Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение № 23/13.02.2024 г., постановено по АНД № 20231630201462/2023 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 23-0996-001591/03.08.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР, сектор Пътна полиция Монтана, с което на А. И. А. от [населено място], [улица], за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв.М., го обжалва и моли да бъде отменено като неправилно, твърди, че за същото нарушение вече има издадено друго НП, съдът неправилно преценил събраните доказателства. Касаторът лично в с.з. прави искане за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП, т.к. нямал вина за същото, без да сочи доказателства, като не са и приложени такива.

Ответникът, чрез пълномощника юрк.Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в производството е доказано извършено от административнонаказаното лице нарушение. Като е обсъдил безспорно установената фактическа обстановка, изложил е доводи относно приложимите законови разпоредби, въззивният съд е приел, че е налице административно нарушение - жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.140, ал.1 ЗДвП. Изложил е и доводи, защо приема, че не е налице и маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно постановено, при следните доводи:

Изцяло обосновани и правилни са изводите на въззивният съд, че административнонаказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Безспорно в конкретния случай, че лицето на 29.06.2023 г. в 6.20 часа в [населено място] на бул. Трети март, е управлявало л.автомобил “Фолксваген голф“, без поставени рег.табели на определеното от производителя място, с което е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. законодателят изрично е приел „…По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места....”. Настоящият състав не намира основание за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, предвид, че в касационна жалба всъщност се твърди неправилност и незаконосъобразност, но тези твърдения не се подкрепят от събраните в производството доказателства. Относно твърдението, че е наказан два пъти за едно и също нарушение, съдът намира същото за неоснователно, т.к. видно от събраните писмени доказателства лицето е наказано за две отделни нарушения, извършени в [населено място] и в [населено място]. Всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата. Безспорно в случая е налице виновно поведение на административнонаказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен състав е извършило административно нарушение, като управлява МПС без същото да е с поставени рег.табели на определеното за това място, което всъщност и не се оспорва от административнонаказаното лице, макар да се твърди, че не бил видял, но от събраните доказателства не се подкрепя това твърдение. Твърдението, че не са безспорно установени посочените в АУАН и НП факти и обстоятелства, както и че не било съобразено и обсъдено обстоятелството дали не е налице маловажен случай по смисъла на закона, съдът намира за неоснователни, доколкото в решението на въззивния съд всички поставени въпроси в хода на съдебното дирене са обсъдени и намерили своя отговор.

След като административнонаказаното лице е управлявало на територията на Република България, по улиците на сгр.Монтана, МПС което не е с поставени на определеното място рег. табели, то е налице безспорно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, което законосъобразно е санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав споделя и изложените от въззивния съд доводи относно липсата на маловажност по случая, предвид което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Предвид гореизложеното като прие, че касационната жалба е неоснователна, наложеното административно наказание е законосъобразно, а въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221 АПК във вр. чл.63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 23/13.02.2024 г., постановено по АНД № 20231630201462/2023 г. по описа на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.