РЕШЕНИЕ
№ 8639
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110134377 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответниците Л. Х. Б., Б. Х. Б. и П. Х. Б., като титуляри на 1/8
идеална част от топлоснабдения имот, срещу всяка от трите, за сумата в размер на по 1
106,18 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.01.2023г., до изплащане на вземането, сумата в размер на по 146,52 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
13.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на по 7,45 лв. –главница за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до
изплащане на вземането и по 1,35 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2020г. до
13.01.2023 г., а срещу ответника В. Б. Б., като титуляр на 5/8 идеални части, за сумата в
размер на по 5530,92 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в /АДРЕС/, аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2023г., до изплащане на вземането, сумата
в размер на по 732,60 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020 г. до 13.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на
по 37,26 лв. –главница за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 30.01.2023г. до изплащане на вземането и 6,73 лв. – мораторна лихва за периода
от 31.01.2020г. до 13.01.2023, за и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2023 г., издадена в производството по
ч.гр.д. № 4772/2023 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители в
топлоснабден имот с абонатен номер ********, на топлинна енергия за битови нужди, при
което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързалa потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия бил
извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които
твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от
ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което
било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Не
оспорват размера на начислената топлинна енергия за процесния период. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответниците Б. Х. Б., Л. Х. Б., В. Б. Б.- Б. и П. Х. Б., редовно призовани в съдебно
заседание, не се явяват, не се представляват.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4772/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадени в
срока по чл. 414 от ГПК възражения срещу заповедта.
Първата предпоставка за уважаване на предявените положителни установителни
искове е установяване от страна на ищеца на валидно правоотношение между страните
по доставка на топлинна енергия, осъществяването на която не се оспорва от
ответниците. Не се оспорва и количеството на доставената в имота топлинна енергия и
размера на нейната цена. По изложеното съдът не ще обсъжда осъществяването на тези
релевантни за спора факти и обстоятелства, предвид процесуална икономия. Само за
яснота съдът ще посочи, че ответниците не оспорват, че са наследници на Х.Ц.Б.,
починал на 25.03.2004г. при посочените квоти, от по 5/8 идеални части за В. Б. Б. – Б. и по
1/8 идеална част за останалите ответници. Ищцовото дружество в качеството му на
топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист
66 и 67 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г
на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на
КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за
продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна
енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи
условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение
на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за
търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна
енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
2
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се
издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Следователно по делото не се спори и е
установено, че страните са в облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия в рамките на процесния период.
В производството не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово
разпределение.
Единствено в срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали
правопогасяващо възражение за давност, което следва да бъде разгледано по същество.
В тази връзка изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, установява, че за имота по прогнозни данни е дължима сума в
размер на 8723,70 лева, като след изравняване е дължима обща сума в размер на 8 849,47
лева за главница за отопление на имота. На абонат с № 0******** за периода от
31.12.2019г. до 30.04.2022г. са начислени и такси за дялово разпределение на стойност от
59,62 лева. Вещото лице е посочило, че върху главниците са начислени лихви върху
реално начислената сума, след изравняване, в размер на 10,74 лева върху главницата за
такси за дялово разпределение и в размер на 1 154,13 лева върху главницата за отопление
на имота. По гореустановеното от експертизата, съдът намира за частично основателно
релевираното възражение за давност. По силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Следователно в настоящия случай доколкото вземанията на ищцовото
дружество са периодични плащания то същите се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал.2 от ЗЗД ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към процесния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на
клиенти в град София клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадена в съда на 30.01.2023г.,
когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Следователно всички
изискуеми вземания преди 30.01.2020г. са погасени по давност. Това са вземания за
периода от м.05.2019г. до м.11.2019г., тъй като за сумите за м.12.2019г. давността вече е
прекъсната. Така според заключението сумата погасена по давност е в размер на 1231,00
лева, като тази сума следва да бъде сторнирана от общата сума за начислена енергия за
отопление на имота. Или общо дължимата оставаща сума е в размер на 7618,46 лева,
дължима от ответниците в следните размери: от В. Б. Б. – Б. сумата в размер на 4761,54
лева, до който размер следва да бъде уважена главната исковата претенция срещу нея, а
за сумата от 769,38 лева, разликата над уважената сума от 4761,54 лева до размера на
пълно предявената от 5530,92 лева, следва да бъде отхвърлена; съответно по отношение
на останалите трима ответници, като титуляри на по 1/8 идеална част главната искова
претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от 952,31 лева, а за сумата от
153,87 лева, представляваща разликата над уважената сума от 952,31 лева до размера на
пълно предявената от 1106,18 лева, следва да бъде отхвърлена. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение, съгласно
3
чл. 138в, ал.3,т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане
на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество, като последното е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван по
реда на 139в, ал.3,т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.4,т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И
двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка
с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът
установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между
тях. Сумите не са в погасителна давност и са установени по размер от изслушаната СТЕ,
поради което тези искови претенции спрямо четиримата ответници са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
Исковете за мораторна лихва, за сумите, начислени върху главницата за такси за
дялово разпределение, претендирани от четиримата ответници, следва да бъдат
отхвърлени. В ОУ на ищеца приложими към процесния период не е уреден изрично срок
за заплащане на задължението, поради и което длъжникът следва да изпадне в забава на
основание чл. 84 от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на сумата за такси за
дялово разпределение. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до
ответниците за заплащане на главницата за такси за дялово разпределение, поради и
което те не са изпаднали в забава. По изложеното тези искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника за
заплащане на сумите за отопление на имота, настъпва с изтичане на четиридесет и пет
дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно задължението за
заплащане на лихва върху главницата за доставена в имота топлинна енергия е срочно и
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за
забава за периода 16.10.2020 г. – 13.01.2023 г. Според изслушаната ССчЕ и съгласно
уважената част от иска за главница за доставена в имота топлинна енергия, тази сума
възлиза на сумата от 873,10 лева, поради и което исковете за мораторна лихва, начислена
върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважени до общия размер от
873,10 лева, а за сумата от 299,06 лева, разликата над уважената сума от 873,10 лева до
размера на пълно предявената от 1172, 16 лева, следва да бъдат отхвърлени. Така иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота срещу В. Б. Б. – Б., следва да
бъде уважен до размера на сумата от 545,69 лева, а за сумата от 186,91 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 545,69 лева до размера на пълно
предявената от 732,60 лева, следва да бъде отхвърлен, а по отношение на останалите
трима ответници, исковете следва да бъдат уважени до размера на сумата от 109,14 лева,
а за сумата от 37,38 лева, представляваща разликата над уважената сума от 109,14 лева,
до размера на пълно предявената от 146,52 лева, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Искане за присъждане на разноски е заявил ищецът. На ищеца в заповедното
производство съобразно изхода на спора, следва да му се присъдят общо разноски в
размер на 213,39 лева, които са дължими от ответниците, както следва: от В.Б. Б. – Б.,
сумата от 133,37 лева, а от останалите ответници сумата от 26,67 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 201,85 лева, депозит за
изслушване на ССчЕ в размер на 300 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразно цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото следва да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер от 300,00 лева, или разноски в
исковото производство в общ размер на 801,85 лева. Така на ищеца в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в
размер на 679,42 лева, дължими от ответниците, както следва: от В. Б. Б. – Б. сумата от
4
424,63 лева, а от останалите трима ответници сумата от 84,93 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу В. Б. Б. – Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл. 86 от ЗЗД, че В. Б. Б. – Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 4761,54 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.12.2019г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ********,
сумата в размер на 37,26 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 545,69 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от
16.10.2020г. до 13.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 769,38 лева, разликата над уважената сума от 4761,54 лева до
размера на пълно предявената от 5530,92 лева, за периода от 01.05.2019г. до м.11.2019г.,
иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена в имота топлинна
енергия, за сумата от 186,91 лева, представляваща разликата над уважената сума от 545,69
лева до размера на пълно предявената от 732,60 лева и иска за мораторна лихва, начислена
върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 6,73 лева, за периода от
31.01.2020г. до 13.01.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4772/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу П. Х. Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл. 86 от ЗЗД, че П. Х. Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 952,31 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.12.2019г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ********,
сумата в размер на 7,45 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 109,14 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от
5
16.10.2020г. до 13.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 153,87 лева, представляваща разликата над уважената сума от
952,31 лева до размера на пълно предявената от 1106,18 лева, за периода от 01.05.2019г. до
м.11.2019г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 37,38 лева, представляваща разликата над уважената сума от
109,14 лева, до размера на пълно предявената от 146,52 лева и иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 1,35 лева, за
периода от 31.01.2020г. до 13.01.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4772/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу Б. Х. Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл. 86 от ЗЗД, че Б. Х. Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 952,31 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.12.2019г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ********,
сумата в размер на 7,45 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 109,14 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от
16.10.2020г. до 13.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 153,87 лева, представляваща разликата над уважената сума от
952,31 лева до размера на пълно предявената от 1106,18 лева, за периода от 01.05.2019г. до
м.11.2019г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 37,38 лева, представляваща разликата над уважената сума от
109,14 лева, до размера на пълно предявената от 146,52 лева и иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 1,35 лева, за
периода от 31.01.2020г. до 13.01.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4772/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу Л. Х. Б., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл. 86 от ЗЗД, че Л. Х. Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 952,31 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.12.2019г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ********,
6
сумата в размер на 7,45 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 109,14 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от
16.10.2020г. до 13.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 153,87 лева, представляваща разликата над уважената сума от
952,31 лева до размера на пълно предявената от 1106,18 лева, за периода от 01.05.2019г. до
м.11.2019г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 37,38 лева, представляваща разликата над уважената сума от
109,14 лева, до размера на пълно предявената от 146,52 лева и иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 1,35 лева, за
периода от 31.01.2020г. до 13.01.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4772/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. Б. Б. – Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 133,37, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. Б. – Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 424,63 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 26,67 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 84,93 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 26,67 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 84,93 лева, деловодни разноски в исковото
7
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 26,67 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Х. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 84,93 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8