Решение по дело №51213/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1283
Дата: 20 февруари 2022 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20211110151213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. София, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря В.Я Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110151213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен e отрицателен установителен иск от ищцата В. В. З. срещу „С.
в.“ АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С искова молба ищцата В. В. З., в качеството си на наследник на К. В. З.,
починал на 22.06.2020 г., и на Васил Велинов З., починал на 13.04.2011 г., е
предявила отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу „С. в.“ АД за
признаване за установено, че не дължи на ответника претендирана от него
сума срещу нейните наслед.тели, в размер на 4842 лева, представляваща 2/3
части от задължение за потребени водоснабдителни и канализационни услуги
за пери. от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г. по партида с клиентски номер
**********, като погасена по давност.
Ищцата твърди, че ответникът претендира с покана за доброволно
изпълнение от 15.05.2020 г., адресирана до нейния наслед.тел Васил Велинов
З., починал на 13.04.2011 г., задължения по партида с клиентски номер
********** с титуляр Васил Велинов З., открита за имот с адрес в гр. София,
ж.к. „.. Посочва, че задълженията за водоснабдителни и канализационни
услуги за пери. от 23.01.2012 г. до 24.02.2021 г. са в общ размер от 13 216,67
лева, като част от тях за пери. от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г. са недължими,
поради изтичане на предвидената в закона давност. Поддържа, че е наследник
и на К. В. З., починал на 22.06.2020 г., който е бил собственик на имота на
основание договор за дарение от 10.10.1997г., обективиран в нотариален акт
от 10.10.1997 г., поради което е ищцата е задължена за задълженията за
процесния период до размер на 2/3 части, съобразно наследствената си квота.
1
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника - „С. в.“ АД, в
който намира предявения иск за недопустим, като излага доводи, че ищцата
не представя доказателства да е наследник на посочените в исковата молба
лица при заявените наследствени квоти, да е собственик или ползвател на
имота, както и спрямо процесния имот ищцата няма качество на потребител и
по отношение на нея не се претендират процесните суми. При евентуалност -
в случай, че съдът приеме иска за допустим, заявява, че не оспорва, че
процесните суми са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок.
Поддържа, че не е дал повод за предявяване на иска, като прави искане
разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищцата е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно
основание, като в конкретния случай следва да докаже, че е собственик по
силата на наследствено правоприемство на 2/3 ид.ч. от процесния имот, както
и че ответникът е претендирал вземане спрямо нея, в който случай (при
доказване на същото) в тежест на ответника е да докаже, че разполага с
вземане в претендирания размер на претендираното основание, както и
наличие на обстоятелства, които имат за правна последица спиране и/или
прекъсване на давността.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните е прието, че ответникът e начислил процесната сумата от 4842 лева
за цена за ползвани ВиК услуги за пери. от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г.,
която представлява 2/3 части от общо начислената сума за пери. от 23.01.2012
г. до 31.08.2018 г., като същото е погасено с изтичане на тригодишен
давностен срок, както и че задължението в размер на процесната сумата от
4842 лева е начислено по партида с клиентски номер ********** за обект -
ап.44, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 382, вх. Б. ет. 3, с
титуляр на партидата - Васил Велинов З., починал на 13.04.2011 г.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39,
дело № 29543/97 г., се установява, че от 10.10.1997 г. процесният имот с адрес
в гр. София, ж.к. „., е бил собственост на К. В. З., ЕГН **********, като
имотът е дарен на последния от Маргарита Георгиева З. и съпругът й Васил
Велинов З., спрямо които е учредено пожизнено право на ползване.
От удостоверение за наследници изх.№ РИЛ21-УГ01-3959/02.08.2021г.
се установява, че Васил Велинов З. (вдовец) е починал на 13.04.2011г. и
оставил за наследници дъщеря си В. В. З. и К. В. З. (неженен без деца),
починал на 22.06.2020г.
Процесните отричани задължения за водоснабдителни и канализационни
услуги са за пери. от 23.01.2012 г. до 24.02.2021 г., т.е. след смъртта на Васил
2
Велинов З. от 13.04.2011г., спрямо когото имало учредено право на ползване
на процесния имот.
Следователно, натрупаните задължения от 23.01.2012г. са били по
отношение на собственика на имота - К. В. З..
От удостоверения за наследници изх. № РИЛ21-УГ01-3960/02.08.2021 г.
се установява, че К. В. З. е починал на 22.06.2020 г., като е оставил за
наследници сестра си – ищцата В. В. З., както и брат си Георги Цветанов
Антонов, който е починал на 23.07.2021 г., като е оставил наследници –
своите низходящи, а именно - Цанка Георгиева Антонова, Георги Георгиев
Антонов и Александър Георгиев Антонов.
Приложение следва да намери правилото на чл. 1 от Закона за
наследството, съгласно което наследството се открива в момента на смъртта
в последното местожителство на умрелия.
Призовани към наследяване към момента на смъртта на К. В. З., починал
на 22.06.2020 г., на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/ са
наследниците от трети ред - братята и сестрите, а нормата на чл. 10, ал. 2 от
ЗН допуска заместване на тези от тях, които са починали преди наслед.теля -
само от техните деца или внуци.
В случая наслед.телят е оставил двама роднини от трети ред – брат и
сестра. Наследникът на починалия - К. З., починал на 23.07.2021 г., т.е. след
наслед.теля, поради което за неговите наследници не се извършва заместване
с неговите деца по отношение на процесния имот.
С оглед на това, следва да се приеме, че в настоящия случай призован
към наследяване наследник на починалия К. В. З. е неговата сестра – В. В. З.
(ищца по делото), която към момента на откриване на наследството на К. З. е
наследила 1/2 ид. ч. от процесния имот.
С оглед на горното, съдът приема, че по отношение на ищцата е налице
валидно възникнало наследствено правоприемство, въз основа на което
ищцата е наследник по закон на починалия на 22.06.2020 г. К. В. З., като
нейният дял от процесния имот се равнява на 1/2 идеална част.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, следва да се
приеме, че страните са обвързани от облигационно правоотношение,
възникващо по силата на закона, без да е необходимо сключването на
индивидуален писмен договор, като са обвързани от действащите общи
условия.
От приетото като доказателство писмо с изх. № М-751/04.03.2021 г. се
установява, че по искане на ищцата ответникът е издал справка за задължения
за процесния имот с адрес в гр. София, ж.к. „., в която за пери. от 23.01.2012
г. – 24.02.2021 г. е посочил като дължима сумата от 13 216,67 лева, като в
същото е посочено, че титуляр на партидата е друго лице и ищцата, в
3
качеството й на наследник на Васил Велинов З., се уведомява за
задължението да п.де документи за регистрация в ответното дружество
според изискванията на чл. 62, ал. 1 от общите условия на предоставяне на
ВиК услуги на потребителите.
С писмо с изх. № СВ 00001252/15.05.2020 г., адресирано до Васил
Велинов З., ответното дружество е отправило искане за заплащане на
задължения в общ размер от 11 069,51 лева за процесния имот, натрупани
към 16.05.2020 г., като видно от писмото, ответникът счита натрупаните суми
за задължения и част от същите се претендират от наслед.теля на ищцата.
По отношение на размера на дължимата от ищеца сума, съгласно
приетото за безспорно в производството обстоятелство, че задължението в
размер на процесната сумата от 4842 лева, представляваща 2/3 части за пери.
от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г., начислено по партида с клиентски номер
**********.
При отрицателен установителен иск, насочен към установяване, че
ответникът „С. в.“ АД не притежава спорното право– процесната сума,
въведена в исковата молба, е достатъчно ищецът да обоснове правния си
интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на
иска. В тежест именно на ответника обаче е да докаже фактите, въз основа на
които твърди да притежава правото – напр. негови действия, които според
смисъла на Тълкувателно решение 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС да са от
естеството да спрат или прекъснат давността за това вземане.
Границата на отговорност на ищцата в качеството й на наследник на К. В.
З., за процесния период от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г.е в размер на
наследствената й квота от 1/2 идеална част от общия размер на задълженията
в размер на сумата от 3631,50 лева. Отговорността на ищеца се равнява
именно на 1/2 част поради наличието на наследствено правоприемство,
основание за възникване в тежест на ищцата на задължения съобразно
наследствената й квота.
По отношение на ищцата не би могла да възникне силата на присъдено
нещо като последица от постановяване на решението за част, по-голяма от
наследствената й квота, тъй като същата не е страна в материалноправно
отношение с ответника по отношение на целия предмет на делото, а
единствено в частта от 1/2 от общо формираното задължение в размер на
7263 лева за процесния период.
Активната легитимация на ищцата по иска се извежда от правото да
установи недължимост на претендираните с иска суми, като за останалата
сума за горницата над 3631,50 лева до предявения размер от 4282 лева
ищцата не притежава правна легитимация от предявяване на иска, тъй като не
се установява да е наследник на лицето, което е било собственик на
процесния имот в размер на предявената 2/3 части, поради което исковата
претенция в тази част следва да бъде отхвърлена.
По повод възражението за изтекла погасителна давност на сумата по
4
процесната фактура съдът намира, че вземанията за заплащане на стойността
на доставена питейна в. и други ВиК услуги, предмет на настоящия правен
спор, се квалифицират като периодични плащания, съобразно ТР 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, доколкото възникват
през определен интервал от време, а именно ежемесечно, и размерът им е
определяем. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД периодичните плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране
по аргумент от чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „С. в.“ АД за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Същевременно ответната страна не оспорва твърденията в исковата
молба, че вземанията, възникнали три години преди депозиране на исковата
молба, са погасени по давност.
В настоящия случай към момента на предявяване на исковата претенция
- 01.09.2021 г. посоченият давностен срок е изтекъл за вземанията за целия
процесен период.
Следователно предявеният иск срещу „С. вова“ АД за главницата за
цената на ВиК услуги в процесния имот е основателен за целия процесен
период от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г. за сума за главница в размер на
3631,50 лева.
Исковата претенция следва да се отхвърли за разликата над сумата от
3631,50 лева до предявения размер от 4842 лева, представляваща стойност на
предоставени от ответника водоснабдителни и канализационна услуги за
пери. от 23.01.2012 г. до 31.08.2018 г., като неоснователен.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в производството разноски в размер на 571,96
лева, съобразно уважената част от иска от общо претендирани разноски в
размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 193,68 лева – държавна
такса. Доколкото делото не се характеризира с фактическа е правна сложност,
съдът прима за основателно възражението на ответното дружество, поради
което намира, че при определяне размер на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство от един адвокат, следва да съобрази
минималните размери предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
определя същото в размер на 568,94 лева.
С оглед изх. на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на
разноски, определени съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в размер на
25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявен от В. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.София, ., против „С. в.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. София, ., че В. В. З., ЕГН **********, не дължи на „С. в.“ АД, с ЕИК .
сумата от 3631,50 лева, представляваща 1/2 част от задължение за потребени
водоснабдителни и канализационни услуги за пери. от 23.01.2012 г. до
31.08.2018 г. по партида с клиентски номер **********, открита за имот с
адрес в гр. София, ж.к. „., като погасена по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 3631,50 лева до предявения размер от 4842 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С. в.“ АД, с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. София, ., да заплати на В. В. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ., сумата от 571,96 лева
представляващи направени в исковото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК В. В. З., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ., да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2)
на „С. в.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, .,
разноски по делото в общ размер на 25 лева, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6