горе
заемодателят е упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжниците за
извършената продажба на вземанията. На следващо място ищцовото
дружество на два пъти е изпращало служител на „Български пощи“ ЕАД, като
вторият път е на 27. 10. 2016 г., с покана за връчване на препоръчано писмо за
уведомяване за извършената цесия, но и двата пъти обратната разписка се е
връщала като непотърсена от получателя, или че получателят непознат на
посочения адрс. Ето защо и това възражение на ответника въведено от
особения му представител е неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат
присъдени сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
съответно на уважената част от исковете. С оглед цялостното уважаване на
исковете в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в
размер на 25 лв. за заплатена държавна такса, 150 лв. за процесуално
представителство по предявения установителен иск – юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 250 лв.
разноски за вещо лице, както и 300 лв. депозит за възнаграждение на
особения представител. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на общо 725 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и
по направените в заповедното производство разноски. Направените от ищеца
разноски в заповедното производство са в общ размер на 75 лева. Предвид
уважената искова претенция на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
в заповедното производство разноски по съразмерност в размер на 61,62
лева., с оглед на обстоятелството, че в исковото производство не е предявена
5
цялата заявена в заповедното производство сума.
Мотивиран от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в
отношенията между страните, че Д. ИВ. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. Л., ул. *** ДЪЛЖИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми:
- СУМАТА от 378,43 лв. (триста седемдесет и осем лева и 43 ст.),
представляваща главница по договор за потребителски кредит № *********
от 27.09.2015 г. сключен между Д. ИВ. Т. и "Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК *********, което вземане на 28.07.2016 г. е било
прехвърлено на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* по договор
за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021
г. до изплащане на вземането;
- СУМАТА от 80,11 лв. (осемдесет лева и 11 ст.) за периода от
15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., представляваща обезщетение за забава, всички
суми предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
308/17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Л., ул. ***
ДА ЗАПЛАТИ на "Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София сумата от 61,62 лв. разноски по ч.
гр. д. № 521/2021 г. по описа на ГОРС и сумата от 725 лв., представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 521/2021 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6