Присъда по дело №390/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 57
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20255510200390
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Казанлък, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
СъдебниЕЛЕНА К. ДИНЕВА

заседатели:ИВЕЛИНА П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
и прокурора Дойчо П. Цанев
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20255510200390 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. М. Е. - роден на ****** г. в с. Д.в., обл.
П., български гражданин, живущ в с. М., общ. П.б., с основно образование,
разведен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН – **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 16.10.2024г. в с. М., общ. П.б., обл. С.З., ул. „Ц.Б.**“ № **, е
извършил действия /опипване по гърдите/, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст – С. М. К., като е употребил за това сила /хващане за шията и
душене/, поради което и на основание чл. 150, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. Е. да заплати по сметка на ОД на МВР – С.З.
направените разноски по делото в размер на 104, 97 лв., както и държавна
1
такса в размер от 5,00 лв. по сметка на РС-К. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - С.З..

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 57 от 02.06.2025 г.
по НОХД № 390/25 г.


Обвинението срещу подс. С.М.Е. е по чл. 150, ал. 1 от НК за това, че на на16.10.2024
г. в с.М. общ. П.б., обл.С.З., ул. „Ц.Б.**“ № ** е извършил действия (опипване по гърдите), с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14г. възраст – С.М.К., като е употребил за това сила (хващане за шията и
душене).
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитникът му – адв. К. М. в с. з. пледира за налагане на наказание при условията на
чл. 58а от НК.
Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
На 15.10.2024 г. вечерта в с. М. общ. П.б., подс. С.Е. пил алкохол - около 5 л бира.
След полунощ – вече на 16.03.2025 г. в около 5.30 часа подс. Е. отишъл в дома, в който св.
С.М.К. живеела под наем в с. М.. Подсъдимият знаел, че тя е сама в къщата, тъй като
собственичката на дома живеела в Р. Т.. Знаел и това, че св. К. живеела в приземния етаж.
Отивайки в домът , същият прескочил оградата на къщата за да влезе в двора, тъй като
пътната врата била заключена. Влязъл в помещението, в което спяла св. К. през
незаключената и външна врата. Събудена от шума св. К. станала за да провери какъв е шума,
който чула и се отзовала лице в лице с подс. К., който бил известен с прякорът си „Ш.“.
Същият без да говори я хванал с ръка за предната част на шията и започнал да я стиска
душейки я, като в същото време започнал с другата си ръка да я опитва по гърдите. Св. К. се
опитала да го отблъсне за да избяга, но той я стискал с ръка за шията и продължавал да я
опипва по гърдите, като започнал да я пита дали го познава и, че искал да има връзка с нея
както и, че нямало проблеми да влизал в къщата и. Подсъдимият силно миришел на алкохол.
Св. К. многократно му се молела да престане с действията си и да не я пипа и опипва, като в
същото време се дърпала от него и го отблъсквала, но той продължавал да я държи и да я
опипва. К. се опитала да вика, но подсъдимият затворил устата с ръка продължавайки да я
опипва по гърдите. Св. К. била с мисълта, че той иска да я изнасили. В един момент К. се
освободила от подсъдимият и успяла да избяга на двора на къщата. Подсъдимият излязъл на
дворът след нея държейки мобилният телефон, като тя го възприела като действие с цел тя
да не се обади да сигнализира полицията. След минути подс. Е. оставил телефонът и на
дворна маса и напуснал домът . К. се била уплашена. Още същият ден тя посетила ПУ-П.б.
и подала сигнал за случилото се като подробно разказала на полицейските служители за
случая. Било започнато досъдебно производство с първо действие разпитът и в качеството
на свидетел. Св. К. е заявила че в непосредствена близост до къща и има камери и е сигурна,
че те са засекли и снимали подс. К.. Във връзка с това с протокол за доброволно предаване
собственика на камерите Л.М. е предал СД диск с 2бр. видеозаписи.
Била е назначена ВТЕ и изготвен фотоалбум с извлечени 9бр.кадъра от който е видно
че лице минава от там в 6.07 м, което кореспондира с заявеното от страна на св. К. време и
продължителност на деянието.
1
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С.М.К.,
протокол за доброволно предаване, CD диск, както и на експертното заключение на видео-
техническа експертиза, които напълно кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Е.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 150, ал. 1 от НК.
С опипване гърдите на св. К. подс. Е. е осъществил изпълнителното деяние
„извършил действия“ с цел да удовлетвори полово желание.
При извършване на деянието подсъдимият е употребил сила като хванал за шията
пострадалата и я душал.
Деянието е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Имайки предвид изложените мотиви съдът намира, че подс. Е. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало, изразеното критично отношение и
добрите характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство употребения
алкохол.
На подс. Емило следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК
следва да се намали на две години лишаване от свобода.
С оглед необремененото съдебно минало съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати ако наложеното наказание не следва да се изтърпява, а на осн. чл. 66, ал. 1
от НК изпълнението му да се отложи за един по-дълъг изпитателен срок от четири години,
който отчита характера на престъплението, засягащо половата неприкосновеност.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 104,97 лв.
следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка ОДМВР-С.З., а при служебно издаване
на изпълнителен лист подсъдимият дължи и 5 лв. държавна такса на РС-К..
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
2