№ 202
гр. Севлиево, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20254230100892 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.144 от СК.
Предявен е иск от М. Н. Н., срещу ответника Н. В. Н., с правна
квалификация чл. 144 от СК (първоначална издръжка за пълнолетен редовно
учащ в средно учебно заведение). По така предявената искова претенция е
постановено Решение № 342 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 643 от 2024 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, което е отменено от ВКС с Решение № 354
от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 871/2025 г., III г. о. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че към момента на подаване на исковата молба /15.05.2024 г./, ищцата била
ученичка в 11-и клас в СУ „Васил Левски”- гр. Севлиево, като била с отличен
успех. Ищцата твърди, че живеела при майка си, в апартамент в гр. Севлиево,
като последната я издържала, откакто ответникът спрял издръжката. Твърди
се, че майката на ищцата получавала чисто месечно около 1400 лв., които били
недостатъчни за издръжката на домакинството, както и за ищцата. Всички
разходи за храна, отопление, облекло, учебници, развлечения се поемали от
майката на ищцата. Твърди се, че за ответника нямало да представлява
затруднение да заплаща на ищцата издръжка в размер на 300 лв. месечно.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 300 лева, считано от датата
на предявяване на иска – 15.05.2024 г., ведно със законната лихва при забава,
до настъпване на основанието за отпадането й, както и се претендират
разноските по делото.
1
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, съответно като
неоснователен.
В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
подадената искова молба и иска присъждане на направените по делото
разноски. По делото е депозирана и писмена защита от процесуалния
представител на ищцата, с доводи за уважаване на така предявения иск.
В с.з. ответникът – лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба и иска от съда да отхвърли исковата
претенция като недоказана, съответно да присъди минималния размер на
издръжката, в размер на 270 лева, като претендира разноски в настоящото
производство и в производството по отмЯ. пред ВКС.
По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната
преценка на които, съдът намира за установено следното:
Относно наведените доводи от процесуалния представител на
ответника, че исковата молба е нередовна, следва да се има предвид, на първо
място, че посочената цена на иска – 10 800 лева съставлява основата, върху
която следва да се изчисли държавната такса и същата е правилно определена,
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК. На следващо място следва да се има
предвид, че делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, като всякога съдът
прилага чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По делото не е спорно, а и от приетото като доказателство
удостоверение за раждане се установява, че ищцата М. Н. Н. е дете на Н. В. Н.
и е навършила пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, като не
е навършила двадесет и пет години към датата на устните състезания по
делото.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на
подаване на исковата молба – 15.05.2024 г. ищцата е била учаща в Средно
училище „Васил Левски” – гр. Севлиево, а видно от уверение № 105 от
18.08.2025 г., издадено от Софийски университет „Св. Климент Охридски”,
към датата на устните състезания, същата е записана в първи курс, редовна
форма на обучение, за учебната 2025/2026 г.
От приложени справки към писмо, вх. № 4629 от 18.08.2025 г., на
Националната агенция за приходите се установява, че липсват регистрирани
трудови договори на ищцата към датата на писмото. Същата е работила за два
месеца през периода – 09.08.2023 г. – 06.10.2023 г. и за десет дни за периода
15.01.2024 г. и 25.01.2024 г. Видно от представена справка – данни за
осигуряването, М. Н. Н. е получила 269 лева, като е отбелязано като вид
осигурен е посочен код 71 /съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, този код се поставя на членове на избирателни
комисии по Изборния кодекс/. Ищцата няма декларирани имоти или МПС.
2
От служебна бележка № ДД-2-А-20.333/20.08.2025 г., издадено от
Община Севлиево, се установява, че Т.Г.Д. - майка на ищцата е получила
брутен доход, за периода м. август 2023 г. – м. юли 2025 г., в размер на 53
224,74 лева или средномесечно по 2217,70 лева. Следва да се отбележи, че
видно от представената справка от Националната агенция за приходите
относно осигурителния доход на лицето, от м. юли 2024 г. до м. юни 2025 г.,
средномесечно възлиза на около 2350 лева.
Видно от писмо, вх. № 4649 от 19.08.2025 г., на Националната агенция
за приходите се установява, че по данни от ИС на НАП към 19.08.2025 г. за
лицето Н. В. Н. няма данни за регистрирани трудови договори, данни за
месечен облагаем доход от работодатели по трудови и служебни
правоотношения.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане
ответникът има и друго дете – Я. Н. Н. /с майка - В.М.М./, която е на 17
години и през учебната 2024/2025 г. е била записана в 10-и клас, в дневна
форма на обучение.
Представено е и Експертно решение на ТЕЛК, видно от което В.М.М.
е с определена трудова неработоспособност 100 %, с водеща диагноза: горен
лоб, бронх или бял дроб.
По делото ответникът Н. В. Н. е дал обяснения, по реда на чл. 176 от
ГПК, като същият обяснява, че единственият цирк /за 2024 г. и 2025 г./, в
който е работил в Кралство Швеция, е цирк „Родин”, за периода от 01.04.2024
г. до септември 2024 г., като в други циркове на територията на Кралство
Швеция не е работил. Посочва, че доходите, които е реализирал са по 50 евро
на ден, които изплащали от цирка.
Представено е споразумение между ответника и цирк „Родин”, като
същото е сключено за период 01.04.2024 г. до 12.09.2024 г. Съгласно
предвиденото в споразумението ответникът ще получава по 50 евро за работен
ден, при гарантирани 24 работни дни в месеца, с изключение на първия и
последния месец /или поне 4800 евро/.
По делото е представен граждански договор № 24/01.06.2025 г., видно
от който ответникът е приел да извършва работа като „артист цирков” и да
участва в представленията на цирк „Феникс”, със срок на договора от
01.06.2025 г. до 31.08.2025 г. Уговорено е заплащане, в размер на 70 лева
брутна сума на изработено представление.
По делото са представени 3 броя сметки за изплатени суми по чл. 45,
ал. 4 от ЗДДФЛ, за месеците юни, юли и август 2025 г., като сума за
получаване е посочена сумата, както следва – за м. юни - в размер на 1165,50
лева, за м. юли - 1165,50 лева и за м. август – 1100,75 лева.
Съгласно данните по делото ответникът е декларирал лек автомобил,
марка „САНГЙОНГ”, модел „РЕКСТОН”, рег. № СВ0950XМ.
По делото бяха разпитани свидетелите Т.Г.Д. /майка на ищцата/ и
3
В.С.С..
Съгласно показанията на свидетелката Т.Г.Д. в момента ищцата е
приета като редовен студент в София и ще се обучава 5 години, като ще бъде
на квартира. Свидетелката посочва, че тя издържа ищцата, след като баща й
спрял да плаща издръжка, след като тя навършила пълнолетие. Свидетелката
твърди, че ищцата нямала доходи, нямала кола, нямала нищо. Преди да се
запише за студент ищцата завършила с отличие гимназията в гр. Севлиево, за
което я наградили от всички институции с медали за пълно отличие – от
общината, от Сдружение „21 век“. Сега ищцата живеела в София на квартира
с приятеля си, като наемът бил 950 лева, който щели да го делят. Свидетелката
твърди, че за толкова години ответникът плащал само издръжка, като бил
виждал ищцата веднъж, когато тя била на 9 години. Свидетелката сочи, че
ответникът работел по цирковете и корабите, като се занимавал с цирково
изкуство. Последно миналата година бил в Швеция, град Малмьо. Сочи, че
ответникът бил в чужбина от 19 – 20 години. Свидетелката дава сведения, че
ищцата била отличничка и през всички години, като получавала и стипендия
по 50 лева на месец.
Свидетелят В.С.С. сочи, че познава ответника от 20 години, като
живеят на една улица в гр. Банкя. Посочва, че ответникът преди бил автобусен
шофьор, а от 20 бил цирков артист, като и през 2024 г. упражнявал тази
дейност. Свидетелят посочва, че когато ответникът не бил в чужбина, където
имали шестмесечни договори – от април до септември, октомври/, бил в гр.
Банкя. Свидетелят сочи, че семейството на ответника било семейство на
артисти и не били високо платени, като заплащането в цирковете не било
високо, но им давало възможност да изкарат от сезон до сезон, след това в
България, почивайки си. Дават се сведения, че преди да тръгне за чужбина,
ответникът искал пари от свидетеля, за да си стегне колата или за гуми.
Ответникът пътувал заедно с Веселка – жената, с която живее на семейни
начала /която била болна и получавала инвалидна пенсия/, и дъщеря им - Я.,
която е непълнолетна и е цирков артист, и живеели тримата в малка каравана,
която била стара. Свидетелят дава показания, че през 2025 г. ответникът не е
работил в чужбина, като за първи път били в български цирк, който бил малък,
семеен цирк. Свидетелят твърди, че ответникът поддържа къщата в гр. Банкя,
в която живеели три семейства, като семейството на ответника живеело
скромно. Сочи още, че другата дъщеря на ответника – Я., също работела,
макар че била ученичка, за което получавала и възнаграждение.
Съдът кредитира свидетелските показния, съобразявайки
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като при оценката и анализа им съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по
делото свидетели, в частта, в която показанията им не почиват на техни лични
преки възприятия, което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като
доказателства за установяване на релевантни за делото факти. Съдът не
4
кредитира показанията на последните и в съответните части, в които правят
свои предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по
делото или от трети лица.
Съгласно чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца,
които не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е
налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си, като даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете.
По делото се събраха данни, че ответникът има много ниски доходи –
под минималната работна заплата в страната. Следва да се има предвид, че
ответникът има и други алиментни задължения - към непълнолетното дете Я.
Н. Н., като следва да се има предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно получаването на издръжката от ненавършилите пълнолетие
деца е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./ - т.е. алиментното задължение на ответника към другото му,
ненавършило пълнолетие, дете, е безусловно. Когато родителят дължи
издръжка на непълнолетно лице и обективно няма доходи, то съществува
затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК и за пълнолетното си учащо
дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в
работоспособна възраст (в този смисъл - Решение № 305 от 7.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о.).
В настоящото производство ищцата следваше да докаже пълно и
главно, че има родствена връзка с ответника и е навършила пълнолетие;
нуждата от издръжка в посочения размер и възможностите на ответника да я
дава, както и че тя не съставлява особени затруднения за него; че учи редовно
5
в средно/висше учебно заведение за предвидения срок на обучение.
По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за
което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да
създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността
или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното
доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на
пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в
сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата
на чл. 235 и чл. 12.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установи, при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът има възможност да
дава претендираната издръжка, както и че тя не съставлява особени
затруднения за него.
След като в настоящото производство не се доказа, че ответникът има
възможност да дава претендираната издръжка, както и че тя не съставлява
особени затруднения за него, то искът за осъждане на ответника да заплаща
месечна издръжка на ищцата, в размер на 300 лева се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
настоящото производство, както и в производството по отмЯ. (съобразно
задължителните указания на върховната инстанция, дадени с Решение № 354
от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 871/2025 г., III г. о.).
Видно от приложените доказателства и представените списъци,
ответникът е направил разноски в общ размер от 3030 лева, от които: 1500
лева – адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция; 1500 лева –
6
адвокатско възнаграждение в производството по пред ВКС за отмЯ. на
Решение № 342 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 643 от 2024 г. по описа на Районен
съд – Севлиево; както и 30 лева - държавна такса за производството пред ВКС.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от М. Н. Н., с ЕГН
********** и с адрес: гр. ***************************, иск срещу Н. В. Н.,
с ЕГН ********** и с адрес: гр. *************, за заплащане на издръжка,
в размер на 300 лева месечно, считано от 15.05.2024 г. до настъпване на
основанието за отпадането й.
ОСЪЖДА М. Н. Н., с ЕГН **********, да заплати на Н. В. Н., с
ЕГН **********, направени разноски по делото в общ размер от 3030 лева, от
които: 1500 лева – адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция; 1500
лева – адвокатско възнаграждение в производството по пред ВКС за отмЯ. на
Решение № 342 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 643 от 2024 г. по описа на Районен
съд – Севлиево; както и 30 лева - държавна такса за производството пред ВКС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Габрово по реда на чл. 315, ал. 2 от ГПК - в двуседмичен срок, считано от
02.10.2025 г., за което страните са уведомени в о.с.з.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7